Да предложим приятелско рамо и позитивизъм.
Замислих се за това,когато приятелка на моята възраст -42 години,сподели за тревогите си,че ЕГН-то започва да й пречи в ежедневието й на забързана ,еманципирана мама,която се чувства на 20,работи с млади колежки и не иска до им се дава с нищо-в работа,отношения ,семейство,иска да изглежда,да говори като тях,въпреки че опита и мъдростта на годините е факт.
В същото време е изнервена до крайност,опитва се да съвместява кариера с малки деца,търси нещо стойностно в отношенията и не го намира.И се стига до момента,в който след консултация с лекар,е поставена диагноза-предменопауза.Как да съчетая тези състояния с малките си деца,кариерата,съпруг.И в този омагьосан кръг си сама-защото хем не искам да си призная,че възрастта е фактор,хем има мисли,състояния на духа,които са характерни за тази възраст и искам да споделя с някого-без притенеснения.
Ако има и други като мен,които не се притесняват от възрастта и" рошавите" си мисли-моля,заповядайте,да си поговорим.