Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 172 отговора
Здравейте!
С приятеля ми сме от дълги години заедно и ще си имаме бебе... Много сме щастливи и радостни,че ще ставаме родители.
Засега никой от нас не отваря думата за брак...само родителите ни подпитват и го искат.
Преди новината за бебето с него сме си говорили, че подписът не прави от двама души семейство, нито отговорни родители. И аз споделях от сърце това мнение.
Нямаме какво да делим при евентуална раздяла...освен детето,което ще дойде след някой и друг месец.
Единственото ми притеснение е за статута на детето. Таткото ще го признае, но нямам идея дали то ще се води официално по документи извънбрачно (каквото ще е) или все пак има закон и то ще си е легално и официално наше...чувах приказки за съвместното съжителство и как със закон щяло да се приравни със гражданския брак.
Объркана съм. Преди не исках подпис, бях щастлива, а сега ме е страх дори да вляза в църква...
Има ли някоя от вас опит в това отношение...или поне да сподели лично преживяване. В главата ми е хаос.Може би е от хормоните и като се роди бебчо, всичко ще си дойде на мястото...но не искам да отварям тази дума пред бъдещия татко...да не го приеме за натиск или нещо подобно.Мъжете са едни раними... ooooh!
Благодаря ви за мненията предварително!
Цитирай

София

Мнения: 616
Здравей bonbonito първо честито  bouquet Ние също чакаме бебе, заедно сме от близо 10 години и нямаме брак до момента ..плануваме сватба евентуално като се роди детето живи и здрави Smile какво като няма брак детето си е наше и аз и той го искаме много...вярно на акта за раждане аз и той ще сме с различни фамилии ама какво от това?  Smile Въпрос на личен избор, според мен адски много хора живеят на семейни начала и имат деца. Успех каквото и да решите!
Цитирай

София

Мнения: 2 160
От хормоните ще да е  Mr. Green
След като трезво сте направили избора си, не се терзай повече.
Така или иначе това вече е много широко разпространено.
Цитирай

София

Мнения: 10 816
С вече съпруга ми  Wink живеем заедно от 4 години, брак сключихме преди 1, а детето ни е на 2 години. Мога да ти кажа, че няма никаква разлика дали имате или нямате граждански брак по отношение на детето. Единственото е, че за да бъде записано в болницата на името на бащата, той трябва да направи една нотариално заверена декларация, че го признава за свое дете и му дава имената си. Това е.
Оттам нататък ти си майката, той бащата и дори да се разделите, нещата стоят по същия начин по който стоят при семейни двойки.
Затова си живей живота, радвай се на бременността и да родиш здраво и хубаво бебе!
Цитирай

Sofia

Мнения: 12 539
Щом поставяш този пост, очевидно ти ще се чувстваш по - добре, ако имате граждански брак. Ами тогава бракувайте се - не е чак толкова страшно, партньорът ти ще го преживее, сигурна съм... С него трябва да говориш, не с нас. Обясни му, че имаш желание и нужда от това - пък дали заради хормоните или друго, какво значение има, щом с нещо толкова просто ще се чувстваш по - добре?
Цитирай


Мнения: 6 095
ако приятелят ти го припознае детето ще си е ваше, никой няма да го третира като извънбрачно (освен разните квартални как сийки разбира се). ще има всички права като дете родено в брак.

Мъжете са едни раними... ooooh!


това обаче ме разсмя и натъжи.... седнала си да жалиш мъжа си....не би ли трябвало обратното да е newsm78
Цитирай

Под Сините камъни

Мнения: 3 660
С моя приятел живеем заедно от почти 12г.Имаме две деца както се вижда от подписа ми.До сега никога това че нямаме брак не е било проблем.Нито за децата нито за нас.Такаче вие си решавате как ще живеете по нататък.Желая ти безпроблемна бременност и леко раждане.
Цитирай

по света и у нас

Мнения: 1 167
И ние жевеем заедно от 4 години без брак и сме си много добре.Бременна съм,но не желаем да сключваме брак,може би на по късен етап..Детето се припознава от бащата още в родилното и си е с всички законови права като останалите семейства.Няма нищо сложно,не го мисли толкова,важното е с бащата да се разбирате и обичате,един подпис семейство не гради. Naughty  Не се поддавай на брътвежите на родителите.
Цитирай

Плевен

Мнения: 1 356
Естествено,че съм ЗА,то аз самата съм в същото положение.
От 8 год.сме заедно с приятеля ми имаме прекрасна дъщеричка
и досега не сме имали никакви проблеми(да чукам на дърво).
Цитирай

софия

Мнения: 635
Щом поставяш този пост, очевидно ти ще се чувстваш по - добре, ако имате граждански брак. Ами тогава бракувайте се - не е чак толкова страшно, партньорът ти ще го преживее, сигурна съм... С него трябва да говориш, не с нас. Обясни му, че имаш желание и нужда от това - пък дали заради хормоните или друго, какво значение има, щом с нещо толкова просто ще се чувстваш по - добре?
и аз мисля така. Изглежда искаш да имаш брак-тогава уреди го. Аз лично съм ЗА брака. Омъжена съм, обичам съпруга си и с узаконяването на връзката си имаме стабилност, спокойствие и избягване на куп формлности за детето. Като се решил да си с тоя човек-сложи подписа да се чувстваош комфортно, пък някой ден ако не искаш да си с него-развода за какво е? Просто не се терзай и не се измъчвай, а говори направо.Аз така процедирам с всичко и да ти кажа доста ми олеква и си върша работа.
Цитирай

София

Мнения: 1 699
Щом поставяш този пост, очевидно ти ще се чувстваш по - добре, ако имате граждански брак. Ами тогава бракувайте се - не е чак толкова страшно, партньорът ти ще го преживее, сигурна съм... С него трябва да говориш, не с нас. Обясни му, че имаш желание и нужда от това - пък дали заради хормоните или друго, какво значение има, щом с нещо толкова просто ще се чувстваш по - добре?
и аз мисля така. Изглежда искаш да имаш брак-тогава уреди го. Аз лично съм ЗА брака. Омъжена съм, обичам съпруга си и с узаконяването на връзката си имаме стабилност, спокойствие и избягване на куп формлности за детето. Като се решил да си с тоя човек-сложи подписа да се чувстваош комфортно, пък някой ден ако не искаш да си с него-развода за какво е? Просто не се терзай и не се измъчвай, а говори направо.Аз така процедирам с всичко и да ти кажа доста ми олеква и си върша работа.
Би ли уточнила кои са тези формалности? Изключвам припознаването от бащата при раждане на детето.
Бих допълнила също, че стабилността и спокойствието не зависят от брака, а от самите хора и тяхната нагласа.
Цитирай


Мнения: 4 785
Когато забременях не бяхме женени, мъжът ми /вече/ ми предложи, аз отказах. Разведена бях и не исках отново да се обвързвам с брак, предпочитах да живеем на семейни начала. Но мъжът ми беше достатъчно настоятелен и след следващото неустоимо предложение, приех, за което никак не съжалявам и да - мисля че е по - добре така. Ако е тръгнало да се разделяме и с и без да сме бракувани, подробности и неразбории ще има /ако така сме решили/ и в двата варианта, така че не мисля, че подписването е някакъв проблем и ако желанието да сте бракосъчетани надделява в теб, то по - добре говори с приятеля си. Ако уважава желанията ти, ще те разбере.
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Когато детето е припознато от бащата то има двама родители и за него няма никаква разлика дали те имат брак или не.
Промените в Семейния кодекс касаят само и единствено евентуални имуществени делби от живеещите на семейни начала.
Аз лично съм твърдо против брака. С бащата на детето ми сме от 6 години заедно, но никога няма да се оженя за него. Не държа да бъда госпожа. Детето ни има двама родители, които са заедно и го отглеждат заедно, с равни задължения и отговорности. По никакъв начин не е ощетено по някакъв начин от факта, че не сме подписали.
Омъжена съм, обичам съпруга си и с узаконяването на връзката си имаме стабилност, спокойствие и избягване на куп формлности за детето.
И аз не разбирам за какви формалности става въпрос. Не съм по-малко стабилна и спокойна поради това, че не съм омъжена. Все пак да не забравяме, че живеещите без брак са колкото и тези с брак, а доста от небрачните връзки са много по-стабилни. А факта, че съм родила дете от моя приятел е достатъчно доказателсво, че го обичам.
Цитирай


Мнения: 1 829
 Някой може ли да изброи няколко от предимствата на живота без брак? Аз съм за брака, а детето дори и припознато пак е извънбрачно по смисъла на закона. bonbonito не се притеснявай от откровен разговор с бащата на тема брак, нали все пак сте си най-близките хора и си споделяте каквото ви терзае. Кажи му, че го искаш.  Мъжете не са толкова раними колкото ти се струва, но понякога се възползват, че ги мислим за такива. Ако смятате да сте заедно, не се оглеждате за нещо по-добро Wink и не планирате раздяла, не виждам пречки да се ожените.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 11
направо ме разсмя с това "дали ще се води официално извънбрачно или ваше" Ама то има ли официален документ на който някога да е писано ИЗВЪНБРАЧЕН, хихихи. И ние нямаме брак. А чакаме бебе. Едно време си мечтаех да се видя в бяла рокля, ама на де като пораснах и се осъзнах. Не ми се жени, не ми се занимава с отганизиране на сватба, а още по-малко да слушам лелята в ритуалната зала как ми говори глупости. А детето си е наше, каквато и фамилия да има. Защото сме го чакали достатъчно време и сме тъжали заедно при всеки следващ цикъл.
Така, че брака няма нищо общо с това чие е детето и как се приема, а още по-малко с това да се чувстваш грешна да влезеш в църква. Докато порасне даже и кварталните как сийки ще са се интегрирали и ще приемат съвременния начин на живот.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 172 отговора