хайде и от мен една странна тема......

  • 10 165
  • 132
  •   1
Отговори
10 юли 2008, 17:33 ч.
  • Мнения: 1 475
          Двама души решават да живеят заедно и въпроса къде да живеят в повече случаи се решава в полза на мъжа т.е да се живее при него в негово жилище- питам защото ми е много странно, че доста жени се хвърлят в обятията на някой мъж, раждат деца , като разчитат почти изцяло на него,  обаче идва момента в който се разделят(естествено, те не мислят, че това може да случи) и те няма къде да отидат, освен при родителите си,нямат спестени средства, тъй като всичко е било общо или негово.
       Та въпросчето ми не е ли по-удачно преди де се ожени или да заживее с някой мъж, една жена да се презастрахова, като се опита да се сдобие със собствено жилище, собствени спестени пари.т.е по никакъв начин да не зависи от мъжа  Wink????

# 1 10 юли 2008, 17:46 ч.
  • Мнения: 2 197
Виж сега - всичко е въпрос на нагласа. Ако една жена иска да бъде зависима финансово от някого няма сила, която да я спре. Независимо умно ли е, унизително или нещо друго. Всяка си решава за себе си. Познавам жени, омъжени така, с които се отнасят като с предмети и като слугини в къщи. Но пък навън са самото съвършенство - маркови дрехи, скъпи коли и всичко подобно. Ако за някоя такова положение е приемливо - прав и път. Иначе при раздяла винаги се започват някакви сърцераздирателни истории :ама аз няма къде да отида и т.н.
Аз лично имам собствено жилище и досега всички мъже, с които съм била са живели при мен. Така че ако се ядосам - просто ги изхвърлям и няма вариант да нямам къде да отида. Друг е въпроса, че не съм си го спечелила със собствен труд и мама още ми плаща консумативите - така че и аз съм зависима от някого, но поне е от моята кръв.

# 2 10 юли 2008, 17:52 ч.
  • Мнения: 712
Ами... не знам доколко е удачно да започваш живота си с някого с мисълта да си уредиш нещата за след като се разделите. Иначе смятам, че е добра идея да уредиш собствения си живот (доколкото можеш) и да си независима личност, преди да се обвържеш с някой друг и да създадеш деца.

# 3 10 юли 2008, 17:56 ч.
  • Мнения: 388
За жилището въпроса е малко по-сложен, не всеки може да си го позволи... но пък за собствени доходи и спестявания, според мен задължително трябва да има... важно е да не е зависима финансово от него... пък ако се разделят - отива си на квартира докато може да си позволи собствено жилище...

# 4 10 юли 2008, 18:26 ч.
  • Мнения: 18
somebody, много странно разсъждаваш поне според мен. Какво е това презастраховане? Ти ако тръгваш да живееш с някого с идеята, че ще се разделите, по-добре не прави тази стъпка въобще. Пък и кога ще успееш да събереш в днешно време толкова пари на куп, че да си позволиш твое си жилище - може би към пенсия чак, ако е останало нещо от теб, докато спестяваш от закуски  Wink

# 5 10 юли 2008, 19:04 ч.
  • Мнения: 2 401
Цитат на: somebody в чт, 10 юли 2008, 17:33
         
       Та въпросчето ми не е ли по-удачно преди де се ожени или да заживее с някой мъж, една жена да се презастрахова, като се опита да се сдобие със собствено жилище, собствени спестени пари.т.е по никакъв начин да не зависи от мъжа  Wink????

За какво ще да и е на една такава жена мъж в такъв случай, че не се сещам?  smile3532

# 6 10 юли 2008, 19:17 ч.
  • Мнения: 3 423
Най-добре е да му вземе жилището!

# 7 10 юли 2008, 19:20 ч.
  • Мнения: 9 990
Принципно, хипотетично...двама души се събират и създават нов живот Заедно и градят планове заедно.Щото има и случаи, в които са на квартира и колкото единя допринася, толкова и другия.И двамата работят.Ако ще си мерят на кой му е по-голям-някак се размива всичко.А има и един момент, в който в такава ситуация единя издържа, докато другия учи и се реализира, след което идва ред на другия.Ако обаче първия се възползва на макс от ситуацията и се разделят тогава-кофти.Щото може и деца да има създадени вече.Има и обратния случай-в който жената си има примерно-я наследствено, я си се издържа сама.И към нея се прикрепя мъжа.Та-случаи бол, и ако наистина си гледат в паничките-тъпо е, много тъпо, изключително даже.Ако сме създадени да сме си самодостатъчни-да вземем и да се самоопрашваме и мъжете да могат да раждат.
А възползващи се да се уреждат материално има както жени, така и мъже.Даже мъжете в такива случаи са изключителни търтеи и смучат яко от жената.
Та в съседен подфорум, разделените жени с мъжете никак не са зависими.Дори в началото да е било по-трудно-подрежда се всичко после.Чисто материално-живота е такава въртележка, че не се знае кой кога и как.Така, както мъжа си има и гони жената с детето на улицата, така утре и той може без имотец да остане, но изгонената жена да си е уредила съвсем нормално битовизмите.Мдам, има, не е като да няма такива ситуации.

# 8 10 юли 2008, 19:24 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Съгласна съм, че двама души не се събират, за да мислят дали и кога ще се разделят. Лично за себе си обаче съм решила проблема още преди години. Купих си сама с кредит жилище, което впоследствие изплатих. Сега със съпруга ми живеем в моето жилище. Но съвсем скоро ще го заменим за по-голямо, което естествено ще е СИО.
Има много хора около мен, които ме смятат за луда. Да си продам собствено жилище и да купя ново, което да е семейно. Аз обаче не мисля така. Ако не дай Боже някога стигнем до раздяла, съпругът ми няма да вземе нищо. В това съм сигурна.
Дори да приемем, че съм наивна патка и все пак предяви претенции има си начини за доказване на принос пред съда.
В крайна сметка аз съм старомодна възрастна жена, която обича мъжа си и му вярва. Дали съм сбъркала само времето ще покаже.

# 9 10 юли 2008, 19:29 ч.
  • Мнения: 9 990
Тъй и още малко.Нека сметнем,.Завършваме училище.Учим, колко-5 години?Поработваме, после-кариера.Примерно.За да имаме именно Онези финанси, че да закупим свое жилище.То не става за ден това.И ако в този период срещаме Него, какво му казваме-я поизчакай малко, че да си купя, че ако ме поискаш и се заженим баш сега-аз още няма да съм независима.Ха.И ставаш на 30 и..дали те чака още Той е друга тема. Crazy

# 10 10 юли 2008, 19:40 ч.
Цитат на: пенелопа в чт, 10 юли 2008, 19:29
Тъй и още малко.Нека сметнем,.Завършваме училище.Учим, колко-5 години?Поработваме, после-кариера.Примерно.За да имаме именно Онези финанси, че да закупим свое жилище.То не става за ден това.И ако в този период срещаме Него, какво му казваме-я поизчакай малко, че да си купя, че ако ме поискаш и се заженим баш сега-аз още няма да съм независима.Ха.И ставаш на 30 и..дали те чака още Той е друга тема. Crazy



 smile3501
много точно казано

# 11 10 юли 2008, 19:46 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Цитат на: nana77 в чт, 10 юли 2008, 19:24
Съгласна съм, че двама души не се събират, за да мислят дали и кога ще се разделят. Лично за себе си обаче съм решила проблема още преди години. Купих си сама с кредит жилище, което впоследствие изплатих. Сега със съпруга ми живеем в моето жилище. Но съвсем скоро ще го заменим за по-голямо, което естествено ще е СИО.
Има много хора около мен, които ме смятат за луда. Да си продам собствено жилище и да купя ново, което да е семейно. Аз обаче не мисля така. Ако не дай Боже някога стигнем до раздяла, съпругът ми няма да вземе нищо. В това съм сигурна.
Дори да приемем, че съм наивна патка и все пак предяви претенции има си начини за доказване на принос пред съда.
В крайна сметка аз съм старомодна възрастна жена, която обича мъжа си и му вярва. Дали съм сбъркала само времето ще покаже.
В твоя случай ще има трансформация на лично имущество. Доказването става лесно

# 12 10 юли 2008, 19:53 ч.
  • Мнения: 750
Цитат на: somebody в чт, 10 юли 2008, 17:33

       Та въпросчето ми не е ли по-удачно преди де се ожени или да заживее с някой мъж, една жена да се презастрахова, като се опита да се сдобие със собствено жилище, собствени спестени пари.т.е по никакъв начин да не зависи от мъжа  Wink????
Че,жената жени ли сА бре,аз все си мисля,че съм се омъжила пък то... Thinking
И как можах да се омъжа и аз,трябваше първо да се изуча,пет чест висши да взема,да поработя едни 30 години за да натрупам богатство,да си купя къща,и чак тогаз да се оглеждам за мъж....Ама по моите сметки,ще съм приличните 60-65 години...Нищо бре,все ще си намеря някой дядка да му родя внуци! Mr. Green
Абе жена,цял ден като си седя само това ли можа да измислиш.Сама ли го измисли или някой ти помогна! hahaha
Ти въри си трупай богатство и после се ЖЕНИ,нас ни остави рано да се женим...докат сме убавки все някой ще ни вземе!
 JoyПък нищо,че е богат!

# 13 10 юли 2008, 19:59 ч.
  • Мнения: 384
Цитат на: somebody в чт, 10 юли 2008, 17:33
       Та въпросчето ми не е ли по-удачно преди де се ожени или да заживее с някой мъж, една жена да се презастрахова, като се опита да се сдобие със собствено жилище, собствени спестени пари.т.е по никакъв начин да не зависи от мъжа  Wink????

Съгласна съм, въпросът е дали може да си го позволи. Сега е трудно едно семейство да си купи жилище, а какво да кажем за сам човек   newsm78

# 14 10 юли 2008, 20:12 ч.
  • Мнения: 945
Аz друго нещо не раzбирам... Защо толкова много жени си остават в къщи и не работят след като се омъжат или след като се родят децата. И след 10 години стоене в къщи не могат да си намервт работа и като продавачки даже... иzненада...
Не че е моя работа, но се чудя никоя от тях ли не се zамисля какво би станало не само при една раzдяла, а и недей си боже ако нещо се случи със съпруzите им...

# 15 10 юли 2008, 20:14 ч.
  • Мнения: 3 634
Съгласна съм, но ако срещнеш твоят мъж преди да си стигнала възрастта, в която обикновено вече си се сдобила с тези неща? Нямаше как на 22г. да имам тези придобивки без да са подарък от тати. Стана така, че повечето мечтани вещи придобих след брака, оказахме се добър екип с общи цели.  Heart Eyes

# 16 10 юли 2008, 20:16 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Цитат на: .:Geri:. в чт, 10 юли 2008, 20:12
Аz друго нещо не раzбирам... Защо толкова много жени си остават в къщи и не работят след като се омъжат или след като се родят децата. И след 10 години стоене в къщи не могат да си намервт работа и като продавачки даже... иzненада...
Не че е моя работа, но се чудя никоя от тях ли не се zамисля какво би станало не само при една раzдяла, а и недей си боже ако нещо се случи със съпруzите им...
Това се получава като живееш с розови очила

# 17 10 юли 2008, 20:28 ч.
  • Мнения: 712
Цитат на: .:Geri:. в чт, 10 юли 2008, 20:12
Аz друго нещо не раzбирам... Защо толкова много жени си остават в къщи и не работят след като се омъжат или след като се родят децата. И след 10 години стоене в къщи не могат да си намервт работа и като продавачки даже... иzненада...
Не че е моя работа, но се чудя никоя от тях ли не се zамисля какво би станало не само при една раzдяла, а и недей си боже ако нещо се случи със съпруzите им...

В едни други страни, при евентуална раздяла жената получава издръжка за децата И за нея, като един вид компенсация за времето и усилията, които е вложила в общия им дом и отглеждането и възпитаването на децата им, а не се е посветила на собствената си реализация. Но, това е в онези, другите страни... А иначе, според мен няма нищо лошо да стоиш вкъщи и да отгледаш и възпиташ 3 или 4 деца, ако това е призванието ти - да си майка. Не всички жени го могат - аз например не бих могла. Не заради парите и материална обезпеченост.

# 18 10 юли 2008, 20:52 ч.
  • Мнения: 473
Аз винаги съм била на мнението, че една жена трябва да е независима финансово от мъжа си. Не съм от типа "домакиня" и не мога да понеса мъжа ми да ме издържа изцяло и да нямам в джоба си два собствени лева. Иначе уважавам всеки друг избор. Но това е моя!

# 19 10 юли 2008, 20:56 ч.
  • Мнения: 2 401
Цитат на: Tristan77 в чт, 10 юли 2008, 20:52
Аз винаги съм била на мнението, че една жена трябва да е независима финансово от мъжа си. ..


Това е друга тема. Тука автора разправя, че жената е редно да встъпи в брака с апартаменти, банкови сметки и пр..

# 20 10 юли 2008, 20:59 ч.
  • Мнения: 2 401
Цитат на: nana77 в чт, 10 юли 2008, 19:24

В крайна сметка аз съм старомодна възрастна жена, която обича мъжа си и му вярва. Дали съм сбъркала само времето ще покаже.

Тъкмо щях да пиша, че явно си младичка още, та вършиш глупости, ама виж пък ти какво си написала.  Laughing Не ми остава друго освен и аз като познатите ти да  ти кажа, че си лудичка  Wink  Peace

# 21 10 юли 2008, 21:03 ч.
  • София
  • Мнения: 2 430
Ох не знам,ако започнеш с нагласата,че може да се случи нещо значи връзката е обречена,но от друга страна никой не знае,какво му готви съдбата.И аз съм се чудила преди време,какво би станало,защото съм зависима от жилището(не е мое),от друга страна мога да си позволя под наем,но това е една бездна в която хвърляш пари.Не знам,не съм спестявала пари и нямам идея,недай Боже ако ми се случи такова нещо newsm78

# 22 10 юли 2008, 21:12 ч.
  • Мнения: 9 990
Цитат на: .:Geri:. в чт, 10 юли 2008, 20:12
Аz друго нещо не раzбирам... Защо толкова много жени си остават в къщи и не работят след като се омъжат или след като се родят децата. И след 10 години стоене в къщи не могат да си намервт работа и като продавачки даже... иzненада...
Не че е моя работа, но се чудя никоя от тях ли не се zамисля какво би станало не само при една раzдяла, а и недей си боже ако нещо се случи със съпруzите им...

а,не така, не.Има си хора за всичко.Това, че тези жени са попаднали на мъж, който поема бремето да издържа финансово всички и успява и са ок, аз не виждам драма.
Или да живеем параноично, ако падне от мотора-какво се случва?Еми-съпругата е вдовица и наследница после...
Мадам Стасита, аз ще ти кажа какво.Започваш сама.Успява се.

# 23 10 юли 2008, 21:17 ч.
  • София
  • Мнения: 2 430
Знам,но дано никога не стигам до такова решение PraynigЩастлива съм и искам винаги да е така Praynig

# 24 10 юли 2008, 21:41 ч.
  • Мнения: 9 990
Естествено. Hug

# 25 10 юли 2008, 21:47 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: somebody в чт, 10 юли 2008, 17:33
          Двама души решават да живеят заедно и въпроса къде да живеят в повече случаи се решава в полза на мъжа т.е да се живее при него в негово жилище- питам защото ми е много странно, че доста жени се хвърлят в обятията на някой мъж, раждат деца , като разчитат почти изцяло на него,  обаче идва момента в който се разделят(естествено, те не мислят, че това може да случи) и те няма къде да отидат, освен при родителите си,нямат спестени средства, тъй като всичко е било общо или негово.
       Та въпросчето ми не е ли по-удачно преди де се ожени или да заживее с някой мъж, една жена да се презастрахова, като се опита да се сдобие със собствено жилище, собствени спестени пари.т.е по никакъв начин да не зависи от мъжа  Wink????

И колко се тези жени, които имат такива професии, че да могат да се "застраховат" по описания от теб начин? Правила ли си сметка например, на колко години въпросната девойка трябва да тегли ипотечен кредит, че да чака и още поне 15 години да изплати апартамента, че чак тогава да се жени? Елементарна математика, ама няма кой да смята.
Ако всички жени, включително и нашите майки бяха чакали да се замогнат преди да се омъжат нас просто нямаше да ни има на този свят или майките ни щяха да ни родят на възраст 35 години, че и отгоре.

Дори не е нужно да се живее при нечии родители. Достатъчно е младите да се изнесат под наем или да плащат ипотека и пак ще са рахат.

# 26 10 юли 2008, 21:52 ч.
  • Мнения: 9 990
Отгоре, Радостина, отгоре.35 не е достатъчно, ако наистина сам опиташ да го направиш.Ама сам-не мама носи, тате меси, докато студентстваш и вървиш нагоре по кариерната стълбичка.Щото и за кредитния ти рейтинг за апартамент-едни други доходи си трябват, мдам.
Апропо-познавам такива жени.Вече са на по 35, но връзка-нямат.Кариера си имат, наистина.
Не, че отричам съвместяването и на двете, напротив.Но не и с нагласата-аз сама, щото да съм независима и няма да допусна да се заженя, преди да натрупам.

# 27 10 юли 2008, 22:08 ч.
  • София
  • Мнения: 12 554
Цитат на: минзухар в чт, 10 юли 2008, 20:59
Цитат на: nana77 в чт, 10 юли 2008, 19:24

В крайна сметка аз съм старомодна възрастна жена, която обича мъжа си и му вярва. Дали съм сбъркала само времето ще покаже.

Тъкмо щях да пиша, че явно си младичка още, та вършиш глупости, ама виж пък ти какво си написала.  Laughing Не ми остава друго освен и аз като познатите ти да  ти кажа, че си лудичка  Wink  Peace


Вероятно в това, че съм лудичка ми е чарът...А иначе на 31 съм, ако това има значение. Млада, стара това е относително понятие. Много мразя да се свежда частното към общото или обратното...демек да се слагат всички в кюто. Човек с човек не си прилича. Ако един мъж е такъв, друг може да не е. Моят не е идеален, но специално за имоти, пари и коли не ламти. Неведнъж съм го писала по различни теми, но дори в момента вкъщи парите стоят у мен - на него му давам, когато отива на работа. Е, досега не сме се развели  Joy

# 28 10 юли 2008, 22:22 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
О, да, изключвам варианта мама носи, тати меси, и за дипломирането - подарък апартамент.
И аз се сещам за може би 2 жени, вече са на почти 40 и едната се омъжи съвсем наскоро. А кога ще ражда...

# 29 10 юли 2008, 23:01 ч.
  • Мнения: 2 448
Моя мъж живее у нас.  Crossing Arms

# 30 10 юли 2008, 23:09 ч.
  • Мнения: 6 674
Какво толкова ти е чудно? Все още много момиченца се възпитават с приказката за Пепеляшка, където идва Принцът и всичко е цветя и рози. Естествено, че е хубаво всеки да е независим, но колко от хората са наистина такива.
Всеки трябва да има и план Б разбира се, но е много по-лесно някой друг да печели и мисли вместо теб.
Аз нямам дъщеря, но ако някога имам хич не бих била щастлива ако тя избере да е зависима от някой мъж.
Не е възможно обаче всичко да е наред, когато ти е време да създаваш семейство. А и такова не се създава с мисълта за раздяла.
Истината е някъде по средата, както винаги.

# 31 11 юли 2008, 07:01 ч.
  • Мнения: 2 000
Цитат на: pasinet в чт, 10 юли 2008, 23:01
Моя мъж живее у нас.  Crossing Arms

И моят  Laughing

# 32 11 юли 2008, 07:39 ч.
  • Мнения: 197
Не е необходимо да притежаваш апартамент, за да се чувстваш застрахована.Иначе аз съм абсолютно "за". Смятам , че една жена трябва да може да разчита на себе си по всяко време и никога не трябва да се оставя на течението, водена от интересите на когото и да било. Още повече в нашата балканска държавица......Вероятността да си зависима и унижена по балкански, особено ако нямаш образование и нещо стабилно зад гърба си (не говоря за имоти, а по принцип) тук е много голяма. Много от вас няма да ме разберат, съдейки от приятелките и познатите си. За 95% от жените , които познавам е съвсем нормално да работят и да си оставят дохода вкъщи, без да имат възможността да си похарчат поне част от парите за собствени нужди и без да се отчитат за какво са ги похарчили. Нормално е да въртят домакинство, да не излизат, докато мъжовете им си четат вестника и т.н...... , че много се отклоних.  В повечето случаи, за които се сещам , ако жената си имаше "застраховка", мъжът и не би си и  помислил за такова фриволно поведение.

# 33 11 юли 2008, 07:58 ч.
  • Мнения: 384
Купихме си къща на мое име  Peace

# 34 11 юли 2008, 09:13 ч.
  • Мнения: 166
От една година живеем в общо семейно жилище,но сега решихме да отидем да живеем в къщата на дядо ми която наследих. WinkДа му мисли той.

# 35 11 юли 2008, 09:16 ч.
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Цитат на: ani_ji в пт, 11 юли 2008, 09:13
От една година живеем в общо семейно жилище,но сега решихме да отидем да живеем в къщата на дядо ми която наследих.И съм се презастраховала недай си боже ако се разделим той няма да има право над нея понеже къщата няма да я прехвърля на мое име Laughing.
Toй така или иначе няма право на собственост върху къщата. Тя е твое лично имущество:)

# 36 11 юли 2008, 10:16 ч.
  • Мнения: 1 475
Цитат на: .ДЖЕЙН. в чт, 10 юли 2008, 19:53
Цитат на: somebody в чт, 10 юли 2008, 17:33

       Та въпросчето ми не е ли по-удачно преди де се ожени или да заживее с някой мъж, една жена да се презастрахова, като се опита да се сдобие със собствено жилище, собствени спестени пари.т.е по никакъв начин да не зависи от мъжа  Wink????
Че,жената жени ли сА бре,аз все си мисля,че съм се омъжила пък то... Thinking
И как можах да се омъжа и аз,трябваше първо да се изуча,пет чест висши да взема,да поработя едни 30 години за да натрупам богатство,да си купя къща,и чак тогаз да се оглеждам за мъж....Ама по моите сметки,ще съм приличните 60-65 години...Нищо бре,все ще си намеря някой дядка да му родя внуци! Mr. Green
Абе жена,цял ден като си седя само това ли можа да измислиш.Сама ли го измисли или някой ти помогна! hahaha
Ти въри си трупай богатство и после се ЖЕНИ,нас ни остави рано да се женим...докат сме убавки все някой ще ни вземе!
 JoyПък нищо,че е богат!


     Сама, сама си го измислих, Crazy
     Колкото до жененето или омъжването, за мен е без значение как ще се каже, тъй като това никога  не ми  е било фикс идея!!! Wink
Цитат на: Dincho в чт, 10 юли 2008, 23:09
Какво толкова ти е чудно? Все още много момиченца се възпитават с приказката за Пепеляшка, където идва Принцът и всичко е цветя и рози. Естествено, че е хубаво всеки да е независим, но колко от хората са наистина такива.
Всеки трябва да има и план Б разбира се, но е много по-лесно някой друг да печели и мисли вместо теб.
Аз нямам дъщеря, но ако някога имам хич не бих била щастлива ако тя избере да е зависима от някой мъж.
Не е възможно обаче всичко да е наред, когато ти е време да създаваш семейство. А и такова не се създава с мисълта за раздяла.
Истината е някъде по средата, както винаги.

 Peace
Цитат на: plankton в пт, 11 юли 2008, 07:39
Не е необходимо да притежаваш апартамент, за да се чувстваш застрахована.Иначе аз съм абсолютно "за". Смятам , че една жена трябва да може да разчита на себе си по всяко време и никога не трябва да се оставя на течението, водена от интересите на когото и да било. Още повече в нашата балканска държавица......Вероятността да си зависима и унижена по балкански, особено ако нямаш образование и нещо стабилно зад гърба си (не говоря за имоти, а по принцип) тук е много голяма. Много от вас няма да ме разберат, съдейки от приятелките и познатите си.   В повечето случаи, за които се сещам , ако жената си имаше "застраховка", мъжът и не би си и  помислил за такова фриволно поведение.

на 100% споделям мнението ти, много точно си го казала Peace
 Peace

# 37 11 юли 2008, 11:07 ч.
  • Мнения: 8 223
На мен ми е много интересно как би станало това лично спестяване след брака. Живеем заедно, разходите ни са общи и парите ни са общи. Какво, всеки един да си направи отделна сметка ли? И да си къта там заплатата. Не че нямам около мен такива примери де. Семейства, в които си делят сметките - този месец за мен толкова, на теб ти се полагат толкова. Само че на мен това ми се вижда смешно. Заедно вземаме решения кои са в момента приоритетите за харчене на парите - отнася се за по-големите покупки. След това е ясно - първо трябва да се покрият сметките, да се осигури храната, детето, от там нататък всеки може да си харчи и за себе си. И не е нужно да се дава някому отчет.
А за снабдяването предварително със собствено жилище - трудна работа. Ако нямаш нещо по наследство, когато си материално готова да създадеш трайна връзка като се огледаш ще видиш, че всички свестни мъже отдавна вече деца гледат.

# 38 11 юли 2008, 11:17 ч.
  • Мнения: 679
При нас нещата изглеждат така: още преди да се оженим живяхме заедно около 3 години. Всичко каквото имаме налице - спестени пари, купени електроуреди, автомобил, и още, още, да не изброявам, сме го постигнали двамата, от работа и никой нищо не ни е помагал кой знае колко. Никой на готово не е извадил 500-600 лв и да каже ето ви за печка примерно. Живот и здраве и за жилище пак двамата ще си действаме, ако някой помогне, то ще е с малко ...
За мен, както и за съпруга ми е НОРМАЛНО парите ни да са на общо място, а не всеки да си стиска неговите в портмонето, нормално е всеки от нас да похарчи пари за собствените си нужди, също така е нормално да домакинствам, правя го с удоволствие за семейството си. А тези, на които още им се живее им се чудя сега ли решиха, че искат да живеят  Rolling Eyes Имаше една приказка - всичко с времето си.
А това за жената да се презатрахова - да добре е, но ще ти дам един пример - бившата ми шефка, купила си жената жилище, кола, строй второ жилище, евала, НО вече на възраст 38-39 години, в къщи ни коте, ни куче, ни мъж. Застраховала се е ама така яко, че не искам да съм на нейно място ...
Другото което се питам, колко и какво трябва да работи една жена, като се имат предвид цените на имотите, за да спести пари за жилище за кратко време  newsm78

Последна редакция: пт, 11 юли 2008, 11:24 от бебка и бебко

# 39 11 юли 2008, 11:53 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
plankton,
напълно съм съгласна с теб.
Застраховането за мен не е мислене, че една връзка е обречена. По-скоро сигурност, че АКО нещо стане, то няма да си зависима от благоволението на един мъж. Не става дума само за материално застраховане, но и примено с договор.
 
В българските условия някои неща са трудни ( апартамент, не знам дали има и договори), но е факт, че много жени водят супер нещастен живот, защото няма къде да отидат, нямат малко налични средства, като за начало... А те са нужни, ако трябва да наемеш нещо, за да живееш.

Мнението ми е, че българските жени подхождат повече със сърцето си, отколкото с разума. И аз съм била в такава позиция, когато платих половин кола, а тогавашният ми приятел я продаде, без да ми каже. Но от любов тогава никога не си бях представяла, че е възможно. Със сегашният ми акъл ще имам договор и собствена банкова сметка ( каквато имам , за собствена сигурност).

# 40 11 юли 2008, 12:28 ч.
  • София
  • Мнения: 8 932
Не съм съгласна, че в повечето случаи жената отива да живее в жилището на мъжа. Много е относително. Почти в 50% от случаите жилището е на жената. Пък голяма част от хората си купуват жилище след брака.

# 41 11 юли 2008, 14:16 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Не приемам за много нормално в семейството да има "това си е мое, а твоето е общо" или някакви заигравки от вида "фонд и аз съм човек". Парите, които влизат в една къща са за семейството като децата са с предимство при разходите. Всеки от възрастните в общи линии знае колко са му дневните разходи по транспорт, храна и др. подобни. Каквато нужда има от нещо да си казва, а не да се опитва да си прави черна каса, алтернативно счетоводство и прочее прецаквания.
Зная за семейства, в които всеки гледа да не се мине с парите и накрая нищо добро не излиза.

За мен е за предпочитане да има сключен граждански брак.

# 42 11 юли 2008, 14:23 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
И при граждански брак може да има договор.
Аз бих посъветвала и мъжете да се замислят, тъй като има жени, които обират до шушка всичко ( една жена тук завлече съпругът си със 180 000 евро и той трябваше да започне на 0).

# 43 11 юли 2008, 14:32 ч.
  • Мнения: 750
Цитат на: Kalinka в пт, 11 юли 2008, 14:23
И при граждански брак може да има договор.
Аз бих посъветвала и мъжете да се замислят, тъй като има жени, които обират до шушка всичко ( една жена тук завлече съпругът си със 180 000 евро и той трябваше да започне на 0).
Дека е таз жена да и стисна ръката бе! Mr. Green
Евала на жената.Оня кат е смотльо!

# 44 11 юли 2008, 14:38 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Добре де, ако след развод мъжът се стиска и вземе всичко е гадняр и не мислел за горката си жена и деца. Обаче, ако след развода започне пак от нулата е смотльо, а на бившата му правите евалла. Само се мятате от едната крайност на друга. Има ли изобщо мъж, който би ви удовлетворил по някакъв начин? Такова мислене е истинска рецепта за нещастен семеен или несемеен живот. Все някой някого трябва да прецака.

# 45 11 юли 2008, 14:49 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Джейн се е изказала иронично ( според мен).
Много неща в живота са прецакване ( искаме или не ) и именно затова трябва да се мисли добре.

# 46 11 юли 2008, 15:02 ч.
  • Мнения: 806
Ето моята застраховка:
Мъжът ми и аз имаме лични апартаменти, коли, банкови сметки и спестявания.
Като сключихме брак, подписахме брачен договор който гласи:
Всичко придобито преди сватбата остава винаги лично, всичко придобито след сватбата (независимо кой го е платил) при развод се дели на две.  Ако има примерно 1 дете, се дели на 3.  Тоест той взема 1/3 аз 2/3 докато детето е на 21 години.  Тогава детето е пълнолетно.

Ние живеем в жилището на мъжът ми, а моето е под наем.  Сега продаваме неговото жилище, за да купим къща защото ще сме 3ма скоро.  Къщата моментално се дели на 2, а после на 3.  Законите също защитават майките.  Няма право мъжът да остане в къщата а теб да те изрита при положение, че има дете.  Къщата остава на майката с детето.

Това е тук.  Но определено съм на мнение, че всяка жена трябва да мисли за тези неща.  Това не означава, че нямаш доверие в брака, просто трябва да си подготвен за всичко.

# 47 11 юли 2008, 15:04 ч.
  • Мнения: 2 401
Цитат на: Kalinka в пт, 11 юли 2008, 14:23
И при граждански брак може да има договор.
Аз бих посъветвала и мъжете да се замислят, тъй като има жени, които обират до шушка всичко ( една жена тук завлече съпругът си със 180 000 евро и той трябваше да започне на 0).

Айде без такива съвети,  много моля.  Такова нещо у Бг не се е случило още, няма и да се случи. Виж  обратното...

# 48 11 юли 2008, 15:07 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Цитат на: минзухар в пт, 11 юли 2008, 15:04
Цитат на: Kalinka в пт, 11 юли 2008, 14:23
И при граждански брак може да има договор.
Аз бих посъветвала и мъжете да се замислят, тъй като има жени, които обират до шушка всичко ( една жена тук завлече съпругът си със 180 000 евро и той трябваше да започне на 0).

Айде без такива съвети,  много моля.  Такова нещо у Бг не се е случило още, няма и да се случи. Виж  обратното...

Tи шегуваш ли се?  newsm78

# 49 11 юли 2008, 15:26 ч.
  • Мнения: 2 401
Цитат
Tи шегуваш ли се? 

А ти сериозно ли питаш?  Shocked  Разбира се, че не се шегувам.
Цинизъм е тук в Бг с мъжките му закони във всяко едно отношение да се предупреждават горкичките (и  то от жена) да внимават, че жените...

# 50 11 юли 2008, 16:43 ч.
Цитат на: plankton в пт, 11 юли 2008, 07:39
Не е необходимо да притежаваш апартамент, за да се чувстваш застрахована.Иначе аз съм абсолютно "за". Смятам , че една жена трябва да може да разчита на себе си по всяко време и никога не трябва да се оставя на течението, водена от интересите на когото и да било. Още повече в нашата балканска държавица......Вероятността да си зависима и унижена по балкански, особено ако нямаш образование и нещо стабилно зад гърба си (не говоря за имоти, а по принцип) тук е много голяма. Много от вас няма да ме разберат, съдейки от приятелките и познатите си. За 95% от жените , които познавам е съвсем нормално да работят и да си оставят дохода вкъщи, без да имат възможността да си похарчат поне част от парите за собствени нужди и без да се отчитат за какво са ги похарчили. Нормално е да въртят домакинство, да не излизат, докато мъжовете им си четат вестника и т.н...... , че много се отклоних.  В повечето случаи, за които се сещам , ако жената си имаше "застраховка", мъжът и не би си и  помислил за такова фриволно поведение.Това изобщо не е така. Много се лъжеш. Ако една жена е независима за едно е зависима за друго.
[/color]

# 51 11 юли 2008, 16:53 ч.
  • Мнения: 4 965
Цитат на: Kalinka в пт, 11 юли 2008, 11:53
plankton,
напълно съм съгласна с теб.
Застраховането за мен не е мислене, че една връзка е обречена. По-скоро сигурност, че АКО нещо стане, то няма да си зависима от благоволението на един мъж. ...

Това е и моето мислене - самата аз съм адски независима натура и не си представям да живея в каквато и да е била зависимост от когото и да. А и за мен бракът е равностойно партньорство, където не върви единият да "виси" на врата на другия.
При нас предимството беше, че всеки от двамата вече имаше жилище, кола и добра работа когато заживяхме заедно. Но оттам-насетне всичко започнахме да правим заедно в името на семейството ни и на общите ни деца...

Цитат на: бебка и бебко в пт, 11 юли 2008, 11:17
...
Другото което се питам, колко и какво трябва да работи една жена, като се имат предвид цените на имотите, за да спести пари за жилище за кратко време  newsm78


1. Трябва наистина да работи здраво и да получава добри пари за работата си.
2. Със спестяване изобщо не вярвам някой да може да си купи жилище от раз (т.е. в кеш), но пък за сметка на това с добър кредит и изплащането му - може да се купят повече от 1 (и то без проблем, ако е спазено първото условие). Peace

# 52 11 юли 2008, 17:30 ч.
  • Мнения: 423
Аз по тоя повод , веднага ще ви разкажа за моя много близка приятелка, която идва от по-малък град. Та момичето дойде преди 10години тук, беше студентка, завърши, започна работа, времето си минаваше ли минаваше, а тя живееше ли живееше на квартира. През тези близо 10 години си търсеше мъж с апартамент. Днес горда собственичка на апартамент, често казва "Досега си търсех мъж с апартамент. Сега вече имам апартамент, така че мъж не ми трябва"
та сега сериозно. аз съм от хората, които много държат на независимостта. Е не можех да си купя апартамент, щото на 18, даже и за кола нямах пари, но съм гледала, винаги да имам нещо "настрани" както се казва. Не съм крила от мъжа ми, колко пари имам в банковите си сметки, нито пък той крие от мен. Вложила съм много в обзавеждането на апартамента, който е лично негова собственост, но не смятам ако някой ден се разделим да си тръгна с мебелите. Що се отнасяп до това за нагласите - на този свят всичко се  случва. хората се променят, обстоятелствата се променят- не можеш да знаеш какво ще ти се случи утре. Хубаво е да имаш все пак "План B"
И между другото - доколкото знам в BG предбрачните договори нямат юридическа тежест

# 53 11 юли 2008, 17:38 ч.
  • Мнения: 750
Цитат на: Kalinka в пт, 11 юли 2008, 14:49
Джейн се е изказала иронично ( според мен).
Много неща в живота са прецакване ( искаме или не ) и именно затова трябва да се мисли добре.
И твойта ръка стискам рожбе!
То Радостината се пали кът драсни-пали клчека. Crazy
Все в едни филми влиза дет главната героиня е тя.И е по-по-най от всички! Joy

# 54 11 юли 2008, 20:06 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Това, последното не го разбрах. Поясни, ако обичаш!

Що се отнася до мен, героиня съм в моя си филм, който няма нищо общо с играта на "пре.би другарче". Дори не съм тръгнала да се развеждам.  Laughing

# 55 11 юли 2008, 20:44 ч.
  • Мнения: 750
Цитат на: RadostinaHZ в пт, 11 юли 2008, 20:06
Това, последното не го разбрах. Поясни, ако обичаш!

Що се отнася до мен, героиня съм в моя си филм, който няма нищо общо с играта на "пре.би другарче". Дори не съм тръгнала да се развеждам.  Laughing
Ай бегай от главата ми ма жена....немога да та мисля и тебе. Mr. Green
Ко ма интерва дали са развеждаш или ши са жениш! Crazy

# 56 11 юли 2008, 20:47 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Джейн,

Много просташки начин на изразяване имаш. Излагаш се.

# 57 11 юли 2008, 21:08 ч.
  • Мнения: 2 563
Удачно е, и още как. И дори не само за раздяла с мъжа става дума, а и при неговата смърт или трайно увреждане.

Никога не ми стана ясно с какъв акъл раждат като студентки, излизат в 2 години майчинство, после още 2 и през цялото това време ги и издържа мъжът, а те нямат и един работен ден и нищо кой знае какво като спестявания.

# 58 11 юли 2008, 21:12 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Как с какъв акъл? С  най-обикновен акъл на 20 години. Каквото и да си говорим, хората са конструирани така, че точно на тези години се раждат деца, докато и двамата са млади и здрави и са способни да се справят с всякакви трудности. Вярно, сега се счита за нормално да се ражда за пръв път над 30, но нещата изглеждат по различен начин и не става въпрос само за пари и имоти, а и за отношение към живота. Ще употребя едно клише - не можеш да изядеш тортата и едновременно с това тя да остане цяла.

# 59 11 юли 2008, 21:26 ч.
  • Мнения: 2 563
Цитат на: RadostinaHZ в пт, 11 юли 2008, 21:12
Как с какъв акъл? С  най-обикновен акъл на 20 години. Каквото и да си говорим, хората са конструирани така, че точно на тези години се раждат деца, докато и двамата са млади и здрави и са способни да се справят с всякакви трудности. Вярно, сега се счита за нормално да се ражда за пръв път над 30, но нещата изглеждат по различен начин и не става въпрос само за пари и имоти, а и за отношение към живота. Ще употребя едно клише - не можеш да изядеш тортата и едновременно с това тя да остане цяла.

Права си, ама не е и чак толкова трудно да поработиш малко, да заделиш някой лев, пък после да родиш и да поработваш по време на майчинството или да не висиш у дома толкоз дълго, че да си забравиш професията.

# 60 11 юли 2008, 21:41 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Може някои и да се замислят за заделяне, но по-скоро ми изглеждат като изключения. На 20 и малко години повечето хора нямат кой знае какви сериозни позиции в професията си, а тепърва започват да се доказват. Май само си усложняваме излишно живота с такива сметки, типично по "цивилизационни" причини.  Wink  На мен ми се струва почти противоестествено на 20 години да се мисли за спестяване. Тогава е усещането за безсмъртието и поемане на рискове.  Peace

На мен все повече започва да ми харесва средната възраст. Независимо дали става въпрос за материални или нематериални постижения, все пак на тази възраст повечето сме поели някаква посока в живота си, имаме нещо зад гърба си, възпроизвели сме се биологично и е само въпрос на време децата да пораснат и да си поемат по техния път. А ние ставаме малко по-спокойни, уравновесени и дори можем да постигнем повече, отколкото в отрязъка 20-30 години. Явно не е случайно, че точно възрастта в периода 30-50 години се смята за най-плодотворен за личността.

# 61 11 юли 2008, 21:50 ч.
  • Мнения: 2 478
Цитат на: Hear Again в пт, 11 юли 2008, 21:26

Права си, ама не е и чак толкова трудно да поработиш малко, да заделиш някой лев, пък после да родиш и да поработваш по време на майчинството или да не висиш у дома толкоз дълго, че да си забравиш професията.

Не родих,когато бях студентка,а след това на 25 години.
Работих през цялото време на студенството си докато излязох в майчинкси.
Заделила съм не един лев,но те пак са влезли в семейството.Ама не чак толкова,че да си купя апартамент отделно от този на мъжа ми.А и дори да бях заделила толкова пари,пак щях да ги дам за нещо за нашият дом и нашето дете.
В момента съм в майчинство и извън "огромната " сума за обезпечаването ми от държавата,други доходи нямам.Няма как да поработвам по време докато отглеждам детето си.Но се и радвам,че в нашето семейство "мое" и "твое" не съществува.
Не мисля да вися у дома много дълго време,че чак да забравя професията си,но достатъчно дълго,за да мога да оставя сина си в сигурни ръце.
А да не дава Господ с мъжа ми да се разделим и той да ме остави сама да се справям с разходите ни(което никак не ми се вярва),знам че винаги мога да се справя.Мога да работя и да изкарвам пари.
Но апартамент за около 1200-1400 евро средна цена на кв. не мога да си купя.
Която от вас може,евала!

# 62 11 юли 2008, 22:18 ч.
  • Мнения: 750
Цитат на: RadostinaHZ в пт, 11 юли 2008, 20:47
Джейн,

Много просташки начин на изразяване имаш. Излагаш се.

Мога,излагам се!
Не всички могат да блеснат с ум като твоя! newsm65

Що немога да тА трая тебе сА питам аз....лична причина няма....ама дразниш бе жена...самото ти присъствие дразни! Crazy
За пореден път се убеждавам,че има анти хора!

# 63 12 юли 2008, 13:02 ч.
  • Мнения: 9 990
Цитат на: Hear Again в пт, 11 юли 2008, 21:26
Цитат на: RadostinaHZ в пт, 11 юли 2008, 21:12
Как с какъв акъл? С  най-обикновен акъл на 20 години. Каквото и да си говорим, хората са конструирани така, че точно на тези години се раждат деца, докато и двамата са млади и здрави и са способни да се справят с всякакви трудности. Вярно, сега се счита за нормално да се ражда за пръв път над 30, но нещата изглеждат по различен начин и не става въпрос само за пари и имоти, а и за отношение към живота. Ще употребя едно клише - не можеш да изядеш тортата и едновременно с това тя да остане цяла.

Права си, ама не е и чак толкова трудно да поработиш малко, да заделиш някой лев, пък после да родиш и да поработваш по време на майчинството или да не висиш у дома толкоз дълго, че да си забравиш професията.

Често тук роля има съдбата или късмета или както там го считаш че е.Аз за 10 години пестене не съм спестила за имот.И съм работила нон-стоп още от ученически години и не съм си веела гъза с тези пари по дискотеки, а съм си плащала сметките.Виж, ако 5-10 години мама плаща сметките-аз да ги пестя-можеше да е повечко събраната сума.Апропо-и с децата съм се върнала -с първото-на година и половина, с второто-на 7 месеца-на работа, не съм търкала пейките по градинките.
Защо не приемете, че при някои нещата чосто финансово не могат да се случат ей така, с нестоене вкъщи.Един прост пример ще ти дам-докато всички студентстваха-аз плащах доларов наем по виденово време.Цялата ми заплата едвам само за наем стигаше/от града съм си, просто се отделих от "мама меси"/Предвид, че тогава и без договори се работеше, в периода, в който постигнах някаква заплата с която да мога да изплащам апартамент-трябваше да докажа доход, а аз нямаше как да го направя.Когато успях и с това да се преборя-кредитите бяха различни, цените на имотите-тройни.И започнах отначало-да догонвам кредитен рейтинг.Към днешна дата, ако  не бях родила в този период децата си, а бях чакала-нямаше да си помисля и днес за такива, защото все още заплатата ми, въпреки, че се квалифицирам нон-стоп и  съм сравнително добре платена-ще отива само за изплащането-колко години?15-ина примерно.Реално пак няма да мога да спестя, а ще наливам в някакъв имот, в който ще си кукувам сама.Еми-ще съм на около 45-48 когато приключа.На 50 тепърва мъж да си търся е нелогично малко.

# 64 12 юли 2008, 21:55 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Радостина,
тук децата от най-ранна възраст ( може би 6-7) знаят думата спестяване. Получават между 1 и 3 евро на седмица, които си събират и когато отидат някъде по време на ваканция могат да си ги изхарчват. Честно казано, не намирам нищо лошо на този метод на мислене.   

# 65 12 юли 2008, 22:08 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма лошо децата да знаят що е спестяване и откъде идват парите. Въпросът е парите, които спестяват дали им се полагат като джобни, независимо от обстоятелствата или са срещу някакъв ангажимент или работа (и дали този ангажимент е вкъщи). Според мен обстоятелствата имат значение за такава малка възраст. Никак не ми харесва децата да се превръщат в едни малки работници. (Тук изключвам случаите, които са описани в КТ за децата-артисти и занимаващи се професионално с музика или т.н.) Peace

Зная, че ще прозвучи еретично, но не съм забелязала децата на богатите или поне доста заможни хора да работят или да спестяват в детска възраст. Ако изобщо работят, то това по-скоро е във вид на въвеждане в семейния бизнес и обучение през тийнеджърските години. Те просто нямат нужда да си купят сами една гарсониера или двустаен. Затова и някак това с къртовската работа от завършване на училище с едничката цел сдобиване на имущество не ми допада особено. Кариера - може би, самодоказване - също бих приела. Peace

# 66 12 юли 2008, 22:16 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Парите са джобни. По принцип на 14 започват да спестяват от работа през лятото, а на 15-16 в събота.

# 67 13 юли 2008, 00:46 ч.
  • Мнения: 1 427
По принцип може/ по-точно можеШЕ/ само ако работиш в чужбина. Аз за 10 години успях да си спестя пари за апартамент/ и се усетих да го купя на ниските цени/,кола и през цялото време съм подпомагала семейството си.На 30 се омъжих и се чувствам осигурена и независима. Така че не е невъзможно.Но с поскъпването на жилищата става все по-трудно и направо ми е жал за поколението което сега е на 20 и тепърва трябва да се бори за всичко.

# 68 13 юли 2008, 01:29 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Моето мнение е средно м/у на Джейн и Радостина- чак се чудя за какво спорите. И двете сте прави за мен..........

# 69 13 юли 2008, 10:00 ч.
  • Мнения: 4 965
Цитат на: eli-pate в нд, 13 юли 2008, 00:46
.... Но с поскъпването на жилищата става все по-трудно и направо ми е жал за поколението което сега е на 20 и тепърва трябва да се бори за всичко.

Е, те пък имат шанс да получават далеч по-високи заплати сега, ако са на "точното" място, защото за длъжности, за които се получаваха по 220-230 лв. /когато аз бях на около 20 г./, сега спокойно се взимат 2-3000 лв. /че и отгоре със "социалните придобивки"/. А на много места вече се получава и повече /жалко, че няма как да се направи официална статистика, защото масово продължават да се осигуряват на минимална и да си вземат парите като премии, бонуси и т.н./.
Примерно, моята колежка, която е на 22 г. и невероятна /няколко 50-годишни лелки с 30-годишен стаж не могат да й стъпят на малкия пръст/, точно за 3 месеца си спести пари за кола /е, втора ръка, ама хубава и не от най-евтините/ и през това време не се е налагало да се ограничава откъм дребните харчове /никой не й е вкарвал финансови инжекции, освен дето живее с техните и не плаща наем, а само оставя определена сума за сметки и пазаруване/.
А и една добра заплата винаги е давала възможност да си вземеш жилище на изплащане - вярно, че в момента с тези цени месечните вноски хич не са малки, ама всеки си преценява...
А и тук ставаше въпрос за семейство, не за сам млад човек. Т.е. при наличие на желание, могат и двамата да работят и по нещо допълнително, да живеят с част от доходите, а с другите да си изплащат жилище, кола, обзавеждане и т.н. За мен това е начинът.

Последна редакция: нд, 13 юли 2008, 11:29 от azaf

# 70 13 юли 2008, 10:27 ч.
  • Мнения: 5 940
Ако човек тръгва с нагласата, че може да се раздели с партньора, по-добре никога да не се жени.

# 71 13 юли 2008, 10:51 ч.
  • Мнения: 2 478
Цитат на: valerie в нд, 13 юли 2008, 10:27
Ако човек тръгва с нагласата, че може да се раздели с партньора, по-добре никога да не се жени.

Както винаги Valerie е права.

# 72 13 юли 2008, 18:01 ч.
  • Мнения: 2 175
Определено винаги съм се  опитвала да съм максимално независима..Едно време нямаше  възможности за кредит и тогава инвестирах в други неща - кола, зъби..След това се омъжих и не съм имала нужда от друг дом..Сега, от известно време се замислям за раздяла и всеки месец си заделям сума, с цел да си покрия първоначалната вноска по евентуално лично моето жилище..

# 73 13 юли 2008, 18:08 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво има да се инвестира в зъби? Зъбите или са здрави и се нуждаят от профилактика, или се лекуват. Но това не пита, а и на млади години би трябвало зъбите да не създават особени проблеми.

# 74 13 юли 2008, 18:34 ч.
  • Мнения: 9 990
Азаф, ми то на младини по принцип се задомява човек.И да-от място до място има разлика.Митове и легенди за високи заплати винаги ще се носят, но не всички ще взимат, въпреки ценз и усилия и труд.Нашето семейство Сега е доста добре платено, но ни трябваха години, за да стигнем до тук, че и още има винаги какво да се желае.И-минахме сериозно 30-те.Ако бяхме чакали, че и още да чакаме, някъде къмто 40-можеше и да ми е останала годна яйцеклетка поне една, че да родя.
А колата кой знае каква инвестиция, лично за мен не е.Тя се чупи и иска бензин, не ти връща, а харчи.И някак, с дете ако мъжа-темерут те изгони, а си се подлпатила със зъби и кола-евалата, в колата ще си спите и поне ще стискате здраво зъби-нали са нови-няма да се счупят. Crazy

# 75 13 юли 2008, 19:00 ч.
  • Мнения: 4 965
Пенелопа, права си донякъде. Не бива и много да се чака, не бива и да се впускаш да правиш семейство с по едни скъсани гащи на д-то.
Относно колата - за мен също не е инвестиция, а нещо, което е необходимо за живот - дадох го като пример, че щом млад човек може за няколко месеца да отдели пари за кола, не би следвало да има проблеми да си плаща вноска и по жилище. А преди 10-тина години това беше в пъти по-трудно /нищо, че цените на жилищата бяха по-ниски/. Това ми беше идеята.
Иначе, далеч е по-добре да се "подплати" човек и с други неща /жилище, банкова смета и т.н./...
Не знам, може аз да греша, но още не познавам семейство, което с времето да е ставало по-зле. Обикновено, с годините нарастват и доходите, и придобивките, и т.н. Затова по-горе казах, че за мен семейството е партньорство, при което /ако и двамата се стараят да внасят, а не да изнасят/ може да се постигне много повече, отколкото може да постигне сам човек.
Човек трябва да намери баланса.
Но пък ние с мъжа ми бяхме по на 25, когато се оженихме и бяхме що-годе независими /благодарение обаче и на родителите ни, и на разни наследства/, защото ако чакахме първо да станем независими по собствени заслуги - сигурно щяхме да се оженим по на 50... Но пък, когато се оженихме /т.е. двамата заедно/, станахме напълно независими - точно, защото събрахме "моето" и "твоето". Никога не съм се замисляла за развод, ама сега /въпреки факта, че всеки преди това имаше нещо свое, което ще му остане пак само негово/ това би било вече невъзможно - дори и от финансова гледна точка - не си представям ка бихме могли да разделим това, което сме направили заедно двамата /с труд, упорство, неспане и взаимна подкрепа/. А, всъщност, дали би следвало да делим и децата, защото те също са взаимно постижение ooooh!. Та, независимост - независимост, ама семейството пак води с времето до разни зависимости. Ама, който го е страх от мечки, да не ходи в гората /т.е. да не се жени или омъжва/. Peace

# 76 13 юли 2008, 20:17 ч.
  • Мнения: 9 990
Чудесна дума-партньорство .Съгласна съм като цяло.НО, на 25 да си с апартамент зад гърба?И сметка?Пак питам-как става?Айде-сега може и да може, знам ли-аз може да не съм в час.Но на 25 да си със сметка и апартамент определено пръст има наследствено нещо, гръб на родители и т.н.И аз мога лесно да кажа-независима съм-донякъде е истина, защото например ако реша да се разделям с мъжа си-имам си всичко, ама не, защото успях за 5 години-от 20 до 25 да го натрупам и закупя.Просто баба ми почина.Сещай се.От тук насетне-ние каквото надградим, а се смята, че имаме възможност-да стъпим на това и да надградим, да удвоим.Но-повярвай-15 години до тук сам сами сме били, без такъв гръб-в пъти е по-трудно-не невъзможно, но не става в този диапазон години, в които цитирате, че трябва да сме независими до такава степен-т.е с имот, кола и сметка зад гърба си.

# 77 13 юли 2008, 20:19 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Хубавото на жененето на 20 и малко години по едни скъсани гащи е, че поне няма съмнения за гонитба на наследство, положение на родителите, жителство или други облаги от близкото минало.  Wink Ето това е една гола любов!  Wink Започването от нулата също има своите предимства, например това, че съпрузите трябва да се научат да си помагат, да са сплотени и да знаят, че всичко зависи само от тях. И аз забелязвам, че след женитбата при повечето хора нещата се подобряват във всяко едно отношение. За съжаление съм виждала и семейства, които добре започват, изглежда, че ще живеят в мир и сговор цял живот, но при първите по-сериозни финансови проблеми не издържат и се развеждат.

Определено няма рецепта за щастие. На поне 99 % според мен е чист късмет да се срещне възможно най-подходящият човек от всяка гледна точка.

# 78 13 юли 2008, 20:25 ч.
  • Мнения: 9 990
Така е.Или ако си го срещнала, да не вземе да се промени след 10 години до неузнаваемост.

# 79 13 юли 2008, 21:18 ч.
  • Мнения: 4 965
Цитат на: пенелопа в нд, 13 юли 2008, 20:17
... НО, на 25 да си с апартамент зад гърба?И сметка?Пак питам-как става?Айде-сега може и да може, знам ли-аз може да не съм в час.Но на 25 да си със сметка и апартамент определено пръст има наследствено нещо, гръб на родители и т.н....

Мдааа, така е. Аз си го казах по-нагоре. На 25 г. живеех сама в наследен апартамент, майка ми и баща ми помагаха /доколкото спокойно можех след работа да мина да се навечерям и да не харча пари за пазаруване/, а заплатата ми /при това, наистина добра на онези години, защото още от студентка работех на 2 места - организирах разни чествания и тържества и отделно бях "лице за контакт" на международна организация/ отиваше директно по сметка, като си оставях само известна сума за сметки и за джобни.
Мъжът ми пък имаше апартамент и къща - наследени от баба му и дядо му и се блъскаше да работи по 12-15 ч. на ден като охрана и личен шофьор - точно с идеята да задели настрана някой лев. Просто сме такъв тип хора - не живеем за мига.
Та така.
Пределно ми е ясно, че много млади хора нямат този късмет. Оттам-насетне всичко е въпрос на желание и упоритост, защото решихме да не останем да "лежим" само на това, което имахме, а си поставяме все нови и нови цели - вече сами и ЗАЕДНО.
  bouquet
НО... моята теза не е в полза на постигане на независимост преди брака, а за ивестиране в себе си преди брака /ама не в зъбите, а в подходящо образование и стабилна работа/ и за увереност в собствените възможности /да знаеш, че можеш да се справиш и сам, ако нещо се случи/. Независимостта, която е необходима, е необходима по-късно за семейството като цяло - с идеята, че "не е важно да се гледате един друг, а да гледате в една и съща посока".
 Peace

# 80 13 юли 2008, 21:58 ч.
  • Мнения: 9 990
Така.Така става-да надграждате.Да.Това, което и аз съм описала.Обаче, когато няма на какво да стъпиш-на нас ни отне 10 години.И в тези години-какво ти пестене и изплащане братко-=оцеляване се нарича-учиш се на всичко, да работиш, да учиш, да плащаш сметки, всичко.На 15-тата получихме основата-късничко малко, щото да наваксваш сега почти 15 години си е пак зор.Та аз съм казала-съдба ли е, ама да си на точното място  в точното време понякога е по-важно, отколкото стоял ли си 3 години да си гледаш децата или си работил денонощно. Peace
Щото-реално, това за мен не  е независимост.Зависим си от мама и татко съответно.Начели и наслушали сме се за имотните делби по нашенско.И от целувай ръка до гроб, щото ключове от панелка за сватбата даде мама.
Сам.Ама сам.А тогава е съвсем различна картинката.Не да те пратят да учиш в чужбинско, а сам да тръгнеш.Не докато студентстваш мама да готви.Всеки е поработвал докато е бил студент-за джобни и някоя друга дрешка и сметка.Ама  по онова време, преди 15-ина години не ни искаха студенти даже-плътно на работа, без договори,по възможност-да нямаш намерение да учиш, за да си на разположение.Малко по-късно започнаха нещата да се променят, разбира се, но тогава живота така те е завъртял, че едвам от колелото се излиза.И пак казвам-не е невъзможно-просто отнема много повече време от 5 години.
Та-ако трябва да обобщя-към авторката на темата-какво значи да си независим материално на 25г-да живееш в апартамента на баба ти с право на ползване и да  знаеш, че като умре ще си  собственик ти ли?

Последна редакция: нд, 13 юли 2008, 22:04 от пенелопа

# 81 13 юли 2008, 22:08 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Все отнякъде трябва да се започне. Важното е дали има напредък. И така малко по малко се минава в по-горна категория.
Например, избрала съм си да започна от нулата в чужд град с ясното съзнание, че съм била в по-неблагоприятно положение в сравнение с всеки, който нищо друго да не му се е случило, родил се е в София. Това по подразбиране му улеснява живота, защото поне вероятността да стои гладен и без покрив е минимална. И правя каквото мога. Не мога да се сърдя или да завиждам на някого, който е започнал с по-добра позиция от мен. Но така или иначе с него сме на една писта. Можело е да си остана в родния град и тогава щях да съм в положението на "осигурения". Направила своя избор и не се отказвам от него. Важно е да стигна там, където искам да бъда, а не кой е преди мен или след мен.

# 82 16 юли 2008, 11:45 ч.
  • Мнения: 1 100
Цитат на: somebody в чт, 10 юли 2008, 17:33
          Двама души решават да живеят заедно и въпроса къде да живеят в повече случаи се решава в полза на мъжа т.е да се живее при него в негово жилище ...

Такива са повечето случаи около теб, не знаем статистиката какво казва по въпроса. Wink Сред моите познати пък има доста мъже, които живеят в жилищата на жените си. Зависи към момента на решението кой е имал жилище или пък когато и двамата имат, кое жилище им харесва повече или е по-удобно за двама. Нерядко заедно купуват жилище. Случаите, за които говориш, около мен са рядкост /но аз съм от тях Wink/. Това е субективното ми мнение. Peace

# 83 16 юли 2008, 13:56 ч.
  • Мнения: 23
Цитат на: Tristan77 в чт, 10 юли 2008, 20:52
Аз винаги съм била на мнението, че една жена трябва да е независима финансово от мъжа си. Не съм от типа "домакиня" и не мога да понеса мъжа ми да ме издържа изцяло и да нямам в джоба си два собствени лева. Иначе уважавам всеки друг избор. Но това е моя!

Абсолютно подкрепям  bouquet

# 84 16 юли 2008, 14:45 ч.
  • София
  • Мнения: 2 430
Цитат на: RadostinaHZ в нд, 13 юли 2008, 22:08
Все отнякъде трябва да се започне. Важното е дали има напредък. И така малко по малко се минава в по-горна категория.
Например, избрала съм си да започна от нулата в чужд град с ясното съзнание, че съм била в по-неблагоприятно положение в сравнение с всеки, който нищо друго да не му се е случило, родил се е в София. Това по подразбиране му улеснява живота, защото поне вероятността да стои гладен и без покрив е минимална. И правя каквото мога. Не мога да се сърдя или да завиждам на някого, който е започнал с по-добра позиция от мен. Но така или иначе с него сме на една писта. Можело е да си остана в родния град и тогава щях да съм в положението на "осигурения". Направила своя избор и не се отказвам от него. Важно е да стигна там, където искам да бъда, а не кой е преди мен или след мен.
Peace Peace PeaceБраво,аз също започнах от нула в началото!Имам цел и съм направила своя избор.

Последна редакция: ср, 16 юли 2008, 15:24 от Madam Stasita

# 85 16 юли 2008, 15:20 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 5 448
Може би защото докато събереш пари, за да си осигуриш собствено жилище ще си вече във възраст, в която не е подходящо да раждаш. А и човек се жени по любов, когато срещне подходящия партньор. Не можеш да кажеш, на човека , когото обичаш и който те обича, че трябва да те чака да се сдобиеш с жилище, което да обитаваш, ако решите да се разделяте. Иначе съм съгласна, че би трябвало двамата съпрузи да са независими финансово един от друг. За съжаление обаче това не винаги е така. Имам доста примери за неработещи майки, защото и за двамата родители е по - удобно. Въпрос на личен избор до голяма степен според мен.

# 86 16 юли 2008, 22:50 ч.
  • Мнения: 423
сега докато препрочитах последните мнения по темата, се сетих нещо - (че аз нали съм от независимите Joy)
В америка, много често срещано явление е мъж и жена, съпрузи да си поделят сметката в ресторанта. Още по-потресаващо ми се стори и обяснението на мой приятел американец, че на почивка ще ходи само той, без съпругата си, защото тя не си е спестила пари за почивка???!!! А за това какво ще кажете?
Не мислите ли, че прекаленото ни желание да сме финансово независими може в някакъв момент да ни доведе до такива крайности?

# 87 17 юли 2008, 10:33 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Сигурно жена му му е направила лист с цени на камериерските услуги. Или той й превежда на сметка заплата за гледането на децата. Или тя му плаща за секса по два пъти седмично.  Crazy Откачена работа.

# 88 17 юли 2008, 10:36 ч.
  • Добрич
  • Мнения: 5 448
Цитат на: rebus4е в ср, 16 юли 2008, 22:50
...Още по-потресаващо ми се стори и обяснението на мой приятел американец, че на почивка ще ходи само той, без съпругата си, защото тя не си е спестила пари за почивка???!!! А за това какво ще кажете?

Ще кажа, че аз познавам и в България такова семейство. Децата естествено остават при съпругата по време на почивката, защото и за тях няма кой да спести.

# 89 17 юли 2008, 10:59 ч.
  • Мнения: 1 100
Имам няколко познати унгарски двойки, които си делят сметките - всякакви. Закачат ги на едно табло, че даже и ние ги виждаме и в края на месеца смятат. ooooh! Едни други пък - живеят в къщата на жената и искат да строят втори етаж, но трябвало прекалено голям кредит и т.н. Мъжът има свой апартамент на централно място, но и дума не става да се продаде и парите от него да се включат в надстрояванено на къщата. Явно иска да се застрахова и си го пази. Joy

# 90 18 юли 2008, 01:22 ч.
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 678
Ако нямаш нещо от родителите, което да надграждаш, или пък някакво друго наследство и започваш от абсолютната нула, друг път на 20-25г. ще купиш сам апартамент.

# 91 18 юли 2008, 11:28 ч.
  • Мнения: 4 965
Цитат на: Unknown_lady в пт, 18 юли 2008, 01:22
Ако нямаш нещо от родителите, което да надграждаш, или пък някакво друго наследство и започваш от абсолютната нула, друг път на 20-25г. ще купиш сам апартамент.

Зависи, просто можеш да си купиш по-малък (евентуално). Нашият си го лупихме сами, но имахме наши пари за около 70-80 кв. - т.е. за толкова можехме да си позволим тогава да теглим кредит. С продажбата на наследствен апартамент успяхме да го "докараме" до 150 кв. Ако нямаше какво да продадем, щяхме пак да си купим.
А на 30 имаме няколко - купени само и изцяло от нас (разбира се, пак имаме странични пари от наследства, ама кредитите и т.н. си изплащаме сами). Т.е. и със започване от 0-та можеш да направиш много неща - просто стават по-бавно и в по-малки размери, но ако имаш желание... Не-започването от 0-та ти дава единствено "начален тласък", но си зависи от хората, защото има и вариант да започнеш от по-предна позиция, да "излапаш" парите и след известно време да отидеш на 0-та... Peace
Моите родители някога са започнали буквално от 0-та, а след 31 г. съвместен живот имат наистина много насреща, а и не са тръгнали да се развеждат и да се делят  Wink.


Иначе, за сметките - ние с мъжа ми фактически имаме отделни (защото ни плащат по сметка), но никога не сме делили "мои-твои" - всеки има достъп до парите на другия, взема при необходимост (макар това да се случва рядко), плаща този, който в момента има кеш и т.н. Странно ми е подобно делене.

Последна редакция: пт, 18 юли 2008, 11:56 от azaf

# 92 18 юли 2008, 11:54 ч.
  • Мнения: 9 990
Е, то зависи и в кой период се случва.Имаше една "дупка" удобна за закупуване на жилище на кредит, после рязко скочиха.Ако в този период си имал късмета да си ок донякъде-става.
Но и другото хубаво-родителите, казваш...имат много, защото са били заедно, градили са заедно, създават основа някаква, не делят.За мен това също е важно и показателно.Прост пример-как на 20-25 години имаш възможност да заделяш, плащайки наем и учейки едновременно...Ако имаш основата, гърба на родителя е друго.Именно в Онзи период, когато не се отпускаха 100% кредити, искаха на някои места до 50% от сумата ти да я имаш.

# 93 21 юли 2008, 14:58 ч.
  • Мнения: 423
Цитат на: Вела в чт, 17 юли 2008, 10:36
Цитат на: rebus4е в ср, 16 юли 2008, 22:50
...Още по-потресаващо ми се стори и обяснението на мой приятел американец, че на почивка ще ходи само той, без съпругата си, защото тя не си е спестила пари за почивка???!!! А за това какво ще кажете?

Ще кажа, че аз познавам и в България такова семейство. Децата естествено остават при съпругата по време на почивката, защото и за тях няма кой да спести.
Е това наистина не мога да го разбера!!!то хубаво независимост, ама чак пък толкова ooooh!

# 94 26 юли 2008, 22:20 ч.
  • Мнения: 119
Цитат на: Unknown_lady в пт, 18 юли 2008, 01:22
Ако нямаш нещо от родителите, което да надграждаш, или пък някакво друго наследство и започваш от абсолютната нула, друг път на 20-25г. ще купиш сам апартамент.
Така е.

# 95 27 юли 2008, 19:32 ч.
  • Мнения: 200
да си купиш сам и то жена - според мен малко вероятно на толкова ранна възрасти в БГ, наблюденията ми и от др. държави - европейски е че по скоро родителите го купуват имота и така си подсигуряват детето.
Но ако можеш сам да си подсигуриш жилище и спестиш е чудесно, но не е най=важното. Според мен огромно значение има кой ще е мъжът до теб, защото май е вярно че с какъвто се събереш такъв ставаш.

# 96 27 юли 2008, 20:28 ч.
  • София
  • Мнения: 3 390
Оф, една от любимите ми теми...независимостта на една жена!
Да, хубаво е, или поне да има стабилна работа!

# 97 27 юли 2008, 20:44 ч.
  • София
  • Мнения: 18 679
Цитат на: vesity в сб, 26 юли 2008, 22:20
Цитат на: Unknown_lady в пт, 18 юли 2008, 01:22
Ако нямаш нещо от родителите, което да надграждаш, или пък някакво друго наследство и започваш от абсолютната нула, друг път на 20-25г. ще купиш сам апартамент.
Така е.

Не, не е така. Ние си купихме жилище с кредит, и двамата бяхме на 27 г. Изплащаме си го от нашите заплати. Не е чак такъв абсурд.

По темата - да, хубаво е една жена да може да се оправя сама. Но не мисля, че непременно трябва да е постигнала абсолютните си финасови върхове още преди да се омъжи. Едното няма общо с другото.

# 98 27 юли 2008, 21:11 ч.
  • На края на света !
  • Мнения: 2 328
Ако всеки гледа да се презастрахова със собствено жилище ,и си прави тайни сметки , то няма смисъл да се събират newsm78

# 99 28 юли 2008, 10:05 ч.
  • Мнения: 4 965
Цитат на: Чародейка в нд, 27 юли 2008, 21:11
Ако всеки гледа да се презастрахова със собствено жилище ,и си прави тайни сметки , то няма смисъл да се събират newsm78

Въпросът не е в това, а, че всичко се случва: имам позната - майка на близнаци, на която мъжът почина при катастрофа само няколко месеца след сватбата (тя беше бременна в 4-ти месец); имам друга позната, която остана вдовица на 32 г. с малко дете. Т.е. не става дума за развод или раздяла. Просто никой не знае какво ще му поднесе утрешния ден, а е далеч по-добре да си подготвен...

# 100 28 юли 2008, 10:23 ч.
  • Мнения: 9 990
Цитат на: belinda в нд, 27 юли 2008, 20:44
Цитат на: vesity в сб, 26 юли 2008, 22:20
Цитат на: Unknown_lady в пт, 18 юли 2008, 01:22
Ако нямаш нещо от родителите, което да надграждаш, или пък някакво друго наследство и започваш от абсолютната нула, друг път на 20-25г. ще купиш сам апартамент.
Така е.

Не, не е така. Ние си купихме жилище с кредит, и двамата бяхме на 27 г. Изплащаме си го от нашите заплати. Не е чак такъв абсурд.

По темата - да, хубаво е една жена да може да се оправя сама. Но не мисля, че непременно трябва да е постигнала абсолютните си финасови върхове още преди да се омъжи. Едното няма общо с другото.

Ехооооо, 20-25 не е 27.Понякога една-две години време да "дръпнеш" са от огромно значение.На 27 и ние вече можехме, но до 25-ц... Mr. Green

# 101 28 юли 2008, 10:27 ч.
  • Мнения: 9 990
Цитат на: azaf в пн, 28 юли 2008, 10:05
Цитат на: Чародейка в нд, 27 юли 2008, 21:11
Ако всеки гледа да се презастрахова със собствено жилище ,и си прави тайни сметки , то няма смисъл да се събират newsm78

Въпросът не е в това, а, че всичко се случва: имам позната - майка на близнаци, на която мъжът почина при катастрофа само няколко месеца след сватбата (тя беше бременна в 4-ти месец); имам друга позната, която остана вдовица на 32 г. с малко дете. Т.е. не става дума за развод или раздяла. Просто никой не знае какво ще му поднесе утрешния ден, а е далеч по-добре да си подготвен...

Да, ок, но това се случва в процес на съзряване, на растеж, на житейски опит, на всичко.Това не става ей така, на 25.Да израстеш и чисто професионално-пак се иска време.Не ми казвайте, че на 25 новоизлюпени специалисти от университета и всичко е ок вече.Тепърва се започва.И когато това се случва паралелно със създаването на семейство и деца-пак чудесно-имаш човек до себе си, който те подкрепя/примерно/Ако пък той те зареже именно в този период-като как точно да си се застраховал.Освен да си в нормални взаимоотношения с родителите, за да имаш тяхната подкрепа и да продължиш пътя-и в кариерата и с детето... Peace

# 102 28 юли 2008, 10:37 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Не зная. Това с имотите и застраховките ми се вижда толкова неважно. За мен важни са отношенията, усещането, че другият ще стъпи в огъня заради теб, ако е нужно. Имот се купува, пари се печелят, но ако се пропукат други неща вече става лошо. Повечето млади хора на 24-25 години са едва в началото на кариерата си. Ако са сами в чуждия град и няма наследствен имот как да се застраховат, откъде да спестяват, ако живеят под наем? На тази възраст се създават връзки и човек се жени, докато е млад и може да издържи на всякакви несгоди. Ако едно семейство не може да съгради заедно нещо повече от един апартамент за какво е? По-добре да не е семейство, а ООД. Поне няма да има емоционални катаклизми.

Извинете за оффа, но както си говорим за застраховки, така в един момент животът може да ни изненада.

Последна редакция: пн, 28 юли 2008, 10:44 от RadostinaHZ

# 103 28 юли 2008, 10:43 ч.
  • Мнения: 9 990
Напълно съм съгласна с теб.
Питат, какво се случва, когато мъжът почине/или има развод?
Еми-много е просто-жената продължава сама.Може да е шок първите няколко месеца, но е факт, че след това няма несправил се.

# 104 28 юли 2008, 10:53 ч.
  • Мнения: 4 965
Цитат на: пенелопа в пн, 28 юли 2008, 10:27
...Това не става ей така, на 25.Да израстеш и чисто професионално-пак се иска време.Не ми казвайте, че на 25 новоизлюпени специалисти от университета и всичко е ок вече.Тепърва се започва.И...

Е, ако човек чака чак на 25 г. да започне нещо... Късно е.
Защото ако започнеш работа на 18 г. и заедно с това учиш (още повече, ако още нямаш ангажименти със семейство и деца), на 25 г. можеш вече да си завършил специалист и със 7 г. трудов стаж (а, ако е и по специалността, още по-добре)...



Цитат на: RadostinaHZ в пн, 28 юли 2008, 10:37
... Ако са сами в чуждия град и няма наследствен имот как да се застраховат, откъде да спестяват, ако живеят под наем? ...

Амиии, това с пестенето на пари си е чиста загуба на време, средства и т.н. Затова има жилищни кредити - банката ти отпуска кредит, ти си купуваш жилището, живееш в него и плащаш кредита (който обикновено не е по-висок от наемите)...


Относно връзката взаимоотношения - съграждане: ако ги няма добрите отношения и разбирателството в 1 семейство и всеки е сам за себе си - и барачка на бунището не може да съградят заедно...
А и палат да имаш, не е гаранция за обич и Дом.
А пък комбинация от разбирателство + покрив над главата е най-добрият вариант.


А иначе, аз лично не разбирам бързането да се създава семейство преди 25-тата (дори 30-тата) година, защото тогава и отношенията са по-зрели, и чувствата са по-осъзнати (лично мнение)... Peace

А и вече писах по-горе: "подсигуряването" не го разбирам под формата на жилище, а на добро образование, стабилна работа и т.н., които единствено водят след себе си въпросната възможност за справяне сама. Защото това е полезно после и за семейството: когато и двамата имат какво да вложат като чувства, усилия, възможности и т.н., семейството е в 2 пъти "по-изгодна" позиция...


Цитат на: пенелопа в пн, 28 юли 2008, 10:43
Напълно съм съгласна с теб.
Питат, какво се случва, когато мъжът почине/или има развод?
Еми-много е просто-жената продължава сама.Може да е шок първите няколко месеца, но е факт, че след това няма несправил се.

 Peace
Така е.

# 105 28 юли 2008, 10:57 ч.
  • На края на света !
  • Мнения: 2 328
Цитат на: azaf в пн, 28 юли 2008, 10:05
Цитат на: Чародейl … 7 юли 2008, 21:11
Ако всеки гледа да се презастрахова със собствено жилище ,и си прави тайни сметки , то няма смисъл да се събират newsm78

Въпросът не е в това, а, че всичко се случва: имам позната - майка на близнаци, на която мъжът почина при катастрофа само няколко месеца след сватбата (тя беше бременна в 4-ти месец); имам друга позната, която остана вдовица на 32 г. с малко дете. Т.е. не става дума за развод или раздяла. Просто никой не знае какво ще му поднесе утрешния ден, а е далеч по-добре да си подготвен...
явно не съм разбрала правилно темата  Embarassed
Да  никой не знае какво го очаква утрешния ден ,хубаво е една жена ,да има работа ,и да не е напълно зависима от съпруга си ,но чак пък да успее да си купи собствено жилище и да си отдели пари  за черни дни е малко недостижимо в нашата страна ,повечето хора едва успяват да изкарат месеца  Tired

# 106 28 юли 2008, 11:54 ч.
  • Мнения: 87
темата доста се разводни и отиде в посока "а дали няма да ми падне тухла на главата, както си ходя", но съм съгласна с авторката на 100%. Да, бих се застраховала по всички възможни начини, да, бих се опитала да бъда максимално независима, да, колкото и общи да са ни финансите, винаги ще гледам да имам нещо отделно.
разбира се, това в моя случай не са колосални суми, нито пък собствен апартамент, но доколкото е възможно...
Аз съм от тези, които без да искат в една връзка мислят и за евентуалния й край. И това не е някакво черногледство, недоверие или какъвто там термин могат да измислят онези с най-прекрасните съпрузи и семейства, това си е опция, която може да ни удари по-силно и от тухла по главата.

# 107 28 юли 2008, 12:19 ч.
  • Мнения: 9 990
E, че кво по-различно са казали хората нагоре?
Същото.Чак апартаменти и сметки самостоятелни-трудно сам на младини, ако баба ти не ти е завещала.Но с друго-всеки си го трупа на неговия си гръб.За едни е кариера.За други е друго.
И точно за тухлата идеше реч-като умрял някой, как щяла жената да се оправя-ми-ей така.Или пък-като се разведял мъжа и с нея-къде щяла да отиде-как къде.Има СИО.КАкво да си презастраховаш-предварително имоти да имаш?Да си го пазиш и да чакаш Тази ситуация е нелепо, наистина.
Така, както си живял в двойка, в семейство, така се живее и без.Само че там идва един друг момент-болката от загубата или от раздялата често е толкова разтърсваща, че отнема повечко време, докато се стабилизираш и продължиш напред.И 100 имота да имаш твои си, пак ще си смазан, неработоспособен, неадекватен.Това е и до човек, как умее да преживява подобни моменти.
Пък-дано на никой не му се налага, казвам аз! Hug

# 108 1 авг. 2008, 16:13 ч.
Здравейте ,много интересна тема, сигурно автора й иска да си направи равносметка ,докъде е стигнала женската еманципация Peace
Аз съм от тези женени по любов, мъжа ми ми отвръща със същата обич. Верно в момента съм зависима финансово изцяло от него, имам добър стандарт и кола - не толкова лъскава. Питам се кое му е толкова лошото на тази зависимост, след като не се чувствам унижена от това. Гледам си ангажиментите ,включително и детето, а мъжът ми си гледа работата и семейството. Според мен това е нормалния начин всеки да се чувства на мястото си в едно семейство. Когато жената почне да се разпорежда с всичко в една къща - остава без мъж WinkОстанете си жени преди всичко.
p.s. Все пак ,ако тръгне да ме гони някой ден имам и собствено жилище)
Всичко хубаво!

# 109 1 авг. 2008, 16:28 ч.
  • София
  • Мнения: 1 529
 жилището е общо,но имам и къща само моя,която в момента се ремонтира от дъщерята и зетя .И те ще живеят там. Аз с дядото в апартамента,ама като дойде снахата,накъде...?Човек не може да предвиди всичко,съдба...

# 110 2 авг. 2008, 11:48 ч.
  • Там,където се събуждам щастлива.
  • Мнения: 8 967
Поредната чута история ми потвърждава мнението, че жената трябва да се подсигурява. След почти 30 годишен брак една позната беше напусната и сега трябва да живее на милостта му, тъй като по здравословни причини почти никога не е работила. Слава Богу, поне апартамента е нейн, та има къде да живее.
Ако и това нямаше.....

# 111 2 авг. 2008, 12:51 ч.
  • Мнения: 5 710
Удачно е, разбира се.
Но мисля, че важи за булки по-скоро в по-напреднала възраст, какви апартаменти, кариери и спестявания при едно момиче на 23, например. Иначе, в брака съм абсолютно за общата собственост, спестявания, цели и т.н.
Лично аз не страдам от прекалена еманципираност, имам известна самостоятелност на която да разчитам, най-вече прекрасна фамилия в България, евентуално при раздяла няма да изпадна от петолинието. Мъжът ми носи ( в момента) товара на издръжката ни. Виждаме бъдещето ни заедно и в работата, така че кариерите ни ще бъдат насочени към просперитета на семейството, а не на един от нас в определена сфера. О.К сме с този избор и не планираме раздели. Ако стана, все ще разделим някак скромните ни авоари.

# 112 2 авг. 2008, 13:08 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, за сигурност и опазване на имот, свобода и т.н. май повечко се замислят малко по-"възрастните", които или са имали време да понатрупат, или са им дали като наследство.
Ние с мъжа ми като бяхме млади и зелени на по 23-24 години и хич нищичко си нямахме ни сгряваше една гола и нахална любов. Поне като сме започнали дружно от нулата каквото и да направим през общия си живот (дай Боже), все е повече от нищо. Затова и хич не сме се кахърили. Който има преди да се жени, той да му мисли.  Laughing

# 113 2 авг. 2008, 17:38 ч.
 На 25 не можеш да направиш кой знае колко. Редно е по-отрано родителте да помислят за децата си.

# 114 2 авг. 2008, 17:42 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво да мислят родителите отрано? Да осигурят на децата си още с пълнолетието къща, вила, кола и топло местенце на работа?

# 115 2 авг. 2008, 18:45 ч.
  • Мнения: 5 710
Цитат на: RadostinaHZ в сб, 02 авг 2008, 17:42
Какво да мислят родителите отрано? Да осигурят на децата си още с пълнолетието къща, вила, кола и топло местенце на работа?

Аз не знам защо се смята това за много негативно нещо.
Каква е логиката всяко следващо поколение фамилията да започва отначало и всеки да се блъска сам.
Ако мога, разбира се, че бих осигурила апартамент, кола и топло местенце ( под формата на добро образование, разбира се, не на конкретна работа) за децата си.  Въпрос на възпитание е  как самите деца ще надграждат, а не просто консумират всичко, което им се дава.

# 116 2 авг. 2008, 19:23 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Не зная защо под "започване от нулата" обикновено се разбира започване без пари и имот. Децата започват, стъпили на нашите рамене (предадените от нас знания и опит) и трупат техни лични знания и опит. Начинът на мислене, мирогледът и други такива нематериални неща много често се оказват по-важното "наследство", с което пращаме децата си по широкия свят.

За мен "блъскането сам" означава всеки да намери пътя си като порасне и завърши гимназия. Осигуряването на разни благинки от родителите е нож с две остриета. Те може с едната ръка да дават, но с другата да прибират. Самостоятелността е нещо, което се придобива като се излезе от бащината къща и младият човек започне да се грижи сам за всичко, а не с осигурено 3 пъти на ден ядене и някой друг да плаща наема или данъка на апартамента. Същото е като времето,когато са на 2 години и започнат с "аз сам". Докато не го оставиш да задоволява това "аз сам" ще има да го дундуркаш цял живот.

 На моите едва ли бих им дала имот и пари наготово, но ще ги науча как да го придобият. Като в приказката с въдицата и рибата - по-доре да научиш някого да лови сам риба като му подариш въдица, отколкото да му даваш риба наготово. Помощ не отказвам, но и няма да върша всичката работа вместо тях. Щом ние с баща им сме могли да оцелеем и да се справим на чуждо място, започнали от материалната нула (и то по свое желание), значи и те ще могат (да са живи и здрави).

Последна редакция: сб, 02 авг 2008, 19:33 от RadostinaHZ

# 117 2 авг. 2008, 19:48 ч.
  • Мнения: 5 710
Ами различаваме се, значи.
За мен е важно да оставя нещо след себе си, и то да е И материално.  И никой не възнамерявам да дондуркам.
Стискаме си ръцете за нуждата от образование, разбира се.

# 118 2 авг. 2008, 19:59 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
И нашето материално ще остане за децата, но това е по-скоро бонус за тях, а не родителско задължение.

За съжаление съм била свидетел на повече случаи, когато "децата" са получавали всичко още със завършването на училище, но така и не са съумявали да го опазят или увеличат. Дори се получаваше обратното - толкова се главозамайваха и толкова ги мързеше, че нямаше накъде повече. С течение на времето всичко се разруши.
 Личните качества са решаващи за един млад човек да успее, независимо дали наследството е като на Крез. С две думи, който си има акъл в главата ще успее да се справи.

# 119 5 авг. 2008, 16:50 ч.
  • Мнения: 423
Абе честно казано, познавам доста млади хора с акъл, на които все още им се налага да живеят в дома на родителите си, и какво значи да успееш да се справиш в този случай? Да започнеш да плащаш сметките вкъщи ли?

# 120 5 авг. 2008, 16:53 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, ако щеш и това, ако има работа. Дори да не е кой знае колко, сметката за вода или телефон да плати, пак е показване на някаква самостоятелност и желание да участва наравно в домакинството като възрастен, а не като "детето", което цял живот е обгриждано, а е вече човек за женене (има и женени такива). Родителите може да се дърпат, но ще им бъде приятно.

# 121 5 авг. 2008, 17:07 ч.
  • София
  • Мнения: 8 932
Е, остава да живееш в една къща и поне нещо от сметките да не плащаш.

# 122 5 авг. 2008, 17:15 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Остава, остава.  Laughing Пълно е с такива - живеят при родителите, женят се и пак при родителите, но с жената (мъжа) и децата, само изнасят, а не внасят и като за капак само мрънкат, че животът им бил кофти и не им вървяло.

# 123 5 авг. 2008, 23:05 ч.
  • Мнения: 940
Ние имаме жилище 50/50, иначе парите ни са общи--отиват в обща сметка, плащаме си сметките, и после всеки си купува каквото реши, но само след обсъждане. Само за дрехите не си казваме--но много често ходим да си ги купуваме заедно.
В момента не сме на етап, на който аз да си позволя да не работя. Но пък и не бих желала като се замисля. Може дори някакув бизнес да захвана, понеже е немислимо като имаме деца, да работя на пълен работен ден. Но само да седя--не ми се нрави.

# 124 6 авг. 2008, 00:23 ч.
  • Мнения: 2 563
Цитат на: госпожа Удача в пт, 01 авг 2008, 16:13
Здравейте ,много интересна тема, сигурно автора й иска да си направи равносметка ,докъде е стигнала женската еманципация Peace
Аз съм от тези женени по любов, мъжа ми ми отвръща със същата обич. Верно в момента съм зависима финансово изцяло от него, имам добър стандарт и кола - не толкова лъскава. Питам се кое му е толкова лошото на тази зависимост, след като не се чувствам унижена от това. Гледам си ангажиментите ,включително и детето, а мъжът ми си гледа работата и семейството. Според мен това е нормалния начин всеки да се чувства на мястото си в едно семейство. Когато жената почне да се разпорежда с всичко в една къща - остава без мъж WinkОстанете си жени преди всичко.
p.s. Все пак ,ако тръгне да ме гони някой ден имам и собствено жилище)
Всичко хубаво!

Хубаво ще е и някоя годинка трудов стаж да имаш, та ако той почине, не дай Боже, или те изостави или се разболее, да можеш да запазиш стандарта си. Всичко става.



# 125 6 авг. 2008, 02:44 ч.
  • Мнения: 3 830
Цитат на: Hear Again в ср, 06 авг 2008, 00:23
Цитат на: госпожа  … 1 авг 2008, 16:13
Здравейте ,много интересна тема, сигурно автора й иска да си направи равносметка ,докъде е стигнала женската еманципация Peace
Аз съм от тези женени по любов, мъжа ми ми отвръща със същата обич. Верно в момента съм зависима финансово изцяло от него, имам добър стандарт и кола - не толкова лъскава. Питам се кое му е толкова лошото на тази зависимост, след като не се чувствам унижена от това. Гледам си ангажиментите ,включително и детето, а мъжът ми си гледа работата и семейството. Според мен това е нормалния начин всеки да се чувства на мястото си в едно семейство. Когато жената почне да се разпорежда с всичко в една къща - остава без мъж WinkОстанете си жени преди всичко.
p.s. Все пак ,ако тръгне да ме гони някой ден имам и собствено жилище)
Всичко хубаво!

Хубаво ще е и някоя годинка трудов стаж да имаш, та ако той почине, не дай Боже, или те изостави или се разболее, да можеш да запазиш стандарта си. Всичко става.





Точно така!
Всичко става.
 Peace
Аз пък съм на мнение, че е добре да има нещо свое зад гърба си... За всеки случай. Все пак всичко може да се случи. В много случаи връзките си се разпадат, пък и вечни хора няма.

Разбира се, че няма да тръгне да заживява с човека с предварителната нагласа, че ще се разделят, но е хубаво да не е пък съвсем зависима и да има нещо свое, дори да е минимално.

Виждала съм много семейства, при които жената няма нищо и в един момент мъжът започва да я възприема като плужек, като някакъв паразит, започва да се вживява в ролята на господар на жена си.
Отвратително ми е като видя подобни мъже. Пък за жените нямам думи какви са пляси. И такова семейство, ако може да се нарече щастливо.... Naughty
Добре е жената да се бори и да създаде някаква собствена основа. Не да му трепери и д му мълчи, докато в един момент се е превърнала в безгласна пионкаPeace


# 126 6 авг. 2008, 03:03 ч.
  • Мнения: 2 563
Цитат на: Estellia в ср, 06 авг 2008, 02:44

Виждала съм много семейства, при които жената няма нищо и в един момент мъжът започва да я възприема като плужек, като някакъв паразит, започва да се вживява в ролята на господар на жена си.

Точно в този форум има теми от сорта на "мъжът ми си загуби работата, озлоби се, помощ, бракът ми се разпада, пък и живеем при свекърите". Това е точно от нагласата, че мъжът печели парите, а жената стои като украса. И като не може мъжът да печели парите, първо седят гладни, второ му рухва тотално самочувствието, трето им се качват свекърите на главата и нещата стават грозни.

# 127 6 авг. 2008, 03:58 ч.
  • Мнения: 3 830
Цитат на: Hear Again в ср, 06 авг 2008, 03:03
Цитат на: Estellia в ср, 06 авг 2008, 02:44

Виждала съм много семейства, при които жената няма нищо и в един момент мъжът започва да я възприема като плужек, като някакъв паразит, започва да се вживява в ролята на господар на жена си.

Точно в този форум има теми от сорта на "мъжът ми си загуби работата, озлоби се, помощ, бракът ми се разпада, пък и живеем при свекърите". Това е точно от нагласата, че мъжът печели парите, а жената стои като украса. И като не може мъжът да печели парите, първо седят гладни, второ му рухва тотално самочувствието, трето им се качват свекърите на главата и нещата стават грозни.

И този момент го има.
Понякога истински се дразня на тази мъжка чест, пък в повечето днешни мъже се намират повече женски черти, отколкото мъжки, ама нейсе...  Crossing Arms
Много е важно жената да не позволява да бъде третирана като по-нисша от мъжа си или да я тъпче, ама като гледам какви жени има.
Майка ми винаги казва, че ще ти причинят толкова, колкото позволиш да ти причинят... Peace

# 128 6 авг. 2008, 09:55 ч.
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Аз не мога да си представя, че ще бъда зависима финансово от някой друг, та било то и съпруга ми.
Мисълта че друг ще определя джобните ми пари и ще ми държи сметка за какво съм ги изхарчила, или ще ме гледа накриво за някоя ненужна според него покупка, направо ме влудява.
Да не говорим за отношението "аз плащам всичко, затова ти ще ме слушаш"

Имам много познати жени, разчитали изцяло на мъжете си и в един момент изхвърлени на улицата с по две малки деца, без жилище, без пари, без никакво имущество. Просто ей така, като ненужни вещи.

Не искам да обиждам никого, но като цяло мъжете нямат онази жертвоготовност към семейството си, каквато имат жените и във всеки един момент могат да се отрекат от него за да задоволят собственият си егоизъм.

Да сте чули жена да изхвърли мъжа си с децата на улицата и да се фръцне с някой млад любовник?
Защото аз не съм, но обратните случаи са много.


# 129 6 авг. 2008, 10:35 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Дотук се оформят два полюса - на единия е мъжът с авторитарно, безотговорно към околните отношение, червив от пари и желаещ жена със слугински манталитет и никакво самоуважение. На другия полюс е жената - супереманципирана, сама си пие, сама си плаща и се застрахова срещу развод, смърт на партньора чрез собствена банкова сметка или имот.

Ако наистина такива са възгледите, които се споделят от много пишещи тук (а то се вижда с просто око), направо не ви завиждам как живеете и как се търпите с мъжете си. Сякаш става въпрос за търговска сделка, а не за любов и семейство. Само дето не добавяте с малък шрифт "за всички неуредени въпроси важи законодателството на.....). Не съм предполагала, че може да има такава мнителност и такъв страх от прецакване.

На мен не ми пука за тези неща. Правя каквото мога, да става каквото ще. Ако тръгнат да стават катаклизми в семейството най-голямата трагедия ще е, че децата ще останат без баща или майка. Който каквото е завлачил, да му е честито. Който е бил човек в началото ще е човек и в края. Не ме е страх от развод, стига да сме живи и здрави.

# 130 6 авг. 2008, 10:41 ч.
  • София
  • Мнения: 8 932
Цитат на: luda в ср, 06 авг 2008, 09:55
Аз не мога да си представя, че ще бъда зависима финансово от някой друг, та било то и съпруга ми.
Мисълта че друг ще определя джобните ми пари и ще ми държи сметка за какво съм ги изхарчила, или ще ме гледа накриво за някоя ненужна според него покупка, направо ме влудява.
Да не говорим за отношението "аз плащам всичко, затова ти ще ме слушаш"

Имам много познати жени, разчитали изцяло на мъжете си и в един момент изхвърлени на улицата с по две малки деца, без жилище, без пари, без никакво имущество. Просто ей така, като ненужни вещи.

Не искам да обиждам никого, но като цяло мъжете нямат онази жертвоготовност към семейството си, каквато имат жените и във всеки един момент могат да се отрекат от него за да задоволят собственият си егоизъм.

Да сте чули жена да изхвърли мъжа си с децата на улицата и да се фръцне с някой млад любовник?
Защото аз не съм, но обратните случаи са много.



Вярно, че има мъже, които нямат жертвоготовност, но това съвсем не важи за всички. И дори мъжът да спре да се интересува от жена си, рядко загърбва и децата си. Пък жени напуснали семейството заради друг мъж - бол. Така че няма определена зависимост. Всичко си е до човек.

# 131 6 авг. 2008, 11:02 ч.
доколкото zнам арабския обичай да си купиш жена е не да дадеш парите на родителите и , а да се купи zлато и то и принадлежи. Т.е дори да няма аккво да ядат и да са принудени да продадат псоледната чЕрга не го пипат. Това е нейно и е zа в случай че остане беz мъж по каквато и да е при,ина.

# 132 6 авг. 2008, 21:00 ч.
  • Мнения: 940
Ние сме си направили и застраховки живот. Все пак трябва да сме сигурни, защото имаме 30-годишен ипотечен кредит, който няма да се изплаща сам.
А за презастраховането--винаги е хубаво да имаш заделени пари. Ако недай си боже се случи нещо с някой от двамата, от кога ще чакаш помощ???

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата