Мимозка, чудесно те разбирам какво имаш предвид под "елате да видите в малкия град". Живея в такъв вече 7 години. Отдавна спрях да обяснявам какво и е на Мими, защото колкото и да ми е болно да го кажа, хората не са научени да разбират чуждата болка. В началото се опитвах кратичко да обясня проблема. Тогава виждах в очите им единствено интерес и нездраво любопитство. Започваха да ме засипват с въпроси - ама как така, това мозъчно увреждане ли е, и сега какво ще правите, ти кога забеляза, че детето не е в ред 
, по какво позна и т.н. А нея самата започваха да оглеждат като музеен експонат, от което много ме болеше. Затова вече не обяснявам. Такава е! Това е моето дете, което аз обожавам, друго не ме интересува. Трудно ми е понякога. Липсват ми роднините и приятелите от детинство, които останаха на 300км. Няма с кого да споделя и всичко пазя за себе си. А болката, знаете, колко е огромна и разяждаща.
И мен ме боли от подигравките на другите деца. Най-пресният случай описах в темата за хиперактивността. Бяхме на почивка. Детето на приятелското ни семейство веднага схавана, че Мими е различна. Има силно изявена ехолалия и няма как да му убегне непрестанното повтаряне на чутото от нас и него. Чух го и даже видях с очите си как пред група деца, с които се беше сприятелил, караше Мими да си лапне сандалката. Сърцето ми се скъса, а майка му седеше на 2м. от него на шезлонга и безучастно наблюдаваше...
Едно дете в нашето градче пък, където я срещне, не пропуска да иде до нея и да започне да имитира стериотипните и движения, които прави с ръчички и да се залива от смях. В такива моменти, и аз като Любознателна си казвам, че е щастлива, че не разбира. Опитвам се да успокоя себе си.
Но съм имала и доста неприятни случки с възрастни хора. Разбира се непознати, които нямат идея за състоянието на Мими, но се удивлявам от злобата, която може да се таи към едно дете. Вече два пъти ми се случва възрастни жени да и посягат с бастун. Първият път, защото си играела на току що поправената градска чешма и щяла да изкърти тръбите . И понеже бабите и правили забележка, ама тя се правила на глуха (цитирам буквално), едната реши да се саморазправя. Видях я в мига, в който посягаше да я удари с бастуна си. Вторият път, защото една баба си наливаше вода от градската чешма, а Мими без да забележи, се наведе да пие. Тя не умееше тогава да спазва ред. Въпреки, че бях на крачка от нея, бабата с крясъци вдигна бастуна, за да я удари. Имам си и няколко историйки с млади жени, майки, но не ми се разказва, защото пак ми докривя...
[desi], браво на умното момче!
, по какво позна и т.н. А нея самата започваха да оглеждат като музеен експонат, от което много ме болеше. Затова вече не обяснявам. Такава е! Това е моето дете, което аз обожавам, друго не ме интересува. Трудно ми е понякога. Липсват ми роднините и приятелите от детинство, които останаха на 300км. Няма с кого да споделя и всичко пазя за себе си. А болката, знаете, колко е огромна и разяждаща. И мен ме боли от подигравките на другите деца. Най-пресният случай описах в темата за хиперактивността. Бяхме на почивка. Детето на приятелското ни семейство веднага схавана, че Мими е различна. Има силно изявена ехолалия и няма как да му убегне непрестанното повтаряне на чутото от нас и него. Чух го и даже видях с очите си как пред група деца, с които се беше сприятелил, караше Мими да си лапне сандалката. Сърцето ми се скъса, а майка му седеше на 2м. от него на шезлонга и безучастно наблюдаваше...
Едно дете в нашето градче пък, където я срещне, не пропуска да иде до нея и да започне да имитира стериотипните и движения, които прави с ръчички и да се залива от смях. В такива моменти, и аз като Любознателна си казвам, че е щастлива, че не разбира. Опитвам се да успокоя себе си.
Но съм имала и доста неприятни случки с възрастни хора. Разбира се непознати, които нямат идея за състоянието на Мими, но се удивлявам от злобата, която може да се таи към едно дете. Вече два пъти ми се случва възрастни жени да и посягат с бастун
. Първият път, защото си играела на току що поправената градска чешма и щяла да изкърти тръбите . И понеже бабите и правили забележка, ама тя се правила на глуха (цитирам буквално), едната реши да се саморазправя. Видях я в мига, в който посягаше да я удари с бастуна си. Вторият път, защото една баба си наливаше вода от градската чешма, а Мими без да забележи, се наведе да пие. Тя не умееше тогава да спазва ред. Въпреки, че бях на крачка от нея, бабата с крясъци вдигна бастуна, за да я удари. Имам си и няколко историйки с млади жени, майки, но не ми се разказва, защото пак ми докривя...[desi], браво на умното момче!
