Какво направихте с брачната халка след развода?

Ти ме накара да се замисля Даже не помня къде е В някой кутийка сигурно,но ще я изровя и ще я подаря на дъщеря ми,като стане голяма разбира се.

 
Нямам си дъщеричка...Малкият мъж ще стане на 7 години!

Ами живот и здраве,ще я подариш на снахата някой ден,да те споменава с добро

Аз пък мойта я свалих 1 г. след сватбата..и оттогава си седи в кутийката с бижутата..( вече 10-та)

  Това ми хареса!

Малееее, а аз имам две еднакви. Бях толкова загубена и влюбена, че си направих дубликат, но от бяло злато, защото оригиналната беше жълта и не ми пасваше на останалите бижута .

Сега като се замислих, сигурно са при бижутата ми.
Не се бях сещала.
Нищо не съм ги направила след развода.

Като си тръгвах му я оставих на нощното шкафче ...

При мен,той си я взе след като се разделихме

Аз имам само годежен пръстен от първия. Оставила съм го един ден синът ми да го даде на жена си ако иска, дано само не му е на лош късмет. Ако имах халка щях да я продам и да вложа парите в ядене и пиене за една вечер, почерпка по случай отърваването ми.

 
 Бих я претопила и бих дала да ми направят някакво друго бижу, което да си нося с кеф!  Или пък щях да я продам и да си купя нещо друго... Сега, както е скъпо златото....

Моят мъж, след като се е развел с първата си жена, е подарил халката на някакво гадже 

На твое място бих я заменила за друго бижу и ще я подаря на детето. Не поддържам варианта да я пазиш или даваш на снаха/дъщеря. Все пак тя символизира твоята връзка, с всички + и -, има стойност само за теб. Ще попитам майка ми какво е направила с нейната халка. 

Имахме масивни халки.
Сега са прекрасни обеци, които не свалям.

Благодаря за отговорите! Реших, че ще я дам на майка ми, да си направи каквото поиска от нея - все пак тя ми е голяма помощ и опора!

 Ами мойта си ми харесва и си я нося, възприемам я като обикновено бижу, а не като символ.

От моята и неговата халка си направих пръстенче,което и досега си нося.

Доста време стоя в една кутийка и не знаех какво да я правя......за втората си сватба я продадох и с парите купих подарък на сегашния си съпруг

Аз пък моята я продадох и си направих луд купон

Това ми хареса.
Аз я пратих на свекървата, да си я прибере на сигурно място за следващата снаха.

На майка ми си и стои при другите бижута, а баща ми си е загубил неговата. 

стои при бижутата.

А я кажете къде ги продавате?

Аз я бях свалила дълго време преди развода и я бях оставила в кутията със семейни ценности..просто след като си излязох от къщата, не се върнах за нищо друго освен един матрак, един телевизор и дъщеря ми
Сега като си помисля- била съм доста глупавичка....

Aз още не съм разведена де, но съм в процес на развод.
Нося си халката, харесвам си я, сменихме си 2 години след сватбата, така че не е кой знае какъв символ.
А и моделът е много различен от стандартните брачни халки.

  Ти си направила нещо подобно на мен, само че моята халка остана в чантата. 

малее,колко разведени хора има тук  .тъжно наистина!ами ,бих я зяпязила като спомен,да ми напомня какви грешки да не правя повече в живота си!

Драга ivafara,

съжалявам, но не мога да подмина поста Ви.

Тъжното не е, че има много разведени тука.
А че тука има много като Вас, които смятат това за тъжно!

Не всеки щастлив брак трябва задължително да е "завинаги".
Не всеки брак, завършил с развод, означава провал или грешка.
Не смятам да навлизам в подробности за личната си история,
просто не искам ничие съжаление.

Статутът на разведена пред закона,но обичана и гледана жена
ме радва повече, от колкото да съм нещастна съпруга.
Само анонимките от ДИС да преброим и вторите ще излязат повече...

Със здраве!

Отидох в златарско ателие и я замених за колие. Доплатих. Не че нося колието, но много държах да се отърва от нея.

уф...  ами то си е тъжно - развода сам по себе си като изход от нещо ...

За весело ли да го намират хората ?!

замисли се - аналогия ... сватба - веселба ... края на брака - тъга ... ?!

извинявам се ако някого съм обидила,но това ,че съм казала за развода ,че е тъжно,несъм влагала ирония.а наистина  ми е тъжно,защото ,когато някой се е вричал на някой,то той е бил влюбен и е хранил надежди за щастлив семеен живот и т.н.и е тъжно,когато тези надежди и мечти станат на пух и прах.това имам в предвид.а това ,че на моя пост пише-щастливо женени от.....,не ме е срам от това и съм щастлива,че моя живот не е станал тъжен,поне засега.на никого него желая разбирасе.и мисля ,че Yanache правилно ме е разбрала.

Кривнахме от темата...


Разбира се, че няма да се срамуваш!
Надявам се, винаги да имаш поводи за радост.
 

 Седи си в кутията с другите и бижута. Някой ден щерката да я претапя ако иска. А да, забравих да спомена че е у мен и неговата....хвърлиха ми я в краката на излизане от съда

 Хайде без тъги моля. Животът е прекрасен и единствен

Заврях му я в главата.

Садистка. Има ли смисъл да питам по-конкретно за коя глава аджеба говориш

Предполагам с помощта на силен удар 
 

Зазмених я Както и бившия ми съпруг

т.е. Замених я за друг

 Прибрала съм я.Все пак искам да ми остане спомен.Но знае ли човек,накой дем мога да си направя златни зъбки от нея.

аз моята ПОРАДИ СТЕ4ЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА Я НОСИХ 2 ДНИИ СЛЕД ТОВА Я ПРИБРАХ СЕГА КАТО ПОГЛЕДНА КАМ 6КАФА СЕ СКАСВАМ ОТ РЕВ,О6ТЕ НЯМАМ РАЗВОД,ДАЙЕ НЕСАМ И В ПРОЦЕС НА РАЗВОД,НО САМ РЕ6ИЛА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ КАТО СЕ РОДИ ДЕТЕНЦЕТО МИ ДА МУ НАПРАВЯ ГРИВНИ4КА ОТ НЕЯ

Недей така. Приеми, че всеки край е всъщност едно хубаво начало!

Претопих я и си направих друго.
Спомени имам достатъчно, не съм стигнала до халката. 

някъде вкъщи са и двете  хич не ми пука да ти кажа, гледай ти да си добре, тая халка нищо не променя....

взеха ми я, и не само нея ,а и годежния пръстен и то не ония мухльо бившия, а милата му майка.Да се задави с тях дано.Ама ако не се задави ,синът и 100% ще ги заложи някъде

У нас са и двете , стоят си. Даже и незнам къде са. Някой ден ще ги продам - или ще направя нещо на детето, или... ще му направя парти, знам ли, не ми е зор в момента за тях.

стои си на пръста ми , много отдавна е изгубила значението си

и двете халки ни ги откраднаха след развода \всеки си я държеше в своята стая, а крадци разбиха апартамента\ .  То това щеше да ми единственото материално нещо от този брак - да ми служи за урок какво съм дала в брака и какво съм получила, но и то замина...

Моята я продадох, не исках нищо да купувам с парите от нея. Дори не знам за какво отидоха. Иначе майка му си поиска една златна паричка, дето и 1/2 грам нямаше ... сигурно за следващата снаха .... 

Моята съм я прибрала в една кутия с годежния пръстен!
Мисля да ги дам на дъщеря си, когато порасне, а тя да ги прави каквото иска!

Оставих си я на бившата свкърва да си я даде на следващата снаха (ако не я изпие преди да се яви новата  ). Там е и годежния пръстен.

Ох, такива изпълнения винаги ме хвърлят в тъч Кви са тези хора, които подаряват, пък после си искат подаръка обратно! Сещам се за една моя приятелка. Мъжът и почина, лека му пръст, и една негова позната си поиска обратно от приятелката ми сватбения подарък, защото бил голяма ценност. Ми що си го подарявала мари...

Като се разведа, ще споделя    Мисля ,че бих я претопила и си направила пръстенче. Беше ми интересно да чета какво са направили другите.

Аз я върнах на златар за обратно изкупуване, иначе щеше да ми навява спомени цял живот, пък така и някой лев взех.

ехехе още се смея като се сетя,
годежния ми пръстен беше от тенекия които позеленя и отиде на боклука,а халката я глътна пералнята а след това доиде и развода.

когато си тръгнах тои ми я свали от пръста и си я прибра,ама не ми е хич дерт за нея.Да я продаде и да си плати разноските по бъдещия развод ако иска.

Моята стои при бижутата, по принцип не нося много бижута и си стоят прибрани.
Един ден ще я използвам,за да направя нещо от нея за дъщеря ми-тя е кокона-като баща си, така че ще има приложение все пак 

Чувала съм,че не е хубаво да продадеш халката си,но аз направих точно това с моята на излизане от адвокатската кантора.В този момент след всичките му изневери и пренебрежение на които ме беше подложил това ми се стори най-правилното решение,а и сега мисля така.С парите направо отидох във фризьорският салон и от там излязох с нова прическа и цвят на косата,нова визия в чест на новата страница от живота ми,която отварях тогава...

В никакъв случай не бих я подарила на сина ми или снаха ми след време. Халката символизира обвързаността между мен и моя бивш съпруг и като се има предвид несполучливия край не бих я дала на сина ми, т.е. тя би му донесла само негативи. И годежния ми пръстен и халката си стоят в кутийка за бижута и не съм решила още какво да ги правя. Може да ги претопя и да си направя друго бижу. Само че аз не обичам злато, но може и да ги продам , не знам... Но няма да ги запазя в сегашния им вид:))

При една от караниците с бившия ми съпруг оставих халката си на бар плота в кухнята... И повече не я видях.. подозирам, че беше продадена много преди да се разведем официално... Или пък е отишла при следващата булка- халал да й е!!!

Аз годежен пръстен не получих....а халката я свалих веднага след като с бебо се изнесох от тях,
разбрала че след продължилата му 2 -годишна изневяра с моя приятелка и колежка, с която уж
нещата трябваха да приключат след като разбра,че чакаме дете..... но по-късно и нея забремени....
Та както и да е, това е за друга тема.....
Свалих я преди шест години и половина, и седи при останалите ми бижута в една кутийка..... не ми е
идвало на ум да я направя нещо....!!!!!
А ТОЙ неговата я носеше до преди 3 години, когато попитах защо, отговора беше: "Така по ми връзват"
/ нали забраненият плод е по-сладък /
Но когато преди 3 години вече си намери една с 11 години по-дърта от него с 12-годишен син я е свалил.
Предишните му връзки -  бяха млади и готини жени, тази изглежда на 50....все едно му е майка - жалка картинка са, но....


Е, айде че се поувлякох !!! ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ !!!!

Никога не бих продала или подарила халката си. С нея ме свързват много сантиментални спомени от времето, когато сме били щастливи, за нещата, в които сме вярвали и хората, които сме били.

Мойта замина бадева барабар с всичките ми бижута, пари и т.н. Да не говорм що злато подарък от наще на детето открадна. Халал да й е. Някой ден ще й се припомни. За халката ми е през "оня" щото сегашната ми мацка е запълнила и тая празнина и то с неща,които са много по в моя стил, ама за едни обици и една чаша за кафе, нема как да й  мина метър...

Моята я продадох и платих част от парите на адвокатката за развода.

Преди да си тръгна му я оставих.

След развода ли... ами не ми се наложи да мисля за нея - докато си бях на гости в БГ мъжът ми е продал халките. Е, не си признава, ама едва ли са "изчезнали" ей тъй...

Оставих му я да си прави каквото иска с нея, защото той не ми даде нищо освен дрехите ми и тези на детето, дори едната кола е купена с мои пари и нея не ми даде, майната му, да си я троши с кеф, където е текло пак ще тече, аз така знам.

Ейййй и аз си мислих че ще направя сензация тук едва ли не със случката с моято халка.., ама то гледам има и други продажби...
Та в нашия случай още доста преди развода халката ми си замина в една заложна къща, щото по това време бях в майчинство, т.е. без доход, а бившичкият беше възприел този приьом - като закъса с парите, да залага по нещо златно... Така си замина и едно синджирче със ситни фигурки "Вяра, Надежда и Любов", което свеки беше подарила при раждането на дъщеря ни... Та така, за да избута една временна закъсация, "Милото ми" изтъргува за смешни пари символа на брака ни, както и подаръка, който собствената му майка беше направила на собственото му дете по случай раждането му... Разбира се той твърдеше, че ще ги откупи, но междувременно като се разделихме и му сервирах че искам развод, явно е решил че няма нужда да си дава тоя зор, щото при това положение с нещата подарени от неговите родители той има пълното право да се разпорежда както намери за добре...  Но дори и по онова време постъпката му нито ме изненада, нито разстрои, защото вече знаех, че в съзнанието му такова понятие като "вещ с емоционална стойност" не съществува... Всъщност не съществува изобщо дори само понятието "емоционална стойност" 
Странно.... - от години не се бях сещала за това, докато не видях темата.... Та странното е там, че подобни припомняния не ме натъжават, а напротив - карат ме да усетя отново какво облекчение е за мен, че тоя човек
е вън от живота ми

Моята халка стоеше прибрана в кутийка с бижута и след посещение на крадци вкъщи вече я няма.

Стои някъде захвърлена из нас, даже и не знам къде е точно. Вероятно ще я използвам за друго бижу един ден.

И да я запазя ми е все едно, отдавна ми е напълно безразлична.

 
И халката и годежния пръстен са свързани с прекрасни за мен спомени.
След раздялата обаче,един ден просто изпитах нужда, да  реших да затворя тази страница от живота си и ги смених за друго бижу.

И моята замина в златарски магазин вече.
Заедно с още един пръстен и една малка гривна.
Наложи се 
Останах без работа в тази криза, и с малката -
 сметки, кредити...... нямах избор, но не съжалявам !!!

Щях да я нося в златарския магазин с разни  други  джунджурийки ..... някъде я запилях из шкафовете. Веднъж както си  вървях с една приятелка на земята намерих още една венчална халка .... една такава тъничка и  доста изтормозена ( бая носена - явно някой  с много  брачен стаж я е носил ). Взех  я и се сетих  за мойта халка ... Сега имам две  Скоро и двете  в магазина ще заминат! 

Замених я за 2 красиви златни обеци(и без друго нямах такива;)))

Идеята ми дойде от бившия.Той ми даде неговата още преди официално да се разведем и каза, че иска да я пазя за детето като порасне.Прибрах ги идвете.Смятам да и ги дам и тя да си направи от тях някакво хубаво бижу.Благодарна съм, че с баща и запазихме добрия тон досега.Дано и занапред да е така.Дъщеря ми има нужда от това.

Ами,какво направих ли.не бях мислила предварително.просто влязох в един златарски магазин нямах нито намерение нито средства да купувам,влязох просто да убия малко време докато 4аках една приятелка.видях един пръстен (две ръце,които държат един зелен изумруд и 2 цирконии...естествено 4е изумруда не е истински,но пък е съЩият цвят като о4ите на едно мом4е в което се влиубих от пръв поглед)на момента реШих ,4е вместо всеки път като си погледна ръцете да се натъжавам предпо4етох да си спомням красотата в погледа му.ето така замених годежния си пръстен и халката за пръстена с изумруденото око ,който и в момента е на пръста ми,дори написах стихотворение.никога не съм съжалявала 4е постъпих така.

Моята изчезна седмици преди развода.Всъщност ми изчезна всичко,що е злато и сребро.Оказа се ,че бившият ми вече съпруг ги е продал и завел"гаджето си " на уикенд.А това ,което беше по мен  от майка му ,в деня на развода го свалих със заръката да и  го предаде.След години в един неприятен разговор с нея се оказа ,че нищо не съм и върнала-явно и това злато е отишло по направление.Сега понякога ме хваща яд ,че не ги оставих за дъщеря ми.Не че беше кой знае колко ,но ....

 Годежния пръстен и халката му ги върнах, а той най- нахално си ги прибра. Но не съжалявам, не искам нищо от него, нищо с което да ми напомня за миналото ни. Дори тези дни правех оглед на дрехите, които съм си ги купувала по време на брака и голяма част от тях подарих, други изхвърлих. Правя прочистване и в живота си, искам да се освободи и в душата ми място за нови щастливи моменти.

Аз не виждам нищо нахално. Какво очакваше да направи? Да ти се моли да ги вземеш?
Добре че си имала доблестта да ги върнеш, щото други крадат с голямата лъжица и посягат и на чуждо.

Аз пък си пазя още моита халка и се чудя защо ми е???Той неговата си продаде за да ми върне заем който му бях дала.

A за 2-те колко биха ми дали в лв  / от бяло и жълто злато са

Къде по-изгодно ще ми я изкупят: златар или зал.къща 

Ами до колкото знам около 22 лв го изкупуват за 1 грам при златари.

Нашите халки, защото и двете са у мен  , са скрити в една кутийка. Някой ден ще се превърнат я в хубаво бижу - имам прекрасен син топаз, който още не съм вложила в нищо, защото не знам в какво, или пък ще ги дам на детенце, когато порасне - да си направи от тях, каквото иска. Аз така или иначе освен пръстенчета, други бижута нося мноооооого рядко.

Аз моята си я носих дьлго време след като се разделих с мьжьт ми.ХаресваШе ми ,и тьй като имам алергиа кьм вси4ко което не е злато си я ползвах като обикновенно бижу.
Махнах я когато следваЩата половинка дивееШе всеки ден ,4е нося бра4ната си халка .

Мъжът ми си я взе. Едва ли му е трябвала за спомен. Затова сега нямам намерение да сключвам брак с бащата на бъдещото ни дете - не че очаквам нещо подобно, но не ми се минава повторно по този път.  Живота винаги може да ти поднесе нещо неочаквано, затова си имам едно наум.

Май аз съм най-лудата ....хвърлих я, заедно със сватбения албум...обаче след нещата които разбрах накрая, когато все пак взе да говори, мисля, че това е най правилното
твърде много болка и лоши спомени ми навяваха

Годежният си пръстен изгубих в морето още преди да се оженим, знак от съдбата, ама кой да ги види тези неща?!
Халката ми я взе, когато се разделяхме, най-вероятно, за да я даде на следващата, за да не се вкара в преразход

А не мислите ли, че тези халки имат акумулирана някаква отрицателна енергия? Аз се отървах от моята като я продадох, но не бих направила бижу на детето от нея. Може би по-добрият вариант е да я замените за нещо друго златно. Когато си правихме халките, бившата свекърва ни беше дала халките, които са носили бившият ми съпруг и предишната му съпруга. Той настояваше златар да направи нови, но не от същото злато. Ама може и от същото да е било, като се има предвид финала...

Накарахте ме да се замисля по въпроса, но има още време, докато се разведа законна! Тогава ще действам. Мисля да направя на малката синджирче с кръстче или слънчице (ако до тогава още не съм я кръстила)!

ето го и стихотворението

Ето,4е махнах от свойта ръка
символи4ната сватбена халка
в която бе извезана умело със дуШа
неЩастната орис да бъда сама.

И може би е просто суеверие
или в от4аянието недоверие,
но реШих да запълня гравиурата нежна
със мъни4ко Щастие и надежда.

Харесах си пръстен от злато
блестяЩ като твойта усмивка,
със две ръце копнееЩи да те погалят,
със изумруд,блестяЩ във твоя поглед
и две от моите сълзи,
отронваЩи се всеки път когато си отиваШ.

Все още стои вкъщи-мисля да я разменя за обички, след като пробия ушите на малката. Явно ще стане преди да сме се развели, но аз без това не я нося отдавна 

Продадох ги и двете и си купих нещо ,което ми достави повече радост от тях:lol:

Браво! Доста добре звучи!