Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 58 отговора

София

Мнения: 613
От доста време в различни форуми, в разговори с приятели, с познати и т.н. ми прави впечатление, че много хора се оплакват от сериозно и дългогодишно неразбирателство с роднини, близки на половинката им и др. подобни. Странно ми е, обаче, че почти не прочетох или чух, това да е довело до окончателно скъсване на каквито и да е отношения. А става дума за непреодолими различия, много сълзи, нерви, страдания. Въпросът ми е-какво ви спира, ако имате дългогодишен конфликт с някой да прекратите какъвто и да е контакт с този човек. Хорското мнение ли, това, че този човек е роднина на половинката ви, някаква изгода, скрупули ли? Защо, когато срещите с даден човек не водят до нищо добро, повечето от нас, мазохистично пподължават да се тормозят?
Питам, защото аз имах подобен проблем преди години. С майката на мъжа ми /тогава с него още не бяхме женени/ от първия миг не се харесахме. Дотук нищо необичайно-особено по тази ос- жена, свекърва, но с течение на времето това доведе до немалко скандали, интриги, драми и всичко най-лошо. Някой ще каже-нищо ново, но това ме подтискаше, разваляше за дни наред настроението ми, водеше до безконечни спорове с приятеля ми.До момента, в който аз не казах "стига"  Stop-престанах да се виждам с нея, игнорирах я напълно и въобще не ми пукаше какво разправя за мен пред общите ни познати. Тя, разбира се, не спря, но от опита и да ни раздели пострада единствено нейна милост.Загуби детето си. От четири години не са се виждали, нямат никакъв контакт, всичко е мирно и тихо  Peace.
На моменти ми става мъчно за мъжо ми-все пак му е майка, но с него доста сме разговаряли по този въпрос и ме радва категоричното му мнение-"щом не приема жена ми, няма какво да си кажа с нея".
Та питането ми е-не е ли по-лесно да "затворим вратата" на такъв човек и да заявим категоричната си позиция пред него. Без значение дали става дума за наш роднина, близък на половинката ни или друго подобно. Какво толкова ни е страх, че ще загубим или ще се случи?
Цитирай


Мнения: 5 090
Аз много лесно се отказвам от неща,които ми бъркат в здравето. Но понякога това ми е голям недостатък- нетърпение ли е,липса на воля ли е,както щеш го наречи, но доста често ме упрекват за това.
Цитирай

София

Мнения: 1 025
Да се откажеш от нещо изисква много повече сила. За мен поне.
Понеже отговорността на края е по-голяма от началото на същото нещо.
Цитирай

Варна

Мнения: 2 387
В живота ми няма такива хора,които да ми пречат на нормалния ритъм и заради които да си троша нервите.
Ако някога е имало такива са били игноририрани и думичката "край" наистина е била окончателна.
Не ми пука кой какъв е,щом ме тероризира по някакъв начин е аут от живота ми.
Цитирай

София

Мнения: 42
Много трудно казвам край, но един път.
Цитирай

о`майна лунна нощ е

Мнения: 1 892
Настъпят ли ме - хапя. Нарушат ли личното ми пространство - ставам зла. Врата затварям трудно, но категорично и без възможност да бъде отворена отново.
Често обаче хората нямат /или поне си мислят, че нямат/ избор и се примиряват. Не един и два случая имам покрай мен, при които хора, които винаги са били самостоятелни, общителни и борбени, са се превърнали в сенки, носещи се по течението. Мразя ги за това - мразя ги, че са позволили да ги стъпчат и се опитвам да им помогна да вдигнат глава и да продължат напред. За сега с променлив успех за мое съжаление. При някои черупката е станала твърде дебела.
Каквото и да става, човек трябва да запази инстинкта си за самосъхранение и да каже "Край! Оттук натататък ще живея за себе си и ще бъда щастлив без "...."
Цитирай

USA

Мнения: 822
Аз много,много трудно казвам край,но кажа ли го то значи краят настина е дошъл и връщане назад няма.
Цитирай

Stara Zagora

Мнения: 1 447
Мога много да търпя,но един път кажа ли край наистина е така.Но много рядко стигам до тази крайност.
Цитирай


Мнения: 919
Аз много,много трудно казвам край,но кажа ли го то значи краят настина е дошъл и връщане назад няма.
И аз така,затова и изчаквам доста,за да видя дали това е наистина краят.
Цитирай

София

Мнения: 154
Е, разбира се всички са силни и категорични. Аз пък, да си призная, понякога в беса си казвам "край, дотук бях" и др. подобни. Но не мога фактически да сложа край. Минава ми, заедно с яда ми. Може би никой досега не ме е предизвиквал толкова силно.
Цитирай

Atlanta ,USA

Мнения: 2 849
Трудно казвам край ,трябва да съм убедена,че е така.Връщане назад няма .Като магаре съм .
Цитирай


Мнения: 5 090
Моето слагане на края е особено нещо. Хем имам силното убеждение,че така ще е по-добре за мен,хем в повечето случаи сама страдам повече от този факт, отколкото да речем личността ,с която съм скъсала (ако е било връзка). Сякаш страданието ми е необходимо,за да постигна истински катарзис. С годините,обаче,забелязвам, че ме налазва една колебливост, която дава някакъв шанс,па макар и нищожен,за преразглеждане на подтика да скъсам с въпросното нещо. Все още се уча да имам воля и да живея с хората,които обичам. Защото с тези,които не обичам е някак си по-лесно.
Цитирай


Мнения: 494
  По принцип, да. Винаги съм готова да дам втори, че и трети шанс Very Happy. Винаги съм смятала, че малко усилия и търпение, малко по-чистосърдечна и открита комуникация, могат да оправят нещата. А и вярвам в съзнателната промяна на хората, когато осъзнаят грешките си (за мен важи същото, защото промяната може да се наложи да е у мен). Все пак, големи хора сме, можем да се разберем почти за всичко.Не смятам, че някой печели от това да се опънем като "магаре на мост'' и да не можем да стигнем до компромис поне, ако не до промяна в отношението и вижданията. Е, ако всички шансове и възможности са изчерпани-тогава краят си идва сам, без драми и конфликти. Но истината е, че и от човека "отсреща" зависи. Ако този срещу нас си струва поне малко-тогава гореписаното има смисъл. Ако го преценяваме като пълен боклук-тогава усилията са излишни. В подобен случай няма да се поколебая да сложа край.
Цитирай


Мнения: 3 916
По отношение на родители и роднини не мога да кажа "край". Опитвам се да снижа контактите до "санитарен минимум", но истински "край" някак няма как да се получи по разбираеми причини Confused

По отношение на приятели и познати - склонна съм да давам втори шанс, но ако и след него човекът се издъни, краят е окончателен и връщане назад няма  Naughty Малко пъти обаче съм прибягвала до такава стъпка.
Цитирай


Мнения: 4 279
Аз много лесно се отказвам от неща,които ми бъркат в здравето. Но понякога това ми е голям недостатък- нетърпение ли е,липса на воля ли е,както щеш го наречи, но доста често ме упрекват за това.
И аз съм така Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 58 отговора