Не иска да ходи

И моята дъщеря се страхуваше да върви сама  докато стана на година и три месеца ...та даже и ги навърши и тогава проходи .
Знам как се чувстваш - някакви леки подмятания , лукави погледи и престорена загриженост , все едно че му има нещо на детето .... глупаво е да се връзваш или да се оправдаваш като мен .
Горе главата ...децата не бива и не може да бъдат еднакви .
Плюса на късното прохождане при детето ми беше че нито веднъж не се преби - вървеше супер внимателно

Тема: За възрастта, когато децата прохождат   

Само ей това не го разбрах - защо трябва да сравняваш детето си с другите деца, че и да се срамуваш.
Аз съм върла привърженичка на самостоятелното прохождане и никога не съм учила децата ми да ходят - не съм ползвала проходилки, колани, ръце и т.н. Оставях ги да пълзят или да ходят, подпирайки се по мебелите. Едната проходи на 1 г. и 3 месеца, а другата на 1 г. и 4-5 месеца. Просто се престрашиха, пуснаха се и тръгнаха. И от самото начало проходиха спокойно и стабилно - не са тичали на пръсти, не са се спъвали, не са падали.

Не се притеснявай-ще преодолее страха
По принцип момчетата прохождат по-късно, но всяко си е индивидуално....и няма за какво да се чувстваш неудобно и пр.
А като проходи, ще викаш, "що ми трябваше" -свършва се със спокойствието

О и аз не съм го слагала по проходилки и не съм го вризвала с колани.Абсолютно съм против, но свекърва ми постоянно опява, че нейните синове проходили преди годинка.Все ми дудне, че ако съм му взела проходилка вече щял да ходи и да тича даже.

Няма място за притеснение! Моят син също проходи на 1г.и2м. Научи се да пълзи много рано и така му беше по-лесно. Не съм го слагала в проходилки и други такива. Когато му дойде времето сам се пусна и просто тръгна. И както са ти казали вече и други майки, проходи доста стабилно. Нямаше клатушкане и падане на всяка крачка.

Абсолютно същата ситуация беше при нас до преди месец Аз не се притеснявах особено. Той си ходеше все пак, пък макар и хванат за пръста. Вкъщи обаче само пълзеше като партизанин  (това го научи на 10 месеца някъде). Постоянно го стимулирах да ходи навън, пък макар и хванат. Вкъщи правехме "упражнение" с баща му (една мам ме научи): заставаме един срещи друг и си го подаваме един вид и той като дойде сам при нас се гушвахме и целувахме и викахме Браво . Де факто, рпаеше само първо по 1-2 крачки, после по 3-4, накрая се пусна сам от дивана до масата и така малко по малко си проходи сам без да се държи. Сега пък не иска да подаде ръчичка, само като има прятствие се хваща, преминава го и пак ме пуска. Прощъпулника ни беще преди няма и 2 седмици. Хубавото според мен е, че е доста стабилен, усъвършенства падането по дупе, е понякога като се разбърза много пада и по очи  Научи се много бързо да се изправя сам с дупето нагоре и като решеше в началото д апълзи вкъщи и  му казвах "Хайде стани горе" и той спираше и се изправяше и си ходеше. Но това не стана за един ден, разбираш. Така че не се притеснявай и не се връзвай на хората, няма от какво да се срамуваш!!!! Мен пък много ми е странно как деца на по 9-10 месеца ги мъчат да ходят или пък ходят на пръсти ине искат на цяло стъпало 

Всъщност най ми беше гадно,ч е 4 месеца ходехме така за ръчичка и кръста ми сдаде багажа. Ам апък сега ням аспирка, само търча подир него - като си хареса нещо в парка и тръгва и не го е грижа аз къде съм 

Моят син е на 11 месеца и 4 дни и още не ходи спокойно всяко дете е различно Аз моят дори се ядосвах защо не иска да пълзи,а сега от спалнята като се засили ,включи на трета и сам стига до банята лазейки А,проходилката я ползва за друсане,въобще не ходи с нея,но подам ли му ръчички може да откара до утре в ходене и викане Не ходи сам още ,но понякога се държи само за два пръста и аз се отпускам,явно го е страх и него да се пусне,но в къщи се изправя и хваща за всичко,а после тупва по дупе
Брат ми е проходил на 10 месеца и майка все ми натяква,но на мен не ми прави впечатление И то е проходил само ,защото дядо му е показал червена топка и той е хукнал да я взима
А,мен от обикалянето преведена всеки ден ме боли гърбът представям си какво ще е да тичам след него,мерси,но не съм се разбързала за никъде
Не се притеснявай ще проходи младежа съвсем скоро  

Не се притеснявай и не го сравнявай с другите. Принципно децата, които пълзят прохождат по-късно. Дъщеря ми проходи на година и три месеца съвсем самостоятелно. Иначе абсолютно стабилно си се придвижваше, държаща се за един пръст. А това кой какво ти казва изобщо си го пускай покрай ушите. Другите може и на 5 месеца да са проходили и да са проговорили на 6 с пълни изречения, но твоето си има собствено развитие, различно от това на останалите. Самия факт, че предпочита да пълзи, за да се придвижва по-бързо е достатъчно доказателство за интелигентност и съобразителност.
И ще спомена едно страхотно изречение (видях го в подписа на една от съфорумките, но честно не помня коя):
"Първите две години прекарваме в опити да научим детето да ходи и да говори, а цял живот след това се опитваме да го накараме да спре на едно място и да замълчи".

Спокойно, миличка, ще проходи, като му дойде времето. На всички питащи може да теглиш по една м**** и да ходиш с гордо вдигната глава. И не го насилвай да ходи. Ще си тръгне самичко. Ако ще ти е утеха, и моят дзвер е същият - само че аз изобщо не го вадя от количката вън и не го насилвам в къщи, оставила съм го да си прохожда сам както и когато си реши. И това не ме притеснява, напротив, смятам, че така е правилно - впрочем, такова е мнението и на ортопедите.

Ох много ви благодаря за окуражителните отговори

Спокойно, всички деца са различни.
Дъщеря ми проходи на 1г и 2м. Също пълзеше и то със скоростта на светлината. Тя дори нямаше желание да е права, стигало се е дотам баща й да я държи, а аз да й местя краката, та да я просветлим как се придвижват хората   Просто един ден започна да си става и да прави кросчета между мебелите, а седмица след това вече си тичаше сама по улиците. И така всички заплахи от познати, че ще остана без кръст докато детето проходи, при мен отподнаха, защото нямаше нужда от подпиране.
Сега ми е смешно, но тогава много се ядосвах как всички деца тичат наоколо, а тя само им се пули и разбира се подмятанията - аууу ама още ли не е проходило това дете и т.н.
На дневен ред сега ми е защо не говори  

Спокойно, въобще не се тревожи.
Това, че детето пълзи с пълна скорост, е добре. То си развива координацията на движенията и мускулатурата и когато поиска, ще проходи.
Пълзенето е много важно, докато ранното прохождане доста товари краченцата и ортопедите обясняват, че не бива детето да прохожда на 9 месеца примерно.
Не бива да е чувстваш притеснена от въпросите на околните. Гледането на деца не е състезание. Не дължиш обяснения на никого. Измисли си шеговит отговор и казвай примерно "а, не, сега се учи на компютърно програмиране, те новите деца са така, работят с компютър преди да проходят" или нещо подобно.
Детето ти си е напълно нормално.
Ние сме минали през рехабилитации, защото едното ми дете имаше изоставане в двигателното развитие, и там много държаха на пълзенето и все ни обясняваха колко важен етап е и как не бива детето да се слага в проходилки и каишки. При нас проблемът беше да се надигне да пропълзи, той изобщо не искаше да прави нищо, не се обръщаше, не седеше...
Мисля, че са били прави, защото синът ми след доста дълъг период на пълзене проходи съвсем стабилно - нямаше го периода на нестабилно залитане, обелени коленца и носове и тн.

Ама защо се връзваш на глупави майки с тъпите си въпроси?
Моят син расте доста едричък и много са ми подмятали,че трудно ще започне да върви и какво ли още не.
Ама той пропълзя на 1 годинка и провървя на 1,1 г.
Но поне още 2 месеца след това,като излезем навън,повървява за малко и се пуска на земята да пълзи.Колко боклуци сме събрали с това пълзене по улиците....
Напоследък спря да го прави,но може би защото сега е вглъбен да си бута количката или триколката.
Спокойно,всяко нещо с времето си.