Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Благотворителност
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 44
МОЖЕ ЛИ ДА ПОМОГНЕМ?

http://more.info.bg/article.asp?topicID=387&issueID=2250

На 19 юли


Майка остава на улицата с 4 деца
Изоставена от съпруга си 33-годишна жена търси покрив за трите си момичета, едното си момченце и за болния си брат, когото е приютила
Татина Младенова
Историята започва с любов, с надежда и с две любящи ръце на едно 16 - 17-годишно момиче, които по-късно ще разкрият силата си. След петнайсетина години момичешките ръце, които в началото на приказката с неизвестен край са били нежни и галещи, са станали силни и твърди.
Жена на 33 години
Красимира Митева гледа открито, но синевата на очите й е изпълнена повече с повей от залез в зимна вечер, отколкото с радости от младостта й, от майчинството. Краси има четири деца, болен брат, за когото казва, че почти го е осиновила. Няма съпруг, няма собствено жилище, няма покъщнина, няма спестявания.
Момент - има работа, нещо, което изключително цени. Има прекрасни колеги, на които е благодарна. Има и телевизор, купен наскоро.
Има и отговорност. Нина на 15 години, Мария на 13 години, Александрина на 12 години и Ивайло на 5 години плюс 23-годишния Мартин, по-малкия й брат, са светът, за който Краси се бори. Бори се вече само с молитви. Защото тук и сега за една българка, за една майка, родила съзнателно и с любов рожбите си, поела грижите и за братчето с проблеми, не се разкриват оптимистични хоризонти.
В този момент светът за тази жена е небе, безкрайно пусто, и самота.
Тя трябва да напусне поредната прескромна квартира на 19 юли.
Да, точно човек с толкова деца, живи, здрави, слава на Господа, с доста роднини, може да бъде безнадеждно самотен. Въпреки обичта на близките Краси не може да разчита на тях.
Майка й преди дни тръгнала за Гърция, отчаяна от невъзможността тук да помогне на дъщеря си. Жената е пред пенсия, решила там да послугува, че да спастри някоя пара.
Баща й, отдавна разделен с майка й, е приютил най-големия син, приятелката му, грижи се за престаряла майка.
Свекървата на Краси от дълго време е в някакво село.
На 33 години най-голямата радост за многодетната майка е да излезе с приятелка на кафе. Но това става веднъж месечно, на заплата. Другото развлечение е да подреди децата и братчето в редица и да стигнат пеша до Морската градина. За тях разстоянието от Старите гробища до морето е нищо работа. Щом става въпрос за почерпка! А тя е строго установена - или пуканки, или семки. Следим бюджета си, единодушни са майка и деца.

Издирва се
Кой липсва в цялата история? Бащата. Иван Димитров Митев е в пълна неизвестност повече от 3 години. Преди това също се запиляваше. Но от време на време се появяваше, спомня си Краси със стаена болка до днес. Последния път направо ми идеше да го изпъдя, признава тя. Появи се с една вафла и една суха паста "Балкан". Даде ми ги и вика - раздели ги.
Същото се е случило и със свекървата. И тя преди години посетила снаха си, носела две кифли и като започнала да ги разчупва, че да даде по хапка на внуците си, на Краси й призляло. Бедност, бедност, но такова нещо не се търпи, отсича Красимира.
Заведох две дела за развод, младата жена разказва вяло, личи й, че е махнала с ръка на много житейски тревоги. Той не се яви и всичко увисна, продължава тя. Не мога да се разведа, а и нямам повече пари за адвокати. Все се надявах, че ще забрави машинките. Една стотинка да имаше, проиграваше я. Много пъти бягах от него. И много пъти се връщах... И след това всяко дете посрещах с надеждата, че бащата ще влезе в пътя, но...
И пряко сили, волю-неволю, Красимира обикаля от квартира на квартира с четирите си деца и болния си брат.
Ултиматумът
В края на седмицата тя трябва да напусне сегашния си приют. В стая и кухничка за 200 лева на месец тази майка е създала дом. Но хазяинът решава, че децата са много, вдигат шум, въобще - пречат. Красимира е предупредена, не възразява, защото на нейното положение у нас която и да е българка, вземе ли да търси правата си, май се отказва.
Докато многодетната майка разказва за патилата си, започвам да правя сравнения.
Как ли щяха да се развият нещата, ако тази бяла, синеока, нежна българка трябваше да бъде интегрирана? Дали сънародниците на децата й щяха да ги подиграват в школото, че са бедняци, че носят дрехи втора употреба, че колегите на майка им и учителката им помагат с каквото могат?
Дали тя самата не би била по-настоятелна?
Защото Краси отишла два пъти в райнната администрация, във "Владиславово", където е последната й адресна регистрация, но там не открили дори подадената преди време молба за общинско жилище. А като ми казаха, че няма свободни квартири, за какво да притеснявам служителите, с въпроса си Краси отговаря и на себе си, и на мен.
Не си отстояваме правата ние, българите.
А братът? Той като не може да работи, получава ли пенсия? Не, не. Ходихме един път на ТЕЛК, но всичко бе много сложно. И пак трябваше да давам пари. За документи. И така остана, за пореден път Красимира маха с ръка.
Мечти без надежди
Поговорката "Кой каквото прави, на себе си го прави" не мога, а и не искам да съотнеса към Красимира Митева. На себе си тази варненка е дарила най-голямото щастие - деца. Хубави, учат се добре, грижат се взаимно едни за други. Е, без тревоги не минава и ден, но засега кахърите са бели, чука на дърво майката. Краси е дарила, пак на себе си, още нещо - широко сърце. Прощава. Не се сърди, не обвинява никого за нищо. И с друго е богата по неин си начин - братът, който е намерил дом при бездомните.
Разговаряме с Красимира, но какво от това? Един случай, една съдба. Щом се намират хора, които й отказват квартира заради децата, дали ще се намери някой, който точно заради тях да й даде една стая?
А възможно ли е да стане чудо? Например изведнъж, не знам как, но да се открие една, поне една, общинска стая, за която Красимира да не плаща по 200 лева на месец?
Мечтая, казва Красимира, децата ми никога да не живеят в дом под наем. Не знам какво ще направя, но през остатъка от живота си ще се боря за един покрив, стаичка да е, но да е за тях!
Краси гали главичката на мъжа в семейството - 5-годишния Ивайло. Той си похапва най-вкусното нещо на света - малко мляко със захар. 33-годишната му майка привлича към себе си и момичетата. И за тях мечтая, да ги опазя, казва Красимира. Тя знае, че едно от условията е стабилен дом.
Има ли такъв за българката Красимира Митева, на 33 години, с четири деца и болен брат?



 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.