Извинявам се предварително за дългия пост, но просто трябва да излея малко от тази горчивина.
Имам дъщеричка на пет години. В шести месец съм със второ бебе. Вчера се върнах от София, където д-р Марков каза, че ще имаме стопроцентова втора дъщеричка. Съпругът ми е много щастлив.Питала съм го безброй пъти какво иска да е бебето, никога нищо не е казвал, само да е живо и здраво, лудее по дъщеря ни.
След като се прибрахме от София, той отиде да затвори офиса си. Аз цъфнах там след малко. Вече се беше похвалил на колеги и работници, че чакаме второ момиченце.
Един от работниците му ме попита затова ли е намусен мъжът ми,който току-що беше направил забележки за несвършена работа... заради второто момиче и започна да ми развива теории как всички бащи искали синове и т.н. Та простете, вързах се на приказките на този двайсет и няколко годишен пикльо, който дори си няма приятелка...
ПОЧУВСТВАХ СЕ НЯКАК..... НЕПЪЛНОЦЕННА...ДЕФЕКТНА ЕДВА ЛИ НЕ. ..Плаках почти цяла вечер...
Мъжът ми, бог да го поживи, се посмя на цялата история, как може да се връзвам на някакъв и т.н. Разбира се ме гушна и ми повтори няколко пъти ,че много добре знам какво е отношението му към пола на децата. Все пак е мъж на 39...
Вероятно аз съм за бой, че съм позволила да се изнервя за такова нещо, но всяка от вас знае как боли от подобни .... нетактичности.
Понякога си мисля, че има и бащи, които реагират като този плъх на второ момиче
От това ми става още по-страшно. Има семейства ,които всеки ден молят Бога за деца.
Олекна ми .... Извинявайте още веднъж.