Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора


Мнения: 283
Родителите ми са вече пенсионери. Преживяват в момента едни от най-трудните си периоди заради финансовата криза в която са попаднали. Цял живот са се трудили и са градили кариера, защитили са и научни степени, никога не са били в тежест на семейството или на обществото. Горди са и смятат, че няма проблем да се справят, а аз знам, че не е така. Искам, страшно много искам да им помагам, но те отказват. За тях е недопустимо, всичко било наред... Разбрах какви пенсии взимат и не мога да мигна от притеснение тъй като купуват скъпи лекарства. Ако сте изпадали в подобна ситуация, моля, споделете опита си как сте процедирали. От една страна не искам да наранявам самочувствието им, а от друга в мен се задейства някакъв природен инстинкт да ги закрилям. Оставям им удоволствието да правят подаръци на сина ми, но като знам, че това са едва ли не изгладувани пари... Как да им помогна финансово, без да се налага да ги притискам или да им поставям условия? Как да сложа кадифената ръкавица?
Цитирай


Мнения: 1 102
Не е толкова трудно, стига да имаш желание и възможности.
Отиваш в един голям магазин и купуваш необходимата манджа за 2 седмици. После я разтоварваш в тях и готово, няма да я хвърлят.
По същия начин процедираш и със сметките - плащаш ги. Ако се поинтересуваш от лекарствата, купуваш и тях.
Пари на ръка не е добре да се дават.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
Преживях го и аз с моите...
Горделива са, но някак разбраха, че не е унизително да им помогнем с каквото можем.
И така, след 1-2г. на глупава гордост, всеха по-лесно да възприемат нашата помощ.
Ето, преди 1 седмица брат ми ги покани на море с тях. Приеха.  Very Happy

Та - дай им време, а до тогава се опитвай с каквто можеш (пъхала съм пари на майка ми в портмонето, без тя да знае). После леко ми се "кара", но аз съм си доволна от себе си.
Цитирай


Мнения: 283
Проблемът е че живея на 2 000 км. далече от тях. За жалост се виждаме два-три пъти в годината. Винаги когато се върнем в България им гостуваме поне за десетина дни. Те така жадуват за тези срещи... Само тогава мога да им помогна по този начин.
Мислех си за някакъв вариант от дистанция... newsm78
Цитирай


Мнения: 4 923
От дистанция можеш да им изпращаш пари примерно.
Цитирай


Мнения: 2 161
Проблемът е че живея на 2 000 км. далече от тях. За жалост се виждаме два-три пъти в годината. Винаги когато се върнем в България им гостуваме поне за десетина дни. Те така жадуват за тези срещи... Само тогава мога да им помогна по този начин.
Мислех си за някакъв вариант от дистанция... newsm78
Какво по-просто от това,да им изпращаш пари?Не пипай с кадифена ръкавица,а пипай здраво.Искат-неискат,ти ги подпри финансово,защото няма по-тъжна гледка,от стар човек,броящ стотинки.
Цитирай


Мнения: 2 800
Проблемът е че живея на 2 000 км. далече от тях. За жалост се виждаме два-три пъти в годината. Винаги когато се върнем в България им гостуваме поне за десетина дни. Те така жадуват за тези срещи... Само тогава мога да им помогна по този начин.
Мислех си за някакъв вариант от дистанция... newsm78
Какво по-просто от това,да им изпращаш пари?Не пипай с кадифена ръкавица,а пипай здраво.Искат-неискат,ти ги подпри финансово,защото няма по-тъжна гледка,от стар човек,броящ стотинки.
И аз съм на това мнение! Моята баба е същата, не стига дето вечер яде хляб и мляко, но се опитва и пари да ни дава. Пращай им пари и да не ти пука! Гледай да са добре, стига с тази гордост!
Цитирай

някъде под слънцето...

Мнения: 2 103
Проблемът е че живея на 2 000 км. далече от тях. За жалост се виждаме два-три пъти в годината. Винаги когато се върнем в България им гостуваме поне за десетина дни. Те така жадуват за тези срещи... Само тогава мога да им помогна по този начин.
Мислех си за някакъв вариант от дистанция... newsm78
моите бяха на 3500, и сега живеят при мен... малко им е трудно с езика... но водят малката на у4или6те и  на разходки ... и след 2години ве4е се 4устват като у дома...
нау4иха да 4атят по компа, майка ми виси в готварския форум,,, с две думи интегрират се... така 4е може6 да го направи6 и ти....
медицинското обслужване ту е на ниво, и това спаси живота на ба6та ми, при едни рутинни изследвания му откриха бъбре4на недостатъ4ност 4 степен... (не ми повярваха 4е никой никога не  му го е казвал..) успяха да го закрепят и през два месеца му правят изследвания, за6тото е на ръба да мине на диализа...
Цитирай

Там,където се събуждам щастлива.

Мнения: 4 985
Аз давам пари, но моите не отказват ( малко са в другата крайност).
Мислила ли са плащане на сметките чрез Интернет или по банков път? Бях се интересувала миналата година и в една банка ми бяха казали, че мога да открия сметка, сложа пари и всеки месец плащаш за ток, парно,телефон от там. Мисля, че е голяма възможност по този начин, защото тогава парите им ще отиват за ядене и лекарства.
Цитирай


Мнения: 283
Ох, момичета, не исках да се оплаквам, но те не приемат пари под никаква форма. Все ми повтарят приказката за кравата и телето, пък и като че ли не проумяват, че спокойсвието ми е немислимо без да съм сигурна, че те са добре. Май наистина трябва да им заредя сметките, пък рано или късно ще го преглътнат. Hug
Благодаря ви за мненията!
Цитирай

Houston, TX

Мнения: 5 303
Родителите ми са все още млади и се справят само, но свекърът ми и лелята на съпруга ми са на наша издръжка. Какво направих, в България имам дебитна карта, подписах договор за плащане по банков път на всички сметки - ток, вода, телефон , парно. Всеки месец си дърпат сумата, а в края на месеца получавам банково извлечение на мейла си. Върши работа, а и спестява висенето по опашки ( с което щях да ангажирам някой приятел). Т.к. сме доста далече имат тел на наши приятели, които ги наглеждат и ако трябва да се оправи нещо го правят. Отделно всяка година им оставяме определена сума пари. Болно е наистина, че дори работили цял живот сега са на прага на мизерията.
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
че спокойсвието ми е немислимо без да съм сигурна, че те са добре.

точно това е истината. Аз нон-стоп само за това им говерех и те взеха, че проумяха.
Цитирай

София /Абсурдистан

Мнения: 2 718
Родителите ми са все още млади и се справят само, но свекърът ми и лелята на съпруга ми са на наша издръжка. Какво направих, в България имам дебитна карта, подписах договор за плащане по банков път на всички сметки - ток, вода, телефон , парно. Всеки месец си дърпат сумата, а в края на месеца получавам банково извлечение на мейла си. Върши работа, а и спестява висенето по опашки ( с което щях да ангажирам някой приятел). Т.к. сме доста далече имат тел на наши приятели, които ги наглеждат и ако трябва да се оправи нещо го правят. Отделно всяка година им оставяме определена сума пари. Болно е наистина, че дори работили цял живот сега са на прага на мизерията.
Това с разплащателната сметка е наистина умно и практично решение Peace
Като идваш може да им купуваш и лекарства в по-големи количества да си имат за някое време. Повечето от лекарствата имат срок на годност 3г., така че няма страшно.
страшното става тогава,  когато и децата нямат финансови възможности да помагат Confused
Цитирай

Там,където се събуждам щастлива.

Мнения: 4 985
Родителите ми са все още млади и се справят само, но свекърът ми и лелята на съпруга ми са на наша издръжка. Какво направих, в България имам дебитна карта, подписах договор за плащане по банков път на всички сметки - ток, вода, телефон , парно. Всеки месец си дърпат сумата, а в края на месеца получавам банково извлечение на мейла си.

Можеш ли да зареждаш тази дебитна сметка от чужбина? Аз не бих могла да преценя колко отива като пари за тези неща....

Цитирай


Мнения: 1 258
Моите родители все още си работят, не им е дошло времето за пенсия, но ако ми се случи нещо подобно, ще има помагам колкото мога...така както те го правят в момента... нали знаете че колелото се върти! А ако  те не искат... аз няма да се откажа, защото знам че не е така... колко пъти са ме питали "Имаш ли си пари или да ти пратим"... а аз стискам 20 лв за 2 седмици и казвам "Имам, имам, не се притеснявайте"... при условие ,че им знам какви са им възможностите да ме издържат. Затова поне летните месеци, когато не уча, съм им казала, че не искам да ми пращат, и че аз ще работя, та поне да им спестя 3-4 месеца от задължението им към мен.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора