В яслата синът ми беше ухапан няколко пъти от едно детенце. Единият път беше по нослето и почти две седмици имаше белег от зъбки. Мина известно време и той започна да хапе мен, когато си играехме вкъщи. Обяснявах колко ми е неприятно, как ме боли - ефект нямаше. После лелката в яслата каза, че той ухапал едно момиченце. Пак говорих....нищо. Докато по време на една игра го гризнах и го заболя, а аз с най - безразличния си тон (вместо да го утеша, че го боли, както е свикнал) му обясних, че всеки, който е ухапан го боли така. Не знам дали постъпих правилно, но оттогава не ме е хапал и от яслата не се оплакаха повече.
- Публикувана: 21 юли 2008, 10:29 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2008, 23:02 ч.
За хапането?
А моят сладур хапе единствено и само мен! Ама зверски-с колко синини съм по ръцете и рамената няма да казвам... И това е винаги като направя нещо, което не му харесва, като му кажа "не" - почва да се тръшка, и ако съм наблизо забива зъбите. Засега другите деца са пощадени - само ако му вземат играчка, с която си е харесал да играе или го блъснат, тогава ги пляска. Но септември тръгва на ясла и незнам там как ще е...
Ох...
това ми е болна тема в буквалния смисъл.
Моят син също хапе. Но предимно баща си и мен. Никога не е посмял някой друг. Когато, например е с баба си и дядо си (по някаква причина не се нахвърля на тях) - хапе себе си. Хапеше още около две годишна възраст. След това престана. Сега е на три и половина почти и пак започна. Нищо не помага. Много сме говорили. Сърдили сме му се. Показвали сме му, че ни боли. Обещавал е да не го прави, докато... в един момент просто не може да се удържи. Обикновено като не стане неговото. Например като не му разреша да се намаже с кетчуп, както много учтиво ме помоли снощи. Другото, което прави е да пищи по безобразен начин. Също реакция на това, че например не му разрешавам да яде черешите с костилките. Според педито ще го израсте. Трудно му е да приеме забраните. На мен пък ми е трудно да не забранявам някои неща и така си живеем
това ми е болна тема в буквалния смисъл.
Моят син също хапе. Но предимно баща си и мен. Никога не е посмял някой друг. Когато, например е с баба си и дядо си (по някаква причина не се нахвърля на тях) - хапе себе си. Хапеше още около две годишна възраст. След това престана. Сега е на три и половина почти и пак започна. Нищо не помага. Много сме говорили. Сърдили сме му се. Показвали сме му, че ни боли. Обещавал е да не го прави, докато... в един момент просто не може да се удържи. Обикновено като не стане неговото. Например като не му разреша да се намаже с кетчуп, както много учтиво ме помоли снощи. Другото, което прави е да пищи по безобразен начин. Също реакция на това, че например не му разрешавам да яде черешите с костилките. Според педито ще го израсте. Трудно му е да приеме забраните. На мен пък ми е трудно да не забранявам някои неща и така си живеем
И моя хапеше, бързо се отказа. Той като ухапе и аз го хапех 
Прочетох го в една книга - "Как да приучим децата си на дисциплина". В началото ми беше странно, но определено ефект имаше. Е, разбира се не го захапвах с пълна сила, но да усети все пак, че боли... Та това при нас помогна, за две седмици спря да хапе 
Прочетох го в една книга - "Как да приучим децата си на дисциплина". В началото ми беше странно, но определено ефект имаше. Е, разбира се не го захапвах с пълна сила, но да усети все пак, че боли... Та това при нас помогна, за две седмици спря да хапе
Не се е стигало до там детето ми да ухапе друго дете, за сметка на това пък си позволяваше да хапе мен, когато беше на около годинка и това й се струваше като на игра.Избих тези й мераци много бързо и още в зародиш.Демонстрирах че ми причинява болка и обяснявах, че не трябва да прави така.
Според мен е много важно да се реагира още от първия път независимо кой е ухапания, не с крясък, не с шамар, а да се покаже на детето, че причинява болка.Децата по правило не обичат да бъдат жестоки, това го научават в последствие от нас възрастните.
Според мен е много важно да се реагира още от първия път независимо кой е ухапания, не с крясък, не с шамар, а да се покаже на детето, че причинява болка.Децата по правило не обичат да бъдат жестоки, това го научават в последствие от нас възрастните.
уфФФФФФФФФФФФФФ Вече направо не знам какво да правя. Сега се прибрахме от парка и след като ухапа детето на приятелката ми една майка така ме "успокои "- "АААААААААА и ние бяхме така ама вече спря да хапе. След около 6- 7месеца и той 6те спре!" АЗ и казвам 4е нямам търпение да дойде този момент и 4е най ме е страх като почнеме яслата. А тя вика " Нас ни изгониха от яслата за това. Събраха се родителите и директорката ни каза ако може ние да си го гледаме!!!!!!" 
И сега вече се "успокоих"!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
И сега вече се "успокоих"!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
E щом реакцията на професионалистите в яслата е такава, ние какво трябва да правим - да сме по-професионалисти и от тях явно 
Ама това е направо ужасно - как така различните с каквото и да е деца ще ги гоним?!
Сега да кажа, че при нас има някакъв напредък-даже днес отиде сам до братовчед си (2 месеца по-малък) и започна да го гали изключително нежно, а след това искаше и да го прегърне
Естествено получи похвали от всички наоколо. Дано скоро забравим з ахапането, дърпането, щипането и т.н. На ясла няма да го давам, ама и да го изолирам няма 
Ама това е направо ужасно - как така различните с каквото и да е деца ще ги гоним?!Сега да кажа, че при нас има някакъв напредък-даже днес отиде сам до братовчед си (2 месеца по-малък) и започна да го гали изключително нежно, а след това искаше и да го прегърне
Естествено получи похвали от всички наоколо. Дано скоро забравим з ахапането, дърпането, щипането и т.н. На ясла няма да го давам, ама и да го изолирам няма 
А моят сладур хапе единствено и само мен! Ама зверски-с колко синини съм по ръцете и рамената няма да казвам... И това е винаги като направя нещо, което не му харесва, като му кажа "не" - почва да се тръшка, и ако съм наблизо забива зъбите. Засега другите деца са пощадени - само ако му вземат играчка, с която си е харесал да играе или го блъснат, тогава ги пляска. Но септември тръгва на ясла и незнам там как ще е...
Аболютно същата картина е и при нас
. Редовно съм с белезите,докато изчезнат и се появяват други.в махлата ме говорят вече 
И говоря и се карам,и хапя и пляскам през устата нищо,ама нищо не помага 
Направо незнам какво да правя.....
От бебета са заедно, обичат се, но в този период другото дете просто хапеше. Само да се сдърпат за нещо и хапеше. И й се караха, и я пляскаха, нищо. Просто с течение на времето периодът отмина. 
Моят син започна да хапе ,когато беше на година и пет -шест месеца.Случи се само няколко пъти и хапеше винаги мен,по рамото ,когато се гушкахме.Ужасно е просто!
Един ден и аз го ухапах,по рамото,по същия начин,както и той(естествено не толкова силно) и това беше края,не беше очаквал такова нещо от мен и остана толкова изумен и учуден,че дори не му остана време да реагира.Така реших проблема.
Един ден и аз го ухапах,по рамото,по същия начин,както и той(естествено не толкова силно) и това беше края,не беше очаквал такова нещо от мен и остана толкова изумен и учуден,че дори не му остана време да реагира.Така реших проблема.