Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 151
Здравейте,

отскоро започнах да надничам във форума...приятно ми е да се запознаем   bouquet
Аз не искам да ви занимавам с историята си но наистина имам нужда от съвет и ще съм благодарна ако някой ми отговори...
Разделихме се преди няколко месеца, имаме си момченце на 2 г. Раздялата: просто един ден си тръгнах след едногодишно натякване че не бил подписвал договор да ни издържа и не бил банка. Той е чужденец и живеехме в неговата страна, а работа не можах да започна веднага след като родих, защото нямаше кой да ни помага с детето...но се справяхме, дори почивка на море можехме да си позволим...но фактът че не работех и плащаше само той, го тормозеше..., тормозеше и мен, и детето, и аз избрах перспективата да отглеждам сина си без татко, но и без всекиддневни скандали и обиди...решението ми да си тръгна беше прието едва ли не с ръкопляскания...явно това чакаше и самия той, но по лесно му беше аз да го реша.
Както и да е, върнах се в България, подхванах си живота отново и колкото и да ми е трудно и тъжно...справям се...
И тук идва въпросът ми към вас: Не мога да отрека че докато живеехме заедно беше добър баща, всеотдаен към сина си, помагал ми е и в грижите за него, когато можеше, защото му доставяше удоволствие, откакто се разделихме звъни често за да пита и "говори" с детето, макар че детето вече го е забравило предполагам, взема слушалката и слуша (той още не е проговорил добре, знае само няколко кратки думи). Проблемът е, че всеки път щом таткото се обади, започва да ме критикува, да ме пита добре ли го гледам, да ми дава наставления...незнам дали ще ме разберете но ужасно ме боли оттова! Та ние си тръгнахме заради него! Защото му излизахме скъпо и какво ли още не! Той не само че не изпитва вина, (няколко пъти ми каза че е трябвало да се раздлеим, че живота продължава!! ) но дори не се опитва да е деликатен...колкото и да ме мрази, може поне да е внимателен, все пак аз отглеждам детето сама..и се справям. всеки път като се обади и започва да ме наставлява, се разтрепервам от арогантния му тон и започваме да се караме и детето ни слуша.
Ето затова искам да ви питам: как е най-добре да постъпя спрямо детето ми: от една страна, сега е момента да започна да говоря на сина ми за баща му, за да не го забравя и да му помогна да осъзнае че гласа който му говори (на чужд език) по телефона е на неговия татко. Но от друга, ако той винаги ще се държи толкова надменно и нагло ми се иска да трясна телефона и да кажа край.
не ме разбирайте погрешно - нямам намерение да не дам свобода на контакта между детето ми и баща му! искам само да знам как е най-добре да стане това! казала съм му че е добре дошъл да идва да го вижда когато пожелае и така ще бъде (макар че отговорът му беше: ти си виновна че живееш толкова далече а аз нямам пари да идвам често). Но тези телефонни разговори - детето още не разбира, сега му давам слушалката, за да правим кеф на таткото ощо взето...има ли смисъл? според вас ще бъде ли добре спрямо детето ми, ако престана да отговарям на телефонните обаждания, а когато започне да разбира да му разкажа за татко му, че сме се разделили защото не сме се обичали повече, че това се случва понякога в живота и т.н.   и нека той избира после иска ли да го вижда или не...и иска ли да ходи при него. Или всичко трябва да е постепенно...да започнем отсега...и да преглътна достойнството и чуствата си като продължа да изслушвам арогантния тон по телефона...заради детето ми...кое по-доброто според вас?
Извинете ме ако стана много дълго и объркано, благодаря че ме прочетохте   bouquet
Цитирай


Мнения: 103
Здравей,
от написаното разбрах, че ти живееш сама с детето и не получаваш никаква помощ от създателя му, а само заповеди и критика. Е нужно ли ти е това натоварване. Що не го попиташ като смята че не се справях с отглеждането му защо не го вземе той да го гледа. От далече е много лесно да се дават нареждания. Този мъж не иска да поеме отговорност за вас и ти не си длъжна да му слушаш глупостите. Най доброто което можеш да направиш е да му поставиш условие - или идва през определен период от време и присъства в живота на детето и естествено ти праща всеки месец издръжка, или ще му вдигаш от време на време телефона да разговаря само с детето, но само с детето и то само когато ти решиш. Гледай си живота, гледай си детето и ще видиш, че всичко ще се нареди.
Цитирай


Мнения: 151
Ная, благодаря ти! там е работата, че той искал да задържи детето, ама аз съм го взела със себе си, моя е вината! А за пари, ако му поискам ще изпрати, и предполагам че скоро ще прати и без да искам, но не му искам парите, защото тогава може да претендира и отсега да взема детето, а то е още малко. Освен това, нали много го охарчихме, да си живее сега сам с парите си или там с когото иска. незнам за кое по-напред да се чуствам виновна: за това че му изхарчих парите или че му взех детето  newsm78
Аз за детето си мисля...ако всеки път като ще ми звъни ще ми нарежда, обижда  и ще ми дава акъл и ще си викаме по тел., детето какво запомня...и после, та той е още мъничък, чува там един глас, незнае това кой е, какво е...мове проблемът ми да изглежда незначителен, но съм в дилема какво да правя. Собствените ми родите се разведоха в съзнателния ми живот, но никога не съм ставала свидетел на скандали и никой от тях не ми е казал една лоша дума за другия след развода, безкрайно съм им благодарна за това...
Цитирай


Мнения: 714
Ная, благодаря ти! там е работата, че той искал да задържи детето, ама аз съм го взела със себе си, моя е вината! А за пари, ако му поискам ще изпрати, и предполагам че скоро ще прати и без да искам, но не му искам парите, защото тогава може да претендира и отсега да взема детето, а то е още малко. Освен това, нали много го охарчихме, да си живее сега сам с парите си или там с когото иска. незнам за кое по-напред да се чуствам виновна: за това че му изхарчих парите или че му взех детето  newsm78
Аз за детето си мисля...ако всеки път като ще ми звъни ще ми нарежда, обижда  и ще ми дава акъл и ще си викаме по тел., детето какво запомня...и после, та той е още мъничък, чува там един глас, незнае това кой е, какво е...мове проблемът ми да изглежда незначителен, но съм в дилема какво да правя. Собствените ми родите се разведоха в съзнателния ми живот, но никога не съм ставала свидетел на скандали и никой от тях не ми е казал една лоша дума за другия след развода, безкрайно съм им благодарна за това...

Абе момиче, я се вземи в ръце!
Женени ли сте? Ако да, къде? Ако не в бг, има ли разделение на доходите по брачен договор? Ако не сте, детето, предполагам е припознато? Детето български гражданин ли е?

Ма къде го има тоя трик бащата да не плаща издръжка, особено в чужбина? А коя си ти да не претендираш за издръжка, колкото и да го боли джоба? Я не свързвай парите с неговите претенции за детето, това са глупости, той ако иска и без да намесва парите може да претендира по други начини за детето, особено ако то е чужд гражданин, я си представи че тръгне да се позовава на едни ми ти конвенции и върнат малолетния чуждестранен гражданин в страната му? Той ли те баламоса и за парите и претенциите за детето? Ма как няма да искаш издръжка за детето, това е нещо което му се полага  Crossing Arms Гледам, добре те е посмачкал да се чувстваш мноооого виновна само заради факта, че си отглеждаш детето. Звучиш страшно подкована от него. Еми естествено че ще те манипулира и по телефона.
Я си изясни първо нещата с адвокат и започни от мноооого по-отначало, напр. развод, присъждане на родителски права и т.н. а не телефонния тормоз, който се случва само защото ти му позволяваш.  Crossing Arms
Цитирай


Мнения: 103
Явно дилемата ти е да има ли баща детето ти или да няма такъв. Не му ограничавай контактите тогава, но не му позволявай да се държи с тебе нагло. За издръжка съм категорична че трябва да плаща. Напомняш ми за мен преди повече от 2 години. Същата ситуация само че бащата е българин и действието се разви в БГ. Дано продължението да не е същото обаче. Няма за какво да се чувстваш виновна. Едва ли си му похарчила милиони, той трябва да се чувства виновен, че се държи като задник. И още нещо, колкото повече му отстъпваш толкова повече ще ти се качва на главата. Като мине малко време ще погледнеш на нещата по различен начин, явно все още са ти много пресни събитията. Помни, ти си в по изгодна позиция от където и да го погледнеш, детето ти е при теб и от теб зависят нещата не от него, той може само да ти се моли и да разчита на благоволението ти, не и да раздава заповеди.
Цитирай


Мнения: 151
Момичета благодаря ви!  Hug
Violante, вярно е че добре ме е "посмачкал" и продължава да го прави! Няма да му се давам, вчера му казах че щом ще се държи нагло, няма смисъл да се чуваме по телефона. Отговорът беше, че той като баща имал право да ми дава акъл как да гледам детето иначе за какво друго да си говорим  Shocked Отвърнах му: ами например да ме пита как е синът му, кои думички знае, на какво се радва....той просто не вдява!! Много ме натоварва психически...защото поставяйки се на негово място щях да съм поне СМИРЕНА и благодарна че някой се грижи за детето ми! Но не, той явно няма да се промени!
Прави сте за издръжката, знам,  ще мисля по-нататък и затова, и е вярно че ми е още прясно...но той се държи супер нагло сега, какво ли ще е ако настоявам и за пари..но няма да оставя нещата така.
Сега мисля кое е най-доброто решение за детето ми...не искам един ден да се обърне и да ми каже: татко ми е звънял по телефона, а ти не си му давала да ме чуе..затова като се обажда ще давам веднага слушалката на сина ми...макар че той още не осъзнава и мисли че играем на нещо. И после ще затварям.
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 1 640
 Да,не допускай повече злостните му думи да стигат до ушите ти.Да говори само с детето и после затваряй,нека се поусети ,че е прекалил и че и ти имаш достойнство.След 3-4 затваряния на тел.,без да чуе гласа ти,ще се сети ,надявам се,да ти прати любезно писмо.
Цитирай


Мнения: 1 431
Плаща ли ти издръжка? Ако не - помисли в тая насока.
Не си длъжна да го изслушваш - можеш спокойно да му затваряш ако започне да те дразни, но преди това задължително му кажи каква е причината да му затвориш и му кажи мнението си за неговото поведение.
Добре е да има някаква връзка между детето и баща му, стига да не ти струва прекалено много усилия да я поддържаш.
Успех и късмет.  Peace
Цитирай


Мнения: 103
...не искам един ден да се обърне и да ми каже: татко ми е звънял по телефона, а ти не си му давала да ме чуе.


Не се притеснявай за това, децата колкото повече растат толкова по ясно разбират нещата. На скоро моят син беше казал на майка ми „ Баща ми не се сеща за мен и аз вече почти не се сещам за него“, а до преди два месеца все за него говореше / въпросния не му се е обаждал повече от година / А за твоето дете ако създателя му сам не изгради връзка между тях ще си остане само чужд глас в слушалката.
Цитирай

София

Мнения: 114
не мога да дам съвет в случая, но това ме провокира да пиша:
Да,не допускай повече злостните му думи да стигат до ушите ти.Да говори само с детето и после затваряй,нека се поусети ,че е прекалил и че и ти имаш достойнство.След 3-4 затваряния на тел.,без да чуе гласа ти,ще се сети ,надявам се,да ти прати любезно писмо.
а ако злостните му думи стигнат ушите на детето. вярно сега е малко, но скоро ще започне и да разбира.
личен опит нямам,но най-добрата ми приятелка е в подобно положение.детето й е на 6г,разведени са от 2г.повода за развода е съпруга и майка му.преди 2седмици взел детето на море.детето  се обажда на майка си и плаче,че тя е виновна за развода.до този момент детето е с нея,от раждането той не помага(нито физически,нито финансово) и в един момен започва да настройва детето Shocked
според мен игнор за известно време и след това сериозен разговор.ако не е съгласен с условията ти-пак спираш да вдигаш телефона.
Цитирай


Мнения: 156
Да се включа и аз...
И на мен ми звънеше БНД и почваше с вечните обвинения , скандали и прочие , сякаш не той, а аз съм си водела допълнителните жени (кифли) къде ли не , а той е гледал детето . Претенции до небето , аз  съм била виновна , не знам си какво си .... За детето не се сещаше да пита, или пък ако се сети ще е "дай да говори с мен" е - на ти! , ама то детето казва "не искам" и мята телефона ... Smile
Чаках да се съвземе тоя човек 7 месеца - нищо , просто все по- нагъл става.
И аз спрях да му вдигам.Е, няма по- спокоен месец от този . Сега ще заведа дело за издръжка, понеже той претенции има - ама не се сеща , че това дете не живее от въздуха.
Колкото до угризения и други подобни - ако е искал да е с детето си - няма сила на земята която да го спре да се вижда с него.Съдя по себе си .Искам и съм с детето си и правя всичко каквото е по силите ми то да е добре . Той трябва да има угризение какво ще каже детето след време ,а не аз!
И аз като Iva d  , не вдигаш ,а като решиш да вдигнеш - по- твърдо и в момента в който пак запее старата песен - затваряш. Не си парцал, а си майка на неговото дете! Като няма уважение  да не изисква такова!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.