Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 175
Здравейте,
Някой може би си спомнят, някой може би не моите теми. В кратце да Ви разкажа предисторията... разделихме се преди две години, тогава детето беше на 6 месеца, започна се една дълга и мъчителна раздяла, която не е факт и до днес. След като година  живяхме разделени /без няколко месеца/ най - накрая януари подадохме молба за развод по взаимно съгласие. Мисля си, че започнах живота си на ново - смених работата уредих си съвсем жилището /до обзаведох го/ и започнах да излизам с приятели. Както си му е реда - съда се точи 2 месеца, после помирителен период още 2 месеца и така до крайното дело, но той каза " НЕ" - не искал да се развеждаме иска си ме обратно и мен и детето. Даже говори за второ. Това беше май месец. От тогава пак така ни женени - ни разведени. Грижовен е, не го отричам и мен ме закача като жена и това започна да ми действа. Но сега, ако кажа "ДА" на него, трябва да обърна гръб на семейството си, защото те не го искат  вече. Какво да правя не знам. Трудно ми е да гледам тъжния поглед на детенце и вече ме пита "Кога тати гуши, кога тати цунка, кога дойде тати... Когато сме тримата  детето е щастливо, а и аз напоследък, но... Не знам разбрахте ли ме, и аз май не се разбирам.
Цитирай

София

Мнения: 1 350
Аз те разбирам. Родителите ти ще приемат всичко, ако ти си щастлива. Щом има симптоми за промяна в мъжа ти, щом ти се чустваш добре и детето е щастливо - останалото не е толкова важно.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 256
Gercho е абсолютно права. Помисли ти какво искаш. При мен винаги родителите излизаха прави, но аз не ги слушах, а трябваше да се опаря първо. За това ти ги познаваш по-добре и тях и половинката си. Но трябва да вземеш решение. Две години е дълъг период и колкото повече пораства детето, толкова по-трудно ще става за всички да вземете решение.
Щом мислиш, че има шанс, дай му го и обясни на вашите, че това е последен опит. Ясно ми е как се чувстват родителите ти. Никой родител не иска да вижда как страда детето му и никога мисля не биха ти обърнали гръб независимо какво ти е решението. Просто действай смело.
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 1 640
   Аз не зная предисторията ви/за първи път влизам в този подфорум/,но те моля първо добре да помислиш,сети се за всички онези "препъникамъчета",заради които 2 години вече сте разделени,нека сегашното разбирателство не ти замъгли напълно съзнанието и да ти попречи да вземеш правилното и разумно решение.Да,сега повече от преди имаш да решиш тежката задача -кое ще е най-добре за детето и за теб,не само за теб,нали.
  Имай предвид,че може и да е някаква поза от страна на мъжа ти-чрез домогване до детето,чрез предразполагането на детето ,да търси начин и теб да размекне.Искрен ли е в интереса и обичта си към вас или има някаква егоистична причина ,която го кара да си върне семейството????Отговори си на този въпрос,аз не знам,ти знаеш отговора ,вгледай се в всяка една негова постъпка,разнищи го  и постави точни и ясни правила за оттук натък,да е наясно какво искаш от него и да каже дали е готов да се съобрази с това.
Цитирай

София

Мнения: 175
Хем искам да се разведем, хем ми тежи самотата. В това никакво положение, не мога и нормална връзка да завържа...... А детето, вече е свикнлао че тати не спи в къщи и че се виждат по рядко. Знам какво искам, не знам как да го постигна. А за неговите подбуди... мога само да предполагам, но съм почти на 100% сигурна, че е заради техните.
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 1 640
Хем искам да се разведем, хем ми тежи самотата. В това никакво положение, не мога и нормална връзка да завържа...... А детето, вече е свикнлао че тати не спи в къщи и че се виждат по рядко. Знам какво искам, не знам как да го постигна. А за неговите подбуди... мога само да предполагам, но съм почти на 100% сигурна, че е заради техните.
Мисля,че не бива да бързаш,с времето ще се поизбистрят приоритети ти,а и нови възможности могат да се явят пред теб,сега може и да нямаш нова връзка/вероятно защото не си приключила напълно със старата/, но след време може да имаш,нали? Относно самотата-може да се чувстваш много самотен/а и в едно брачно съжителство.
 Ако подбудите му са заради родителите му,да им угоди,сама разбираш ,че това не е достатъчна и сериозна мотивация за събирането ви в едно семейство.
Пак казвам-"разнищи" го,разпитай го за всичко,което те вълнува,провокирай го да си каже всичко,така ще стигнеш до истинските му мотиви.
 Успех и не бързай!
Цитирай

Pleven

Мнения: 22
здравеи и от мен,аз нямам много опит ,бременна сам и изоставена от сапругат си,тои ме пренебрегна и остави мен и баде6тото ни дете заради друга,в момента родителитеми са до мен,и аз сам твардо ре6ена 4е ако тои ре6и някои ден дани потарси ,аз 6те го изгоня,оставил мее един пат,каква е гаранцията 4е няма даго направи отново,но ако се поддам и тои пак направи са6тото и родителитеми 6те ме оставят!само ти може6 да ре6и6 надявамсе да жземе6 правилното ре6ение и то дате направи 6тастлива!
Цитирай


Мнения: 4 493
glivo4, изчисти си пощенската кутия
Цитирай


Мнения: 4 493
Хем искам да се разведем, хем ми тежи самотата. В това никакво положение, не мога и нормална връзка да завържа...... А детето, вече е свикнлао че тати не спи в къщи и че се виждат по рядко. Знам какво искам, не знам как да го постигна. А за неговите подбуди... мога само да предполагам, но съм почти на 100% сигурна, че е заради техните.
е това няма да ви направи семейство, добре си помисли
моят бивш заради техните се реши на дете, па после като размисли, о..а пейзажа
Цитирай

Sf

Мнения: 974
Мисля,че не бива да бързаш,с времето ще се поизбистрят приоритети ти,а и нови възможности могат да се явят пред теб,сега може и да нямаш нова връзка/вероятно защото не си приключила напълно със старата/, но след време може да имаш,нали? Относно самотата-може да се чувстваш много самотен/а и в едно брачно съжителство.
 Ако подбудите му са заради родителите му,да им угоди,сама разбираш ,че това не е достатъчна и сериозна мотивация за събирането ви в едно семейство.
Пак казвам-"разнищи" го,разпитай го за всичко,което те вълнува,провокирай го да си каже всичко,така ще стигнеш до истинските му мотиви.
 Успех и не бързай!

Като цяло това е и моето мнение - да не бързаш.
Трудно бих си възвърнала доверието и уважението към мъж, който ме е зарязал с 6-месечно бебе на ръце.
Цитирай

varna

Мнения: 676
Gercho е абсолютно права. Помисли ти какво искаш. При мен винаги родителите излизаха прави, но аз не ги слушах, а трябваше да се опаря първо. За това ти ги познаваш по-добре и тях и половинката си. Но трябва да вземеш решение. Две години е дълъг период и колкото повече пораства детето, толкова по-трудно ще става за всички да вземете решение.
Щом мислиш, че има шанс, дай му го и обясни на вашите, че това е последен опит. Ясно ми е как се чувстват родителите ти. Никой родител не иска да вижда как страда детето му и никога мисля не биха ти обърнали гръб независимо какво ти е решението. Просто действай смело.


Напълно подкрепям това мнение.Кураж,опитай още веднъж,за да не съжаляваш един ден.Може би родителите ти са прави,но решението трябва да е изцяло твое.
Цитирай

София

Мнения: 3 094
Да се върне при вас, но при твоите условия (ти си ги знаеш кои са). Дай му "пробен срок". После го питай това ли иска и може ли да живее така.
Цитирай


Мнения: 29
Не мисля че някой може да ти даде отговор на въпросите, на които  търсиш отговор. Ти си тази , която ще реши как да действа. Аз бях с 6-годишен брак зад гърба си, 5 годишно дете и 6-месечно бебе на ръце, когато моя свят от пясъчни кули се срути. Не пожелавам на никого да изживява стреса, през който аз минах! Но сега след почти 4 години смея да кажа, че съм взела най-доброто решение за мени децата ми! Преместих се отново във Варна, намерих страхотна и добре платена работа, а накрая и мъж, който да ме кара да се чувствам истинска и пълноценна жена. Не си мисли, че мъжа ти ще се промени. Големите хора трудно се променят. И не слушай хора , които те убеждават , че за детето е  по-добре-моя личен опит показа, че колкото по-малки са децата, толкова по-леко се преминава през ада. Моите деца са щастливи, защото аз съм щастлива , а баща си виждат почти винаги, когато той може да си го позволи – това не трябва да му се отнема. А  що се отнася до родителите ти-мисля че те най-добре знаят какво е  добре за вас с детенце. Не е хубаво когато не одобряват връзката ти-но може би има защо. Съветът да си припомниш всичко , което е довело да първоначалната ви раздяла е  много добър-там е истината. Не се самонавивай, не се заблуждавай, погледни ситуацията от страни. Самотата е тежка, но не е задължително да е вечна… Аз дори с 2 деца си намерих човек, който ги приема и се грижи за нас , като истинско семейство.
УСПЕХ!!! И пиши как се развиват нещата!
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Да се върне при вас, но при твоите условия (ти си ги знаеш кои са). Дай му "пробен срок". После го питай това ли иска и може ли да живее така.
и аз мисля така
ако удържи и се справи - заслужава си да опитате пак
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.