Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 22 юли 2008, 15:34 ч.

На два стола

  • 2 717
  • 57
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 161
Изпадали ли сте в ситуация да избирате между двама мъже или две жени.Просто идва момент,в който твърдо трябва да решите с кого да бъдете.И в такива моменти разумът ли надделява или чувствата?Примерно,казвате ли си:о,тоя не пие,не бие.Или:този е пачкосан,ще се ориентирам към него.Правите ли тънки сметки в такъв момент?

# 1
  • Варна
  • Мнения: 2 451
Не ми харесва да седя на два стола.Не ми е удобно.
Предпочитам на един,може и твърд да е.Ама като ми писне от твърдостта му,ще го изхвърля и чак тогава ще се огледам за друг.
Поне засега така съм процедирала.
Но бъдещето е пред нас.

# 2
  • Мнения: 492
Да, случвало ми се е няколко пъти. По закона на Мърфи,като няма,няма,па като тръгнеее,по двама,по трима наведнъж. Но тънки сметки не съм си правила никога,където тръпката е  била по-голяма,там. Само веднъж единият кандидат си имаше приятелка, който си беше направил сметката без кръчмаря, та много бързо ме улесни smile3513

# 3
  • София
  • Мнения: 5 940
Веднъж. Тогава направих и най-важният избор в живота ми досега. И чувствата, и разумът сочеха едно.

# 4
  • Мнения: 123
Случвало ми се е да седя и на три.Избрах този,който истински ме обича,не е богат,но любовта с коята ме засипва е най-голямото богатство.Уважението и това че ме поставя на пиедестал е напълно достатъчно.Вече повече от 5 години е така,дай Боже и занапред да е така Praynig

# 5
  • София
  • Мнения: 636
Няколко пъти съм била между "два стола".Изглежда един мъж не ми е достатъчен Mr. Green. Ако говоря сериозно, винаги единият е имал едни качества, другият-други. Допълваха се... Сега като се сетя какви истории бяха, какво чудо, всички бяха запознати с драмите ми Rolling Eyes.
Последният път, в който попаднах в такава ситуация продължи близо година Embarassed.Единият беше по-перспективен, с повече финансови възможности, но през четирите години, в които бяхме заедно безброй пъти се наранявахме,  огорчавахме, изневерявахме и т.н. Много различно виждане за нещата имахме-колкото и пъти да се опитвахме, изкарвахме най-много седмица без конфликти и после отново скандали Confused. Опитахме и да живеем заедно, не се получи.Много пъти опитвахме да се разделим окончателно-все един към друг ни теглеше Rolling Eyes.Не, че нямаше обич-напротив, много любов и страст имаше, но дотам. Избрах човекът, който повече държеше на мен и ме караше да се чувствам по-спокойна. За него се и омъжих Laughing. Мисля, че направих правилният избор Thinking, не мога да си представя дните ми да минават в напрежение и скандали.

Последна редакция: вт, 22 юли 2008, 16:03 от melinda_

# 6
  • София
  • Мнения: 7 071
И в такива моменти разумът ли надделява или чувствата?Примерно,казвате ли си:о,тоя не пие,не бие.Или:този е пачкосан,ще се ориентирам към него.Правите ли тънки сметки в такъв момент?

Чувствата.
Дори да е имало борба между разум и чувства, второто е надделявало.
Когато са намесени чувства, сметки не правя, било тънки или дебели. Имам предвид материалния аспект.

# 7
  • whiskey bar
  • Мнения: 679

Цял живот съм живял в столова. Неразумна столова.

# 8
  • Мнения: 5 221
Била съм. Но така и не се опитах да седя и на двата едновременно.Просто се чудех на кой да се спра да постоя по-длъжко време. Всъщност в един момент осъзнах,че въпросът не е да избера някой от двамата, защото не държах на всяка цена да съм с някого.Въпреки всичко ситуацията беше странна и неудобна. За да взема решение трябваше да остана насаме със себе си. Нещата опираха до перспектива и до това да реша какво точно искам и дали въпросният човек ще иска и може да върви редом с мен и аз със него. Това ми бяха тънките сметки. В крайна сметка останах с този,който ми предостави право на избор.

# 9
  • out of space
  • Мнения: 7 505
Имах такъв случай. Ходих с един пич, но го взеха на стари години в казармата- последваха обещания как ще го чакам...
Не се минаха и два месеца и се влюбих силно в друг. Така изминаха още няколко месеца- хем с двамата съм, хем се чудя с кого да остана...
Изглежда много се забавих с чуденето, защото решението дойде само- приятели на първия ме видяли да се целувам с втория и своевременно го уведомили.
С първия си останахме някакъв вид приятели и се радваме като се видим. А втория ме заряза много брутално след някой и друг месец, та дълго време ближех рани...

# 10
# 11
  • Мнения: 43
Седях на два стола за кратко. Много бързо осъзнах,че трябва да избера.  Избрах този, с който можех да говоря с часове, за всичко.

# 12
  • София
  • Мнения: 125
Случи ми се преди известно време, бях разделена за кратко със сегашният мъж в живота ми и така се случи, че трябваше да реша за себе си дали да се върна при "старото изпитано говедо"което обичам и до сега или да започна една нова връзка с мъж, който беше влюбен та чак загубен в мен и за който щях да бъда целият свят така да се каже де  newsm51Е, и сега се будя до "говедото", но не съжалявам нито за миг, че послушах сърцето си/не съм сигурна мъжо дали не проклина изборът ми newsm48/

# 13
# 14
  • Мнения: 2 772
Изпадали ли сте в ситуация да избирате между двама мъже или две жени.Просто идва момент,в който твърдо трябва да решите с кого да бъдете.И в такива моменти разумът ли надделява или чувствата?Примерно,казвате ли си:о,тоя не пие,не бие.Или:този е пачкосан,ще се ориентирам към него.Правите ли тънки сметки в такъв момент?
                         Аз не избирам. Оставям се да ме изберат. Да се борят за мен има силен положителен заряд, който осезаемо оказва двустранно въздействие в бъдещето. И да, накрая правя тънки сметки...

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт