Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

ул. "Мечтание"

Мнения: 5 839
Защо нашите майки са започвали захранването със сокчета и защо ние да не го правим?

Даденият материал клони повече към разсъждения, отколкото към съвети и препоръки. За създаването му повод става дискусия в родителски форум относно започването на захранването със сокове. За съжаление, защитниците на този метод не привеждат други аргументи освен “ние пием – и всичко е наред” или “нашите майки са ни давали”. А доводите на опозицията старателно се игнорират, позовавайки се на опита на същите тези наши майки, които са ни давали сокове.

За тях и ще поговорим – защо нашите майки е можело да дават сокове и защо не трябва ние да го правим.

Този материал е особено важен за майките на недоносени бебета. Доколкото, за съжаление, неонатолозите крайно рядко четат съвременна литература, те се ориентират предимно по учебници от царско време, като ни убеждават, че на избързалите да се родят бебета е страшно необходимо “соковливането” още от втория месец.

Методиката за започване на захранването със сокчета е била особено разпространена в периода до 70-те години. При това не само в Русия (бел.прев. – откъдето, както знаете – или вече се досещате – е заимствана българската система за захранване), а също в Европа и Америка. Но още в края на 60-те години в Америка и Европа се появяват първите препоръки за ограничаване на подобни хранителни мероприятия при децата.

При наблюденията на деца на възраст 6-12 години, които са израсли с този метод на ранно вливане на сокове се събира информация, че такива методи могат да имат дългосрочни последствия. Опасност представляват не само моменталните алергични реакции, но и последващи реакции на подрастващия организъм. Храносмилателната ситема на детето, което още от раждането получава неадаптирана храна (а препоръките за започване със сокчета са били давани още на триседмична възраст), работи в екстремни условия. И в моментите на физиологически стресови периоди (предпубертет и пубертет) просто се срива, награждавайки детето с букет заболявания като гастрити, панкреатити, проблеми със слизестата обвивка на стомаха и т.н.

И все пак, обръщайки се назад към онова време, нека си спомним, че се е залагало основно на изкуственото хранене (в този период се е считало за по-добре да се дохранва детето с формула, отколкото да се поддържа кърменето, а и майките са били съветвани колкото може по-скоро да се възползват от услугите на яслите, за да могат да тръгнат пак на работа). В този случай бебето се е нуждаело от допълнителни източници на хранителни вещества. Ето как е станал актуален принципът за “по-малкото зло”.

Да, соковете в качеството си на първа храна нанасят вреда. Но непълноценното хранене поради лепсата на кърма и даването на млечна смес с небалансиран състав с кристална захар и прясно или кисело краве мляко (нашите майки сигурно си спомнят приготвянето на тези смеси) е било още по-опасно за бебето. Дефицитът на хранителни вещества провокира тежки дефекти в развитието, в същото време пък проблемите от страна на храносмилателната система са отложени във времето (най-често до предпубертета) и освен това са потенциално познати и теоретично лечими.

А сега цифрите:

Например…желязото. По-точно неговото съдържание в различните хранителни източници, подходящи за бебе в кърмаческа възраст и за потребностите му.
В кърмата съдържанието на желязо е незначително само по себе си, около 0,04 мг на 100 грама. Но желязото в кърмата има уникална биологическа достъпност - 50-75%. Нито един продукт на света няма такава усвоимост. Т.е. изсукваното чрез кърмата количество представлява 20-30 мкг/100грама.
В съвременните адаптирани млека съдържанието на железен сулфат е в порядъка 0,2-0,4 мг/100 грама (в обогатените смеси 0,6мг/100 грама). Като се отчете биологическата му достъпност (която е в порядъка около 20%), приеманото количество представлява 40 до 120 мкг/100 грама.
Достатъчното количество желязо за удовлетворяване потребностите на дете на възраст 6-8 месеца е средно 20 мкг/100 грама. В смесите, в които няма стимулиращи усвояването на веществата допълнителни фактори съдържанието на желязо, както се вижда, е завишено.
А в млечните смеси, с които са ни хранили нас, съдържанието на желязо е било два пъти по-малко отколкото в кърмата - 0,02 мг/100 грама. Биологическата му достъпност е ниска – 10% - и количеството на усвоимото желязо е всичко на всичко 2 мкг/100 грама млечна смес.
Т.е. – за дете, което по онова време е било на изкуствено хранене, профилактиката на желязодефицитната анемия е била МНОГО актуална. Защото чрез достъпната храна е получавало по-малко от 1/10 от необходимото количество.

Особено актуално е било всичко това за недоносените бебета, защото собствените им запаси от желязо са били минимиални заради съкратения срок на развитие в утробата и се изтощавали още към втория месец до минимални нива.

И тук излизат соковете като някакво алтернативно решение на такъв проблем. Но действително  просто НЯКАКВО решение. Защото на бебе, физиологически незряло за захранване, не може да му бъде предложена твърда храна (късчета или пюре). А само течна. Такава като сокове и бульони (сега става ясна страстта на педиатрите от старата школа да се храни бебето със “супичка” още на 4-5 месеца). И така, соковете… съдържанието на желязо в обогатения ябълков сок е около 0,4-0,5 мг/100 грама. Биологическата достъпност – 1-2%, т.е. се усвояват около 4 мкг/100 грама.

Затова във възрастта на физиологическо намаляване на запасите от желязо в организма (около 4-тия месец) в храната на бебето трябвало да има вече ДОСТАТЪЧНО количество други източници на желязо – сок. Та дори и да са само 100 мл на ден. Но ако ги дадете на бебето изведнъж, то ще получи разстройство. Затова ги въвеждали колкото е възможно по-отрано, за да се разтегли периода на привикване. И да се смекчи стресовия ефект.

А защо препоръката е била за всички? Причината е проста – едва ли някой педиатър ще тръгне да проверява действително ли майката кърми добре на гърдата и не додава ли краве мляко. Затова препоръките трябвало да са стандартни. Може майката да лъже или да не спазва препоръките за хранене на бебето? А то ще страда. Затова – изхождайки от принципа на по-малкото зло – по-добре препоръката да е за всички. И да има някаква вреда – тя ще е малка в сравнение с дефектите в развитието на детето през първата година поради непълноценно хранене с неадаптирана храна.
Ето това е всичко… Основната беда е в това, че в условията на съвременно хранене на бебето плюсовете от въвеждането на сок са загубили актуалност. А когато няма дори съмнителна полза, какво остава?
Ето и продължението – никой не казва, че соковете са някакво “вселенско зло”. Когато се въведат в правилен момент, те проявяват нови качества като стимулатори на ферментативната дейност на стомаха, който вече получава голямо количество “тежки” за смилане продукти – тогава, когато в храната са вече въведени кашите, плодовете, зеленчуците, месото, рибата, киселомлечните продукти… Просто всяко нещо с времето си.
Никога не забравяйте да си задавате въпроса “защо”?

В статията са използвани следните материали:

R.F.Hurell, S. Jacob. Role of the food industry in iron nutrition: iron intake from industrial food products. In: Hallberg, L. & Asp, N.G., ed. Iron nutrition in health and disease. London, John Libbey & Co., 1996.
B. Loennerdal. Breastfeeding and formulas: the role of lactoferrin. In: Hallberg, L. & Asp, N.G., ed. Iron nutrition in health and disease. London, John Libbey & Co., 1996.
A. Pisacane, ET AL. Iron status in breast-fed infants. Journal of pediatrics, 127 (1995).
K.G. Dewey, ET AL. Effects of age of introduction of complementary foods on iron status of breast-fed infants in Honduras. American journal of clinical nutrition, 67 (1998).
K.F.Michaelsen, L.Weaver, F. Branca, A. Robertson. Кормление и питание грудных детей и детей раннего возраста. Методические рекомендации для Европейского региона ВОЗ с особым акцентом на республики бывшего Советского Союза. Региональные публикации ВОЗ, Европейская серия №87, unisef (2001).

източник
Цитирай

В мечтата си!

Мнения: 121
 Peace
Де да можеше и на моята педиатърка да и дойде акъла в главата #Cussing out.... Ама не! Все още ме гледа като пришълец от космоса smile3556 заради това, че съм лишила бебето си от толкова "важният и полезен" сок Mr. Green
Цитирай
Има 2-3 публикации по темата, на които не съм склонна да вярвам.
В съвременната руска схема за захранване, където се започва от 4 месеца, се препоръчва сок детето да получава на 4 месеца и половина, след като е захранено с плодово пюре.
Схемата е разработена от професор Игор Кони, от Институт по детско хранене - Москва. Така че на него съм по-склонна да вявам, отколкото на разни мнения по форумите.
Цитирай


Мнения: 7 468
Тази статия я има в библиотеката Smile

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=18199

anikass, мненията във форума и материалите в Библиотеката също се базират на лекарски становища. Но в крайна сметка всеки си решава на какво да вярва.
Цитирай

ул. "Мечтание"

Мнения: 5 839
Оу! Страшно много се извинявам за повторението! Ако сметнете за необходимо изтрийте темата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.