Пак за истериите

Според ТОВА на тази възраст има криза  .
Дано бързо я изживеете 

Тая книга я имам,ама това съм го пропуснала...
Благодаря ти,успокоителното е че все пак ще свърши някога
 
Виждам че и ти имаш дете на почти същата възраст-как е при вас?

  ъ-ъ-ъ къде ходи "вечер навън" ? някак си ми стана интересно

Ами, не питай  !

Най-много ме дразнят вечните му лиготии  , за щяло и нещяло реве и се тръшка. Започва да се опитва целенасочено да ме лъже, дразни брат си и го учи на простотии и т.н. и т.н. Пада си тарикатче и само замисля сложни планове, спори за всичко, иска нещата да стават според неговите планове (всичко става по план  ).
Иначе е добро момченце  , много умно и послушно, когато му угаждаш!

И у нас е същото, само дето брат му още няма месец и не може да го учи на глиупости  Опитваме се с много обяснения, но много рядко става, а е по-голям от вашите 

  В този ред на мисли, за 4 годишните ревльовци, една история от вчера с Момчил.
 В последно време, освен че се тръшка за щяло и нещяло, има и нов номер, които ще му излезе през ушите някой ден , като му кажа стой тук и ме изчакай се обръща и си хуква, без да го интересувам .
Вчера, между другото беше денят Х, в които направих първата връзка ключове за къщи на Димана, Момчил и той получи, но за малко
  Та вчера пазарувам аз, на пазара, Димана и Момчил ядяха сладолед и се бяха омацали до уши, бърсахме се с кърпички, ала-бала такива работи и стигаме да заветната кофа за боклук, но аз трябва пресака една от малките улички, за да стигна до нея, за това им казвам "Изчакайте ме тука, за секунда" и на бързо притичах да хвърля бо8клука, с периферното си зрение, забелязах, че Момчил най-безцеремонно се обърна и хукна в някаква избрана от него посока , веднага го стопирах със събщението, че му взимам ключовете от къщи, щом не може да се държи, като голямо дете. То й веднага спря и наду гайдата и почна едно, монотонно реване, аз му казазах, че ще му върна ключовете, като преценя, че се държи като голямо дете, а не като бебе, Момчил разбира се продължи да си реве с пълно гърло без да ми обръща внимание, в този момемнт ме звънна телефона и ми се наложи да проведа един разговор, Момчил си седеше до мен и се напъваше да реве, видимо му косваше, все повече и повече усилия да изкара, някоя и друга сълза, но викането с пълно гърло си го докарваше добре.Приключих с телефония разговор и си продължихме и случката, беше забравена , приказваме си тримата разни работи и си пазаруваме и в този момент, към мен се приближава една бабичка и ми заявява "Какви хубави и весели деца имате, а нагоре една майка, седи и си говори по телефона, а до не я детето й реве"...........
 
 

Добър виц се е получил

 

Не се сдържах и се извинявам за намесата в темата!

Разсмя ме голяма мамо с твоя постниг! И аз си имам една таква ревла вкъщи, дето за всичко все реве, реве, ако не е нещо на нейната, реве, ако случайно си й отказал с не-добър тон и напослевдък се е научила да ми вика :"Няма да ми мине с лошо, трябва с добро!"

Направо ме разсмяхте
 
Днес идваха да я викат приятелките й да играе и тя спокойно им обясни че мама й е сърдита и тя е наказана да не излиза.Лошото е че като я накажа примерно да не гледа телевизия половин час,тя веднага пита-а после ще гледам ли?
И друго-накажа я да не излиза с приятелките си да играе,но понеже тя скучае в къщи играя аз с нея.И си мисля че това хич не е наказание.Че тя си се забавлява прекрасно.Но пък иначе не се трае...

Да и аз си мисля над това  . Преди няколко дни отнех на Вики книжките за една вечер, но той вдигна къщата на главата си от скука и .... се наложи да си играем, е какво наказание е това  , от друга страна той е още малък и не може да се забавлява много, много сам, иска най-малкото публика да има.

Мами, мами. Моят юнак е на 5г. На последък ми иглае една игра дето ме изкарва от кожата ми. Но най-ме е яд дето свекърва ми, която го гледа, ми казва, че на нея това не и го пробутва. Та ето за какво става реч. Отиваме на детската площадка да играе. Все му повтарям, че не трябва да излиза извън оградата и той не нарушава правилото, освен ако не се повлече след другите деца. Вчера както всички малчовци си играят на пясък моя хубостник става и хуква навън. Викам аз "Не излизай, не излизай..." а той не ме и поглежда... Излиза на бегом, търчи по тротоара, минава 10-тина метра, оглежда се, прави крачка-две на уличното платно, грабва някакъв камък и хуква обратно .  После сценка - обяснения аз - обяснения той; обяснения - аз; сълзи обиди и викове - той. Айде това мина. После в магазина. Да ги вземат .... тия мошенници дето продават китайски глупости с царевични пръчици. Казвам аз на моичкия, че ще купим само хлаб, а той като видя една такава простотийка "искам, та искам". Айде пак панаири. Накрая ми заявява "Тогава ще кажа на тати и той ще ми го купи!" ПРеди малко се обаждам да ги чуя - бяха в магазина и простотийката е вече наша собственост. За капак снощи му казвам "Трябва да купим и мляко", а той отсича "Нама да копуваме!" Аз казвам "Добре, значи не искаш да ядеш. Тогава няма да копуваме..." Айде пак викове "Искам, искам..."  Къде бъркам? Защо така ме върти това дете? И както казваше братовчеда на Робо-Буболечко "Защо на мен? Защо все на мен?"...

Моят Дидко е на 5 и половина но и при нас в момента има такива тръшкания и ревове за всяко нещо което не му се угоди. По същия начин се държал и в градината. Единствено когато и баща му е наоколо няма и следа от такова поведение. Случва се да ми казва ''Сега пак трябва да плача за..... ''. Чудя се как да реагирам, обаждам се на таткото като е на работа да си поговорят по телефона и той се поуспокоява, но май цялата работа е от ревност при нас. Уж на приказки приема че ще има нов челен на семейството, но вътрешно не го е осъзнал още достатъчно.

И моята е ревла. Сутринта пищя като заклана защото баща и си обул панталона преди нея а тя искала да е първа! Причини за рев всякакви, ако няма бързо си я измисля. Някой път я търпя и обяснявам - клекнала срещу нея, бършейки сълзи, бавно и спокойно... друг път просто я гоня от стаята ако сме си у дома, тя навън между другото много рядко реве.
Снощи рева защо съм отворила млякото/кутийка тетрапак/ от тази страна като тя искала от другата  е, как да съм спокойна! Ошамарих я набързо/щото освен, че се разпищя бутна и разля и млякото/. Накрая хълцайки ми каза да предстана да и се карам, защото имала 3 сърца ама 2 вече и се били пукнали от моите караници и и останало само едно последно!!!! Какво да го правиш такова? Честна дума, ако това продължи още дълго не знам дали ще оцелея.