Здравейте!
Не съм мислила, че ще ми се наложи да пиша по този въпрос, особено от името на друг човек, но вече се ядосах страшно много...Става въпрос за семейството на най-близката ми приятелка. Съпругът й открай време е малко особняк и трудно може да му се угоди, но напоследък нещата се влошават. Може би заради факта, че моята приятелка в момента е в майчинство(имат дете на 1г и 2м), почти никъде не излиза без детето и се е поизнервила, приема тези негови изблици много зле, обажда ми се плаче, но казва, че не може и не иска да се раздели с него, защото го обича.А и това аз го оставям като крайна мярка т.е. изобщо не смея да я посъветвам такова нещо. Опитахме да мислим какви ли не стратегии и тип поведение от нейна страна, за да се опитаме да променим отношението му, но засега нищо...ако и тя реагира остро- става още по-зле,ако се опита да води сериозен разговор, съответно винаги излиза, че той не е виновен за нищо и че едва ли не е имал право да реагира така, единствено ако тя се направи, че нищо не се е случило, нещата отшумяват бързо и той започва да се държи добре... до следващия път... А тя все повече се загубва в този омагъосан кръг... Преди беше весела, усмихната, може би не му и обръщаше толкова голямо внимание, защото постоянно беше обградена от други хора, а сега виждам как все повече губи радостта от живота, въпреки че точно сега заради детето трябва да се чувства щастлива...
Вече незнам какви съвети да й дам!!!
Споделете вашето мнение по въпроса, дайте ми някаква идея!
Не съм мислила, че ще ми се наложи да пиша по този въпрос, особено от името на друг човек, но вече се ядосах страшно много...Става въпрос за семейството на най-близката ми приятелка. Съпругът й открай време е малко особняк и трудно може да му се угоди, но напоследък нещата се влошават. Може би заради факта, че моята приятелка в момента е в майчинство(имат дете на 1г и 2м), почти никъде не излиза без детето и се е поизнервила, приема тези негови изблици много зле, обажда ми се плаче, но казва, че не може и не иска да се раздели с него, защото го обича.А и това аз го оставям като крайна мярка т.е. изобщо не смея да я посъветвам такова нещо. Опитахме да мислим какви ли не стратегии и тип поведение от нейна страна, за да се опитаме да променим отношението му, но засега нищо...ако и тя реагира остро- става още по-зле,ако се опита да води сериозен разговор, съответно винаги излиза, че той не е виновен за нищо и че едва ли не е имал право да реагира така, единствено ако тя се направи, че нищо не се е случило, нещата отшумяват бързо и той започва да се държи добре... до следващия път... А тя все повече се загубва в този омагъосан кръг... Преди беше весела, усмихната, може би не му и обръщаше толкова голямо внимание, защото постоянно беше обградена от други хора, а сега виждам как все повече губи радостта от живота, въпреки че точно сега заради детето трябва да се чувства щастлива...
Вече незнам какви съвети да й дам!!!
Споделете вашето мнение по въпроса, дайте ми някаква идея!
Не става ясно какъв е проблема освен ,че тя е изнервена 
имам същия проблем 
няма угодия за моя 