Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора


Мнения: 31
Здравейте, моята дъщеря е на 1година и почти 9 месеца и зодия скорпион ( ако това има значение Smile ).До годината беше изключително кротко дете, може би още е такава, но има момент на ТРЪШКАНЕ, което много ме притеснява. когато има хора около нас не можем да и отнема вниманието от игри бели Smile ( което ме радва по някога, но понякога се налага да я накараме стои кротко което е почти невъзможно. Дайте ми идея как да и привличам вниманието без да крещя и да се карам все едно е най - лошото дете на света.когато сме сами вкъщи  се заиграва все едно няма дете,но навън е неспасяема, не си дава играчки тръшка се за чужди, дори в начало то съм пробвала вариант ад купя същата не става. избира хора с които да общува не на всеки разрешава да я пипа, което добре до някъде.Все още не ходи на ясла това ме притеснява още повече там как ще се справя със забраните и ограниченията. просто споделям сама я гледам и ме е страх да не я разглезя прекалено и други. което да не стане нещастна като тръгне на " училище ". Та така със сигурност има поопитани майки и по- спокойни от мен, които да споделя хитринка ще бъда благодарна за което
Цитирай


Мнения: 7 171
Дръпни си книгата на Фицхю Додсън-детски психолог е.
В нея надълго и широко обяснява точно за тези етапи на бебето и детето, и как да се справим с тях Peace
http://www.izvorite.com/
Цитирай


Мнения: 1 876
Това е предният етап,през който преминава детското развитие.Хитринката е търпение!
Цитирай

София

Мнения: 2 580
Много ми е познато.От половин година сме вече в този етап и още нямам ефективен подход.

Дръпни си книгата на Фицхю Додсън-детски психолог е.
В нея надълго и широко обяснява точно за тези етапи на бебето и детето, и как да се справим с тях Peace
http://www.izvorite.com/


Дръпнах я и се надявам да помогне.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
Книгата на Додсън и на мен много ми помогна с първото дете. Сега съм в същия период с второто. Поведението е нормално за тази възраст, така че няма за какво да се притесняваш. Но пък е много важно да реагираш адекватно, за да помогнеш на детето да излезе от този период и това поведение да не се протака прекалено много във времето. Все пак, на мен ми трябваше поне година огромно търпение докато успея да туширам някои прояви. Освен това децата са различни и няма универсална рецепта и при всички случаи ще трябва да използваш и собствената си интуиция и здрав разум в различните ситуации. Важното е да си последователна и да не допускаш да се чувстваш виновна от това, че поставяш ограничения на детето си. То всъщност очаква точно това от теб.

В този смисъл, онзи ден ме фрапира една случка с племенницата на мъжа ми, която е 4-годишна. Бяха ни на гости и като се прибрали у тях, казала на родителите си : "Аз нищо не съм взела от братовчедка ми, но не гледайте в чантичката ми" Very Happy Естествено те погледнали и установили, че е взела скришно някакъв светещ химикал от дъщеря ми. После като се видяхме отново я накараха да го върне лично. Тази случка за мен е особено ярък пример, че децата не се чувстват конфортно, когато правят нещо нередно и всъщност очакват да им бъдат сложени граници. В случая детето все едно направо е помолило родителите си да реагират и да му помогнат да поправи грешката си.   
Цитирай

Варна

Мнения: 2 839
Лала е казала това, което и аз мисля.
Само нещо ще добавя по отношение на тръшкането.
Оставяй детето само да реши дали да се тръшка. Например вкъщи ... "Ако искаш да ревеш и да се тръшкаш, иди моля те, в детската, че ме боли главата. Когато се наревеш, ела да си играем" При моите деца имаше зашеметяващ успех това. Дори да изберат реването, то е за много кратко, бързо клякат  Twisted Evil
Навън ... "Мислех да отидем на люлките, но щом ти се реве, по-добре да се приберем, за да не пречиш на хората, много силно викаш" Но в никакъв случай да не звучи като награда ... "Ако спреш да се тръшкаш, ще отидем на люлките". ТОва не!
Нека усети ползите от доброто поведение. А и нека си мислия, че сама избира как да се държи  Twisted Evil
Цитирай


Мнения: 2 579
И при мен е същия проблем. До годинката не знаех, че има дете вкъщи. Дори не плачеше. после стана страшно. Вече е на 2 години, нещата са неспасяеми. Нито можем да го удържим, нито да го накараме да седи на едно място. Вкъщи е по-спокоен, обаче като види хора и е навън е неуправляем. Някакви бесове го ловят. Явно емоциите са много силни, радостта си я показва по особен начин. В началото бях много търпелива, но нещата ставаха все по-зле. Без да го искам започнах и да викам по него - ефект нула...
Моля се по-скоро да отмине този период, защото е много трудно с такъв тип дете.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
Моля се по-скоро да отмине този период, защото е много трудно с такъв тип дете.
Честно казано, повечето деца са от този "тип". Не може да очакваш дете на 2 години да стои мирно и да ти се подчинява така лесно. Аз лично май не съм срещала такова дете. Случвало ми се е обаче да срещам майки, които се надпреварват да хвалят децата им колко били послушни и едва ли не перфектни (особено в сравнение с другите) и в същото време въпросното дете се тръшва и прави такава криза, че чак на мен ми става неудобно от разминаването между думите на майката и създалата се ситуация.  Very Happy И въпросната майка се чувства длъжна естествено да се оправдава : "ама той/тя никога не е правил/а така"! Какво да кажа, усмихвам се и отговарям : "еми все някога започват". Няма място за шашкане, просто трябва да сме постоянни и да гледаме да търсим начини да коригираме децата. Аз до този извод съм стигнала. Дано да успеем! 
« Последна редакция: сб, 26 юли 2008, 21:04 от lala »
Цитирай


Мнения: 2 579
lala, не знам, може би точно там е проблемът, че другите деца са все "много по-възпитани и добри"
Когато един ден седнах да казвам как детето не стои ни в коичка, ни ходи за ръчичка една позната с ъс същото дете ми каза: ами аз съм си възпитала моето, а ти не... ooooh!
Цитирай

USA

Мнения: 4 630
И аз така мисля - хитринката е търпение. Това, което описваш е естествен период от развитието да децата. Трябва да си си изградиш стратегия за справяне с тръшканията и да си постоянна. И да се заредиш с много търпение и любов

Луда Яна не обръщай внимание на такива заядливи коментари. На мое добра приятелка детето едно най-добре възпитаните, които познавам, но не седи нито в количка нито два ръчичка - няма нищо невъзпитано в това  Very Happy
Цитирай

Германия

Мнения: 6 912
Не искам да имам "възпитани" деца, искам да са щастливи и да си имаме доверие един на друг. Това ще рече, че като им се обясни кое, защо и как, да го схванат (доколкото е възможно на тази възраст) и не се стига до крясъци и рев после.
Забелязала съм, че децата лесно избухват и стават почти неконтролируеми, когато са гладни или изморени. Затова, ако се задава глад, гледам възможно най-бързо да хапнат нещо или вземам и нося на ръце, за да стигнем там, където сме тръгнали. Когато са в лошо настроение отстъпвам аз, когато са в добро - аз прокарвам моите претенции Mr. Green и те не се противят много.
 Peace
Цитирай

Sofia

Мнения: 447
Препоръчвам ти тази книга, помогна ми да разбирам детето си много по- добре.
http://shop.danet.bg/product_info.php?cPath=58_116&products_id=3335
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
lala, не знам, може би точно там е проблемът, че другите деца са все "много по-възпитани и добри"
Когато един ден седнах да казвам как детето не стои ни в коичка, ни ходи за ръчичка една позната с ъс същото дете ми каза: ами аз съм си възпитала моето, а ти не... ooooh!

Изобщо да не се впечатляваш от подобни коментари. Освен това, понякога на тази възраст родителят трябва да се научи да не се притеснява излишно от околните и неодобрителните погледи. Ако детето ти изпадне в криза и ти си избрала тактиката на игнора, т.е. да оставиш детето да се тръшка без да отстъпваш и да му обръщаш внимание (при мен тя действа най-добре ) и това се случи примерно навън, стисваш зъби и изтърпяваш сцената. Като ти се случи 1-2 пъти, на 3-я претръпваш. Но пък и е силно вероятно и много скоро детето изобщо да се откаже от тръшкането и да не ти се налага изобщо повече да се смущаваш от околните. Аз бях се поставила в капан съвсем сама, защото ми беше неудобно от "публиката". Бях отучила дъщеря ми горе долу да се тръшка вкъщи, но тя явно забеляза, че като сме навън и започне да ми прави сцена, аз набързо й угаждах на каприза само и само да млъкне. Така тя все по-често използваше точно случаите, когато сме на обществено място, за да поиска нещо и да ме изнудва с крясъци. Един ден реших, че не ми пука вече за околните. Не й угодих, само я изтеглих малко по-далече от хората, за да не им проглуши ушите и я оставих да се успокои. Няколко пъти така и постепенно тя се научи да си владее емоциите, защото разбра че с крясъци нищо не постига.
Цитирай


Мнения: 2 579
Проблемът при нас е повече в това, че само като се доближа до него или ще дърпа за косата, или ще ме ухапе/ предимно когато сме навън сред хора го прави/. С децата постъпва по идентичен начин. Първо ще ги оскубе, после ще си играе - като че така изразява радост и начин да го забележим...

Безкрайното тичане и катерене навсякъде без да се пази - това е също страшно, обръщане на кошове, никога и по никакъв начин не се обръща когато му викам да се върне, а умирам от страх, че ще излезе на улицата...Това са малка част от нещата. Не обръщам внимание, даже напротив, такива хора са ми странни, за това споделих случай .

С месеци минава при нас някакъв етап, всеки ден и да говоря с него той се старае да се прави , че не чува.  Имам чувството, че отшумява от само себе си даден навик и беля.
Не че аз му повлиявам.
Ето това с дърпането на косата - вече няколко месеца го прави, въпреки ежедневното ми обяснение, че така не бива и че мама я боли, децата също ги боли...

lala, благодаря ти за подкрепата и за съветите!

mama_desy:), въоръжи се доколкото можеш с търпение, ще ти трябва. Hug
« Последна редакция: сб, 26 юли 2008, 21:55 от Луда Яна »
Цитирай

софия

Мнения: 635
Здрасти. Това което си писала ми е до болка познато. Дъщеря ми също прави така и тя е зодия скорпион ако това ще те успокои и е такъв характер, че нямам думи. Купих си всичките книги на Д-р Додсън, както и разни други издания по приложна психология за деца. До 1г. нямаше особен проблем, въпреки че откакто се е родила е чишит за разни неща, но всичко беше в границите на търпимото. След годинката почна навярно това, което наричат бебешки пубертет, но се надявам това да отмине. Не се връзвам и сега ме слуша сякаш повече. Трябва доста търпение, тарикатлък и здрави нерви. Това последното вече не ми е останало, но все още се боря. Мисля, че бурята при нас скоро ще отмине....
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора