Преди няколко месеца писах за впечатленията/притесненията си от една такава. Тогава обикалях и проучвах къде да запиша хлапето за следващата учебна година. Беше прекрасна като база, обаче ме притесниха методите им на работа, през цялото време с децата работи психолох, има строги правила и наказания при нарушаването им, индивидуалността там не се толерира - меко казано... Записах сина ми на една друга за през лятото, където всичко изглеждаше читаво, докато веднъж не станах свидетел на лекция пред децата. Ще напиша само думите, които чух, без свои коментари, за да чуя вашето мнение. На сина ми много агресивно се обясняваше, че той е никой, неговите чувства и желания не означават абсолютно нищо. Важни са всички останали, той е на последно място. Тогава ме забелязаха на вратата и продължиха със следното: на първо място са мама и тати, после учителките и децата от занималнята. Трябва да се прави всичко възможно да се погрижиш за другите и най-накрая за себе си. Друг път му се обясняваше колко добър е бил в еди какво си в предишния си живот, и как е трябвало сега само да си го припомни. Днес пък ми каза, че искал да се научи да лети във въздуха, щото учителките казали, че йогите можели.. Последно ми бе изнесена пак така агресивно и една лекция на мен, но сега ще я спестя.
Та искам да разбера дали четейки само тези няколко примера ви хрумват същите неща, които и на мен, или ме гони параноята.
Та искам да разбера дали четейки само тези няколко примера ви хрумват същите неща, които и на мен, или ме гони параноята.
абсолютно! казвам го от позицията на работил в занималня и поводът на напускането ми беше именно отношението на на собственичката на занималнята към децата и коренната й промяна при появата на родителите. заради това лицемерие, меко казано, и грубо поведение спрямо децата си грабнах чукалата и далече, далече... . във Варна, доколкото съм запозната, много малко занимални имат разрешителни за развиване на дейността си. 
