Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 69 отговора


Мнения: 0
Здравейте,

Искам да изразя огромното си възмущение от некомпетентността на всички ветеринарни клиники в София и по-точно за ветеринарните клиники - Син Кръст, Амивет, 101 любимци. За останалите просто не остана живот на моя прекрасен ротвайлер Макс, но от това което видях за последните два месеца съм убеден в липсата на какъвто и да е професионализъм и при другите. За съжаление прекарах прекалено много време в тези клиники, за да успея да видя стереотипа при всички за извършване на лечение и липсата им на каквото и да е съчувствие към техните пациенти. От простите оплаквания и заболявания, та до "по-сложния" случай, който толкова затрудни "професионалните" ветеринарни лекари, пък били те и професори по ветеринарна медицина. Може би ще помислите, че просто съм афектиран от случката, но ще Ви кажа че дълго обмислях дали да пусна това мнение и вече мина достатъчно време от убийството, което извършиха всички описани по-долу лица в тази история, за да мога да разсъждавам трезво, а не емоционално.

Ето как започна всичко - на 01.06.2008 г. след обяд моето куче внезапно няколко часа след разходка и без видима причина започна да повръща многократно. До вечерта позвъних на д-р Борислав Георгиев от Син Кръст, като обясних симптомите и на другия ден отидох при тях. Лечението ни започна д-р Пейчиновски, като направиха кръвни изследвания, рентгенова снимка - всички данни бяха в норма и на снимката нямаше изменения или видими чужди тела. Изписаха ни някакви антибиотици като инжекции. След два дни без подобрение се върнах при тях, след като още на следващия ден привечер се обадих, за да обясня, че няма подобрение и исках да отида спешно, но ме увериха, че мога да изчакам до следващия ден. И така отидох отново - този път за контрастна рентгенова снимка. Започнаха венозни антибиотици, H2 блокери, деган, системи. Всеки път питах за диагноза, но за съжаление такава не получих до края от всички клиники. Снимките бяха 3, не се забелязваше нищо нередно по тях според докторите. Тръгнахме си и продължихме да поставяме у дома изписаните ни инжекции. Имаше частично подобрение в поведението на кучето, повръщанията намаляха, но макар и през няколко дни така и не спряха до края. Обаждах се няколко пъти, д-р Пейчиновски ни посъветва, отново ходихме в Син Кръст взехме диетична храна и хапчета, които давах по-късно още 10 дни. След като минахме курса, започнахме да даваме само диетична храна и след това гранули на Роял канин, консерви кучешка храна. Тъй като повръщанията така и не отшумяха, а станаха периодични през няколко дни отново отидохме до Син Кръст - пак правиха изследвания, рентгенови снимки. Този път имаше леко повишени левкоцити - и по предложение на една от младите докторки, на която не запомних името направиха ехография на простатата, като диагностицираха леко увеличена простата - 5х5.5 см без изменения в структурата и препоръчаха кастрация. Записаха ми час за другия ден. Бях много учуден - попитах възможно ли е от това да има подобни симптоми? Отговориха ми, че било напълно възможно, дори е сигурно, че е от това. Тъй като кучето ми не е имало никога проблеми с уринирането и всичко, което да сочи проблеми с простатата се консултирах с друг ветеринарен лекар, наш познат, който каза, че това абсолютно не може да бъде вярно и проблема е в стомашно-чревния тракт според него. За този близо месец кучето ми отслабна много - около 10 кг. Тежеше 39 кг, а накрая дори само 35 кг.

Прочетох тук във форума и търсих навсякъде положителни мнения за ветеринарни клиники, така попаднах на Амивет и проф. д-р Аминков. Помислих си - все пак човека е професор по ветеринарна медицина. Отидохме в неговата клиника в Красно село. Тъй като от начало не можах да се срещна с професора обясних всичките ни симптоми на двама млади лекари в клиниката - д-р Асен Атанасов и неговата колежка. Те бяха доста внимателни, направиха отново кръвни изследвания, прегледаха ни доста обстойно, преслушаха ни измериха температурата. Резултатът беше силно увеличени левкоцити. Казаха, че сме доста обезводнени и ни включиха системи. Използвам повода да благодаря на д-р Асен Атанасов - той е млад, но много внимателен и за съжаление беше единствения, който накрая ни каза поне едно "Съжалявам". Отново исках да знам вероятната диагноза - според тях това беше остър гастрит или дори язва, поискаха правените контрастни снимки, след като няколко дни отново ходихме на системи с антибиотици. Накрая се срещнахме и с професора , показахме снимките. Той ги видя и каза, че се съмнява за язва, но иска да се консултира с рентгенолог. Последния ден - 20.07.2008 г. отидохме и направихме нова контрастна снимка в клиника 101 любимци, за да се види дали няма промяна. Макс вече беше много зле, предишната вечер се присвиваше с нещо като спазми на корема на интервали. Не беше ял от доста дни и тежеше само 35 кг. Доктора, който ни посрещна в 101 любимци още като ни видя побърза да каже "Да знаете, че аз каша на ротвайлер не давам!"!? И това ми било ветеринар? Така или иначе аз му дадох кашата, както и преди направих това в Син Кръст. Да, наистина кучето ми не обичаше ветеринарните лекари и макар на мен да даваше да правя всичко с него, тях ги ненавиждаше. Явно имало защо. Снимахме го, като наместването на масата и отношението на лекаря към животното не мога да опиша с думи - толкова съм отвратен! В крайна сметка с новата снимка се върнахме и зачакахме професор Аминков да се появи, като през това време отново ни включиха системи, установи се и че Макс има висока температура - 39.5, а после и 40 градуса температура. Опитаха да я понижат, но тъй като не се получи, при назначена операция за следващия ден останахме спешно да ни оперират веднага. Съмненията бяха за перфорирана язва.

Със съпругата ми ужасно обичаме Макс, имаме и две малки деца, а той ни беше като първото дете. Още там ни беше много трудно да се решим на операцията, попитахме дали можем да присъстваме - или поне аз, тъй като съм присъствал и на раждането на сина си, нямам страх от такива неща. Д-р Атанасов ме увери, че това е невъзможно, тъй като не съм медицински лице и обстановката е стерилна. Ами какво да кажа за това - стерилната обстановка се включваше в отделно помещение с отворена врата, наличието на мухи в помещението, липса на маски на лицата, а дори и никаква престилка за проф. Аминков - той оперира направи с дрехите, с които беше! За мен това е пълна липса на професионализъм! За наша радост операцията мина успешно - още след 20-ина минути една от младите асистентки излезе и ни показа една кръгла гума - открили я в червата на кучето, направила била перитонит и това се оказало причината за всичко. Не можах да повярвам - та нали всички изследвания, контрастни снимки трябваше да покажат точно дали няма глътнат чужд предмет?! Моя Макси винаги е обичал да си играе с топки и играчки, но никога не е гълтал подобни предмети. Учудихме се много с моята съпруга, но след като кучето излезе от операционната и ни казаха, че всичко е наред, дори че ще се възстанови много бързо, ужасно се зарадвахме. Попитах за снимките - как така не се е видял този предмет - всички повдигаха рамене. Тук е второто нещо, което според мен въобще не беше редно - след такава операция да транспортираме веднага кучето ни у дома - без лекарски надзор. Но тъй като ни увериха, че всичко ще бъде наред и че е добре, че сме направили операцията веднага, ние се поуспокоихме и взехме Макс у дома. За съжаление той почина 3 часа след операцията. Просто издъхна вкъщи, така и не успя да се събуди от упойката. Плакахме много, позвъних и на професор Аминков, който хладно ми каза - явно не е издържало сърцето му - инфаркт. Дори едно "съжалявам" не каза. Да възможно е да е било късно, осъзнавам това, както и това, че благодарение на подписаната декларация преди операцията не мога да имам никакви претенции към докторите. Все пак живеем в България, хора умират от лекарски грешки, а няма осъдени лекари, какво остава за кучетата. Няколко минути след като кучето почина от устата му изтече тъмно-кафява течност, а на следващия ден и кръв. Това заедно и с увереността на всички след операцията остави в нас съмненията, че вероятно самата операция не е била успешна, че не са изчистили добре натрупаните от запушването отрови, но уви никога няма да разберем това!

Какви изводи успях да си направя - след похарчени повече от 2000 лв за моето куче не попаднах на нито един ветеринарен лекар професионалист, с добра възможност за извършване на диагностика - та на две от снимките дори ние с моята съпруга различаваме кръглата погълната гума!? За съжаление много късно. Как се лекуват в България животните - почти винаги с антибиотици и без никакво съчувствие. Имайте предвид тази горчива история и всички симптоми, за да успеете да спасите вашето куче!

В памет на Макс - един прекрасен приятел, който ме обичаше повече от себе си!
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 459
Съжалявам...
Знаеш, че ще се срещнете пак при Моста на Дъгата, нали?
Цитирай

Sofia

Мнения: 236
Много съжалявам за загубата ви и мога да ви разбера много добре как се чувствате  Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 268
 Sad Горката животинка!
Цитирай

София

Мнения: 154
Наистина много съжалявам за загубата ви Crying or Very sad аз самата имам кученце и наистина съм потресена от това отношение, което май е навсякъде  Sad само ще вметна че когато на моята Лизи се наложи да и извадят млечните зъби ни пратиха при уж "доверен и проверен" ветеринар, който държеше заразно болните и полуживи животинки на системи в чакалнята и в стаята където оперира на земята заедно със по-здравите кучета доведени за преглед.....за стерилната обстановка изобщо не може и да се говори  Sick
Цитирай


Мнения: 555
Макс е бил страхотен, уверен съм! Бъди сигурен че е на еднво по-хубаво място...
Цитирай


Мнения: 1 753
Outlook , много съжалявам за загубата ти  Crying or Very sad
Мога да разбера как се чувстваш, защото и моето куче беше убито от същата лекарска некомпетентност ! След грешна диагноза, неуспешна операция, която причини отказ на бъбреците му да функционират...трябваше да вземем най-трудното решение - да го приспим завинаги и да му спестим ужасна и мъчителна смърт  Crying or Very sad Много ми липсва и никога няма да го забравя...даже в началото си мислех,че го чувам как чатка с нокти в коридора...сядах на мястото му и плачех. Знам колко е тежко в този момент на теб и семейството ти.
И аз съм възмутена, че никой не ви е предупредил колко е много рисковано да се транспортира кученцето под упойка...до колкото знам, поради факта,че нямат потни жлези е много трудно като са под упойка да регулират телесната си темепература (надявам се,че не говоря глупости)...
 Hug
Цитирай

Му Кинд Оф Плаце

Мнения: 4 033
Когато моят папагал почина, 14 щастливи години заедно, постоянно имах чувството, че клетката и той са там, реални, както винаги е било... За 3 секунди беше така.
Съжалявам.
Цитирай

в очите на двама мъже

Мнения: 1 367
Съжалявам за загубата ви! HugЗнам как се чувствате.Аз също имах куче,което отгледах от 40-я му ден до смъртта му около 14  години по-късно.Е,накрая за нея се грижиха родителите ми,когато аз вече не живеех там,но тя беше като член на семейството.Разболяла се,докато бях бременна.Не ми казали,за да не ме тревожат,знаеха колко я обичам.Принудили се да я приспят,за да не се мъчи.Едва след няколко дни събрали кураж да кажат на съпруга ми,а той на мен.Снимките й още са закачени на стената.
Цитирай


Мнения: 2 155
Много съжалявам за загубата ти!
Как така ще изпращат вкъщи оперирано животно, което е все още в упойка. Това е абсолютен непрофесионализъм и безхаберие за живота на пациента. Явно важното за тях е само, че са ви взели парите.
Правихме преди няколко години операция на моята котка. Тя беше  в лекарския кабинет няколко часа, докато се събуди напълно от упойката. След това лекарят изчака още малко, провери дали всичко е наред и чак тогава си тръгнахме. Следващите няколко дни я водихме всеки ден лекарят да и сменя превръзката. Отношението му беше страхотно човешко.
Звучи невероятно, но операцията плюс всички грижи след това струваха само 25 лева.
За съжаление не помня името на лекаря, но клиниката се намираше(може би все още е там) близо до джамията в Пазарджик.
Цитирай
Това е повече от ужасно.
Много съжалявам за загубата ти!
Как така ще изпращат вкъщи оперирано животно, което е все още в упойка. Това е абсолютен непрофесионализъм и безхаберие за живота на пациента. Явно важното за тях е само, че са ви взели парите.
Цитирай

Чикаго

Мнения: 4
Моите най-искрени съболезнования. 

Знам колко е тежко - след 6 дни се навършват 2 години от както загубих моята най-вярна приятелка - Нора.  Тя беше на 17 години, и въпреки че донякъде очаквахме този момент да дойде, всичко стана внезапно.  В петък беше добре, в събота - леко дезориентирана, а в неделя сутрин я намерих в средата на коридора, парализирана.  Веднага я заведох на лекар, но там казаха че заради възрастта, всяко едно действие, което се предприеме е опасно и болезнено за нея.  Взех най-трудното решение в живота си - да я приспя.  Просто не исках да я мъча.  Но и до ден днешен се питам дали съм взела правилното решение, и дали нямаше да успеем да я спасим.  Много от познатите ми така и не успяха да ми съчувстват напълно, може би защото не са живяли с четирикрак приятел.  Но тези, които имат опит, знаят колко си неутешим.
Цитирай

На верандата, под ореха

Мнения: 3 297
...но от това което видях за последните два месеца съм убеден в липсата на какъвто и да е професионализъм и при другите. За съжаление прекарах прекалено много време в тези клиники, за да успея да видя стереотипа при всички за извършване на лечение и липсата им на каквото и да е съчувствие към техните пациенти.
Същото мога да кажа и аз.
 
Обичам много животните. Губила съм куче, с което живеех 15 години и помня от невръстна детска възраст. Душицата-златна, още ми се причува, че лае понякога, а минаха 10 години откакто си отиде.
Ветеринарни лекари ми оперираха тумор на котката без упойка и я умориха.

 За съжаление по отношение на грижата към човешки същества отношението не е много по-различно. Дано никога не го разбереш.
Цитирай


Мнения: 384
Mойте съболезнования. Много хубаво куче  Crying or Very sad
Моето и то почина преди 5 години, от старост, но още ми липсва, липсва ми меката му козина в краката ми когато спя, веселия му лай, приятните разходки. Дори и на края на света, пак си нося цял албум с негови снимки Crying or Very sad
Цитирай

Toulouse, France

Мнения: 1 336
Много съжалявам за загубата ви. Crying or Very sad
Аз също съм губила куче поради лекарска грешка. Много боли.
Сега имаме една прекрасна Берта, която всички вкъщи обожаваме и не си представяме живота без нея. Взехме я с нас в друга държава, въпреки, че всичките ни познати ни обявиха за луди, но тя е част от семейството ни.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 69 отговора