Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора

в гори тилилейски

Мнения: 1 187
Някои вече знаят, миналата седмица направих спонтанен аборт. Въпреки че беше съвсем в началото, в мен нещо се прекърши. Измъчва ме чувството за вина, че не го спасих. Миналата седмица една сутрин се появи леко цапане, което съвпадаше с цикъла ми, ако не бях бременна. След неуспешни опити да се свържа с наблюдаващия лекар, грабнах си чантичката и отидох при най-близкия гинеколог. Беше много внимателна, изслуша ме, установи че плодният сак е още в матката, предписа ми дуфастон и но-шпа и ме изпрати вкъщи да си легна. След като си изпих лекарството и легнах с надеждата че всичко ще отшуми, започнаха болките и кървенето. Обадих се на мъжът ми и отидхме в отделението, но вече го бях загубила. След като излязох от пълната упойка, видях мъжът ми да плаче. това беше единственият му изблик на чувства. Вече една седмица не говорим изобщо. Каза ми да забравя, а аз искам да говорим, не мога да се правя че нищо не е станало, не мога и да си поплача, вечно има някой покрай мен да ми казва "всяко зло за добро" и "така било писано". Болката отвътре ме разяжда. Обвинявам се, че не отидох направо в отделението, то можеше да е още живо. Д а не говорим че сега според единия доктор съм имала двурога матка, а според другия септум на влагалището ( с първото ми дете не съм разбрала за нито едно от двете, макар че за второто съм по-склонна да вярвам, но ще отида някъде другаде на преглед). Хистологичните изследвания още не са готови. Но аз се питам отново, не можах ли да го спася, аз ли го убих?
Цитирай

Варна

Мнения: 995
dididid съжалявам, че и ти си преживяла загуба, но в никакъв случай не се обвинявай. Някои неща не зависят от нас и не винаги една бременност може да бъде спасена с лекарства. Изживей си мъката, бъди сигурна, че времето лекува и продължавай напред  Hug
Цитирай

на дъното

Мнения: 1 197
dididid Това чувство и мен ме обива все още всеки ден.Задавам си въпроса ако знаех,ако можех,ако бях отишла по навреме ......,но това е ще си живеем с тази мисъл на вина.Вярвам,че всяка една от нас е направила каквото може но както е казала Февър не всичко зависи от нас .Съжалявам за загубата ти.Тук при нас можеш да намериш  подкрепа  Hug
Цитирай

Бургас

Мнения: 81
спокойно,мила повечето сме минали по този път и знаем как боли.Не сдържай мъката,поплачи си ,така е трябвало да стане и ние сме безсилни пред това
dididid съжалявам, че и ти си преживяла загуба, но в никакъв случай не се обвинявай. Някои неща не зависят от нас и не винаги една бременност може да бъде спасена с лекарства. Изживей си мъката, бъди сигурна, че времето лекува и продължавай напред  Hug
Hug Hug Hug
Цитирай

Бургас

Мнения: 81
И най-важното-НЕ СЕ ЧУВСТВАЙ ВИНОВНА/тук виновни няма/.Вдигни глава и продължи напред и колкото и изтъркано да звучи ''това което не те убива те прави по-силна''....
Цитирай

сопот

Мнения: 40
каква вина????не позволявай чувствотот на вина да те завладее
аз преди два месеца преживях аборт и като се замисля да съм плакала 2 пъти
трябва да гледаме напред с високо вдигната глава
"НАПРЕД И НАГОРЕ"
а и в подписа на фифър има една мисъл която много ми хареса
записала съм я с най-големите букви и .....когато ми е тъжно си прочитам Hug
Цитирай

София

Мнения: 138
съжалявам за загубата ти! но всеки един от нас като е загубил дете се е питал поне веднъж ''ако бях.... нямаше да стане така''. и аз съм се измъчвала с този въпрос и съм си насаждала сама чувство за вина, но повярвай ми това не помага........росто опитай се да продължиш напред!
Цитирай


Мнения: 42
dididid,съжалявам за това ,което си преживяла,но в живота има неща,които не зависят от нас.Недей да живееш с чувство на вина,поплачи си ,споделяй болката си -няма да ти мине ,но дано ти олекне.
Цитирай

Варна

Мнения: 2 305
Не търси вина у себе си или у когото било друг. И недей да казваш - "да го спася". Защо се обвиняваш и мислиш, че си изхвърлила здраво бебе, а не приемеш, че организмът ти точно по този начин е "спасил" от кратък и болезнен живот бъдещо дете с проблеми? Всичко зависи от твоята гледна точка, но е жалко да се самоизмъчваш толкова много!

Съжалявам за разбитите ти мечти, дано намериш сили скоро да мечтаеш пак!

Цитирай

на морето

Мнения: 3 019
Не мисля че имаш вина .Човек от съдбата си не може да избяга -това е .......Съжалявам за загубата ти, но пиши и споделяй тук при нас. Ще намериш подкрепа от всички момичета. Бъди сигурна  в това и в никакъв случай не се предавай  . 
Цитирай


Мнения: 1 216
Не мисля,че има за какво да се обвиняваш HugВсяка от нас можеше да е на твоето място HugПотърсила си адекватна медицинска помощ,какво повече? Пак ще си имаш бебе Hug Hug Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 408
Ох,миличка ако знаеш само колко добре те разбирам.Когато загубих първото си бебче се чувствах по същия начин.Стоях,плачех и неможеш да си простя,че това се е случило.Само че това в никакъв случай не ми помогна да приема загубата по-лесно,напротив,затъвах и повличах и съпруга си със себе си ,на който в никакъв случай не му беш по-лесно.След като открих момичетата тук,осъзнах,че вината не е моя и че това е трябвало да се случи.Просто има неща в живота,които не можем и няма как да променим.Сега си имам друго детенце,но никога няма да престана да си мисля и за това,което загубих,но поне спрях да се самоизмъчвам.Не го прави и ти,това няма да ти помогне.
Пиши тук и плачи винаги когато ти се плаче,но никога недей да си мислиш,че ти си виновна,защото не си,просто Господ така е ришил,а ние не можем да му се противопоставяме,колкото и да ни се иска.
Прегръщам те  Hug
Цитирай


Мнения: 606
И аз като теб месец след загубата обвинявах себе си,
но после осъзнах че така е трябвало и че виновни няма·
В твоя случай може би организма ти е изхвърлил негоден
ембрион-така че не се обвинявай·Гушкай силно другото си детенце
и дано скоро Бог те дари с друга рожба Hug·
Цитирай

varna

Мнения: 248
ВИНАТА ЛИ...........това ужасно чувство ме разяжда всеки ден...и вьпреки,че знам ,че няма врьщане назад,немога да не се чувствам виновна за това че загубих бебето си.едва ли има някоя от нас тук ,която да не е изпитвала чувство за вина,за това че е изгубила детето си.това според мен е напьлно нормално,защото всяка една от нас е чакала или вече имала детето си.незнам дали има лек за това горчиво чувство....наистина незнам...
Цитирай

Sofia

Мнения: 360
недей,няма рано или късно, има тук и сега
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора