Какви наказания налагаме на децата си?

  • 5 770
  • 22
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5 577
Ако може да се нарече наказание - искам да си разтребва сам хилядите играчки, които разхвърля из апартамента. Той естествено се пазари, че 'неможел', и тогава му казвам 'ок, почвам аз - събирам в кесия и давам на друго дете, или изхвърлям'. И наистина почвам, и съм изхвърляла - та така се научи сам да си оправя къщата. Всеки ден е пазарлък, но понеча ли да хвана кесия - и тича да си разтреби сам.

Наказание е и да не излезем на разходка, или да не отидем на определено място - но рядко важи.

# 16
  • Мнения: 25 401
А ако детето си изтърпи наказанието, но не иска да се извини?

На кого и защо да се извинява?
Наказание има, когато има нарушено правило. Ако е обида към някого - да се извини, но ако провинението примерно е ненаписано домашно или ниска оценка в училище, за какво да се извинява? За засегнатите майчини амбиции ли?

# 17
  • София
  • Мнения: 62 595
Питам, защото ми прави впечатление, че все по-разпространен е вариантът наказание+извинение.

Аз не бих се съгласила да ме карат да правя и двете - ако ще се извинявам ще се опитам да избягна наказанието, но ако така или иначе съм наказана защо изобщо да се извинявам? А за обида е нужно извинение, но не насила взето или като вид наказание.

За ненаписани домашни или оценки не виждам смисъл от наказания. На въпросния бележник или тетрадка е написано името на детето, а не моето. Ако си харесва домашното или оценката, негова си работа.

# 18
  • Мнения: 25 401
Питам, защото ми прави впечатление, че все по-разпространен е вариантът наказание+извинение.


А, извинявай, не съм разбрала. Помислих, че ти държиш и да ти се извиняват.  Laughing

А за оценките и домашните - зависи от ситуацията. Ако детето е излъгало, че си е написало домашното или че си е научило, а не е - естествено, че лъжата трябва да се накаже.
Поне такива са моите разбирания - че човек трябва да отговаря за постъпките си.

# 19
  • Мнения: 3 929
Уча се от грешките си. Преди пошляпвах сина си, но осъзнах, че това далеч не е правилният начин на възпитание. Сега, ако сгреши, ако направи беля - волно или неволно - го карам да си поправи грешката. Ако се намокри на чешмата, защото той настоява сам да си мие ръцете, съблича си мокрите дрехи, слага ги в пералнята и си облича сухи. Това вече почти не се случва. Ако се изцапа, докато се храни, пак прави същото. Ако направи трохи около масата, чисти заедно с мен с прахосмукачката. Ако разлее нещо на масата, взима кърпа и попива. Ако разхвърля, прибира след това. Ако удари някой, извинява се. И последното вече почти не се случва, защото освен, че трябва да се извини, не можеше да си играе с въпросното дете, докато не укроти страстите. Ако излъже, го предупреждавам, че ще му се сърдим с баща му и ще го лишим от нещо - играчка, ходене на море или нещо такова.
Така процедирам вече и определено имам успех. Но ако аз сгреша, задължително се извинявам, ако съм наранила или обидила детето си, или поправям и отчитам грешката си пред детето си, като по този начин му давам и пример.

# 20
  • София
  • Мнения: 3 688
интереснатема,ще следя
И аз по често заплашвам отколкото наказвам,но се случва да го пратя в другата стая,или да забраня/отложа нещо.

# 21
  • Мнения: 483
Аз повече заплашвам с наказания, но все не ги изпълнявам! Синът ми е прекалено малък - въпреки, че всичко разбира. Най-много да го сложа в количката или да седи на пейката за малко! Толкова, на този етап!  Peace

# 22
  • София
  • Мнения: 561
Не мисля че наказанията имат ефект при дъщеря ми за момента. Опитах 1-2 пъти да я оставя в другата стая да постои, но тя разбира се не стои, а идва плачейки още по-силно. Заплашвам, но и това не е решение. И аз като zuki гледам да я карам да поправи грешката си. Говоря, обяснявам едно и също, карам се, понякога викам  Embarassed

Общи условия

Активация на акаунт