Какви наказания налагаме на децата си?

  • 5 768
  • 22
  •   1
Отговори
  • в моя свят на мир и любов
  • Мнения: 1 996
Тази тема е свързана с малко коментирана, но необходима страна от възпитанието на нашите деца.

Част от възпитанието на децата ни е свързано с установяването на определени правила и методите, които използваме за да накараме децата да ги спазват.

Понякога, колкото и да ни е неприятно, се налага да ги накажем по някакъв начин, за да им покажем докъде се простира тяхното влияние и къде започва родителската власт. Наказанието не трябва да обижда и унижава детето, но трябва да бъде достатъчно категорично и убедително.

Моля да споделите вашият опит и видовете наказания, които използвате.

Специално за мен да се налага наказание на дете под 2 години е неудачно, затова използвам леко пошляпване по дупето за малката ми дъщеря. Не я боли, но затова пък се обижда и разбира, че не е постъпила както трябва.

Затова пък е напълно безсмислено да пошляпвам по-голямата щерка, защото хич не й пука.
Обаче за нея съм измислила по-специално наказание. Взимам един малък пясъчен часовник, поставям го пред нея и й забранявам да говори, докато не изтече определеното време /около 4минути/. За това време тя се успокоява и размисля над поведението си, тишината ми дава възможност и аз да се успокоя и да подходя по-спокойно и така отново се установява хармонията помежду ни.

# 1
# 2
  • Мнения: 25 398
Понякога, колкото и да ни е неприятно, се налага да ги накажем по някакъв начин, за да им покажем докъде се простира тяхното влияние и къде започва родителската власт.

Не мога да се съглася с това! Не приемам, че наказанията трябва да са демонстрация на родителската власт.
Наказание трябва да има тогава, когато са нарушени правилата в семейството, а не защото родителят е по-силният.
И наказанието с неговоренето не ми харесва. Вкъщи използваме лишаване от някое удоволствие - телевизия, компютър, джобни... Не от съществени неща като храна, облекло и др. подобни, обаче. Нито от общуване с нас - това ми прилича на емоционално отхвърляне, което ми се струва по-опасно от пляскането.

# 3
  • Мнения: 24 467
Наказания не мога да си представя как и защо ще се въвеждат за деца до около 3 годишна възраст. Те едва ли могат да осъзнаят какво е правилото и кога го нарушават, ка- моли да се контролират в дух на неговото спазване.
След около 3 годишна възраст с големия наказанията се изразяваха:
-Първо- поправяне на вредите, до колкото това е възможно. До днес помни, как на 4 години си пра фланелката, с която се беше търкалял в калта, въпреки предупрежденията ми в банята. Даже на учителката го е разказвал. Ама от тогава не се е търкалял.
-Второ- отлагане на удоволствията до свършване на задълженията /оправяне на легло, на стая, хвърляне на боклука/.
-Трето- при голямо провинение лишаване за по- дълъг период от любимо занимание, по възможност свързано с провинението /дудна да си носи телефона дни наред, предупреждавам, че със следващото забравяне в къщи няма да излиза да играе три дни, защото така се притеснявам и не мога да откривам навреме, при наличие на такова провинение винаги въвеждам в сила заплахата/.
-Четвърто- никога не използвам физически наказания или такива, които явно влизат в разрез с личността му и биха му нанесли прекомерно тежки психически травми /тук е въпрос на преценка/.
-Пето- правило желязно е за еднакви нарушения да се налагат едни и същи по вид и тежест наказания.
Преди всичко обаче трябва да сме сигурни, че детето е достигнало етапа да може да различава правилно от неправилно, че може да контролира поведението в най- общи линии, че може да оценява това поведение и резултатите от същото, че е наясно с правилата и знае за последиците при неспазването им.

# 4
  • Мнения: 2 821
Единственото, което прилагам по-често на голямата ми дъщеря/след малко повече от месец ще навърши 3/ е да я отпратя за малко в другата стая да се успокои. Чат-пат работи този метод. Дори веднъж тя сама пожела да се оттегли за успокоение Laughing. Наказвала съм я и с отказ да я целуна за Лека нощ, ако ме е ядосала много. Лекото пошляпване по памперса на малката бих казала не върши никаква работа Thinking

# 5
  • Мнения: 8 999
Непрекъснато налагам наказания, или поне заплашвам с наказание. Но май не ми се е случвало досега ефективно да изпълня някоя своя закана. Обикновено се взимат в  ръце още докато им обяснявам каква страшна участ ги чака.
Най-страшната заплаха е, че ще се наложи за всичко да ме молят с дни, както на мен ми се налага, за да се сетят, че трябва да си подредят стаите, или да си научат урока, или да седнат да се хрянят на масата, или да си измият зъбите. Явно осъзнават, че животът им ще стане прекалено тежък, ако се окаже, че за една дъвка ще трябва да ме врънкат цяла седмица.

# 6
  • София
  • Мнения: 607
Наказание, което Боби приема наистина като такова е не-четенето на приказка за Лека нощ. Опитвала съм с отпращане в другата стая, но там си намира играчки и няма желания от мен ефект. Дори в коридора съм го наказвала да стои, до входната врата - реве, реве и после пак се заиграва.
Честно казано не ми се е налагало да измислям нещо по-драстично, защото засега не се провинява много.

# 7
  • варна
  • Мнения: 1 830
За малката най - голямата наказание е когато спра да и говоря. Когото не слуша и прави бели я заплашвам, че няма да и говоря и в повечето случай има ефект Peace

# 8
  • Мнения: 639
Големият го наказваме като го лишаваме от джобни за ден ,или с не достъп до компютър ,или с лишение от някакво любимо за него мероприятие.Малката с лишение от удоволствие ,например от сладолед или разходка или от гледане на телевизия.За сега наказанията имат ефект и при двамата,но ние ги използваме в много крайни случаи.
Никога не бих наказала с липса на внимание като неговорене,за мен това е много крайно и детето се чувства отхвърлено ,а не наказано.

# 9
  • София
  • Мнения: 62 595
Не ги наказваме и не мисля, че наказанията са необходима и неотменна част от възпитанието. Понякога като ме стегне шапката се сучва да заплашвам да им отнема това или онова, но така си остава само на думи. Гледаме да ги научим и да им покажем кое е правилно (полезно и т.н.) и кое не е. Засега върши работа. Рамките и правилата с децата мога да ги установя и без наказания. Родила съм си децата, за да ги обичам и отгледам, а не да ги наказвам.

Когато се случи да направят някоя беля трябва да оправят щетите не като наказание, а защото така е редно вкъщи. Когато аз счупя нещо не очаквам те да го почистват вместо мен.

Последна редакция: вт, 05 авг 2008, 17:11 от RadostinaHZ

# 10
  • Мнения: 396
За малката най - голямата наказание е когато спра да и говоря. Когото не слуша и прави бели я заплашвам, че няма да и говоря и в повечето случай има ефект Peace

И че няма да гледа Барби-филмите си ако не свърши работата , която е нейно задължение.

# 11
  • Разград
  • Мнения: 3 110
За малката най - голямата наказание е когато спра да и говоря. Когото не слуша и прави бели я заплашвам, че няма да и говоря и в повечето случай има ефект Peace

И при сина ми(3,4 години) има ефект.До сега само с това съм го наказвала.Преди няколко дни имах повод и го наказах да не гледа ТВ половин час.Никак не му беше приятно,но не заради ТВ-то,а при мисълта,че е наказан.
С дъщеря ми(почти на 16 години) е по-различно.При непослушание лишавам от джобни,от компютър,от излизане.

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 10 336
Не съм прилагала наказания, но сина ми е доста малък все още.По принцип някои ме смятат за "мека Мария" защото не съм привърженик на боя, наказанията, насилственото учене или отучване на нещо.Много ми допадна мнението на RadostinaHZ и това също:

-Първо- поправяне на вредите, до колкото това е възможно. До днес помни, как на 4 години си пра фланелката, с която се беше търкалял в калта, въпреки предупрежденията ми...

 Grinning

И съм изцяло съгласна с теб и за това:

Наказания не мога да си представя как и защо ще се въвеждат за деца до около 3 годишна възраст...
Преди всичко обаче трябва да сме сигурни, че детето е достигнало етапа да може да различава правилно от неправилно, че може да контролира поведението в най- общи линии, че може да оценява това поведение и резултатите от същото, че е наясно с правилата и знае за последиците при неспазването им.

# 13
  • Мнения: 4 629
luda противоречиш си. Хем не трябва да се обиждат децата от наказанието, хем детето ти се обижда като го "пошляпваш" и така разбира, че не е право  newsm78

СИнът ми си има място вкъщи на което седи наказан за 3 минути (на 3 години е). След това разговаряме за постъпката и се извинява.

Няколко пъти е бил наказван да не гледа телевизия.

Един път съм го наказвала като му взех любимата играчка за 1 ден.

Заплашвам го, че ще си тръгнем от където сме, ако не ме слуша (тръгвали сме си няколко пъти и знае, че, ако не слуша ще трябва да се прибере).

Не бия и не пошляпвам за мен насилието не е начин за възпитание

# 14
  • София
  • Мнения: 62 595
А ако детето си изтърпи наказанието, но не иска да се извини? Или изобщо не се съобрази с родителя, защото не смята, че е направило нещо нередно?

Общи условия

Активация на акаунт