От месец някъде нас живущите в кв."Лозенец" ни тресе - хубавата ни гора ще бъде съсипана. Общинска гора. На десетки години.Тук сме имали щастливи и тъжни моменти, познаваме всяко дърво тук, всяка промяна със смяната на сезоните, всеки сантиметър от алеите ..тук порастваха и си отиваха нашите кучета, тук децата играеха, после тук имаха своите първи срещи, тук идваме когато имаме нужда от въздух.
Но - дойдоха едни с теодолити. Премериха. Казаха, че ще се строи футболно игрище и още други "хубави неща" .Е - щяло да поорежат дърветата, но какво толкова...
И хората кaзаха, че няма да оставят това така. Налепиха послания. Ето какво вчера видях залепено от детска ръка, даже оставен химикал до листчето... Толкова готино и мило нещо не бях виждала. Милата детска ръка беше написала "да спасим гУрата кУятУ скорУ няма да я има".
Цял ден се усмихвам от това. Може Би Има Надежда!