За наркотиците - какво, кога и как да обясним на децата си?

Децата ни са на една възраст. За мен лично е още рано дори да мисля в тази посока 

И мен ме вълнува този проблем. Наскоро в Часът на мама мисля говориха по темата и казаха,че и от детската градина не е рано да се започне да се говори за това ,така че направо си е време да се замислим.Като знам,че децата започват от първи клас да пушат ,а то не е много далече от дрогата,нали и двете се започват от любопитство и с идеята да покажеш,че си по-голям . Направо ме е страх и не знам мен кое ме е спряло навремето от цигарите - може би това,че не съм имала пример в семейството,не че не съм опитвала,но късно и за малко. А дали важи и за дрогата,как едно дете може да откаже ако всички около него опитват. Наистина трябва да е много уверено в себе си,за да не му е нужно по такъв начин да се доказва пред другите.Ох, колко страх ще бера занапред сигигурно още ми е бедна фантазията да си представя.

Аз лично въобще не мисля, че е рано. И причината за това е, че смятам, че проблема се крие във начина на възпитание - тоест когато детето ми е на възраст, в която да пробва, вече ще е мноого късно за възпитание и тогава скандали и проповеди няма да ми свършат работа.
затова съм и посочила нещата, които смятам, че могат да се направят и според мен са важни , могат да се приложат още сега на 3- 4 годишна възраст... , за да  береш плодовете на 20...

Не зная дали е рано или не, обаче тази година ни се наложи със съпруга ми да обясним от части какво представляват наркотиците и на дъщеря ми.
Бяхме на море и в центъра на Созопол точно между новия и стария град видяхме група от 18-20 годишни момичета и момчета, видимо употребили солидна доза наркотици. Те лежаха по земята и буквално се търкаляха, някои повръщаха, други гледаха в празното пространство.
Е, съответно дъщеря ми се впечатли, а ние обяснихме, че някои хора вземат разни хапчета и си мислят, че от тях им става по-весело, но всъщност не е така и ето какво се случва с тях.
Аз също нямах намерение да разяснявам вредата от наркотиците на толкова малко дете, но се наложи.

Напоследък чета разни сайтове и блогове и ми се изправя косата - на 15 години са опитали всичко и геройски продължават с "бонбоните".
Когато се наложи, ще се постарая да обясня. Но не ми се мисли какво ще стане, ако недай си Боже, почне да употребява някой ден.

Децата ми знаят някои неща за наркотиците. Обяснявала съм им какво представляват, какво е въздействието върху човека и до какви сериозни проблеми може да се стигне. Това за мен е неразделна част от безопасността им, наред с това да не говорят и вземат неща от когото и да било. Поводът беше пушенето при гледката на пушещи ученици от тяхното училище и малко по малко разговорът се измести и към наркотиците. Не мисля, че е рано, защото те вече прекарват доста време извън дома и трябва да знаят от какво и как да се пазят. Предпочитам малко по малко да получават подходяща информация, а не та е тема табу.

За мен въпросът дори не е толкова как да ги опазя аз, а как те самите да се опазят. Вече е известно, че голяма част от децата опитват от любопитство и желание да се докажат пред връстниците си или да се правят на големи. Затова работя в тази посока - отстояване на собствените интереси и неподдаване на груповия натиск за такива неща. Може да изглежда рано, но няма закога да чакам да станат на по 12-13 години и тогава тепърва да се учат как да отстояват себе си и своите възгледи за добро/лошо, правилно/неправилно.

Мисля, че методът на баща ми беше достатъчно ефективен - откакто се помня, в главата ми е набивано да не докосвам наркотици, да не се поддавам на религиозни манипулации и да не излизам с непознати чичковци.
Засега пред моите деца прокарвам темата за наркотиците и /за мое щастие, а за чуждо нещастие/ непрекъснато виждаме по улиците и в градинката нагледни примери за това, колко пагубно влияе наркоманията над хората. Мисля, че първият им сблъсък с наркомани беше, когато бяха на около 3-4 години. В градината, в която си играят дойде една двойка, надрусани до козирката в пет следобяд. Дълго се поклащаха седейки, преди да паднат на алеята, а децата ходеха да проверяват дали вече не са умрели. Малко зловеща, трагикомична сценка, но се надявам да е оставила траен и многозначителен спомен в младите мозъци. Ежедневно им промивам главичките с проповеди за  заплахата от наркотици, секти /предпочитам да убия в зародиш всяка любов към Бога, отколкото да  станат жертва на изроди/ и възможните злини, които могат да им причинят непознати хора.

Колкото по рано,толкова по добре!Просто трябва да се намери правилния  подход и да му се обясни.

Ще му обясня, надявайки се да ме разбере. Още му е рано, но мисля от малък да си говорим за тези неща. Записвам се да следя темата, понеже това е един от големите ми страхове, виждайки по улиците ежедневно какво се случва с младежта.

Абсолютно съм съгласна с мнението на baibibi!
Аз карам по същият начин с надеждата да успея да им промия мозъчетата.Ние говорим от най-ранна възраст за това.Искам да растат с тази мисъл,защото идва един момент,в който всичко е в техните ръце.

Мисля си, че всеки родител изпитва страх от това, дали детето му ще се окаже поредната жертва на наркотиците. Смятам, че е добра идеята да се почне от рано с възпитанието на детето по тази тема. Друг е въпроса по какъв начин ще му се обясни и представи проблема. Много е сложно и индивидуално всичко.

Съгласна съм,че трябва да обясним на децата си колко са страшни и опасни наркотиците,но не е ли по- правилно ние самите да имаме някаква образованост по тази тема и тогава да се впускаме в обяснения.До една определена възраст е лесно да се каже,че еди кое си  е вредно,не е хубаво да се прави това или онова.Аз самата не знам почти нищо за наркотиците и как бих могла да обясня на детето си какво е това.А и не смятам ,че 4 години са възраст ,в която да го занимавам с неща,които не познава дори като име.За сега сме на тема "цигарите са лоши,не е хубаво да се пуши",но не мога да кажа,че един ден,след години,ако опита да пуши,че няма да му хареса...надявам се и личния пример да допринесе за  избора му на здравословен начин на живот.Чукам на дърво! И се моля детето ми  да бъде разумно!

За образованост - имам я. Бих предпочела да не ми се налага да се образовам точно за наркотиците. На по-големите деца, които вече тръгват на училище може да им се обясни къде са клопките.

Освен да се говори за вредата от наркотиците,трябва да знаем какво е обкръжението на нашето дете.Приятелита са най-важния фактор и пример за подражание.Училището и дисциплината в него-също.Не е за подценяване избора на добро училище.Синът ми е на 18г и слава Богу излезе сух от пуберитета.Едва ли обаче аз имам единствена заслуга за това.Май главно негова си е заслугата.

Наложи ми се да обясня, по повод спринцовките в парка. Казах, че в тях има отрова и за нищо на света не се докосват. Някои хора са болни или объркани и вместо да се лекуват, взимат тази отрова и умират. Може да е инфантилно, но на този етап не знам какво друго би подействало. Чакам я да порасне и ще й връча книгата "Мементо", която баща ми ми даде, когато бях някъде на 12. Ефект имаше при мен, надявам се на същото.

Моето детенце е още само на месец, но отсега съм решила, че когато стане достатъчно голяма, за да разбира, ще започна да й говоря за вредата от наркотиците. Колкото по-рано в детското съзнание се изгради представата за наркотиците като за нещо ужасно,лошо, до което не бива да се докосва, толкова по-трудно ще бъде впоследствие някой отвън да разруши своеобразната броня , която ще се опитам да създам . Моята теория е, че колкото и да е малко детето, интелигентният родител може да намери подходяща форма и начини, за да обсъжда всякакви теми. Аз си представям примерния разговор с дъщеричката си, когато стане на 3-4 години по този начин: има лоши хора, които дават на децата отрова/може да се направи аналогия с лошата мащеха и отровната ябълка в приказката за Снежанка/. От тази отрова не се умира веднага, а хората,които са я приели се разболяват и се променят.Започват да ходят мръсни, не се къпят, започват да правят неща, които преди това не са правили. Коварното при тази отрова е, че дори в началото да им е харесала,по-късно те вече не могот без да я взимат, защото цялото тяло започва да ги боли. Ако не получат от отровата, им става много лошо. За да си купят от отровата, болните хора започват да продават вещите от къщи и дори да крадат. И т.н...На някой родител тази картина може да му се стори много мрачна, но има много мрачни и страшни приказки, а целта на тази е със свои думи да запознаем децата си с един реален проблем и да им покажем начините, по които биха могли да се справят с него. С напредването на възрастта на детето, разговорите трябва да продължават, да стават по-конкретни и аргументирани. Голяма част от моето детство премина в годините на социализма, но дори и тогава, когато такъв проблем като наркоманията почти не съществуваше, знаех за него. На 12 години прочетох биографичната книга за Едит Пиаф, написана от сестра й Симон Берто и там се разказваше за пристрастяванвето на певицата към морфина. Спомням си,че без никой да ми чете специална лекция, сама се ужасих и реших, че никога не бих опитала никакъв наркотик. Не че в онези години е имало реална опасност за това. В наши дни освен от художествената литература, родителите ,за съжаление, могат да посочат на децата си конкретни примери от живота. Когато видим наркоман, вместо да извръщаме глави и да се правим, че проблемът не съществува, по-добре да обясним за какво става дума и да кажем на детето си:"Не искаш да заприличаш на него, нали?".

Благодаря на Лола за по - подробното описание на това какво би казала.
Значи все пак не съм единствената луда, която смята, че не е рано да се започне с обясненията. Остава да измисля подходящо обяснение и да ми се появи случай да започвам проповедите . )

Не си,Нане!
Колкото по-рано,толкова по-добре

Още сме първи клас и ни е мн.рано, но ще дойде момента, когато ще трябва да и поговоря за това. ще ви следя.

http://www.youtube.com/watch?v=T3g9nTOV9KMТози филм е поучителен.

Изобщо не е рано. В първи клас вече бях обяснила за наркотиците (както и за алкохола и цигарите), и от време на време повдигам въпроса за зависимостите, като давам различни примери от живота.

Убедено "проповядвам" на всички мои познати, че темата за наркотиците трябва да се подхване в най-най-крехка детска възраст - в момента, когато вече децата започват да научават смисъла на думите (дори и да не могат те самите да говорят). От този момент започнах да инициирам от време на време разговор със съпруга ми, приятели, или пък говорех директно на детето за това как наркоманите се нуждаят от помощ, защото наркотиците са ОПАСНИ (всяко дете знае думата "опасен" - тя  една от основните думи и се асоциира с печки, кибрит, нож и т.н. и според мен е логично да може да направи лесната логическа връзка м/у думите "наркотици" и "опасен"). След това, по времето, когато в градинки и паркове детето се разхожда по-самостоятелно, моите наставления бяха: "нали знаеш, че наркотиците са много опасни, а наркоманите разхвърлят спринцовки в парка? Нали помниш, че такива неща не се пипат?" и "където и да отиваш трябва да можеш да ме виждаш".
Това "промиане на мозък" продължава и днес, 10 г. по-късно, само, че вече на друго ниво - какви основни форми имат наркотиците, как има неща, които привидно не са наркотици, но предлагани от непознати не бива да се приемат и опитват, защо и как се пристрастяват хората към наркотиците, защо въобще посягат към тях и как можем да им помогнем (на този етап дъщеря ми знае, че най-доброто средство е да са информирани всички деца и така няма да се излъжат да опитат наркотици).

Много ме е страх от тези неща - считам, че това е най-опасното, което може да сполети някое дете, подрастващ и въбще някого. Искам детето ми да е наясно с опасността и последствията, искам да изпитва ужас от това, за да не се поддаде на неблаготворно влияние в крехка детска възраст.

Тук има и още един такъв проблем - педофили и други извънмозъчни прояви на човешката психика (или не-психика). ...и с него процедирам по подобен начин, но честно казано малко по-умерено, защото ме е страх да не направя детето асоциално... по този повод, обаче, мисля да пусна нова тема. ако имате мнения, чувствайте се поканени. 

Сега пиша какво ми диктува моето момиче(нямаме още 6 годинки)-,,Наркотиците са вредни за децата и възрастните,ако някой  ме черпи с бонбони ,близалки... да не ги приемам без знанието на мама ,защото може да има наркотик и може да се отровя,да умра или да върша лоши неща ,наркотика е вреден за всяка възраст,има различни видове -прахчета,хапчета ,инжекции.....,пазете децата си от наркотици,пазете себе си и никакви наркотици,наркотика е уловка ,защо изобщо се прави наркотик!?.......,,.
Няма да продължавам,защото още говори по темата  ,но не смятам ,че е рано да е запозната .

Страхотно момиче, прегърни я от всички мами тук 

А.....най сетне спря да бъбри ,като и казах ,че вече съм написала някои неща.
Прегърнах я и ви казва ,,Благодаря,,.
За съжаление не годините определят с какво трябва да са запознати децата ни ,а действителността в която живеем.

Моя позната, по професия е психолог, тя работи предимно със хора, които имат психични заболявания, както и в център за наркомани. Голямия и син е бил на 4 години, когато го е завела във въпросния център за работа с нарко зависими. Разбира се детето преди това е говорено вкъщи по темата и то само е искало да види. По-късно е повторила същото и с малкия си син. За мен това е правилния подход, не сама разговори, а да отидат и да видат тези хора. Не трябва да знаят само колко са вредни, а и да видат последствията от тях. Не трябва това да е тема табу, както и много други теми. Въпросната позната е водила децата си да видят проститутки, стриптизщорки, затворници, та дори и казино. Това обаче вече е друга тема!

Напълно съм съгласна,че това е правилния подход.Браво на твоята позната!

Като видях темата се успокоих, че не съм луда като се замислям от сега по какъв начин и колко рано ще мога да разкажа на синовете си за опасността от наркотиците.
ОСвен информираността, обаче ми се струва, че ще е необходимо да намеря занимание (някакъв вид спорт), което да заема голяма част от свободното им време.
Когато бях тийнейджър наркотиците току що навлизаха масово в БГ и тогава си спомням, че страшно много ми помогна на мен лично филма "Хлапета" - само че той е за едно по голямо на години поколение, когато сме наясно и с термини като секс, алкохол, полово-предавани болести и СПИН.
Искрено се надявам да успея да бъда добър родител и да възпитам достойни хора, но честно казано действителността, която ни заобикаля ме плаши страшно много.

оХ, е добре де, аз  не мога да намеря подходящ момент за разговор. Такива индивиди , търкалящи се не виждаме около нас... може пък да се разходим в градинката на НДК, при пързалките има доста май се събират там...
А какво мислите за свободата, която даваме на децата си? Всеки различно поставя границите, но в конктретния случай - повече свобода би навредила или напротив би подтикнала към употребата на наркотици? Как мислите вие? Ако ограничаваме повече - детето би било като отвързан кон, или ако много даваме да си правят каквото искат - дали в един момент няма да си решат, че всичко е позволено???

Какво за теб е свобода?

Имам в предвид границите, които поставчме на децата. Аз например не правя трагедия ако се отдалечи дори и така , че да не го виждам в нашата градинка. Това се отнася за познати места. На непознато мчсто знае че не трябва да се отдалечава така че да не го виждам. КОето например в НДК, може да значи доста далече.
Иии въобще свобода - да си играе в тревата, въпреки че има кърлежи, да скача в локвите, въпреки, че ще се намокри ... де да знам, таквиз неща. Дали ако сме по - либерални , няма да се окаже нож с две остриета... ?? От друга страна съм била свидетел на момиче, държано строго  на какво е способно като усети свободата да правиш какворо ти си решиш. Затова аз поне съм за първич вариант - нека да знае, че може да направи това което иска (тоест аз нчма как да го спра ако иска да опита наркотик) , но да не бъде привлечен от това нещо... Както с отдалечаването - да, отдалечава се, но знае, че на улицата не се ходи, не се говори с непознати и т.н...
Малко ми е объркано, дано сте ме разбрали правилно

Това са цитати от някакъв сайт, но много точно описват как трябва да възпитаме децата си.. И това имам в превид под свобода, или по - точно самостоятелност...

ЗАПОМНЕТЕ! Наркотици употребяват неуверените в себе си хора, които не искат да носят отговорност за живота си. Силните, смелите, оригиналните и самостоятелните хора намират възможност да изявят себе си без наркотици!
Отстоявай личността и свободата си дори и когато ти внушават да пиеш алкохол или да вземеш наркотик!

Ако имаш неприятности, поговори с приятел, потанцувай, спортувай, отиди на фитнес или се качи в планината!

Винаги има друга алтернатива!

И пак завъртаме врътката към отношенията родители-деца, вечният конфликт между поколенията.