Моето раждане започна с изтичане на водите в 22 ч. (тъкмо се опънах с пъшкане на дивана и усетих остра стягаща кратка болка в корема и едно "пук" - и рипнах като младо яре ( с 22 кила отгоре !!!) да не намокря дивана). В 23 ч. бяхме в Шейново- около половин час ми писаха документите, през това време имах контракции само леко болезнени. Между другото се оказа, че водите ми са зелени и трябва да се бърза (аз се ошашках окончателно за бебето). За половин час ме вързаха на монитор. Прегледаха ме - 4-5 см. разкритие. Система окситоцин в 12,15ч. В 12,45 вече си виех от болка(окситоцина ми разказа играта,но бебчо трябваше да излиза бързо). След 4-5 контракции на родилния стол в 1,30 родих. Следва шиене с пълна упойка - шийка, влагалище и епизиотомия, и събуждане в 2,30ч. Всичко (без шиенето) - 3,5 часа !
- Публикувана: 9 авг. 2008, 11:45 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2008, 23:27 ч.
някои може ли да разкаже за своето раждане?
И моето второ раждане беше мн.бързо и лесно.В 9:40ч. отидох в болницата,защото водите ми изтичаха по малко,но без никаква болка.Когато ме прегледаха се установи че съм с почти пълно разкритие.Включиха ми система за да ми предизвикат контракции и след няколко по сериозни напъна в 10:25ч. родих едно голямо бебе(4.420кг.) 
Здрасти... аз не можех да повярвам, когато всичко стана. Водите започнаха да ми текът в 22ч и то много слабо защото дупката е била отгоре, с мъжо тръгнахме към болницата пешачката и така си докарах 6 см разкритие. Приеха ме в 00ч и минути някакви, аз се изкефих на датата, клизми-мизми после в предродилна, епидурална, напъни, но нищо не ставаше, така 3 часа, стигнах 10см и решиха че ще ме режат, бебчо се оказа много заклещен за жалост и така родих в 4и13 през нощта. Най-хубавия момент в живота ми нищо, че го проспах 
Моята бебка си остана седалищно и беше ясно, че нещата отиват към секцио. Имах уговорка с лекар, който щеше да ме оперира, за конкретна дата, но предишния ден следобяд 
плановете ни се развалиха не по моя и не по негова вина. Оставаха ми 10 дни до термин и трябваше бързо да се преориентирам.
В деня на планираното, но несъстояло се секцио, с мъжът ми отидохме да говорим с друг лекар в друга болница, за да насрочим дата и т.н. При прегледа се оказа, че почти нямам околоплодни води, а със сигурност не бяха изтекли
, плацентата ми стара, още от началото на 9-ти месец, тоновете - ок, слава богу! Имах и контракции, които не усещах, само ми беше почти нон стоп твърд корема, но и това от отдавна. Прегледаха ме вагинално и се оказа, че съм с 4см разкритие, което ме изуми, лекарят беше категоричен, че няма да ме пусне да си ходя и ще оперира същия ден.
Трябваше обаче първо да изроди пациентка, която приеха заедно с мен с 6см разкритие. След прегледа контракциите ми станаха болезнени, околко 30мин по-късно вече бяха на 2мин, а междувременно ме потготвяха за операция. Лекарят реши, че повее не може да се чака и бързо ме вкараха в операционната, после спинална упойка и след няма и 10мин извадиха бебка
Бях изумена от това колко бързо се развиха нещата, но имах много голямо доверие на екипа и бях максимално спокойна
.
Като цяло имам изключително положителни спомени и впечатления, въпреки непередвидената ситуация, и пожелавам на всеки такова леко раждане
!
Положителната нагласа също е от огромно значение
!
плановете ни се развалиха не по моя и не по негова вина. Оставаха ми 10 дни до термин и трябваше бързо да се преориентирам. В деня на планираното, но несъстояло се секцио, с мъжът ми отидохме да говорим с друг лекар в друга болница, за да насрочим дата и т.н. При прегледа се оказа, че почти нямам околоплодни води, а със сигурност не бяха изтекли
, плацентата ми стара, още от началото на 9-ти месец, тоновете - ок, слава богу! Имах и контракции, които не усещах, само ми беше почти нон стоп твърд корема, но и това от отдавна. Прегледаха ме вагинално и се оказа, че съм с 4см разкритие, което ме изуми, лекарят беше категоричен, че няма да ме пусне да си ходя и ще оперира същия ден.Трябваше обаче първо да изроди пациентка, която приеха заедно с мен с 6см разкритие. След прегледа контракциите ми станаха болезнени, околко 30мин по-късно вече бяха на 2мин, а междувременно ме потготвяха за операция. Лекарят реши, че повее не може да се чака и бързо ме вкараха в операционната, после спинална упойка и след няма и 10мин извадиха бебка
Бях изумена от това колко бързо се развиха нещата, но имах много голямо доверие на екипа и бях максимално спокойна
.Като цяло имам изключително положителни спомени и впечатления, въпреки непередвидената ситуация, и пожелавам на всеки такова леко раждане
!Положителната нагласа също е от огромно значение
!
На обяд почнаха да ми изтичат водите (и продължиха да си текат до вечерта). Седях си в нас и си чатех с мъжо и шефката и им обяснявам, че се случва "нещо" 
Мъжо пита да идва ли, аз:"А, има време". В 16 ч отидохме в болницата, според мен само да видя какво ми е, приеха ме веднага. Имах и контракции, но не те бяха показателни, защото ги имах от 6-тия месец. Няколко часа вечерта ми се губят - доста силна беше болката, та вече не знаех какво ми се случва. В полунощ се наложи да ми сложат спинална упойка - разкритието беше много малко и не мърдаше, а контракциите бяха брутално силни. Родих 20 мин след упойката, направиха епизиотомия, за да избегнат разкъсвания.
Няма да забравя като видях Ива за първи път - беше цялата покрита с нещо бяло и миришеше много хубаво
Мъжо пита да идва ли, аз:"А, има време". В 16 ч отидохме в болницата, според мен само да видя какво ми е, приеха ме веднага. Имах и контракции, но не те бяха показателни, защото ги имах от 6-тия месец. Няколко часа вечерта ми се губят - доста силна беше болката, та вече не знаех какво ми се случва. В полунощ се наложи да ми сложат спинална упойка - разкритието беше много малко и не мърдаше, а контракциите бяха брутално силни. Родих 20 мин след упойката, направиха епизиотомия, за да избегнат разкъсвания.Няма да забравя като видях Ива за първи път - беше цялата покрита с нещо бяло и миришеше много хубаво
Аз родих със секцио. По мое желание. Така бях решила от момента, в който разбрах, че съм бременна. Запознах се с всичко, което имах възможност да намеря за този начин на раждане. И това ми помогна с нагласата за самото раждане. Датата на секциото беше 2 дни преди термина ми. Ден преди датата влязох в Шейново. Слушаха тоновете на бебчо, правиха ми изследвания. На следващият ден сутринта ме извикаха за клизма. След това ме свалиха на етажа, където са родилните зали. Умирах от страх, въпреки, че психически бях настроена доста положително. Обаждах се на майка ми и не можех да кажа нито дума от вълнение, гласа ми трепереше и хълцах от рев. Скоро щях да се срещна с човека, който ще промени света ми. Вкараха ме в залата за секцио, сложиха ми катетър /гадничко си беше/, след това ми сложиха спинална упойка, легнах и спрях да усещам от гърдите надолу. Исках да говоря с някой, за това се заприказвах с асистентката на анестезиолога. Много слдака беше. От време на време питах лекарката, която превеше секциото какво става, колко има до момента, в който ще видя дъщеря си. Бях си намислила няколко неща, които исках да й кажа когато я видя. И тогава я видях - малка, ревяща, прекрасна и МОЯ. Беше 11:20 часа. Дадоха ми я да я целуна, а аз бях толкова онемяла от щастие, че си забравих това, което исках да й кажа. То на практика дума не излезе от устата ми. Разплаках се, това бяха най-щастливите сълзи. Започнаха да я мерят и теглят, а аз подпитвах дали си има всичко. Казаха ми, че всичко й е наред и ще я заведат в детското отделение при останалите бебенца. Тогава изпитах болката от първата раздяла. Но усешанията, които бошуваха в душата и сърцето ми, ме караха да мисля за това което ми предстои като майка. Господи, колко щастие може да изпита една майка. Зашиха ме и ме отведоха в реанимация. Започнах да звъня по телефона като луда, исках целя свят за разбере за МОЕТО ЧУДО. По-късно следобяд, упойката беше преминала и започнах да си раздвижвам краката. През нощта не мигнах, в стремеж да се раздвижа напълно. А на сутринта, като дойдоха рехабилитаторите, скочих от леглото. Нямах търпение да отида там, където мога да видя детенцето си. В 10 часа ми я донесоха. И от тогава връзката ми с нея се изгражда и обоготява. Обичам не е точната дума за това, което изпитвам, за това какво е в мен. То е нещо, което само една жена, станала майка може да го усети. Тя е моят свят, моят въздух, моят живот!!! Тя е моята МАРГАРИТА!
Аз родих със секцио. По мое желание. Така бях решила от момента, в който разбрах, че съм бременна. Запознах се с всичко, което имах възможност да намеря за този начин на раждане. И това ми помогна с нагласата за самото раждане. Датата на секциото беше 2 дни преди термина ми. Ден преди датата влязох в Шейново. Слушаха тоновете на бебчо, правиха ми изследвания. На следващият ден сутринта ме извикаха за клизма. След това ме свалиха на етажа, където са родилните зали. Умирах от страх, въпреки, че психически бях настроена доста положително. Обаждах се на майка ми и не можех да кажа нито дума от вълнение, гласа ми трепереше и хълцах от рев. Скоро щях да се срещна с човека, който ще промени света ми. Вкараха ме в залата за секцио, сложиха ми катетър /гадничко си беше/, след това ми сложиха спинална упойка, легнах и спрях да усещам от гърдите надолу. Исках да говоря с някой, за това се заприказвах с асистентката на анестезиолога. Много слдака беше. От време на време питах лекарката, която превеше секциото какво става, колко има до момента, в който ще видя дъщеря си. Бях си намислила няколко неща, които исках да й кажа когато я видя. И тогава я видях - малка, ревяща, прекрасна и МОЯ. Беше 11:20 часа. Дадоха ми я да я целуна, а аз бях толкова онемяла от щастие, че си забравих това, което исках да й кажа. То на практика дума не излезе от устата ми. Разплаках се, това бяха най-щастливите сълзи. Започнаха да я мерят и теглят, а аз подпитвах дали си има всичко. Казаха ми, че всичко й е наред и ще я заведат в детското отделение при останалите бебенца. Тогава изпитах болката от първата раздяла. Но усешанията, които бошуваха в душата и сърцето ми, ме караха да мисля за това което ми предстои като майка. Господи, колко щастие може да изпита една майка. Зашиха ме и ме отведоха в реанимация. Започнах да звъня по телефона като луда, исках целя свят за разбере за МОЕТО ЧУДО. По-късно следобяд, упойката беше преминала и започнах да си раздвижвам краката. През нощта не мигнах, в стремеж да се раздвижа напълно. А на сутринта, като дойдоха рехабилитаторите, скочих от леглото. Нямах търпение да отида там, където мога да видя детенцето си. В 10 часа ми я донесоха. И от тогава връзката ми с нея се изгражда и обоготява. Обичам не е точната дума за това, което изпитвам, за това какво е в мен. То е нещо, което само една жена, станала майка може да го усети. Тя е моят свят, моят въздух, моят живот!!! Тя е моята МАРГАРИТА!
Прекрасен разказ
От сутринта имах леки болки. Отидох в болницата за запис на тоновете, защото преносвах. Беше неделя и моят лекар почиваше. Направиха ми запис на тоновете, казаха, че записът не отчита контракции и днес няма да раждам. Прибрах се, а болките все повече се засилваха. Към 9.30 вечерта бяха нетърпими и тръгнах към болницата. Там обясних на акушерката, че май ме боли, но са ми казали, че днес няма да раждам. Тя ме качи на втория етаж и ме включи на монитор за запис на тоновете. След малко дойде дежурната лекарка, прегледа ме и се оказа, че съм с 5см разкритие. Обадих се на моя лекар, после попълвах документи, мериха ми таза, бръснене, клизма. След това ми сложиха система с гликоза, защото исках упойка. Дойде моят лекар, спука ми мехура, сложиха ми епидурална. След два часа упойката ме пусна, сложиха ми втора доза. Половин час по-късно родих. Наложи се епизотомия, защото бебето беше голямо и тръгна с ръката напред.
Може.
Беше 27.03.08 г. Бях с бронхит и не можех да спя втора поредна нощ.Имах ужасна кашлица.До термин имаше още 12 дни.
В 2 сутринта усетих стягане на коремчето придружено с леки менструални болки.Така или иначе не можеха да спя та си викам да засека на колко време е това.Бяха на 10 мин.От 2 до 5 сутринта засичах контракции.Мъжо спинкаше.Станах и се дотътрих до банята.Тогава видях кървавото зацапване и се разтреперих от вълнение.Хвана ме страх.Вече знаех,че се започва.Разходих се из стаите за да се успокоя.Обадих се на доки,обясних му какво е положението (половината от това,което му казах не чу понеже гласа ми почти го нямаше) и понеже съм от Бургас,а клиниката където раждах в Сливен ни посъветва да тръгваме.Събудих мъжо,а той се стресна,милия.Стана и започна да се приготвя трескаво.А аз му викам,спокойно,недей да бързаш има още много време...А той,как...от 2 часа имаш болки....защо не ме събуди...
Тръгнахме и за час и половина бяхме в клиниката.Контракциите си продължаваха на 10 мин и болката се усилваше постепенно.
Приха ме.Облякох една тяхна нощница и ме качиха в предродилна да чуят тоновете на бебо.Да ви кажа честно мразя тази машина
,така ме натискаха коланите по коремчето,после ми оставаха белези,а все си мислех,че това не е добре за бебчето ми 
Стана обяд.Доки реши,че трябва да ми направи разкритие.Мамка му,адски много,ужасно много ме болеше
Тогава се разплаках.Ужасно беше.Болките се усилиха,но контракциите си бяха на 10 мин.
В 2 седобед,ми биха мускулна инжекция за подготовка на матката.След тази инжекция вече много боляха контракциите.Казаха на мъжо да си ходи.А аз не искаааааах.Не исках да оставам съвсем сама.Страх ме беше.Гледах го как се качва в колата от прозореца и плаках.Бях сама в стаята в която по-късно щеше да ме настанят.Шептях си,моля те не си тръгвай...не ме оставяй...Излязох от стаята и започнах с разходките.Често минавах покрай отделението за бебчета.И там зад голямото стъкло ги гледах,наредени като хлебчета,така мънички.Не можех да осъзная,че съвсем скоро и аз ще имам едно такова.Изглеждаше ми невъзможно.В 4 седобед ми биха втората мускулна.В 6 третата последната.Вече ужасно ме болеше и все си поватрях,че остава още малко.Викам си щом така силно ме боли,значи до вечерта ще съм родила...Периодично ме проверяваха за разкритие.В 9 вечерта бях с 4 см.Викам си,това не може да е истина,за толкова време толкова малко...Вече не можех да ходя.Седях права до прозореца,стиснала парапета.Като дойдеше контракция,броях и дишах.Предтставях си чистата...от 10 до 0,така през 3 мин.Мечтаех си за упойка.Представях си как ми я слагат и ми олеква...
В полунощ останах сама в предродилна.Една от дежурните акушерки беше при мен и спеше на едно от леглата.Така бях изморена.Треперех и едва се държах на краката си,а не можех да легна.В 3 сутринта,след преглед за разкритие се оказа,че имам повече от 7 см. 
зарадвах се.От тук нататъче знаех,че ще има най-много час,два...
ложиха ми система,започнах да се разхождам.Но не успявах особено,че от болка се сковавах.Малко след това ме сложиха да легна и ми спукаха водите.Не видях с каво,не усетоих нищо.Не ми правиха и клизма,нито ме бръснаха (бях се погрижила точно предния ден).
Накараха ме да напъвам.Цялото легло стана мокро.Помогнаха ми да си сменя нощницата.Станах пак да се разхождам.И ето - ужасната болка утихна и усещах,че ми се ходи по голяма нужда.Казах си,започва се.Качих се на магарето и започнах да напъвам.Лекаря ми поиска разрешение да ми помогне като ме натиска по корема.Първия път го избутах,а той ми се ядоса.
После казах,да става каквото ще.Напънах силно,а той ме натисна.Стан ми черно пред очите,виждах жълти и зелени точки и чертики.Тогава го чух...та си викам,боже това е моето бебе!
Подадоха го на неонатолозите да го изчистят.Исках да извъртя глава за да го видя,но толкова бях изморена,че едва успях да се усмихна.Показаха ми го,цунках го по бузката.Господи,най-прекрасната малка бузка,толкова мека и мъничка...
Тогава толкова много исках да не съм изморена и да си го оставят при мен.Не исках да спя,не исках да ми слагат упойка за шевовете...Исках него,тогава и вднага...Страх ме беше,че после като се събудя него няма да го има...Но той си беше там и ме чакаше!Най-мъничкото човече на света.Моето малко ангелче с умни очички и едно сладко носленце!
Беше 27.03.08 г. Бях с бронхит и не можех да спя втора поредна нощ.Имах ужасна кашлица.До термин имаше още 12 дни.
В 2 сутринта усетих стягане на коремчето придружено с леки менструални болки.Така или иначе не можеха да спя та си викам да засека на колко време е това.Бяха на 10 мин.От 2 до 5 сутринта засичах контракции.Мъжо спинкаше.Станах и се дотътрих до банята.Тогава видях кървавото зацапване и се разтреперих от вълнение.Хвана ме страх.Вече знаех,че се започва.Разходих се из стаите за да се успокоя.Обадих се на доки,обясних му какво е положението (половината от това,което му казах не чу понеже гласа ми почти го нямаше) и понеже съм от Бургас,а клиниката където раждах в Сливен ни посъветва да тръгваме.Събудих мъжо,а той се стресна,милия.Стана и започна да се приготвя трескаво.А аз му викам,спокойно,недей да бързаш има още много време...А той,как...от 2 часа имаш болки....защо не ме събуди...
Тръгнахме и за час и половина бяхме в клиниката.Контракциите си продължаваха на 10 мин и болката се усилваше постепенно.
Приха ме.Облякох една тяхна нощница и ме качиха в предродилна да чуят тоновете на бебо.Да ви кажа честно мразя тази машина
,така ме натискаха коланите по коремчето,после ми оставаха белези,а все си мислех,че това не е добре за бебчето ми Стана обяд.Доки реши,че трябва да ми направи разкритие.Мамка му,адски много,ужасно много ме болеше
Тогава се разплаках.Ужасно беше.Болките се усилиха,но контракциите си бяха на 10 мин.
В 2 седобед,ми биха мускулна инжекция за подготовка на матката.След тази инжекция вече много боляха контракциите.Казаха на мъжо да си ходи.А аз не искаааааах.Не исках да оставам съвсем сама.Страх ме беше.Гледах го как се качва в колата от прозореца и плаках.Бях сама в стаята в която по-късно щеше да ме настанят.Шептях си,моля те не си тръгвай...не ме оставяй...Излязох от стаята и започнах с разходките.Често минавах покрай отделението за бебчета.И там зад голямото стъкло ги гледах,наредени като хлебчета,така мънички.Не можех да осъзная,че съвсем скоро и аз ще имам едно такова.Изглеждаше ми невъзможно.В 4 седобед ми биха втората мускулна.В 6 третата последната.Вече ужасно ме болеше и все си поватрях,че остава още малко.Викам си щом така силно ме боли,значи до вечерта ще съм родила...Периодично ме проверяваха за разкритие.В 9 вечерта бях с 4 см.Викам си,това не може да е истина,за толкова време толкова малко...Вече не можех да ходя.Седях права до прозореца,стиснала парапета.Като дойдеше контракция,броях и дишах.Предтставях си чистата...от 10 до 0,така през 3 мин.Мечтаех си за упойка.Представях си как ми я слагат и ми олеква...
В полунощ останах сама в предродилна.Една от дежурните акушерки беше при мен и спеше на едно от леглата.Така бях изморена.Треперех и едва се държах на краката си,а не можех да легна.В 3 сутринта,след преглед за разкритие се оказа,че имам повече от 7 см. зарадвах се.От тук нататъче знаех,че ще има най-много час,два...ложиха ми система,започнах да се разхождам.Но не успявах особено,че от болка се сковавах.Малко след това ме сложиха да легна и ми спукаха водите.Не видях с каво,не усетоих нищо.Не ми правиха и клизма,нито ме бръснаха (бях се погрижила точно предния ден).
Накараха ме да напъвам.Цялото легло стана мокро.Помогнаха ми да си сменя нощницата.Станах пак да се разхождам.И ето - ужасната болка утихна и усещах,че ми се ходи по голяма нужда.Казах си,започва се.Качих се на магарето и започнах да напъвам.Лекаря ми поиска разрешение да ми помогне като ме натиска по корема.Първия път го избутах,а той ми се ядоса.
После казах,да става каквото ще.Напънах силно,а той ме натисна.Стан ми черно пред очите,виждах жълти и зелени точки и чертики.Тогава го чух...та си викам,боже това е моето бебе!Подадоха го на неонатолозите да го изчистят.Исках да извъртя глава за да го видя,но толкова бях изморена,че едва успях да се усмихна.Показаха ми го,цунках го по бузката.Господи,най-прекрасната малка бузка,толкова мека и мъничка...
Тогава толкова много исках да не съм изморена и да си го оставят при мен.Не исках да спя,не исках да ми слагат упойка за шевовете...Исках него,тогава и вднага...Страх ме беше,че после като се събудя него няма да го има...Но той си беше там и ме чакаше!Най-мъничкото човече на света.Моето малко ангелче с умни очички и едно сладко носленце!
Първото ми раждане беше планово секцио-никакви болки, легнах на операционната и след 5 минутки се роди бебка.
Второто също трябваше да е планово, но започна да ме наболява корема и ми направиха спешно секцио.Общо взето при мен нямаше болки, но за това пък имаше огромно количество СТРАХ-като малко дете плаках, чак ме е срам сега като се сетя.......
Второто също трябваше да е планово, но започна да ме наболява корема и ми направиха спешно секцио.Общо взето при мен нямаше болки, но за това пък имаше огромно количество СТРАХ-като малко дете плаках, чак ме е срам сега като се сетя.......