Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 65 отговора
Здравейте! Регистрирана съм във форума,но предпочитам да напиша историята си инкогнито, защото и половинката ми влиза тук.

Незнам как точно да формулирам проблема си,но се надявам да ме разберете.

   Накратко. С половинката ми се познаваме от около 4 години,преди 2 започна нашата връзка, а след 2 месеца заживяхме заедно - в дома на родителите ми, на отделен етаж. В момента съм бременна в 6-месец.
  Проблемите почнаха със заживяването ни заедно. Мн бързо лъснаха косурите ни и дойде разочарованието между красивите думи и действителността. Не искам да обвинявам никой, за мен грешка имаме и двамата. Аз го обвинявам, че немога да разчитам на него - винаги отлага нещата, че неможе да се грижи за семейство, че не е достатъчно мил и грижовен. Неговото виждане е, че аз трбява да го предразполагам за да направи каквото и да е, дори секс. А мен кой ще ме предразположи?? Немога да кажа, че няма и хубави черти - помага ми в домакинството например, но при първото сдърпване и го е използвал срещу мен. Не че аз съм цвете за мирисане. Редовно се караме, после уж се разбираме,но следващия път започваме пак със старите неща. Разделяхме се няколко пъти, но бързо се събирахме, уж осъзнали се. В момента даже ходим на семейна консултация,но....продължаваме да се разминаваме.
 Дразня се ужасно - казва ми пази се,но самия той не ме пази. Като му кажа да спре климатика, че ми е студено - се лигавя. като му кажа, че неискам гости, защото съм уморена - не му пука. Дори от снощи има пресен пример. Покани уж за малко негов познат със семейството му,въпреки че му казах че искам да си лягам. Еми...мн искам. Днес нямаше желание за почти нищо, само за тъпата му  игразаради която меоже да стане в 6 сутринта,но не и заради мен. И хайде пак всичко върху мен и ако не го направя, защото не ми се прави.....аз съм лоша. Скарахме се, отиде в другата стая и там си стоя, докато не стана време да излизаме - бяхме какнени на рожден ден на едно от децата на снощните ни гости, който само да поясня той знае, че не харесвам. Опитах да подхвана някакъв разговор, макар и не дружелюбно, а той: Ще ме дразниш ли? . Е после като ме пита, ще хдоя ли с него, отказах : Не искам да те дразня! И той - То се е видяло, че само ще ме изкагаш. Еми...както каже.
  Не ме разбирайте погрешно, не обвинявам само него, въпроса по скоро ми е : Има смисъл да сме заедно, щом неможем да се направим щастливи, неможем да разрешаваме дребните си проблеми, а стигаме до скандали? Признавам , че съм малко труден характер, но в никакъв случай лоша. По скоро проблема ми е, че слагам неговите желания пред мойте и очаквам същото. Но както и да е..Има сисъл да сме заедно щом нещата не се получават, а ние явно не сме способни да ги променим????

Благодаря, преварително  Hug
Цитирай

под голямата лоза

Мнения: 7 727
За какъв смисъл изобщо говориш?
Та ти си бременна!
Нормално е в такъв период да си по- чуствителна
(което междувпрочем той трябва да разбира),
но чак пък за раздяла в момента изобщо не може да се говори.

Виж, като се роди детето всичко ще се промени на 360`.
Той- също.
Изчакай още малко, имайй търпение и после чак
може да седнеш да си правиш равносметките
и да взимаш такива генерални решения Peace
Цитирай


Мнения: 486
Истински съвет не мога да ти дам,но винаги съм била за това една двойка преди да предприеме сериозни крачки ( разбирай дете или брак) в живота си,да се събере да живее заедно,за да може ,като   "лъснат кусурите"( защото всеки си ги има), да видят дали аджеба си подхождат или не. Могат ли да живеят с тези кусури, склонни ли са на компромиси,ако не,всеки по пътя си.
Пожелавам ти да си намериш щастието!
Цитирай


Мнения: 11 166
Аз пък не мисля като кукуРУСКА
Казваш, че проблемите ви са започнали още когато сте заживели заедно, а ти тогава едва ли си била бременна. За мен това са дребни, ежедневни неща, а щом се карате за подобни дреболии то представи си какво ще е за по-сериозните неща. Как ще те подкрепя този мъж занапред? Как ще се грижи за детето заедно с теб? Ще може ли да поставя него на първо място, или ще става в 6ч за да си играе на играта?
Опитайте се да постигнете някакъв консенсус, изградете ясни и точни правила кое може, кое не може, кое ви е приятно и кое не. Ако не може да се съобразявате един с друг, то тогава няма и смисъл да продължавате. Ако всеки ще прави на пук на другия, ще има подобни сърдения, цупения, коментари и т.н. според мен не си струва.
Цитирай

Варна

Мнения: 148
Все едно за моя брак говориш, ние минахме през абсолютно същия етап и хиляди пъти сме били пред дилемата да останем ли заедно или да се разделим.С тази разлика, че вече имахме дете. Не искам да те плаша, но като се роди детето по-добре няма да стане, напротив. Това, че си бременна едва ли е причина да приемеш живот в мъка занапред. Предлагам ти да се разделите за малко или съвместно решение, за да се отдалечите от ситуацията и да я оцените по-неутрално или пък да го напуснеш с цел да го стреснеш малко, ако държи наистина на теб, ако има все пак нещо истинско между вас, то ще изпъкне
Цитирай
кукуРУСКА  Пробллемите ни не са от бременността ми. И въпросите,който си задавам сега, съм ги задавала и преди това, но от страх не съм правила решителната крачка, а съм се връщала или аз съм звъняла да искам прошка. Най-лошото е, че не съм сигурна дали го обичам  Confused  

Темите  Много правилно си ме разбрала  Peace  Правила няма как да наложим, занего това е напълно невъзножно и ъпсурд да ги спазва. Незнам как би било при реална ситуация,но веднъж си говорихме за бебчето и аз му викам: Е, понякога ще ставаш и ти нощно време и ще се грижиш за нея! А той побесня: "Все гледаш да не си прецакана, мислиш ли че е уместно да работя цял ден и вечер да дежуря за детето ?"  Crying or Very sad  Само да поясня, че в момента работата му е страшно лека, почти по цял ден седи на бюрото и няма никакво психическо натоварване
Цитирай
Mirama извинявай, втория отговор е по твоя коментар

Mара Подробната  Права си, но все се надявах, че нещата ще се променят, но явно жестоко съм се заблуждавала. Нямам повече сили и желание да се боря. Губя вяра в нас

Albenafeld  И все пак вие справихте ли се? Тъпото е, че работим заедно и няма как да спрем вякакъв контакт. А и несъм сигурна дали за една седмица или две ще осъзнаем реално как стоят нещата. Нали сме пробвали. Не минават и два дена и вече сме осъзнали, че се обичаме и после пак забравяме
Цитирай
След като си задаваш тези въпроси от толкова време, и като не си сигурна че този човек ще може да се промени, как можа да забременееш? А по между другото, бременността планирана ли е, или просто така стана и решихте да го оставите?
Знам че звуча доста грубо, но ако аз съм на твоето място, не бих допуснала да забременея при положение че,  не може да се грижи за семейство, че не е достатъчно мил и грижовен, и т.н.

П.П. Той как реагира като разбра че си бременна?
Цитирай

под голямата лоза

Мнения: 7 727
кукуРУСКА  Пробллемите ни не са от бременността ми. И въпросите,който си задавам сега, съм ги задавала и преди това, но от страх не съм правила решителната крачка, а съм се връщала или аз съм звъняла да искам прошка. Най-лошото е, че не съм сигурна дали го обичам  Confused  
....
А защо, тогава не помисли за това преди да влезнеш в 6- месец? Thinking
Ти явно си решила, че трябва да се разделите...
Е, действай тогава.
Колкото по- бързо, толкова по- добре...
...щом и брачния консултант не помага....действай! Peace
Цитирай
  Не е станала грешка, говорили сме си за дете - желано е, май доста се заблуждавахме, че след това нещата биха тръгнали в друга посока, но явно сме сгрешили. Зарадва се много когато му съобщих, но рядко отделя време за  коремчето.
Колкото до това, защо сме още заедно - Досега винаги поемах отговорността за грешките върху мен и обвинявах себе си за неразбирателството ни. И сега я поемам,но..... Щом не съм достойна за него, давам му свободата. Не искам да го товаря с мойте грижи и неволи.
Цитирай

София

Мнения: 26 034
Щом се е съгласил да ходите на семейна консултация, значи е готов да направи нещо по въпроса. Не зная от колко време ходите там, но може би очакванята ти за промяна са изпреварили възможното.

на мен цялата тази история ми звучи много странно. Противоречиво е всичко - хем се дразни и т.н., хем ходите на семейна консултация.
Цитирай

Русе

Мнения: 2 909
Най-простото решение е да се разделите. И аз не искам да бъда груба, но ми се струваш малко незряла...а може и "лиготията", която усещам да се дължи и на бременността ти!Не ме разбирай погрешно, не искам да те обидя!
Според мен
1.вие още не сте си напаснали характерите.
2.подобни истории ги има и в "най-добрите" семейства-още мноооого компромиси ще трябва да направиш, независимо с кого живееш
3.не очаквай думата "любов" да кънти в ушите ти, когато го видиш!С времето обичта преминава през различни фази и нещата придобиват различни измерения.
4.Аз не бих взела важно решение по време на бременност-не за друго, а защото осъзнавам риска да се поддам на въздействието на хормоните си и да взема грешно решение
Цитирай


Мнения: 4 162
Компромиси са нужни винаги и от двете страни. Аз лично ги мразя, но достатъчно узрях с годините, за да знам, че са необходимост, без която не може.
На твое място не бих се разделила с бащата на детето което чакам, само заради това, което описваш. Незряло е. И то много.
Цитирай


Мнения: 26 193
Първо се отделете в собствен дом.
После си поставете условията.
Ако се напснете, ок, ако не - който от къде е.
Това се прави преди детето, но щом си бременна, по-добре късно, отколкото ...

... помага ми в домакинството например ...

Ха-ха, че кой е казал, че домакинството е товя работа newsm78 то е задължение на двамата, колкото ти живееш в този дом, толкова и той. Половината от работата за свършване е негова, разделете си го и всеки да си гледа неговата част, а докато си бременна, ще върши И твоята.
Цитирай

Варна

Мнения: 148
[

Albenafeld   И все пак вие справихте ли се? Тъпото е, че работим заедно и няма как да спрем вякакъв контакт. А и несъм сигурна дали за една седмица или две ще осъзнаем реално как стоят нещата. Нали сме пробвали. Не минават и два дена и вече сме осъзнали, че се обичаме и после пак забравяме
[/quote]

Много ще ви е трудно...ние много се кара(х)ме...не смея да говоря в минало време, детето доооста усложняваше ситуацията, засилваше напрежението...нетърпимо ставаше, ама вече е много по-трудно да си тръгнеш с дете на ръце и да намериш смисъл в нещо друго,някъде другаде...някой ден когато човечето стане реалност надявам се ще осъзнаете, че вие сте най-важни за него, че той винаги ще е негов татко, а ти негова майка и всичко друго остава на заден план. Важно е да ИСКАТЕ да сте заедно и да търсите ЗАЕДНО начин
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 65 отговора