Здравейте! Регистрирана съм във форума,но предпочитам да напиша историята си инкогнито, защото и половинката ми влиза тук.
Незнам как точно да формулирам проблема си,но се надявам да ме разберете.
Накратко. С половинката ми се познаваме от около 4 години,преди 2 започна нашата връзка, а след 2 месеца заживяхме заедно - в дома на родителите ми, на отделен етаж. В момента съм бременна в 6-месец.
Проблемите почнаха със заживяването ни заедно. Мн бързо лъснаха косурите ни и дойде разочарованието между красивите думи и действителността. Не искам да обвинявам никой, за мен грешка имаме и двамата. Аз го обвинявам, че немога да разчитам на него - винаги отлага нещата, че неможе да се грижи за семейство, че не е достатъчно мил и грижовен. Неговото виждане е, че аз трбява да го предразполагам за да направи каквото и да е, дори секс. А мен кой ще ме предразположи?? Немога да кажа, че няма и хубави черти - помага ми в домакинството например, но при първото сдърпване и го е използвал срещу мен. Не че аз съм цвете за мирисане. Редовно се караме, после уж се разбираме,но следващия път започваме пак със старите неща. Разделяхме се няколко пъти, но бързо се събирахме, уж осъзнали се. В момента даже ходим на семейна консултация,но....продължаваме да се разминаваме.
Дразня се ужасно - казва ми пази се,но самия той не ме пази. Като му кажа да спре климатика, че ми е студено - се лигавя. като му кажа, че неискам гости, защото съм уморена - не му пука. Дори от снощи има пресен пример. Покани уж за малко негов познат със семейството му,въпреки че му казах че искам да си лягам. Еми...мн искам. Днес нямаше желание за почти нищо, само за тъпата му игразаради която меоже да стане в 6 сутринта,но не и заради мен. И хайде пак всичко върху мен и ако не го направя, защото не ми се прави.....аз съм лоша. Скарахме се, отиде в другата стая и там си стоя, докато не стана време да излизаме - бяхме какнени на рожден ден на едно от децата на снощните ни гости, който само да поясня той знае, че не харесвам. Опитах да подхвана някакъв разговор, макар и не дружелюбно, а той: Ще ме дразниш ли? . Е после като ме пита, ще хдоя ли с него, отказах : Не искам да те дразня! И той - То се е видяло, че само ще ме изкагаш. Еми...както каже.
Не ме разбирайте погрешно, не обвинявам само него, въпроса по скоро ми е : Има смисъл да сме заедно, щом неможем да се направим щастливи, неможем да разрешаваме дребните си проблеми, а стигаме до скандали? Признавам , че съм малко труден характер, но в никакъв случай лоша. По скоро проблема ми е, че слагам неговите желания пред мойте и очаквам същото. Но както и да е..Има сисъл да сме заедно щом нещата не се получават, а ние явно не сме способни да ги променим????
Благодаря, преварително
Незнам как точно да формулирам проблема си,но се надявам да ме разберете.
Накратко. С половинката ми се познаваме от около 4 години,преди 2 започна нашата връзка, а след 2 месеца заживяхме заедно - в дома на родителите ми, на отделен етаж. В момента съм бременна в 6-месец.
Проблемите почнаха със заживяването ни заедно. Мн бързо лъснаха косурите ни и дойде разочарованието между красивите думи и действителността. Не искам да обвинявам никой, за мен грешка имаме и двамата. Аз го обвинявам, че немога да разчитам на него - винаги отлага нещата, че неможе да се грижи за семейство, че не е достатъчно мил и грижовен. Неговото виждане е, че аз трбява да го предразполагам за да направи каквото и да е, дори секс. А мен кой ще ме предразположи?? Немога да кажа, че няма и хубави черти - помага ми в домакинството например, но при първото сдърпване и го е използвал срещу мен. Не че аз съм цвете за мирисане. Редовно се караме, после уж се разбираме,но следващия път започваме пак със старите неща. Разделяхме се няколко пъти, но бързо се събирахме, уж осъзнали се. В момента даже ходим на семейна консултация,но....продължаваме да се разминаваме.
Дразня се ужасно - казва ми пази се,но самия той не ме пази. Като му кажа да спре климатика, че ми е студено - се лигавя. като му кажа, че неискам гости, защото съм уморена - не му пука. Дори от снощи има пресен пример. Покани уж за малко негов познат със семейството му,въпреки че му казах че искам да си лягам. Еми...мн искам. Днес нямаше желание за почти нищо, само за тъпата му игразаради която меоже да стане в 6 сутринта,но не и заради мен. И хайде пак всичко върху мен и ако не го направя, защото не ми се прави.....аз съм лоша. Скарахме се, отиде в другата стая и там си стоя, докато не стана време да излизаме - бяхме какнени на рожден ден на едно от децата на снощните ни гости, който само да поясня той знае, че не харесвам. Опитах да подхвана някакъв разговор, макар и не дружелюбно, а той: Ще ме дразниш ли? . Е после като ме пита, ще хдоя ли с него, отказах : Не искам да те дразня! И той - То се е видяло, че само ще ме изкагаш. Еми...както каже.
Не ме разбирайте погрешно, не обвинявам само него, въпроса по скоро ми е : Има смисъл да сме заедно, щом неможем да се направим щастливи, неможем да разрешаваме дребните си проблеми, а стигаме до скандали? Признавам , че съм малко труден характер, но в никакъв случай лоша. По скоро проблема ми е, че слагам неговите желания пред мойте и очаквам същото. Но както и да е..Има сисъл да сме заедно щом нещата не се получават, а ние явно не сме способни да ги променим????
Благодаря, преварително
Само да поясня, че в момента работата му е страшно лека, почти по цял ден седи на бюрото и няма никакво психическо натоварване 
то е задължение на двамата, колкото ти живееш в този дом, толкова и той. Половината от работата за свършване е негова, разделете си го и всеки да си гледа неговата част, а докато си бременна, ще върши И твоята. 
трябва да порасне и да разбере, че вече има отговорности 
/ не искам да давам погрешни съвети, но моята започна мн да ми помага след като се разделихме заради това, че се прави, че не чува и нищо не пипа- когато поиска да се съберем му казах- ако не ми помагаш край- и от тогава не го предразполагам а помага/ ама сега пък има други кахъри! 
Ама ми омръзна от превъзпитание- в крайна сметка не съм му майка/ 
Като се има предвид, че той мн добре знае, че предпочитам да поговорим/скараме и да стигнем до решение, отколкото да си мълчим и да чакаме времето да оправи нещата
