Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора
Здравейте на Всички,

Нова съм, но това не ми пречи да пиша и да търся мнения, съвети...
С моят съпруг си осиновихме две момченца през Април 2008. Оттогава минаха месеци, но отвътре нещо ме гложди.
Имаме си прекрасни родители - баби и дядовци, които всячески искат и ни помагат за което сме им много благодарни, НО...
свекъра и свекървата решиха, че ще ходят на море и искат ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да вземат големия син ( 2,5 год) с тях, защото било хубаво за него. Бидейки заедно с децата от няколко месеца само, аз се опълчих и казах, че детето ми не отива никъде без мен. Е, може би като порасне, няма да страдам толкова, че не ходиме заедно на почивка, но хора - ние сме от 4-5 месеца заедно. Всяка минутка е важна и ценна. Така стана, че насила отидохме с моят съпруг и свекърва и свекър и дете на море.
Там, в рамките на 5 дни аз изживях ужаса на това - да ти отнемат функциите и да те пратят за боб (примерно). Моята мила свъкърва и свекър през цялото време крадяха от нашите моменти - мама, тати и аз - кой да го заведе на плажа, а там кой да го избърше като излезе от водата, а както трябва да яде, а как до се облича, а къде спи и т.н. Чувствах се като излишен елемент, като НЕ-родител, като някакъв глупак, който независимо, че е родител от скоро няма идея това дете как да го управлява и менажира.
Така няколко сутрини осъмнах без детето - вече беше отишло на плажа с баба и дядо ( в 7,00 ч сутринта, не че се излежавам и не ми пука за детето), така аз докато му се карам за нещо ( с такт, разбира се) баба му го изнася от ресторанта уж да го "спаси" от суровата му майка и така нататък.
Да не говориме как съм събрала цялата си тъпота когато съм му приготвяла багажа.....мани,мани
Та така аз стигнах до извода, че ме ограбват - крадят ми най-важните моменти при адаптацията на детето към нас като родители и на родителите към детото. Полудях и понеже немога да викам или говоря на свекървата и свекъра, виках на мъжа си. А пък той - мълчеше, не искал да си разваля отношенията с родителите си. Плаках, виках и нищо. Прибрахме се успешно и сега тази инвазия се пренесе и у дома. Незнам как да се справя, а сърцето ми се къса, ИСКАМ ВЪЗДУХ ОТ СТРАНА НА РОДНИНИТЕ. Започнах да ги мразя и да търся под вола теле при всеки опит за внимание към децата от тяхна страна. Моля, помогнете!

Поздрави,
Деница
Цитирай


Мнения: 2 123
Не се втелявай!
Цитирай

София

Мнения: 9 301
Хи хи - аз ако почна да говоря за бабите няма да е толкова, колкото си написала ти, а ще изпиша страници и романи.
Изгони ги - направо им кажи това, което мислиш и пишеш тук и ги изгони, точка - така бих направила аз. Не че изгоних нашите баби, но всеки път като дойдат им казвам, че децата си имат майка и баща и те да не се правят на такива. А иначе големия изобщо не го пуснах със свеки на море - има си мама и тати, те ще го заведат като му дойде времето. Тя пък като се разсърди и е толкова сърдита, че не е едвала да го види от много, много време - ми супер, тъкмо не ме ядосва  Mr. Green. А пък и Дара го връща на бабите - само като ги види наоколо и изпада в такава истерия, че не е за описване - сигурно попива чувствата на майка си  Laughing
ПП Да се изясня - според мен за децата е най-важно да имат майка и баща. Когато майката или бащата не им е приятно дадено поведение, децата го усещат и се чувстват несигурни - така че по-добре се скарай и бъди спокойна, отколкото да таиш лоши чувства в теб. Пък и пак според мен е съвсем нормално след като толкова дълго си чакал децата си, да искаш да бъдеш с тях колкото се може повече и всяка намеса да те дразни.
« Последна редакция: пн, 11 авг 2008, 14:00 от Фоксче »
Цитирай

София

Мнения: 690
Деничка, пробвай да поговориш като зрял и интелигентен човек със свекито. Може пък и да разбере. Не знам какви са ви отношенията, мисля че едва ли сте на нож. Винаги има търкания между поколенията и разминаване в някои разбирания. Сигурно го прави с най-добри чувства и желания всичко това и въобще не и идва на ум точно този момент на откраднатите мигове. Ако не се получи с разговор, влез в ролята на лошата снаха, ама все някога ще ти потрябва и тая баба да застъпи на "вахта". А ако не става, дай да ги менкаме. Аз взимам твоите, ти - моите. Така ти ще можеш на воля да увикаш моето свеки, аз ще превъзпитам твоето. И после ще сме си обичните снахи.
За моята свекърва ми трябваха 13 години, за да я науча, че детето се облича еди как си. И сега се пробва на малката да сложи вълнено елече, когато ме няма ... Ама започна да и увира главата. В момента водим борба сутрин кой ще храни малката. Само дебне, как прошава детето и вече е направила попарата и го храни. Да мога аз да се наспя  Mr. Green
Цитирай

космополитно

Мнения: 929

Нова съм, но това не ми пречи да пиша и да търся мнения, съвети...

С моят съпруг си осиновихме две момченца през Април 2008. От тогава минаха месеци, но отвътре нещо ме гложди.
Имаме си прекрасни родители - баби и дядовци, които всячески искат и ни помагат за което сме им много благодарни, НО...
свекъра и свекървата решиха, че ще ходят на море и искат ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да вземат големия син ( 2,5 год) с тях, защото било хубаво за него...
Там, в рамките на 5 дни аз изживях ужаса на това - да ти отнемат функциите и да те пратят за боб (примерно). Моята мила свъкърва и свекър през цялото време крадяха от нашите моменти - мама, тати и аз - кой да го заведе на плажа, а там кой да го избърше като излезе от водата, а както трябва да яде, а как до се облича, а къде спи и т.н...
 Чувствах се като излишен елемент, като НЕ-родител, като някакъв глупак, който независимо, че е родител от скоро няма идея това дете как да го управлява и менажира.
Така няколко сутрини осъмнах без детето - вече беше отишло на плажа с баба и дядо ( в 7,00 ч сутринта, не че се излежавам и не ми пука за ...


Та така аз стигнах до извода, че ме ограбват - крадят ми най-важните моменти при адаптацията на детето към нас като родители и на родителите към детото. Полудях и понеже немога да викам или говоря на свекървата и свекъра, виках на мъжа си... Моля, помогнете!


Сега... аз свекърва нямам, но пък живеем в един апартамент три поколения... и ми викат, че съм "свекърва" Embarassed... и отбирам от тнова онова та да се опитам да ти дам идеи:

Първо ти потвърждаваш тезата, че нещата са такива каквито ги преживяваме, а не каквито са всъщност.
Никой не ти е открал детето, не те е дисквалифицирал-ти си го преживяла така! Поради какви предхождащи това море събития в твоята история (отговори си за себе си)...

И това, което са ти предложили там и поели като грижа- е мечта за хора, които отглеждат сами децата си без баба и дядо и предавайки  си ги като щафета се чудят как да си поемат дъх и се молят за такава възможност, каквато са ти предоставили на теб... Мога да разбера и това, че с голяма вероятност е възможно свекъра и свекървата да са имали нахлуващо поведение, което те е накаорало да почувстваш застрашени родителските си граници, но със сигурност и на тях им се е искало от много време да бъдат пълнокръвни дядо и баба!...

Синът ти с голяма вероятност не е виждал море, не е бил глезен от баба и дядо... Пак и е на такава възраст, в която по-скоро би било добре да го насърчаваш да се индивидуализира (да се отделя от теб, да става независим от присъствието ти), а не да се сепарира (прилепва да свързаност)...

Естествено, че ако го чувстваш тревожен от разделите ви ще го държиш под око отдалеч, но го насърчавай да комуникира с възможно широк кръг от близки и познати!...
Достатъчно добрата адаптация изисква не само да свикне с мама и тате, а да се интегрира в пъстрия и широк свят...

Предстои ти да ставаш свекърва и внимавай Naughty един ден снаха ти да не се чуди какво и как с теб!...
Но понеже дотогава има много време се опитай да си обясниш какво точно става с теб и какво те прави толкова хиперчувствителна и уязвима!?...

И не викай на съпруга си!Че и неговото търпение има капацитет на поносимост! Седни и си пиши какво те дразни, как и какво  би могла  да се промени! Ако искаш може и тук да споделиш писанията си- ще поемем част от емоцията!

Когато се чувстваш по-спокойна и уверена  покани свекървата и съпруга й на кафе и очертай ясни граници-какво очакваш от тях-кога и по какъв начин да се случва! И какво не би искала да става като комуникация!...

Опитай и една техника- да промениш акцентът върху случката! За да ме разбереш-това, което ни разказваш е с фокус върху негативното- какво не е било наред, кое ти е създало дискомфорт и те е разгневило!
Опитай сега да преразкажиш тези 5 дни, така че да добием представа какво хубаво, смислено, уникално, забавно... се е случило за вас (или поне за детето/цата/)... Не се приема отговор"Нищо!" Задачата ти е да откриеш позитивното! Flutter Да опишеш получените моменти!....

И в крайна сметка става въпрос само за пет дни- т.е. на теб и съпругът ти се падат още 360 дни за обгрижване и родителство!...
Настрой се да им се насладиш! Hug
« Последна редакция: пн, 11 авг 2008, 17:24 от Venecias »
Цитирай
Venecias, поздравления за постинга - по-градивна подкрепа тук едва ли е имало. Далеч съм от подобни проблеми, но всичко, което си написала е като мехлем за душата /вкл. и моята/.
Цитирай


Мнения: 847
сега от дистанцията на времето си давам сметка, че съм била голям комплексар на тема "родител" ... и това е нормално, ставаме такива за няколко часа. аз изтрещях по сходен начин, "провокирана" от поведението на семейна приятелка на сутрешно гости с кафе и разходка Smile видях в поведението й твърде покровителствено отношение, опит да ми дава ненужен акъл, парадиране с майчинския й опит и т.н. ... обективно, нищо лошо нямаше в поведението й -  просто беше до мен докато преобувам, преобличам, храня детето около месец след идването й вкъщи, а после си говорехме за деца ... ама изтрещях, разплаках се на мъжа ми после ква съм комплексарка ... изходът за мен беше да се отглеждаме насаме, ако може без твърде вещи (по мое мнение) очи за известно време Smile
сега ми е смешно, ама питайте ме тогава ...
съветът ми е да забравиш случката, да приемеш за положителен резултат наличния тен и да акцентирате на живота си заедно -  такъв, какъвто го виждате (със или без баби) - докато получиш увереността и спокойствието Smile те ще дойдат и тогава дупе да им е яко на всички свекита и подобни Wink  успехи! 
а, и практиката показва, че макар и да са отгледали едно-две-три деца, тва поколение проявяват невероятна неграмотност на моменти, като трябва да прилагат съвременните способи за отглеждане на деца ... това може успешно да им бъде показано и да бъдат комплексирани Wink
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
не, че не ми е жал за теб, ама верно не се втелявай.
аз щях да обявя вечен джихад на собствените си майка и баща. щяхме да се избием за едното чудо.
сега всичко е кротко, ама кво беше............ нищо, че мъж ми гледа все още на кръв всеки, който посегне към детето, ама се оправи положението. дишай дълбоко, не ревнувай много. аз лично ревнувам от мъж ми, например. ще се нормализират нещата, малко се дистанцирай от напористите баба и дядо.
Цитирай


Мнения: 295
Въпреки че помощта на баба и дядо са мечта за много родители, отглеждащи сами децата си, искам да споделя нещо, което ни учиха на "курсовете за кандидат-родители" и мисля, че ще е полезно. Ние бяхме в групата за съвсем малки деца, но това не попречи да ни изяснят, че след осиновяването, да ограничим до минимум в началото контактите с други хора. За да може детето да свикне с родителите, с атмосферата в къщи, с ритъма на живот там, за да се запознае и опознае мама и татко. Съветваха ни в самото начало да не даваме никой друг да носи на ръце детето (когато е на месец и половина - два то разпознава по гласа, по миризмата, по това как тупти сърцето на мама). Съветваха ни даже да не си сменяме парфюмите, за да може да свикне с миризмата.
Та в тази логика на мисли, мисля, че авторката има право да се сърди на бабата. В стремежа си да помогне, пречи на адаптационния период на детето (все пак на 2,5 то има нужда от повече време да свикне с мама и тати). И такава ингеренция в отношенията не е никак от полза за детето. То е отскоро в къщи и сега се учи на семейни отношения. За него мама трябва да е най-важна, а не на втори план след баба. Никой не отрича опита, грижата и необходимостта от бабите! Напротив, те си имат свое отредено място в семейството, но не да изземват функциите на майката. Не е приятно и за биологичната майка (вижте само колко теми има за това в другите форуми), а какво остава за отскоро осиновено дете, когато и детето, и майката се учат и опознават взаимно.
Мой съвет - поговори кротко със свекървата, че на този етап е по-добре и за детето, и за теб да ви даде шанс да свикнете. Не е необходимо да стои далеч от баба, просто то трябва да знае, че важните решения за него се вземат от мама и татко, а не от някой друг. И тук трябва да си твърда според мен.
Успех.
Цитирай


Мнения: 16
И при мен беше абсолютно същото!Разправиите започнаха още от преди малкия да си дойде у дома.Свекито реши че ще контролира всичко започна да ми нарежда с какво ще храним детето с какво ще го обличаме,къде ще го къпем и т.н. обаче като си взехме детето стана още по страшно.Започна през ден да мъкне гости в къщи да видели внучето а се бяхме разбрали в началото детето да бъде само с нас за да може да се адаптира.И така докато един ден реши да го учи да сяда заграден с възглавници а той миличкия започна да плаче тогава чашата на търпението ми преля,направо ми причерня пред очите и директно и казах какво мисля-да не се бърка, че детето си е мое и аз сама мога да си го гледам.Тя разбира се се фръцна и се направи на много обидена сърди се две седмици и и мина и сега ме пита за абсолютно всичко.Така че моят съвет е да поговориш с свекърва ти и да и обясниш как стоят нещата защото колкото и да плачеш на мъжа ти той както моя ще чака бурята сама да отмине а ти ще психясаш.
Цитирай


Мнения: 1 669
newsm10
Цитирай


Мнения: 6 041
Много познато усещане...аз съм майка само от три седмици.В началото и на мен ми беше леко неприятно някой да прави нещо за моето дете вместо мен, чувствах го като обсебване на детето и като непризнаване на мястото ми на майка.Още повече, че почти всяка майка от роднини, съседки и приятелки, /независимо от възрастта на детето и/ се опитваше да ми дава съвети без поискване.полудявах като някой започнеше да ми мачка детето или да му говори с цвърчащ глас, нещо, което винаги съм ненавиждала, дори още от времето когато не съммислила за дете.чувствах го като "натрване на носа", още повече като започнеха да сравняват какво правело тяхното дете на тази възраст без да отчитат факта на изсрастване на детето ми в институция./ААА, ама как така още с памперс, там не ги ли учат?и от сорта/
Сега, само три седмици след като сме заедно съм благодарна на бабите и на баща му, че отвреме навреме гледат детето, защото моето дете е голямо, много е подвижно и е немислимо да се вършат определени дейности без да имам сигурен човек, който да го наблюдава.Тук включвам и такива  елементарни неща като да се изкъпя и да изгладя, невъзможно е в негово присъствие, ако няма и друг човек да го гледа.
Но като е при бабите давам строги инструкции да не се дават боклуци за ядене, а срещите с неподходящи хора съм ограничила.Край  съседките минавам без много-много приказки и по възможност без да се спирам да говоря.Същевременно съм благодарна на майките-осиновителки с по-дълъг от моя стаж, от тях се уча в движение ,както и на една приятелка, която с опита си в гледане на много деца ми помага .
Цитирай


Мнения: 2 084
Деница, на мен на Венециас съветите щяха да ми свършат отлична работа преди почти 4 години. Аз отглеждах децата сама и понеже нямаше от кого да ревнувам и кой да ми се пречка - всичко което се излива вършу свекъра и свекървата го отнасяше мъжа ми. Сега като се "обърна" се чудя как брака ни оцеля и какъв медал заслужава този човек, че ме изтърпя. Някаква обсебваща и абсолютно неосъзната ревност ме тресе няколко години. Засилена от умората и щастието и от бебешката миризма, умножена по две. Виждах в мъжа си враг, който иска да ми отнеме децата сякаш. Още повече, че единият ми син беше и е влюбен в баща си. Ще се справите с това. Според мен е нормално, защото прекалено много щастие е, че се чудим как да си го пазим. Пиши тук - разтоварва.
Аз нямам свекърва и никога не съм имала Mr. Green
Цитирай
Здравейте! Почти от една година имаме осиновена дъщеричка, но едва наскоро се регистрирах във форума . В старанието си да се справям колкото се може по-добре с детето , почти не ми остава лично време... а така ми се ходи на козметик, на масаж...мечти. Моите родители не живеят в нашият град и ако ми е необходимо да оставям макар и за кратко детето на някого съм викала съседката /за да ида на преглед в АГ или за фризьор преди кръщенето / Просто не искам и не мога да разчитам на свекърва ми - нямам й доверие-това е . Може и да съм фанатик, но нейният мироглед е коренно различен от моят и аз много често й се изправям , защото смятам че аз мога най-добре да преценя кое е най-доброто за детето. А съм достатъчен ИНАТ - ако трябва и сама ще си я гледам , колкото и нерви да ми струва...Моето мнение е , че всеки родител най-добре си преценява детето и не бива баби и дядовци да се престарават, та дори и да е на море , планина или в къщи. Те са имали възможност да си покажат методите на възпитание при техните деца, така че сега нека не се месят... все пак това е лично мое мнение и никой не бива да се съобразява с него, но аз държа на достойнството си и дори и да съм рязка не позволявам да ми качват на главата. Все пак става въпрос за детето ми...Надявам се никой да не се засегне...Успех момичета!
Цитирай
Здравейте! Не съм от вашата група - нито съм осиновена, нито децата ми са, но темата е интересна и важна. Възхищавам се на смелостта да осиновиш дете и ме е яд на някои от осиновените деца, които не осъзнават късмета си, че са осиновени, а не растат невежи и недохранени по домовете в България. Що се отнася до отношенията снаха-свекърва те са вечни и е без значение дали децата са осиновени или не. Вече преживях  снахинския период, предстои ми свекървенския. Надявам се да бъда свекърва-мечта, защото по принцип съм толерантен човек, макар че човек никога не знае какво ще му дойде на главата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора