Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 13 авг. 2008, 08:25 ч.
  • Преглеждания  1 104  Мнения  14  Онлайн  1
Отговори
Здравейте майчета!!!
Имам един невъзможен син на 2г...който от както се е родил е един такъв - страхуващ се от всичко, което не е мама и тате! Като беше бебе като че ли не беше толкова страхлив, но страховете му се увеличават с възрастта, вместо да се намаляват. И като се почне имаме си ги всичките- Страхове от непознати, от разделяне с мама, от кучета, от вода, дори и от деца, в резултат на което аз не мога да си поканя една приятелка вкъщи, защото започва един неспиращ истеричен рев, и не спира докато не си тръгне...в парка при децата като отидем, винаги си намира занимание да е далеч от децата и ако дойде някое вблизост, пак-рев и се гушка при мама. Преди хората ми казваха че щяло да отмине до към 1г и половина, е тя си отмина, но на нас не ни мина...други пък ми казват че имал някакво сложно психическо разтройство, на което като му гледах симптомите, не ми се струва да го имаме....Много хора ме съветват че ако го дам на децка градина ще му мине, но на мен това ми се струва прекалено жестоко (не че съм против децките градини, говоря за моят частен случай).

Не знам дали това ще помогне , но има неща от които не се страхуваме, които пък са страшни за другите деца-
Моят син не мога да го прибера ако навън вали като из ведро дори и да е с грамотевици. А зимата, най-големия студ и вятър и снежни виелици, му действаха толкова успокояващо че дълго време го завивах и оставях да спи навън.

А и не на последно място, имаме си проблем със спането, все още, се събужда през 1-2 часа, за да го уверя че всичко е наред и че съм там при него и тогава заспива....това че аз не спа, оставете, но до кога така и какво да направя, за да го успокоя и да го направя по-уверен в себе си и света около него.

Реклама
# 1
  • След завоя в дясно
  • Мнения: 873
Мисля, че имате проблем и трябва да потърсите компетентна помощ.
Ако приемеш и един съвет от мен помисли и върху коментара "Имам един невъзможен син на 2г..."
Успех  Hug

# 2
Аз не мисля че трябва да се притесняваш,
Моят племенник е на 3 години и е същият,скоро мислят да го дават на детска градина но в началото ще е за по час-два и то с мама и баба там .
А аз докато бях бременна ми дадоха доста книжки с инфо отнсосно децата и си спомням в едната че пишеше че е нормално около 2 години децата изведнъж да станат мн - не точно страхливи но да се страхуват да се откопчат от теб дори и за секунда,да почват да реват като им обърнеш гръб защото си мислят че ще ги оставиш сами...и тем подобни.
Моят син е на 18 месеца и той не иска да се откопчва от нас,а племенника ми си беше мн страхливо бебе-сестра ми не можеше никъде да го изведе,нито да има непознат наоколо,въобще имаше писъци 24/7 - но сега израства и сякаш вече всичко това си преминава само и да-ще има мн ревове първите месеци в детската градина но не мисля че му има нещо и е за медецинска помощ... Hug

# 3
и аз мисля че му няма нищо , не просто защото не искам да му има, а защото вече съм чувала за няколко такива случаи, при които децата надрастват страховете рано или късно и израстват като нормални индивиди. освен това аз не смятам психичните разстройства за табу... разгледала съм ги повечето които съм чувала от други родители в парка и определено не се вписваме в нито едно. Има две книги , които са ми погнали да опозная състоянието на сина ми...и това са "как да отгледащ силно емоционалното си дете" и "активното будно дете" (raising your spirited child, the active alert child). проблема с двете книги е че едва ли не те карат да промениш целия свят, за да може твойто емоционално дете да се впише, което намирам за доста трудно.

и така да се върнем към детската градина....смятате ли че даването на сина ми в детска градина (той е на 2г) ще му помогне да се оправи или напротив ще подсили още повече страховете му. благодаря ви!

# 4
  • София
  • Мнения: 2 197
и така да се върнем към детската градина....смятате ли че даването на сина ми в детска градина (той е на 2г) ще му помогне да се оправи или напротив ще подсили още повече страховете му. благодаря ви!
За това не може да се даде еднозначен отговор. Всичко зависи как ще го приемат сестрите и е въпрос на късмет. В нашата ясла сестрите са изключително готини - гушкат, успокояват, налагат авторитет и дъщеря ми (беше почти на 2 години) свикна много бързо. Но има деца, които не могат да се адаптират. Има едно малко момченце, което едно 3 месеца плаче неистово при всяко отваряне на външната врата и иска мама. Виждам, че и децата и лелките се опитват да го успокоят, обаче няма ефект. Не знам дали ще го надрасне, но всички останали деца се чувстват прекрасно, само то - не. На твое място бих се опитала да се договоря с директорката да го пусна пробно за няколко дена до обяд. Е, ще трябва да си пуснеш изследванията, но това няма да го изтормози кой знае колко. В началото така или иначе го даваш до обяд и ще прецениш има ли шанс да се адаптира или не. А той дава ли някакво обяснение защо точно плаче? Можеш да пробваш с идеята "голямо дете". Не е по дебелите книги, аз сама съм си я извела - обясняваш, че батковците правят това, това и това (примерно ходят сами, слизат сами по стълбите, обуват се сами и т.н.), а бебетата ...(носят ги на ръце, пишкат в гащите и т.н.). При моята дъщеря тази постановка върши огромна работа, защото се лигави и иска да бъде носена. Откакто стигнахме до това какво правят каките и тя кака ли е или бебе имам повече разстояния с ходещо дете. И изключително гордо заявява : "Аз - кака!".
Успех!

# 5
  • Мнения: 4 966
А дали така, както говориш в множествено число и всичко си имате заедно, не учиш детето на несигурност и не му предаваш и някои свои страхове. Замисли се за това. Детето е самостоятелна личност и на 2 г. е време да се осъзнае като същество, което не е едно цяло с майка си (както и майката да осъзнае този факт). оттам-насетне ще нарастне и самоувереността му. Иначе, около 2-та годинка е нормално детето да изпитва известен страх или неудобство при контакт с непознати неща. Нормалната реакция на родителите е не да го успокояват и да ги гушкат нон-стоп или да му казват, че не е правилно да се страхува, а да му обяснят от какво трябва реално да се страхува и от какво не.
Не го приемай като критика, а се замисли дали искаш едно уверено и самостоятелно дете или вечно търсещо мама да го защити.
А за дъжда и зимните виелици - въпрос на усещане. Аз самата обожавам да се разхождам навън точно в такова време - действа ми точно успокояващо.
А за деТСката градина - индивидуално е. Никой не може да ти каже дали ще му действа добре или не, без да си пробвала...

# 6
  • Мнения: 9 817
Едва ли трябва да се притесняваш.
Явно твоето дете е по-различно от останалите, но това не значи, че има проблем.
Моята дъщеря също обича да седи на дъжда и не се страхува от гръмотевиците.
При нея също се появи страх от непознати след като навърши 2 години, но отмина след като тръгна на ясла на 2 г. и 2 м.

Все пак обаче може да се консултираш с педиатъра ви.

# 7
  • Варна- на крачка от Морската градина
  • Мнения: 2 960
мисля ,че нямаш място за притеснение.Все пак потърси повечко инфо за така наречените "детски страхове"...понякога не са така безобидни както си мислим и е необходима навременна помощ.

# 8
# 9
  • София
  • Мнения: 5 077
Малее какъв характер...  ooooh!
Да се надяваме, че ще отмине това чудо, друг съвет не мога да ти дам. Търпение и разбиране, за да не го стресирате още повече. Все някога порастват, колкото и невероятно да ни звучи сега...  Rolling Eyes

# 10
Благодаря на всички за скоростните отговори....определено ми помогнахте да избистря нещата.

И така...проблема не е до психолог, не че го смятам за табу, но съм говорила със педиатърката и всичко е нормално за тази възраст...просто ние сме малко по силно емоционални. Разлглждала съм симптомите на по-сериозните психически разтройства и не спадаме към нито едно от тях. Другата причина поради която не искам да се обръщам към психолог е че тука малко детето ти да е по-различно, веднага му лепват някаква диагноза със сложно име и започват да му прилагат разни лечения , които не бих казала че са от най-безопасните само и само за да ти вземат парите....така че НЕ БЛАГОДАРЯ!!!

Проблема не е и вкъщи. Не че сме в прекрасни взаимоотношения с мъжа ми но почти не се караме и никога пред детето. Той не си седи много вкъщи, така че няма кога да се караме.

Проблема не е и в мен. Аз съм много спокоен човек, била съм много спокойно и щастливо бебе, нищо общо с моя син, имах много спокойна бременност и много бързо раждане, така че няма как аз да съм му го принесла или внушила.

Остава само това към което никой няма сила да промени- произволното генетично съчетание на хромозомите малко след зачеването на детето. В нашто семейство имаме доста подобни случаи когато деца на по 7 и 10 години все още имат проблеми със спането ако не са до мама и са силно емоционални!

Другия проблем е че синът ми не се е отделял от мене от както се е родил, все залепен за мен 24 часа. И наистина страховете може да са му породени от един главен страх и това е да не го изостави мама...е мама ще трябва да го изостави рано или късно....няма да му нося пушката в казармата я!!! И как да му обясня че не съм част от него?!?!

Трябва да има някакво решение или подход който да помогне детето да бъде по-уверено в себе си....но все още не знам....какво да правя?

Предварително се извинявам за българският, не ми е в силата, малко съм го учила и въпреки че се изразявам добре, граматиката ми куца здраво, но съветите които намирам сред българските майки са несравнимо по-добри от всякакви други! Благодаря ви!!!

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 13 581
Ами нормално е, щом теб те е страх от всичко, да му предадеш страховете си... Мисля, че трябва първо да се погрижиш за себе си - щом самата ти постигнеш кураж и увереност в себе си, и детето ще го усети, мисля...

# 12
  • София
  • Мнения: 84
Незнам защо отричаш помощта, която може да ви даде психолога. Особено ако е добър детски психолог. Ние имахме абсолютно същия проблем с моя син. Наслушах се на това че бил емоционален и бля бля неща ... Та той стигна до там че не искаше да излиза от вкъщи. Помогна ни точно детски психолог и то в рамките на малко посещения. Оказа се че първопричината е бил факта че изведнъж на много наши приятели се родиха бебета, което е отключило у него страх че тези бебета ще заемат неговото място в живота ни. Звучи смешно но това са детските страхове - от нищо нещо ....  Намерете причината за това му поведение за да можете да му помогнете. Успех!!!

# 13
  • Sofia
  • Мнения: 13 581
И така...проблема не е до психолог, не че го смятам за табу, но съм говорила със педиатърката и всичко е нормално за тази възраст...просто ние сме малко по силно емоционални. Разлглждала съм симптомите на по-сериозните психически разтройства и не спадаме към нито едно от тях.
...

Не знам какво те кара да мислиш, че ако имаш психическо разтройство (изобщо не твърдя, че е така - ама пък ти по какъв повод си се самоизследвала?), ще можеш сама да си поставиш диагнозата? Това дори психолозите и психиатрите не се опитват да правят...

# 14
  • В царството на троловете , елфите и викингите :')
  • Мнения: 3 353
Здравейте майчета!!!
Имам един невъзможен син на 2г...който от както се е родил е един такъв - страхуващ се от всичко, което не е мама и тате! .......................

Ируша, препоръчвам ти спешно да се обърнеш към лекар сепциалист. Детето може да има лека форма на аутизъм, казва се Синдром на Аспергер.

 Не искам да те плаша, но  това което описваш е много близко до това, което такива деца изпитват към света и околните.  Казвам го защото имам близка, която има такова дете с подобни призбаци на страх от хора и животни.... newsm78

След като нещата се влошават , а не се подобряват, не отлагайте посещението си при лекар ! За доброто на детето си  го направи.

 Стискам палци  и се моля, дано да не съм права!  Praynig

Последна редакция: пн, 18 авг 2008, 02:15 от ЧервеноВинце

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт