Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 132 отговора


Мнения: 1 121
Ето конкретната ситуация. С мъжът ми живеем в чужбина от 3 години. Имаме и син. Откакто детето се е родило, майка ми го е виждала три пъти-дойде за раждането и остана 2 месеца, след това бях 2 месеца в България с детето и онзи ден ни дойде на гости. Откакто е тук, буквално не е спряла да плаче-колко много й липсваме, колко много й липсва внучето, колко е порастнал и е проходил и тя е изпуснала всичко... разбирам, че й е мъчно и й казвам, че ми е много тежко да я гледам да плаче, но тя не спира. Днес цял час ми обясняваше как плаче сама по цял ден, как животът й е почернен и безсмислен, как сърцето всеки ден й се къса от мъка, как мъжът ми преди сватбата й казал, че като имаме деца щяла да дойде да ги гледа, а сега просто сме я изоставили... как ме е гледала цял живот, а аз накрая съм си тръгнала и не съм я взела със себе си... да но не е ли нормално децата да си тръгнат някой ден? Вярно, че сме далеч, но защо трябва постоянно да се чувствам виновна, че съм тук?

След това ми каза как иска да живее при нас. Да, обаче колкото и да ми е мъчно не мога да си представя да живеем завинаги заедно в една къща. Да идва и да ни вижда-да, но за постоянно-не. Не й го казах, защото няма да го разбере. Просто тя си мисли, че трябва завинаги да бъдем заедно и отказва да приеме фактът, че аз вече имам свое семейство, което идва на по-преден план от нея.

Всичко това го чувам постоянно откакто е тук и днес й казах да не плаче, а да се радва, че е с нас макар и само за месец... при което тя ме обвини в липса на съчувствие Naughty

Другият проблем е, че макар и да го прави "уж за добро" постоянно ми се меси в отношенията с мъжа ми, все с намерение да ми "отвори очите". Ето това вече не мога да търпя. Днес например, ми заяви колко е егоистичен, затова, че не извежда детето в парка след като се прибере от работа, а си играе с него вкъщи... на детето му омръзвало на едно място, трябвало да излиза... вчера искаше да го изведе в 6 без 15, казах й да изчака до 6, за да го види мъжът ми, днес ми се тросна, че тя не си виждала внучето по цели месеци и че ще си стои с него навънка по цял ден ooooh!

След това ми заяви, че мъжът ми не се грижи за мен достатъчно добре. И как можело да се мъчи да спестява пари за собствен дом вместо постоянно да ми купува дрехи и да ме води по ваканции... (знае, че преди 10 дни бяхме на ваканция в Испания и похарчихме около 2000 евро, но това било малко).

И накрая - постоянно ме карал да пестя (това е след като тя изхаби 10 литра вода, за да измие една ябълка и просто я помолих да бъде по-икономична, щото водата е скъпа).

Еми общо взето това е. Питам ви-и ваште родители ли се държат така странно като идват да ви видят? Критическата възраст ли е, какво е не знам, но в чудо се виждам. Ако живее с нас и постоянно ми говори така ще откача... или аз съм станала прекалено егоистична и неблагодарна за всичко, което ми е дала? Как да й обясня, че вече имам свое семейство и не ми се вижда нормално да живее под един покрив с нас?

Просто ми омръзна всеки ден да я гледам как плаче. А и още по-гадното е, че не приема чуждото мнение. Каквото и да й кажа ме обвинява в липса на съчувствие или просто се сърди и го приема като обида... а наистина не искам да се караме, все пак се виждаме веднъж-два пъти в годината.
Цитирай

без обхват

Мнения: 5 745
Според мен ги е страх от старостта, от това че остават сами Там. Че няма да има кой да ги 'погледне'. Искат гаранции, че няма да са изоставени, това е. Майка ми не знам дали се държи странно, но е с изострена чувствителност, която, като се събере с моята мнителност прави нещата понякога доста тежки. 20 дни ни е предела, а на 21вия си липсваме ужасно. Това е живота, опитай се да я успокоиш, да се почувства по-сигурна, да спре да плаче, мъчително е това, давай и задачи, говори си с нея, забавлявайте се. Според мен тя плаче за себе си, точно, защото не се чувства сигурна, че ще си насреща, когато има нужда.

Що се отнася до вмешателствата и квалификациите за семейния ви живот, пак ги прави от несигурност, баланса е нарушен, тя е в чужда страна, дом, няма контрол, не взима решения, сигурно не знае език, разчита финансово, т.е  в постоянна зависимост е от вас, 'децата', които взимате решения, като 'възрастни' в една разменена роля,.  Прави единственото, което първично може да прави - използва плача, думите, за да повлияе да се върне баланса - да взима решения, да е фактор в отношенията м/у възрастните и така. Тъпо, но дудненето е най-досадното, но и доста ефикасно средство да играеш роля.
« Последна редакция: чт, 14 авг 2008, 16:50 от 10 cent's »
Цитирай

в тълпата

Мнения: 2 563
При мен по този начин се държи баба ми, при това когато аз съм си в България. "Ох, Янче, само ти ми остана, бабе, никой друг си нямам. Отгледала съм те аз, така да казваш на хората. И се напикаваше до 8 годишна възраст, по 3-4 пъти на нощ, аз съм те прала. И сега няма кой да ме погледне, бабенце, стара съм вече, скоро ще си отивам, ох, много ми е зле". Това го слушам най-редовно последните 20 години и въобще не преувеличавам. Тя живее с вуйчо ми, който никога не се е женил и й предоставя цялото си внимание и заплата. Не бих я нарекла изоставена и самотна в никакъв случай. Още е много дейна, води група за спорт в третата възраст, хойка по манастири и почивки с приятелки.

Аз й пиша редовно и получавам писма в същия тон. Преди около два месеца пак получавам писмо от нея, разгръщам го и от него изпада квадратно парченце хартия, на което пише "Зле ми е. Дали ще оживея?"  ooooh!

Съгласна съм с 10 цента, че това е желание да контролира и да се налага. Струва ми се характерно за нашите ширини - да контролираш децата си чрез натякване на чувство за вина. Периодично си напомням да не го причинявам на собствените си деца.
Цитирай


Мнения: 2 786
Налагане, контрол, манипулация, вменяване на чувство за вина.
Отврат!
Радвам се, че моята майка не е такава!
Цитирай

Cтраната на лалетата...

Мнения: 7 914
майка ми се държа доста адекватно и наистина е сама в БГ и много си я мисля, но не се оплава и се държи Love

явно си е до човека... Thinking
Цитирай


Мнения: 3 242
Явно наистина е до човек. Моите  родители се радват да се разхождат и разглеждат разни неща, изобщо не ме тормозят с нищо. Е има някой и друг съвет, но не са досадни.

Rylie, не бива според мен да се оставя човек да го тормозят, все пак се стараеш и на нея да и е добре. А за месенето в отношенията ти с мъжа ти - неприятно и неуместно действие.  Tired

Успех, с малко твърдост и покажи, че няма да търпиш повече!  Peace
Цитирай


Мнения: 1 121
Ох, радвам се, че срещам разбиране. Явно проблемът не е в моят телевизор.

Hear Again, най-интересното е, че майка ми още няма 50 години, работи и то на много добра държавна работа, с висока заплата. Иска да зареже всичко и да дойде да живее с нас... веднъж и намекнах, че може да живеем в САЩ, където няма как да остане с нас, но тя изобщо не иска да чуе. Само ми повтаря, че животът й е почернен и че си градя щастието върху нейното нещастие ooooh!

Другият проблем е, че никога не сме се разбирали, просто защото откакто съм се родила е така-налага си нейното мнение и никога не търпи възражение. А сега е на другият полюс каквото и да й кажа, започва да се жалва, че не я уважавам и не й зачитам чувствата. И това за най-малкото нещо Confused

Iventse, Hug ще се опитам, но с нейният характер е ...  ooooh! Tired Outta Joint
Цитирай

Там,където се събуждам щастлива.

Мнения: 4 985
Rylie,
колко добре те разбирам.  Hug Някои неща все едно, че аз съм ги писала, със същите думи и емоции.. За съжаление, не мисля, че може да има подобрение (поне в моят случай). Моята майка има кошмарен семеен живот и затова ги говори / прави някои работи. Опитвам се да я разбирам, но това не прави ситуацията по-лека.  Hug
Цитирай

BiGi

Мнения: 3 638
Rylie, благодаря за темичката, така и аз се чувствам по-малко сама в подобна ситуация. Ще стане вече една година, откакто отношенията ми с майка ми не са същите. Живея в чужбина от доста време (и преди това доста рано излязох от вкъщи) и така се получи, че никога не ни беше идвала на гости. Дойде за раждането и досега съжалявам, защото нещата нямаше как да се развият по-зле. И моята майка като твоята не търпи възражение и налага винаги своето мнение и може би защото толкова рядко сме се виждали през последните години аз винаги съм й угаждала по някакъв начин. Различна се оказа ситуацията за по-дълго време в моя дом при моето семейство и то в такъв важен момент като раждането на децата ни. Така аз се опитах да защитя своите позиции и тя се почувства веднага обидена и разбира се главен виновник се оказа съпруга ми. Опитах се да й обясня, че за мен сега са най-важни току-що родените ми деца и бащата на децата ми, имах много тежко раждане, имах нужда и от нейната помощ и подкрепа. Вместо това тя се обиди и стоеше по цял ден затворена в хола и въобще не идваше да ме види. Така докато не си тръгна  Sad След това не се обади близо 6 месеца...
Сега че чуваме от време на време, даже се видахме като си бяхме в БГ, но отношенията ни не са същите. Тя се прави все едно, че не се е случило нищо и най-вече игнорира напълно съпруга ми. Опитах се да й говоря, но въобще не осъзнава, че може да има някаква вина. Ситуацията е много гадна, защото и съпруга ми не може да се примири с нейното поведение. А аз съм по средата и просто не знам какво да правя. Държа и на двамата.  Не мога да променя живота й, винаги съм й помагала с каквото мога, съпругът ми винаги се е държал много добре с нея.
Разбира се, за всичко обвинявам себе си и имам ужасни чувства за вина, които се прибавят към тези, които винаги съм имала преди. Да, знам, че тя ме е отгледала с жертви, но от друга страна защо не може да бъде щастлива, когато аз съм щастлива? Защо не се радва, че имам свое семейство, мъж който ме обича, че винаги двамата сме се борили съвсем сами, за да постигнем това, което имаме?
Не знам... Майка ти сама ли е? Моята да, и имам чувството, че това още повече утежнява нещата. Казваш, че не искаш да се карате, но според мен точно заради това, че аз винаги се стремях да се съгласявам с нея и да й угаждам, за да не се обиди, защото се виждаме 1-2 пъти в годината, сега съм в това положение. Може би ако бях отстоявала позициите си по-рано нямаше да стигнем дотам. А е и трудно да се градят отношения от разстояние. Давам си сметка, че може би ако си бях в БГ отдавна щяхме да сме изяснили отношенията си. А така е трудно. От друга страна и аз може би съм инат и този път не искам да отстъпя, защото наистина не съм направила нищо лошо или нередно. Родителите също трябва да осъзнават грешките си, фактът че са ни отгледали не ги прави вечно прави и безгрешни. Дори в патриархална България. Не знам дали съм права, вие как мислите?
Ох, много дълго стана, но имах нужда да споделя  ooooh!
Цитирай

Там,където се събуждам щастлива.

Мнения: 4 985
fata morgana,
И при нас ситуацията е такава: винаги Чуждият е виновен и ме кара да се разкъсвам. Ужас! Но както писах при мен има отежняващ елемент. преди ние бяхме опората на майка ми, но и двете със сестра ми се изнесохме и сега тя е сама.
Не знам....наистина не знам. Искам да имам вълшебна пръчица и да променя само 1 нещо, но я нямам..... Sad
Цитирай
Здравей, миличка, аз имах подобен проблем преди да се омъжа, в момента съм на 21г. Това поведение е абсолютно неправилно, не може зряла дъщеря, която е създала семейство да запълни празнотата на майка си. Може да прозвучи грубо, но майка ти отдавна е трябвало да разбере, че ти си отделна личност и имаш свободата да изживееш живота си така, както чувстваш, че си щтаслива. Майката ти се държи много незряло, смятам че ти трябва да отстяваш мнението си, макар и тя да го изстрада.Също така мисля, че разстоянието помага.Живях със родителите и съпруга си, по време на бремеността ми и намесата им по отношение на съпруга ми беше най-ужасния кошмар, който помня и досега. Не и позволявай да навлиза в забранени води, щом не зачита ничие мнение и ти прави същото като не се впечатлявай от сцените и мърморенето,  и кажи, че всеки има право на сбствено мнение...  Smile
Цитирай

BiGi

Мнения: 3 638
Kalinka, знам, че сме нейната опора. Знам, че семейният й живот не е бил щастлив и че е претърпяла разочарования. Но защо трябва и моят да е такъв. Сигурно го прави, защото вярва че ще ме предпази. Сега за нея аз и внучките сме едно, а съпругът ми друго. Но той е бащата на тези внучки и аз искам децата ми да израстнат с баща. И ако се държи така само повече отдалечава всички от себе си. Извинявам я с факта, че е сама и професията и е също такава, че просто не е научена да търпи възражения. Но децата също порастват и имат свой живот, не знам дали ако останем вечно до родителите си, без да създадем наши си семейства те ще са по-щастливи... Дават ли си всъщност сметка за това? 
А това за вълшебната пръчица и на мен ми е идвало толкова често наум...
Цитирай

Там,където се събуждам щастлива.

Мнения: 4 985
. Знам, че семейният й живот не е бил щастлив и че е претърпяла разочарования. Но защо трябва и моят да е такъв. Сигурно го прави, защото вярва че ще ме предпази. Сега за нея аз и внучките сме едно, а съпругът ми друго. Но той е бащата на тези внучки и аз искам децата ми да израстнат с баща. И ако се държи така само повече отдалечава всички от себе си. Извинявам я с факта, че е сама и професията и е също такава, че просто не е научена да търпи възражения. Но децата също порастват и имат свой живот, не знам дали ако останем вечно до родителите си, без да създадем наши си семейства те ще са по-щастливи... Дават ли си всъщност сметка за това? 
А това за вълшебната пръчица и на мен ми е идвало толкова често наум...

Според мен подобни проблеми се появяват именно, когато майката / бащата е имал нещастлив семеен живот. На практика моята майка не знае какво е това да си в хармония с някого. Дори и да имаш разногласия, да го обсъдиш и заедно да продължиш. Не се е развела, защото мъже дори и на нейната възраст й се лепят, като мухи. Изпитва отвращение към мъжете.
В мъжете тези жени не виждат онази фигура, която дава любов, а онзи, който им е донесъл разочарование и мъка. Интересното при нас е, че майка ми все още тъжи за две фигури в живота на мен и на сестра ми, които в голяма степен приличаха на баща ми. Тях приема. Различният не.
И тъй като радостта й е малка, то трудно може да приеме, че някой друг може да е щастлив.

Мисля, че всичко е психологически обосновано. Може би, затова аз престанах да размишлявам върху това и го приемам за даденост. Но за някои неща ми е мъчно...
Цитирай


Мнения: 1 121
fata morgana, и при теб положението не е никак розово Sad и моята майка дойде за раждането, мъжът ми купи самолетните билети на нея и на татко, даже писа покани, за да вземат виза и какво да не би някой да оцени това? Месец по-късно, докато ни гостуваше майка ми изпадна в истерия как мъжът ми не уважавал нито мен, нито нея и татко... и пак всичко започна от една голяма глупост Confused много ми беше болно тогава...

Да, знам, че тя ме е отгледала с жертви, но от друга страна защо не може да бъде щастлива, когато аз съм щастлива? Защо не се радва, че имам свое семейство, мъж който ме обича, че винаги двамата сме се борили съвсем сами, за да постигнем това, което имаме?

И аз днес си мислех абсолютно същото... и ми се струва безкрайно егоистично от нейна страна да ме държи отговорна за нейното нещастие.

Просто откакто е тук (вече 3 ден) се чувствам тотално изцедена психически. Имам чувството, че ме гледа под микроскоп и само се чуди за какво да ме изкритикува-мъжът ми не ме уважавал, банята ми била разхвърляна (което е вярно-гримовете ми са навсякъде, поне за това е права Embarassed), не мога да карам, не мога детето да си гледам като хората... абе кво ли не. И в момента, в който възразя се започва едно жално-жално самосъжаление как не я уважавам, не я зачитам, а тя ми е майка, отгледала ме е, дала си е младините за мен... (което ме кара да се закълна, че никога няма да кажа подобно нещо на синът ми Twisted Evil).

Другият проблем е, че от всяко нещо си прави егати изводите, но е безкрайно убедена в правотата си, понеже е живяла дълго и познава много добре хората и ситуациите Laughing Само, защото й казах, че водата е скъпа, реши, че мъжът ми ме кара да пестя, не ми купува дрехи и не ми угажда... а истината е, че ми угажда страшно много, особено предвид фактът, че събираме пари за къща. Според майка ми, той трябвало да ги е събрал преди да се оженим, как можел да се ожени без да има пари да купи къща Shocked и ей така от всяка моя дума се започва голямата, безкрайна драма. Вече почти не говоря с нея, не й казвам нищо (не че някога съм споделяла, ама сега съвсем спрях) и просто не обръщам внимание. Даже преди малко пак се разсърди за нещо и направо й казах, че може да ми се сърди колкото си иска, хич не ми пука.

Kalinka, и моята е с нещастен брак. С татко не са разведени, но като живеех вкъщи постоянно се караха, всяка вечер. След това и двамата си го изкарваха на мен, най-вече тя. Беше един непрекъснат психически тормоз. Постоянно изпадаше в истерии, крещеше до несвяст, обиждаше ме, понякога ме обвиняваше за всичко, беше ужасно, не искам да си спомням. Още от тогава исках да се махна от вкъщи. По ирония на съдбата се омъжих за чужденец. Не мисля, че тя има представа и че някога ще разбере какво ми е причинила. Не искам и да говоря за това, знам, че е толкова убедена в правотата си, че никога няма да приеме, че е сгрешила, най-много да каже, че ако ми се е скарала е имало причина...

А аз много приличам на баща ми по външен вид-нямам нищо от нея. Случвало се да се скарат за нещо и след това тя да ми тросне сърдито, почти с отвръщение: "същата си като баща си" Confused

Много дълго стана, извинявам се Embarassed
Цитирай

USA

Мнения: 7 091
Тази тема трябва да я раздават като листовки за роднините по летищата Smile
Убедена съм, че всички такива майки мислят доброто на децата си, но много поучително би било да могат да разберат какво е да си от другата страна.  Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 132 отговора