Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 75 отговора
Здавейте, тук съм за да помоля за съвет..
Надявам се да бъдете обективни искрени..
На 35 г съм и от 14 години съм със съпруга си..Първите 5 бяха чудесни- живеехме заедно и преминахме заедно през много изпитания.. после се оженихме (за него беше 2-ри брак)..после забремянях..на седмата година родих сина си ..и оттогава мъжът ми спря да ме желае..Повтаряше постоянно как ужасно ме обича..но не можел..Опитах всичко, какво ли не..и по доктори ходихме..но нищо..Един ден-просто се отказах..на 5-та година..През цялото това време знаех, че той няма проблем с потентността, усещах че има и други жени..получих и доказателства..Година след раждането и  аз започнах да намирам и наваксвам извън семейството..(млада, красива, с работа постоянно срещата ме с атрактивни хора..Мъжът ми продължаваше да твърди колко много ме обича, но винаги беше навън и сред "приятелите си"..и повтаряше на всеки каква прекрасна жена има, колко е разбираща, как му давам свободата от която има нужда и тн..Пдкрепл ме е винаги за важните ми решение, помагал ми е..може би и затова останах толкова дълго време.
Както и да е - не това е драмата..
Преди около 3 г се влюбих и най-накрая се почувствах щастлива..Точно тогава мъжът ми изведнъж се присети за мен и почна "да си иска".Само, че аз вече не го желаех..а в последствие  дори изпитвах почти отвращение..Но си бях щастлива и навън, напредвах в работата..почти не се засичахме и тн..Миналата година разбрах, че и той се "кротнал" край една  и направо изпитах облекчение.Още една година мина в безметежно подобно съществуване- всеки си прави каквото иска, само се координархме по отношение на детето. По Нова година мъжът ми разбра за връзката ми, че е сериозна и дни наред водихме едни безкрайни разговори, слушах едни молби да не си тръгвам и обещания и тн..И тогава не го напуснах..толкова години съм живяла така, свикнах..нали съм шастлива иначе..и продължихме по старому.макар и да имах усещането, че сякаш се озлоби спрямо мен..Започна направо да ми навира пред очите връзката си с другата- снимка на дисплея на телефона, директно ми казваше, че отива при нея и тн..
Преди 2 месеца, тръгвайки си от среща с нея той катастрофира..Крак и ръка буквално бяха смляни..Кошмар. Когато му предадоха вещите му видах и номар и звъннах - за да й кажа как е той..После рабрах, че всеки ден идва в болницата. Срещнахме се-казах й, че разбирам, че му влияе добре и че не съм против да идва, стига все пак да е дискретно..На 10-я ден го изписах от реанимация и пратиха в друго отделение..Аз стоя по цял ден в болницата, търча и уреждам всичко, търся лекари, лекарства и тн..а тя..всяка вечер и ношува в болницата даже..Стана ми неприятно, но преглътнах щото мъжа беше много зле..(който отново ми обесняваше как аз съм най-важното в живота му, колко съм ценна и тн) Честно, направо щах да откача..ужасът, кошмара от неизвестността, купищата кредити, постоянните театри пред роднини и приятели, телефони нон стоп..станах 45 кг..панически атаки...дори не искам да си спомням..
На 30-я ден го изписаха и го прибрах в къщи..за да бъда помолена да се поразходя за да може другата да го посети..Е, тва вече ми дойде много..Отказах. помолих го да й звънне и да й каже да не идва поне не днес, като отида на работа по=нанатък..- но не..трябвало, важно било и тн..
Заредиха се адски дни на постоянни, денонощни грижи по него..денем по-добре-нощем без сън, виещ от болка и постоянно искащ нещо..Но другата идваше за по час да "му вдъхва" топлина, щото аз не съм можела..
После го откарах в друг град за нова операция, където вече нямаше как да остана постоянно..
Върха беше, че в този момент и сина ми си счупи ръката.. В шока-осъзнах, че ве е няма връщане назад..Че не мога и не бива по никакъв начин да продължавам това фиаско..
Обаче..как да напуснеш човек, който е толкова слаб? Който ще има нужда от години за да /и ако/ се възстанови въобще.Може да не може да упражнава професията си повече..а сме затънали в кредити..Печеля добре, но не за да покривам всичко..ами предстоящите опрерации, може би и лечение в чужбина? Година поне ще мине докато се позакрепи..и аз каква съм-хем се гърча, хем друга дава топлина? Чувствам се вече като пълна глупачка..
Как да постъпя? Не бих стояла и секунда..но и не мога да си тръгна и да го зарежа толкова слаб..не ми се струва никак достойно..От друга стрнаа-да продължавам да търпя друга да ми идва в къщата, след като ясно казах че не ми е приятно?Мисля, че в ескстремната ситуация просто шпреминахме всички граници..
Не на пос;едно място -синът ми сега ще е първокласник..Ако си тръгна- ще се върна в родния си град..а не стане ли до 15.09 той тръгва на у-ще и тогава ще трябва да го изчакам..
Вие как мислите- сега ли да си тръгна или да се правя още поне година на  Майка Тереза..?
Струва ли си и заради кого? Кой би ме разбрал въобще??
Моля кажете мението си - вие незабавно ли бихте си тръгнали или въпреки всичко чувството за дълг ще ви задържи?
Плс, не ме разпитвайте.и не ме съдете..нямам нужда от това...разказах една съвсем мъничка част от всичко..




Цитирай


Мнения: 4 164
Егати гадната ситуация. Просто не знам какво да кажа.  Confused
Цитирай


Мнения: 2 492
Чета и не вярвам на очите си.....
Как така си търпяла досега.....на твое място отдавна щях да съм си тръгнала с детето.....
Извинявай, ама да те накара да излезеш за да се види с другата Shocked.....нямам думи :crazy eyes:
Цитирай

София

Мнения: 669
Ако можеш изчакай да се стабилизира, виж дали ще може да работи (дай Боже да може, обратното сигурно ще го съсипе), как ще стоят нещата по-нататък. Помагай му, грижи се за него, търсете варианти и пари. Все пак е баща на детето ти. Но...след това го напусни. Вие не можете да живеете вечно така. Трябва да знае, че може да разчита на теб, като на приятел и близък, но не и като на жена, която ще живее с него. Но е толкова рано още, много зле ще му повлияе, ако го напуснеш сега. Какво мисли другия? А неговата ? Иска ли го при себе си?
Цитирай

София

Мнения: 26 042
Да, да, другата да не е луда! За какво й е да сменя подлоги и да го храни, че и да знае за кредитите? Тя му е любовница, а не жена-болногледачка. Ако съпругата си тръгне ще си тръгне и любовницата.
Може и да греша, все пак не познаваме хората.
Цитирай

София

Мнения: 505
Не знам какво да ти кажа, освен едно - УСПЕХ и КУРАЖ, каквото и да решиш.
Цитирай


Мнения: 1 110
На Майка Тереза няма смисъл да се правиш, но вземете най накрая решете кой кум, кой сват и кой на булката брат.
Изяснете се какви сте точно един за друг и кой какво ще прави и какво ще поеме.
Да, предателство е да напуснеш човек, с който си живял толкова време в такъв момент. Също така обаче никак не е приемливо да се очаква да полагаш грижи като за съпруг за човек, който вече явно не ти е такъв.
Само не разбрах защо те дразни нейното присъствие? Ми най-добре да си го поеме тя изцяло и с грижите и с топлината.
Цитирай

София

Мнения: 336
 Накарай го да избере все пак и ако предпочете теб, поне другата няма да ти се пречка. Ако пък избере нея, ще го напуснеш с чиста съвест и ще го оставиш на нейните грижи.
Цитирай
Ако можеш изчакай да се стабилизира, виж дали ще може да работи (дай Боже да може, обратното сигурно ще го съсипе), как ще стоят нещата по-нататък. Помагай му, грижи се за него, търсете варианти и пари. Все пак е баща на детето ти. Но...след това го напусни. Вие не можете да живеете вечно така. Трябва да знае, че може да разчита на теб, като на приятел и близък, но не и като на жена, която ще живее с него. Но е толкова рано още, много зле ще му повлияе, ако го напуснеш сега. Какво мисли другия? А неговата ? Иска ли го при себе си?


Допреди седмица бях твърдо убедена, че така ще постъпя..обаче става все по-зле и все по-зле..аз се опитвам да съм мила и разбираща, той се държи ужасно..Казах му - да, ще го напусна..когато всичко приключи..а вика-направи го сега..не искал съжаление..и имам чувството, че ми прави на пук..само и само да се откажа още сега..Не че знае какво ще прави, ама пустата ну мъжка гордост. За капак и вместо аз да го взема от болницата и да го докарам в Сф за консултации, другата дойде и го прибра..включително и в тях..И аз отивам у тях, взимам го-водя го на преглед и пак й го връщам у тях..А утре сутринта ще го взема пак за да го водя на поредната оерация..После се прибираме в нашия град (където пак за 1 една бройка тя щеше да го транспортира..ама мъжът й си идвал та..)) А другата седмица, ще ходи за 10  дена на морето в нейния хотел да възстановява и да почине малко.. Rolling Eyes Сигурно би го прибрала..незнам.но тя също е от друг град..а и мъжът й едва ли ще е очарован..макар да знам, че работи извън Бг и идва от време на време само..
Моят любим..проявява разбиране и ме подкрепя доколкото може..Той също е женен..и типично по мъжки-ми каза: "както решиш"..аз ще съм наблизо..
Цитирай
Накарай го да избере една от двете. Ако избере другата, стягай му багажа и го закарай при нея. Да видим дали тя няма да се откаже сама.

Успех и кураж все пак, каквото и да решиш.
Цитирай


Мнения: 1 618
Първото нещо което ми дойде отвътре е ествествено продиктувано от сърцето а не от разума ми, както е и при теб виждам!  След като мъжа ти предпочита теб, обича те безумно много, ти си най-ценното нещо в живота му, изобщо не разбирам защо си има друга???????????
Не оставяй мъжа си, мобилизирайте силите си, може би в началото ще е трудно. Почнете на чисто - ти, той и сина ви. А онази женка няма никакво място в живота ви. Кажи му го направо и ясно. Нека избере. Ако не те иска - върви си. Да се оправя.....Ако обаче наистина те обича и ти също таиш нещо към него, както очевидно е останало, почнете отначало и ще бъдете щастливи. Всеки прави грешки ......трябва да умеем да прощаваме и да започнем отначало. Успех.
Цитирай
Накарах го , разбира се - аз или тя..И той:-ти винаги ще си на 1-во място..
И че не искал да се развежда..
Цитирай


Мнения: 1 618
Накарах го , разбира се - аз или тя..И той:-ти винаги ще си на 1-во място..
И че не искал да се развежда..

А защо продължава другата връзка тогава?
Цитирай
След като мъжа ти предпочита теб, обича те безумно много, ти си най-ценното нещо в живота му, изобщо не разбирам защо си има друга???????????
.....Ако обаче наистина те обича и ти също таиш нещо към него, както очевидно е останало, почнете отначало и ще бъдете щастливи. Всеки прави грешки ......трябва да умеем да прощаваме и да започнем отначало. Успех.

 И аз това се питах толкова години..ама..то не бяха жени, запои, вечни отсъствия и тн..
Там е работата, че аз не го обичам..отдавна ..Преглътнах го и продължих напред..и след това сренах другия.
Изпитвам към мъжа си чувство на приятелство и лоялност като към човек, който въпреки всичко ебил добър към мен и ме е подкрепял винаги..Затова и издържах толкова години.
Цитирай

София

Мнения: 26 042
Тогава какво чакаш? Другата жена явно го обича и се грижи за него, не си щастлива с мъжа си, имаш си гадже... Не разбирам каква ти е дилемата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 75 отговора