Той (баща ми) никога не е имал роля на мъж, глава на семейство. Откакто се помня, всичко се плаща от майка ми, която преди беше добре финансово, но сега пенсионерка с ниска пенсия и ние помагаме. Той има алкохолни пристъпи, които траят с дни и става злобен, гаден човек. Упражнява психологически тормоз, който е страшен. Отдъхнах си, когато се омъжих в друг град и го виждам сега само за няколко дни в годината. Краде от майка ми пари, живее в нейиният апартамент, нищо не прави.
Тя(майка ми) е била винаги силна, но като остана сама и избра по-различен живот изпълнен с бягства. Занемерила е къщата до неузнаваемост, не се прибира, а ходи по градинките. И въпреки това отказва да се разведе с него поради някакви свои идеи...Превърна се в последните години от усмихната жена, в тъжна и обезверена.
Отпуската ни сега. Вдигнахме се, за да помогнем с апартамента, но само изхвърлянето на ненужни работи отнема дни и енергия (вече съм на 30 чувал, а има още толкова. Всичко е за сменяне). Почистването също е къртовска работа. Съседите се оплакват...Направо съм отчаяна, но продължавам напред. Само дето на мъжът ми му писна, че отпуската ни минава по този начин и започна да ми натяква, че пари и енергия са хвърлени на вятъра, защото след кратко време ще е същото...Казва, че дойда ли тук, попадам веднага под тяхно влияние, което е само отрицателно за моите собствени решения.
Аз се опитвам да го убедя, че поне е редно да опитам да направя нещо, с уговорката, че ако догодина къщата е същата, то няма да направя нищо вече. Мисля начини как да й помагам финансово, но да не му дава пари (явно е вид спасение, за да го няма в къщата). Правя го, заради майка ми, а той излиза с доводите, че ако тя не започне сама да си разрешава проблемите, то нищо няма да стане. Сигурно е прав, но някак си не мога просто да легна на плажа да си карам отпуската и да не се опитам да въдеда някакъв ред и чистота в къщата.
Оказвам се между чук и наковалня....И е страшно гадно.
Тя(майка ми) е била винаги силна, но като остана сама и избра по-различен живот изпълнен с бягства. Занемерила е къщата до неузнаваемост, не се прибира, а ходи по градинките. И въпреки това отказва да се разведе с него поради някакви свои идеи...Превърна се в последните години от усмихната жена, в тъжна и обезверена.
Отпуската ни сега. Вдигнахме се, за да помогнем с апартамента, но само изхвърлянето на ненужни работи отнема дни и енергия (вече съм на 30 чувал, а има още толкова. Всичко е за сменяне). Почистването също е къртовска работа. Съседите се оплакват...Направо съм отчаяна, но продължавам напред. Само дето на мъжът ми му писна, че отпуската ни минава по този начин и започна да ми натяква, че пари и енергия са хвърлени на вятъра, защото след кратко време ще е същото...Казва, че дойда ли тук, попадам веднага под тяхно влияние, което е само отрицателно за моите собствени решения.
Аз се опитвам да го убедя, че поне е редно да опитам да направя нещо, с уговорката, че ако догодина къщата е същата, то няма да направя нищо вече. Мисля начини как да й помагам финансово, но да не му дава пари (явно е вид спасение, за да го няма в къщата). Правя го, заради майка ми, а той излиза с доводите, че ако тя не започне сама да си разрешава проблемите, то нищо няма да стане. Сигурно е прав, но някак си не мога просто да легна на плажа да си карам отпуската и да не се опитам да въдеда някакъв ред и чистота в къщата.
Оказвам се между чук и наковалня....И е страшно гадно.
Дръж се мила.И при мен е същото.Само че майка ми гледа мисля вече 12-13 кученца на съседите които ги изхвърлиха.Пенсията и е малка и ние помагаме,записахме я в соц.грижи за да има винаги топла храна а тя я дава на животните.Едно от тях беше ухапало човек.Хората ни се оплакват и естественно не вярват ,че кучетата не са наши.За почистването да не говорим,още чистя с големия корем.Купуваме дърва,плащаме сметки а тя ходи и се оплаква от нас на комшиите.В резултат имаме дървена дограма/за горене-Донесени ни от комшиите/да не умре бабата от студ през зимата.Че ми е тежко, не от грижите по нея а от думите и.Ама нали ми е майка,обичам си я.Те няма да се променят.Недоимъкът ги е направил такива.Гледай си семейството ,че те са до време.Вие с мъжа ти оставате да градите Вашето семейство.Много сили ти желая 
Не може да го игнорираш и да си живееш живота някъде настрани криейки се от съществуващата реалност. Тези родители са се грижели за теб докато си имала нужда, сега имат нужда те.