Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Варна

Мнения: 275
На скоро тази ми мила черта напомни за себе си. Пуснах търсене и видях, че много от нас се определят като каръци. Разкажете ми! Поне ще има на кого да се жалваме и кой да ни разбира и съчувства!  Laughing
Купих си сандали - хубави, български, прилично скъпи, с гаранция ... Точно месец след купуването - на общия ни рожден ден се падна  Laughing подметката се сцепи. Върнах ги и веднага си купих други от друг магазин, докато в първия доставят нови да ми заменят старите. Една основна подробност е че нося 41-ви номер - намирането на обувки е почти мисия невъзможна  Stop На другия ден докато се оплаквах и хвалех на колежката с новите си сандали тя забеляза, че ми е паднало капачето на тока, а аз дозабелязах, че направо си ми пада тока на новите вчерашни сандали. След работа по познатите пътеки в първия магазин, за да се окаже, че нямат мой размер обувки и да отложим замяната със седмица и във втория за да си заменя вторите  Laughing Е да ама като нямаха хората в магазина нищо което да ми става ... Прибягнахме до трети магазин. За сега си ги нося - правят вече цяла седмица  bowuu само дето гледам, че май са почнали да се разлепват на едно ключово местенце точно преди отпуската ми, та незнам дали няма да си ходя босичка  Rolling Eyes , но пък са с 2 месеца гаранция. Мъж ми ме заплаши, че трябва и да спя с тях докато изтече гаранцията. Аз си мисля, че толкова дълго няма да ги нося ... Знаех си, че толкова лесното намиране на номер крие някаква уловка!
Имам много истории в този стил. Бури са почвали пред мене и са завършвали като затворя вратата (улучвам точния момент), дървета са падали пред мен ей такива неща. Като се сетя за друга интересна случка ще пиша, до тогава очаквам вас!
Цитирай


Мнения: 606
Да и аз имам много доказателства че съм карък,
но най-доказващото е последното което ми се случи·
Преди три месеца изгубих бебето си и когато попитах лекарката,
защо се  случи така тя ми отговори-просто много лош късмет·
Е това ако не е карък здраве му кажи·
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 083
Колкото повече си внушаваш и се мислиш за карък, толкова повече каръшки случки ще те сполетяват. Това го казвам от опит. И аз се мислех за карък, но се запознах със съпруга си, който пък се мисли за късметлия. Уверих се, че и в най-черните си дни, той знае, че късметът му няма да му изневери и все нещо се случва, че да се оправи. Тогава и аз си казах, ето ми го късмета, сега трябва само да збравя за каръшкото и се получава.
Та, гледаш ли черно, черно те очаква.
Цитирай

В сигурни ръце

Мнения: 824
...дървета са падали пред мен ей такива неща.

Е,нали не са падали върху теб?Считай се за късметлийка. Wink
Цитирай


Мнения: 2 387
Никаква каръщина не е! Това е проблем м/у изваяните, големи крака и пестеливата откъм материали индустрия! (каза една 41номер носеща  Smile)
Цитирай


Мнения: 6 769
Повреди ми се четката за зъби и не можах да намеря гаранционната карта. Тогава се замислих, че никога не ми се  е налагало да ползвам гаранция. А хората какви одисеи разказват. Явно в това отношение съм късметлийка.
Цитирай

Варна

Мнения: 5 299
Много рядко имам сполучливи покупки аз. На изпити, като студентка- пак прецаквация. Мисля си, че все пак, имам  някакъв там късметец. Абе, винаги има по- зле, дайте по- ведро и се научете да разчитате "знаците  на съдбата" /като този с лесното намиране на номера/ Very Happy
Ичони, съжалявам! Hug
Цитирай

Варна

Мнения: 275
Ичони, съжелявам!

Е,нали не са падали върху теб?Считай се за късметлийка. Wink

Това беше един интересен ден, с който дълго време забавлявах цялата компания. Като се съберяхме и все ме караха да го разказвам.
Бях без работа, без квартира, в чужд град, естествено и почти без пари. Купих си вестника с обяви и седнах да го огледам. Набелязах няколко обяви, преписах ги на отделен лист и тръгнах да звъня от пощата, само дето забравих освен листа да взема и вестника. На единия телефон ми казаха, че е много хубава квартирата, даже има и матрак на земята за спане, на другия ми се включи секретар с ведрото "здравейте..." и аз докато се усетя взех да се обяснявам със същия ведър тон още докато течеше записа. Като "ми светна" млъкнах и затворих  Laughing , записа още не беше свършил. Върнах се да си взема вестника, намерих си останалите обяви и се уговорих с двама души. Единият ми каза адреса и ми определи час, а другият беше извън града, щял да ми звънне като се прибере, за да ме заведе да видя квартирата. Тръгнах за уговорената среща. Хубав августовски ден, лято, жега ... Стигам до входната врата на блока и ... започва една страхотна лятна суха буря. Аз бутам вратата на вън, вятъра ме връща обратно, аз на вън, той обратно. Излязох с повече инат и се додмъкнах до едно такси. Уговорена среща имам все пак! Сядам в таксито - човека казва, хубаво ама не работя! Отивам в съседното, няма проблем, само дето не знае адреса.(В тази връзка една вечер след кръчма се бях наместила в едно такси, което като пристигнахме се оказа, че не е такси, а просто му била жълта колата на човека. Голям късмет, че беше свестен и си ме прибра без проблеми! С един друг пък, истински таксиджия обикаляхме 2.5 часа да търсим един адрес. Колегите му помогаха по централата, но така и не го открихме! След време се оказа, че е на много лесно място и сме се въртяли около него.) Та да се върна на въпросният ден: извади човека картата, пита в центъра, разбрахме къде е. Виелицата навън си бушува. Тръгнахме и като наближихме се оказа, че единия възможен път е затворен, след това свихме в друга улица и накрая тръгнахме към правилното място. Изчакахме един камион да обърне (вече закъснявах с около 15 мин) и като се освободи пътя тръгнахме. На около 10 метра пред нас едно дърво се стовари от виелицата. Таксиметровия вече се хвана за главата и каза, че е до тук! Нататък съм пеш! Малко след като слязох вятъра утихна. Пристигнах на мястото и се оказа, че срещата не е само за мен, а са се събрали 4-5 момичета. Собственика още го няма. На негово място - братовчед му. Висок, едър мъж, много приличащ на Обеликс, само че с къса вече позагубваща се коса. Та този "невзрачен мъж" се опитва да ни залъгва и звъни на братовед си да дойде да ни покаже апартамента. Въпросния собственик, обаче е възпрепятстван и му казва да го покаже той. Оказа се, че Обеликс го е страх от настоящата наемателка. Няколко пъти каза на собственика "Абе братчет, тя тая много луда бе!ТЦ! Не се качвам аз горе!" и върти петата на единия крак докато се клати. Видя се тя работата. Почакахме още 20 мин да дойде собственика. Качихме се, видяхме страшната луда и апартамент в нов строеж и почти никакво обзавеждане. Даже подовете бяха на замазка. Яд ме хвана за какво се юрках толкова! И последните си пари за таксито дадох - да не закъснея!
Отидох да се жалвам на приятелката ми. Сипа ми момичето някакво безалкохолно, към което като посегнах го излях върху праните и чехли и ръцете си. Погледна ме съчувствено и ме прати да се измия. Да ама след 3 крачки ритнах печката с която се отопляваше зимно време и и счупих крака.
Денят завърши с обаждането на човека да ме заведе да видя квартирата, която предлага. Взе ме с колата, закара ме, свали ми малко от цената и вече си имах страхотна квартира! Ей това вече си беше чист късмет!
Погледнете забавния аспект на нещата, това е моята цел!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.