Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора
Е, препатили разкажете ми за това как се решихте да сложите край на мъчителният си брак или връзка.Аз все още не мога да направя тази крачка, ще ми подействате окуражително.
Цитирай
С 8 месечно бебе  съм и с бъдещ първокласник.
Цитирай

Варна до морето

Мнения: 2 655
Аааааааааа разкажи повече, цялата история и защо искаш да си тръгнеш.
Цитирай

София

Мнения: 1 350
В тази ситуация и оскъдната информация която си дала аз не те съветвам да си тръгнеш с една наилонова торбичка.
Освен ако нещата са непоносими, свързани с насилие или нещо подобно.
А децата къде? С теб или ... По-добре първо си подготви нещата - реши къде ще живееш, как ще се издържаш, поговори с родителите ти дали ще те подкрепят и как ще помагат. И тогава взимай по-кардинални решения.
Цитирай

Враца

Мнения: 54
В тази ситуация и оскъдната информация която си дала аз не те съветвам да си тръгнеш с една наилонова торбичка.
Освен ако нещата са непоносими, свързани с насилие или нещо подобно.
А децата къде? С теб или ... По-добре първо си подготви нещата - реши къде ще живееш, как ще се издържаш, поговори с родителите ти дали ще те подкрепят и как ще помагат. И тогава взимай по-кардинални решения.
Абсолютно съм съгласна,бъди умна,подготви всичко защото не си сама имаш и деца.
Цитирай
Ми ,душко,много лесно се слага КРАЯТ.обмисляш,кое по -важно....да те обиждат и тъпчат и ти да търпиш,или да си кажеш ..абе мамка му...Аз съм ЖЕНА „ЗАСЛУЖАВАЩА ПОВЕЧЕ.....
Щом пускаш въпрос,значи си почти решена на крачкаТа,
Дано сред  тези мами намериш отговор, щото мога да ти разкажа за едно вълшебно място,където получаваш адекватни съвети и мнения.. Peace
Цитирай


Мнения: 4 476
А защо трябва ти да си тръгваш?
Защо да не си тръгне той с една найлонова торбичка?
По принцип, правно - там, където живеете в момента, имаш право да живееш ти до навършване на 18 год. възраст на детето - малкото.
Ако работата, на която си била, преди да излезеш в майчиство, позволява да издържаш 2 деца и да плащаш квартира, т.е. чисто материално - не виждам защо да не си тръгнеш, много зависят нещата от дохода.
И не ми казвайте, да му се подг...урчва на този по материални причини, ако ще е така, има си професия такава, нужно ли е да я квалифицирам?
Цитирай

На големия южен залив

Мнения: 903
Е, препатили разкажете ми за това как се решихте да сложите край на мъчителният си брак или връзка.Аз все още не мога да направя тази крачка, ще ми подействате окуражително.

Виж сега, фактът че търсиш окуражаване на мен поне ми говори, че не си достатъчно убедена в правилността на решението за раздяла. А независимо от насърчителните думи, които тук можем да ти кажем това решение си остава единствено твое, защото то касае твоят живот.  Затова вместо да ти вдъхвам кураж, аз ще ти кажа какъв е единственият начин за да си сигурна как да постъпиш /всъщност може и вече да си го направила, но все пак.../ ----> просто си отговори на два въпроса: 1) има ли вероятност причините, които са те довели до идеята за раздяла да са от временен и обратим характер?; 2) в състояние ли си да продължиш да живееш по този начин и за напред /с години/?  Ако отговорът и на двата въпроса е НЕ, тогава това да сложиш край е едничкото правилно решение (освен ако не си падаш мазохист де). От там нататък остава само да обмислиш материалните неща, за които са писали Герчо и Каси - възможността да се справяш със собствения си доход, къде ще живеете и т.н. Но това обмисляне на чисто материалните аспекти пак е според степента на непоносимост на обстановката, в която живееш... Та понякога е за предпочитане и с едната найлонова торба да се вдигнеш, ако от това зависи психическото или физическото ти съхраняване... Ти си знаеш най-добре на какъв хал си.
Пожелавам ти сила и смелост! Hug
       
Цитирай

Бургас

Мнения: 1 734
Аз преди четири години си тръгнах с една найлонова торбичка. Е, не точно - бяха две чанти багаж, стар разпадащ се автомобил, 800 лв. и дете на четири години. Вярно, дълго обмислях дали да си тръгна, но когато моментът назря, просто си казах, че материалните неща не са ми нужни - аз съм си по-важна и тръгнах.
Сега, след четири години, имам всичко, за което тогава даже не можех и да мечтая. Нов дом, нов автомобил, достатъчно пари, с които да живеем с детето и най-вече спокойствие.
НО! Не е за подценяване фактът, че имам добре платена работа. Както и огромната подкрепа на родителите ми, с които живеехме в теснотия три години, докато събера пари за ремонт и обзавеждане на моето жилище.
Но съжалявам, че съм се изнесла така. Трябваше да трупам тихомълком и да изнасям покъщнина, без да ме усети. И после - в решаващия ден - и всичко останало, което може да се носи. А което не може да се носи - да се потроши, за да не му върши работа. Да види как се почва от нулата, докато той се шири в обзаведения и с моите пари, труд и лишения апартамент, без да се налага да си причинява никакви трудности и страдания.
Защото сега БНД спи на ленените чаршафи, зестра от баба ми. Не ги заслужава след всички гадости, които причини на мен и детето.
Цитирай

София

Мнения: 578
И аз си тръгнах без нищо.Хем и работа нямах,нито пък близки да ми помагат...Сега имам всичко нужно за нормален живот.Оказа се,че съм много по-полезна на себе си и дечицата,когато не съм недоспала от кавги и разправии,от горчив плач в някой ъгъл на къщата...Не беше лесно,даже никак не беше лесно,но сега съм горда,че се справих.













Цитирай


Мнения: 15
TYGNA, би ли споделила малко повече?
Макар и схематично, накратко, и откога се е започнало.
Цитирай


Мнения: 141
С 8 месечно бебе  съм и с бъдещ първокласник.

При подобна конфигурация трябва да имаш много добре платена работа/стабилен собствен бизнес, за да можеш даже да си помечтаеш да си тръгнеш с едната найлонова торбичка, (освен ако няма системен тежък физически тормоз над теб и децата, който заплашва живота Ви - тогава се изпарявайте на минутата, ако можете).
Цитирай
За сега няма да предприемам нищо-единственото , което ме спира са парите.Сама с малко бебе, както казах и сега с първокласник .
 NaughtyНА тези, които имат едно дете и си мислят , че ше се промени нещо към добро в тяхната връзка, ще кажа , като препатила, че ГРЕшат.
Втората ми беменност бе непланувана, впоследствие желана.Когато "мъжът ми"-/живеем без брак/ ,реши че ще задържим бебето аз бях изпълнена с надежди .При нас всичко е на приливи и отливи, още до като бяхме с едно детенце е имало моменти , в които съм казвала : край, не трябва да съм с този човек, а сглупих и му родих още едно.Сега е страшно, на помощ от родителите си не мога да разчитам, при тях не мога д отида , но това е друга тема....Още един месец ще взимам болнични и после оставам с 220лв, изплащам заем и ми остават 100+детските.  На всичкото отгоре и работих заедно с бащата на децата ми , въпреки че имах възможност за др. работа.-Така както си се насадих сама , въпреки тревожните сигнали...... ама то на човек като е трябвало да пати......и то от глупоста си. Embarassed
Цитирай
И аз си тръгнах без нищо.Хем и работа нямах,нито пък близки да ми помагат...Сега имам всичко нужно за нормален живот.Оказа се,че съм много по-полезна на себе си и дечицата,когато не съм недоспала от кавги и разправии,от горчив плач в някой ъгъл на къщата...Не беше лесно,даже никак не беше лесно,но сега съм горда,че се справих.

Това трябваше да направя и аз много отдавна, но...... нямах смелост мислех си ,че когато нямаш зад гърба си подкрепа от родители е невъзможно да се справиш с живота. Браво мила  bouquet, прекланям ти се.......... а сега заради моята нерешителност ще страдат дечицата ми. Crying or Very sad














Цитирай


Мнения: 15
Ех, Tygna, това с приливите и отливите ми е прекалено ясно. Труден е изхода, но го ИМА.
Съвети не смея давам за да не сбъркам. Но...

Знаех че трябва да ИМА ИЗХОД не знам какъв, но има. Ето как постъпих аз:
1. Поставих си мотото - АЗ да съм добре, за да си гледам детето добре. И не сбърках - започнах да гледам единствено и само себе си - прическа, фигура, здрава храна, спорт и някоя нова дрешка в месеца, естествено за негова сметка! Казах си "Така правят истинските жени и те винаги са добре!".
Използвах го и за секс (ми аз да не съм от дърво....). С две думи: вадих му душата с памук. Винаги съм била скромна и толерантна, всичко за моя сметка. Но това СВЪРШИ. Няма да живеят егоистите (той и близките му) на мой гръб, не и за сметка на детето ми!!!!!
2. Започнах упорито да отбягвам хората, които той цял живот ще ми натяква че са му Семейството - родителите и сестра му. Добре, след като ще се бием за първото място в класацията, аз ще съм в друга класация!
3. Поради наследствения му навик на всяко естествено по рода си семейно скандалче да излиза от вкъщи и да спи у приятел или при майка си, на едно от поредните му излизания го предупредих: Този път наистина ти е за последно. Дай ми ключа и не се връщай! Дори багажа му изнесох.
Той знае - аз не заплашвам на всяко скандалче. Аз търпя много, но казвам ЕДИН ПЪТ. Ние не сме ти семейството, затова - СВОБОДЕН СИ да си отидеш при "семейството"! Еми... 4 дни ми беше скапано, бях тъжна, но...
4. Потърсих си приятелите, но не за да им плача на рамото, а за да прекараме нови готини мигове.
5. Убедих го да ми дава около половината си заплата за детето, респ. и за мен (е при неговата обич към детето не беше трудно)

Ем тва е в 5 стъпки. Сега идва да гледа детето, а аз отивам на развлечения. Докато го нямаше детето бях скромна, смирена и предана. Винаги страдах когато се карахме като гаджета. Сега С ДЕТЕТО се чувствам много СИЛНА. А ТИ ИМАШ 2 - сигурно си и 2 ПЪТИ ПО-СИЛНА от мен, но просто НЕ ГО ЗНАЕШ...

И така - всичко в името на добрите взаимоотношения и спокойно отгледани деца!
На ушенце ще ти кажа, че и помощта на близки и родители понякога се оказва нож с 2 остриета.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора