Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте, разделени сме с бащата на детето ми от година и половина. През този период той заведе дело за определяне на режим на свиждания, като се определи стандартното време. Дъщеря ни е почти на 7 год и не иска да ходи при баща си. Аз и обяснявам че той и е татко и я обича и т.н., но тя не иска казва че той е лош и щом искам да ходи при него значи не я обичам. За всичкото това време след делото той я е вземал около 6 пъти и всеки път тя тръгва с желание уж, а като се върне плаче и ако той и е купил нещо го изхвърля в кофата. Затвори се в себе си и не дава и дума да се спомене за баща си. От друга страна той постоянно ми звани по телефона като започва с това че не иска да загуби и нея както загубил менр когато му кажа че няма връщане назад той сменя тона и продължава с думите ти ще съжеляваш, дано да си счупите главите и т.н. Вече незнам как да постъпя  не искам детето ми да се травмира и да го е страх да излезе на улицата, не искам и ме да продължава да тормози психически. Дайте ми съвет моля ви !!!
Цитирай


Мнения: 318
Дъщеря ни е почти на 7 год и не иска да ходи при баща си....и всеки път тя тръгва с желание уж, а като се върне плаче ...
Светле, най добрият съвет ще ти даде психологът.
Но аз си мисля, че това "тръгва с желание и после плаче" по скоро е резултат, че детето е свидетел на вашата взаимна непоносимост (м/у теб и бащата). Не би ли могла да поговориш с бащата и поне няколко пъти да опитате да излезете и тримата (т.е. и ти да присъстваш на свижданията). Така и детето ще се почувства по-спокойно, но съветът ми е точно тогава да не обсъждате вашите проблеми, концентрирайте се върху игри, забавления, нещата които я вълнуват нея, нейните приятели... Успех, дано и бащата е на същото мнение.
Цитирай

Моят дом е моята крепост.

Мнения: 262
Поговори с бащата, какво се случва там, че детето се чувства така? А тя не споделя ли как прекарват или защо е разстроена, какво я мъчи и притеснява ???
Цитирай
Не споделя - единственото нещо което ми каза бе че татко и и казал нещо лошо за мен което трябвало да бъде тайна и тя го е забравила. Тогава взе да плаче че не може да ми каже какво е - аз естественно и казах че няма проблем че не се сеща, че тя знае че не е хубаво да има тайни помежду ни, но като не го помни няма проблем и че аз я обичам нея най много, че винаги ще съм до нея да и помагам, подкрепям и никога няма да спра да я обичам.
 А за предложението да изляза с тях - да излизали сме няколко пъти - но какво се получава аз насочвам разговора за нея какво се е научила и т.н. а татко и към въпросите кам мен - ти сега имаш ли си приятел, няма ли да се върнеш при мен, защо я настройваш против мен и така. Аз се опитвам да отклоня въпросите му първо защото не го интересуват него тези неща а и не е уместно пред детето да спорим за такива ... В крайна сметка той уж е излязъл да се види с дъщеря си... Незнам вече към кого да се обърна.
Цитирай

Моят дом е моята крепост.

Мнения: 262
Ми то е ясно, не е нужно да казва каквото и да било повече детето. Щом и се говори против теб е напълно естествено тя да не иска да ходи при баща си, тези приказки я нараняват и объркват. Аз не разбирам що за хора са тези които, за да навредят на бившия или бившата използват децата си. Защо е нужно да се разбива детската психика, та не му ли е достатъчно на едно мъниче, че родителите му не са заедно, а трябва допълнително да страда от недораслото поведение на родителя си.
Нямам идея какъв съвет да дам, при положение, че бащата на дъщеричката ти се държи по този начин. Да, трябва да поговорите (двамата без детето, според мен), но явно че с него няма как да стане това или поне не може да се води смислен разговор. Този човек трябва да осмисли, че вреди на собственото си дете в крайна сметка.
Цитирай
Наистина не се получава смислен разговор с него, опитвала съм.. Притеснявам се за дъщеричката си не искам да страда, искам да си бъде едно щастливо дете, защо заради нашите отношения тя да страда.. Мислех си да потърся помощ от специалист или да и сложа подслушващо устройство за да разбера какво става когато излезе, но все още се чудя как да постъпя  Tired
Цитирай


Мнения: 318
Добре де, поговори с дъщеря си и й обясни, че ако не й е приятно, няма защо да ходи. Същото кажи и на него. Поговори с детето, и й кажи, че застанеш зад нея, ако не се чувства добре там. Доколкото съм чувала от адвокатите, като компенсация, че не си я пуснала, може да му върнеш издръжката.
Цитирай

Моят дом е моята крепост.

Мнения: 262
Може също и да направиш консултация в отдел "Закрила на детето". Те са специалисти, това им е работата, сблъскали са се с много подобни ситуации. Ако трябват драстични мерки, макар че на мен не ми се струва така, може и родителските права да му отнемеш или да ограничиш свижданията, или да бъдат в твое присъствие.
Цитирай
от Закрила на детето ми казаха да заведа аз дело, защото с него не можело да се говори /понеже знаят за случая/, но това ми е свързано с пари а в момента аз не мога да си го позволя  Sad
Цитирай

Варна до морето

Мнения: 2 655
Първо водете детето на детски психолог, за да разберете причината. После задължително дело. Пари се намират, но травмата в детското съзнание остава.
Цитирай

На големия южен залив

Мнения: 903
Първо водете детето на детски психолог, за да разберете причината. После задължително дело. Пари се намират, но травмата в детското съзнание остава.

100% подкрепям Пела! Имай предвид светла1402 , че колкото и да се чувства наскърбена от приказките на баща си, дъщеря ти не е била в несъзнателна възраст когато сте се разделили с него. Т.е. между тях вече съществува изградена емоционална връзка и тя чувства привързаност към него, дори когато думите му нараняват крехката й детска психика. Детето се разкъсва между двама ви в стремежа си да е лоялно към всеки от вас поотделно. Не вярвам, че тя действително не помни думите на баща си /дето й е наговорил против теб/, но явно вътре в себе си усеща че не бива да ти ги казва - веднъж за да спази обещанието си за пазенето на тайна, дадено на баща й; и втори път - защото мисли, че повтаряйки ги пред теб все едно е съгласна с тях и ще те нарани. Искам да ти кажа, че в тази ситуация дъщеричката ти се опитва да се държи много по-зряло от собствения си родител от мъжки пол.., но това е прекалено голям психически товар за едно 7-годишно дете. -------- Точно за това е важно да я заведеш на детски психолог, защото това което тя не се решава да сподели пред теб, но го задържа и трупа като болка в душичката си, пред страничен човек може да го излее. А психологът знае как да "изкара" от нея тези неща и съответно ще ти даде ценни съвети как да се държиш за напред с нея. ------- И не на последно място - делото - задължително! 
Цитирай

София

Мнения: 1 588
От друга страна той постоянно ми звани по телефона като започва с това че не иска да загуби и нея както загубил менр когато му кажа че няма връщане назад той сменя тона и продължава с думите ти ще съжеляваш, дано да си счупите главите и т.н.

Той ти говори, че не иска да загуби дъщеря си, а ти - че нямало връщане назад... ?!?

Съдейки по прочетеното от теб, по-скоро ти си продължила напред (даже мисля, че сигурно ти си поискала раздялата), а той е фиксиран в старата ви връзка и не може да продължи без теб и детето. Явно е отчаян и не може да си представи живота си без вас двете. Е, аз го разбирам... Ти не го ли разбираш???

Отчаяните хора са малко неадекватни и правят глупости, които не биха направили в нормално състояние... Ти явно не си чак толкова отчаяна, затова в тази ситуация от теб се очаква да проявиш разум, за да я овладеете в полза на детето...

Според мен трябва да се действа на 3 фази. Първо ти си реши на първо четене, между вас всичко ли е свършено? Преди да се разделите, той пак ли говореше лоши неща за теб на другите? Грижеше ли се за детето? Има ли друг в живота ти? Ако да, или ако не - има ли смисъл да се остави една малка вратичка за събиране в бъдеще - все пак той е единствения баща на детето ти и за него нещата не са свършили... Не го обвинявам, че може да си представи живота си само с едно семейство - той, ти и детето... Ако може да се получи, това е най-прекрасното решение от всички възможни...

Втора стъпка - разговор с него, насаме. Обясни му какво чувстваш. Предложи му в следващите 3-4 месеца да се виждате вече тримата. Ако наистина иска и теб, и детето, би трябвало да подскочи от радост. Кажи му, че от държанието му на вашите срещи зависи какви ще са отношенията ви. Ако дъщеря ви вижда войната между вас, никога няма да е щастлива. Кажи му да положи усилия да се получат приятни за детето срещи - без караници, фиксирайте се върху забавленията й, а не да седнете на кафе, детето да обикаля наоколо, а вие да се разправяте. Замразете временно темата дали си имаш приятел и прочие. Не си права, че не му е работа да пита дали си имаш приятел, защото това ще рефлектира върху живота на дъщеря му, а и както виждам, той още има надежди да се съберете. Ако не е от тези, дето те оставят да говориш, напиши му емайл и после му дай време да обмисли предложението ти.

Трета стъпка - срещите между вас тримата. Единственият начин да се оправят отношенията между вас и той някога да има шанс да бъде пак със семейството си, е всички срещи да бъдат перфектни. Той трябва да полага усилия (с оглед на това, което иска), а и ти също, и то много повече (защото всъщност ти искаш друго)...
« Последна редакция: вт, 19 авг 2008, 09:19 от Мария »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.