Как да разберем кога делим децата?

Трудно е за един родител да дeли децата си, макар и не изключено понякога.
Аз смятам, че в повечето случаи не става въпрос за делене в буквалния смисъл, а за любов изразена по различен начин. И това е съвсем нормално, защото самите деца са различни - като възраст, пол, характер, потребности .....
Да обичаш децата си по-различен начин не е никак престъпно. Единственото изискване е да показваш различната си обич в еднакво количество спрямо всичките си деца )

Аз предполагам, че жена ти много ясно ти е обяснила. Вместо да се инатиш просто я послушай.
Оставам с впечатление, че си много строг с големия. Държиш се с него като с голям човек, а той е още дете и иска внимание, обич, малко глезене.
Казваш ли му Ти си по-голям, трябва да отстъпиш
Даваш ли на малкия играчките му без негово съгласие
Казваш ли Той е малък, не разбира
Просто предположения.
Това с игрите - какво може да си играе 9 годишен с бебе. По-скоро му възложи отговорността да го пази, докато изпиеш 1 бира.

Фиатаджия, добре, че не съм женена за теб, иначе досега да съм те накарала да изчетеш куп литература и да те пратя на училище за родители.

Препрочети отново постовете на Логопедка, научи ги наизуст, повтаряй си ги вечер преди да заспиш и престани да се държиш като дърто магаре. А, ако можеш, спомни си каква е била твоята вселена на 9.

И без да му завираш "жестоките истини" за "гадния живот", за да покажеш какво кораво копеле си, сина ти те смята за страхотен, просто има нужда да усети, че и ти го смяташ за такъв, БЕЗ УСЛОВИЯ. Наистина ли очакваш от деветгодишно дете да хване живота за рогата иго възприема сякаш е герой от филм на Тарантино?

Трудно е един родител да разбере това сам. Винаги ще повтаря, че това не е вярно. Нещо като пияния, който залитайки продължава да пелтечи, че не е пиян!

Но щом отсрани някой ти го каже, значи предупредителната лампичка трябв да почне да свети.

И на мен ми се струва, че си много строг с големия си син, та той е едва на 9! Разбира се, че ще му се играе повече, отколкото да учи, разбра се, че няма да иска да играе с 2 годишния си брат, а ще предпочита връстниците си навън. Разбира се, че има нужда да е гушкан, погален, да му се каже, че татко го обича и се гордее с него всеки ден, не веднъж в месеца.  Как предоплагаш, че той трябва да знае, че го обичаш? Трябва да му го показваш, но и да му го казваш.  Всеки има нужда да му казват, че го обичат, независимо от възрастта.



 И мен като майка би ме издразнило изказване от рода на "Тази игра се играе с мислене, не с щракане по клавиатурата"! На 9г. за Бога! Остави го да бъде дете още малко. Житейските уроци няма да го отбягнат, а ти бъди там, до него тогава да усеща подкрепата ти, а не укора ти.

   Не е задължително да спестяваш на детето истината. Въпроса е как ще му я покажеш. Не се дръж с него все едно е вече мъж, нито пък все едно е на годините на по-малкия си брат. Дръж се адекватно за неговата възраст. Ако не знаеш как нека половинката ти помогне. Напълно съм съгласна със постовете на Логопедка. Измислете нещо, което и на двамата ви доставя удоволствие и нека това да са миговете прекарани насаме. Без майка му и без малкото му братче.

И аз съм по-голяма,и аз загубих доверие в родителите си след всичките тези години стаена горчилка...Но Фиатаджията може и да е прав,аз пребуледувах тези неща,но сега се оправям много по-добре от брат ми в живота...Макар че и аз постоянно се питам дали не бъркам с възпитанието към своите деца,защото както казва той,не се стремя да им спестявам трудностите в живота,искам да са борбени и силни мъже като порастнат...Но пък и често им казвам че много ги обичам...И когато наистина са направили нищо хубаво,се опитвам да го правърна в празник-явно рядко им се случва ...Но ще ви кажа на мен кое най-много ми липсва и до ден днашен в отношенията ми с моите родители-искам един път майка ми да ме прегърне,и да ми каже"Браво на теб,бориш се...Ще се справиш..."...И знаете ли,като се замисля май и аз пропускам да кажа това на децата си... Благодаря ти Фиати за темата!!!Може би днес ще поговорим дружно у дома...

 
 
   Този пост ме подсети за нещо, което съм чувала от майка си, която го е чувала от по-възрастна жена: "Децата са като пръстите на ръката ти. Всяко дете е различно (характер, нужди), така както са различни и пръстите на ръката ти, но които и пръст да ти отрежат боли по един и същ начин."

Много грешиш мила!Разбира се че се случва(познавам такива семейства·)
Аз имам само едно дете и не мога да дам точен съвет, но е най добре да разговаряш със съпругата
си тя ще ти обясни точно какво има предвид·

Как да разберем кога делим децата?

Лошото е, че доста родители делят децата си без да го осъзнават, а когато вече го разберат връзката с детето е отдавна изгубена.
Логично е, докато едното от децата е бебе за него да се отделят повече чисто физически грижи, но духовната връзка с голямото дете не трябва се прекъсва. То вече не се нуждае толкова от помощ при обличане и хранене, но се нуждае и то много повече от общуването с родителите си.
За съжаление съм виждала хиляди случаи, когато към едно от децата е концентрирано цялото внимание, а другото дете е пренебрегвано.
Примерите пред мен не са само със семейства с малки деца, а и с такива, които имат отдавна пораснали.

Аз бях на 10год.,а брат ми на 1 год.,когато родителите ни ни разделиха-физически и духовно.Мен оставиха при баба и дядо в София,а брат ми с тях в друга дьржава.Това ми се отрази зле на психиката.Всеки пьт ходейки при тях,на врьщане за Бьлгария в самолета ревях,като луда Чааак сега го осьзнаха,но кьсно.

Ники, в къщи имаме подобен порблем. И аз като твоята мома мърморя на пожарникаря. Главата си залагам, че ги обича еднакво. Но отношението му е разлиочно. Баткото е на 10, малката ма 5...и е момиче. Моя явно си е въобразил, че Павел, понеже ще става мъж, вече е голям и разни глезотии не му отиват. И се държи с него строго. Няма...как да кажа...топлото, нежнмост...За лека нощ сам вика малката да я гушне, а в редките случаи, когато и баткото посегне да гушне тати, татито или претупва гушкането или директно го отблъсква. Това не е нормално.
Преди да се роди дъщеря ни, мъжа ми се държеше със сина ни така, както сега с нея. Нормално е отношението да не е еднакво: все пка имат 5 г. разлика. Но таткото се пормени булвално след раждането на щерката. Реши, че изведнъж Павел вече е много голям. А не беше. Иначе за ежесневни неща се държим с всеки според възрастта си. Павел пътува сам с автобуса, на нея естествено не и е разрешено, колкото и да се тръшка. Тя играе по цял ден, а него го карам да пише домашни. Това са нормални деления.
Важното според мен е да се вгледаме в децата си и да видим от какво имат нужда те. А не ние да решаваме, че вече са порастнали за глезотии.
Моите и двамата са достатъчно големи, за да знаят как трябва да се хранят примерно на масата. Когато малката разлее нещо примерно, но не без да иска, а от лиготия татко и и се скрва и...толкоз. Ако баткото направи същото по същите пирчини, само дето не го изяжда с парцалите. Това вече е делене, което и самите деца усещат.
Ако и двамата хукнат да си покажат новата рисунка например и ти обърнеш внимание само на едното, това също е деление.

Може би жена ти е права. Ако сина ти има нужда в момвнта от "обичам те" и др. подобни няма нито ти, нито той да сте по-малко мъже, ако му даваш това, което иска.

Нормално е с малкото дете да се отнасяме като с малък човек, а с голямото като с голям. Към малкото имаме повече мили и нежни чувства, а от голямото очакваме вече и отговорности.
За да не се почувства пренебрегнат и делен нашият голям син, който вече е забравил или не помни, че сме се отнасяли с него по същия начин както със сестра му, то ние го включваме в наши общи занимания, в които сестра му не участва заради възрастта й. Например играя с нея на топка или кукли, големият може да играе сам или с връстници. Големият може да сподели една почивка с баща си на хижа, но сестра му не може, защото там, където ще ходят е опасно за нея, а и мен няма да ме има да помагам. Т.е. ще бъдат заедно по мъжки и то като големи мъже. Понякога го взимаме с нас на заведение, а сестра му не, защото ще закъснеем. Тези малки включвания в дейности подходящи за възрастта му според мен са достатъчни да му покажат, че не го делим, а се отнасяме с него според възрастта му и съответно разбира защо със сестра му е друго.

И ние това се стараем да поравим, но нашия татко явно не се старае достатъчно. Той си е малко такъв...не се обяснява защо казва или постъпва еди как си, очаква другите, в случая децата да го разберат направо.
Не че ни е трагично положението, но имаме критични моменти понякога с баткото и ми става мъчно.

Фиате,

Ако прочетеш отново постовете си ще разбереш, че в тях са и отговорите. Не е само да му казваш, че ще има проблеми, а и да му кажеш (не само да покажеш), че когато е нужно ще му подадеш ръка да се справи с проблемите. И ти допускаш грешката на много бащи, които мислят, че няма нужда от думи, а само от дела. Децата са като жените - искат да чуват хубави неща за себе си и да им се казва колко много ги обичаш и искаш да се грижиш за тях.

Анджък...ей за туй иде реч. Ама пустите му бащи не вдяват нещо.