Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора


Мнения: 752
Здравейте, мами!

Почти два месеца ме нямаше в интернет пространството /поради ремонти на блока/, а през тях се случиха толкова много и важни неща, които ми тежеше, че не мога да споделя...
А ето и началото. Около 1 седмица преди 24 юни тази година бях започнала да мисля в посока на спиране на кърменето. Причините - две основни: поотслабнал мой имунитет /аз не се грижех особено за себе си - кога какво хапвам, изцяло посветено време на детето ми съвсем по мое желание Smile и в следствие - кожни истории по дланите към препарати, често замърсяване на очите и антибиотични капки слад това, гадните и досадни вагинални гъбички /беше ми писнало от тях най-вече/; мисълта за евентуално братче или сестриче и желанието ми бебчо да е отбит и да не се връща към гърда при появата му. Имаше и умора от нощните кърмения. Реших, че при 5 и повече сукания денем и нощем не знам колко, нямам време да махам постепенно кърмения. Отидох при мамолога си. Пргледа ме, каза, че гърдите са заели първоначалния си вид и ми опредписа 3 бр. Достинекс през 3 дни. Наложи се да изцедя само след първия прием.
Това се случи на 24.06. Еньов ден, моя имен ден, сутринта. Към 2-3 часа пих първия Достинекс.
Насладих се на сутрешно кърмене на бебо и после се удържах. Имаше възможност за връщане назад, но устисках...
Баща ми дойде два следобеда да приспи бебо - той се оказа герой, държа се мъжки, аз не се появих, а баща ми му беше казал, че съм за хляб. На мене ми течаха сълзи, свиваша ми се сърцето, но бях взела това решение. А преди исках да откарам до 2 години, съжалявах точно 5 дни...
Вечер аз и мъжът ми се преборихме без чужда намеса...Много търсеше "бала,бала" - така им викаше, от "бозка"...., но и когато беше много уморен, заспиваше по-лесно.
Първите 3 дни бяха най-трудни. Замених сукането с една хубава наша си песничка "нани, нани" с главицата на дясното ми рамо и вкопчен като маймунче в мене...Последваха много прегръдки, целувки, любов и нежност...игри, обяснения, книжки, още повече от преди. Получих сякаш нещо, което не съм имала. На детето от това му стана хубаво. Спомням си още, че като го гледах, открих, че е пораснал и физически и духовно, нещо в поведението му ми го подсказваше...Малко тъжно ми стана. Толкова беше сладък и мъжествен, той се пребори по-лесно от мене. Оказа се по-готов. Това съм го чела и тук в други теми. Повярва, че бозките спинкат и до ден днешен се гуши в тях и ги посочва като казва една по една "спинка". Идва ми да го изям. А те според мене си спинкат щом не правят млекце. За да се събудят един ден отново. Много се радва да ме види гола - осмелих се да му се покажа едва две седмици след спирането. Ако не бях взела хапчето, нямаша да се откажа. При мен то беше необходимо психологическо условие, за да го направя. Дечко започна да спи по цяла нощ - изуми ме, да яде повече, да не прескача ядене, да заспива без сучене - с приказка, песен, разказче и гушкане. Случва се да се събуди от зъб /предполагам/, но не иска нищо, само успокоение - вода много рядко.
Помня, че съжалявах, че няма да го чуя как би се отказал сам и какво точно би казал, но вече не мисля за това.
Гледам си го отново сама, посветила съм му се както и от началото. Водя го на разходки, играя с него и другите /та ми лепват името детска учителка Smile/, давам му от нашата храна. Адапте така и не пропи това дете Smile. И други кърмачета познавам в това положение. На този етап яде само едни yogo-та на Нестле /а ядеше и кисело преди по малко/, но какво да се прави, аз отдавна не се тръшкам за яденето - каквото и колкото.
Ами това се сещам като най-важно. Мисля, че беше хубаво, че не можех да влизам във форума по това време - щях много да се разстроя /така чувствам/, та това е един съвет от мене. Да четеш и да виждаш картинки на кърмещи, когато ти спираш да го правиш, е тежко.
Ако се сетя за още нещо итересно, ще пиша.
Благодаря ви от цялото си сърце!
НЕ СПИРАМ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВАМ ОТ ВАС. С РАДОСТ ПРОСЛЕДИХ КАКВО СТАВА, КОЙ ЩЕ ИМА И ОЩЕ БЕБОЦИ. ЦЕЛУВАМ ВИ ВСИЧКИ, МНОГО МИ ПОМАГАХТЕ, ОКУРАЖАВАХТЕ, ДАДОХТЕ МИ ЕДНА НЕЗАМЕНИМА РАДОСТ! АЗ И БЕБО ВИ БЛАГОДАРИМ ОЩЕ ВЕДНЪЖ.
КАЗВАЛА СЪМ И ДРУГАДЕ, ЧЕ СИ ПОЖЕЛАВАМ ТРИ ДЕЦА /И АЗ СъМ ОТ ТАКОВА СЕМЕЙСТВО/ И ДАНО ГОСПОД МЕ ДАРИ. ДАНО ИМ ДАМ И НА ТЯХ ТАЗИ ТОПЛОТА, ГРИЖА И ВНИМАНИЕ КАТО НА ПЪРВОТО СИ ДЕТЕ.
  bouquet  bouquet  bouquet
Сега мама се замисля да взема по-активно арх. проекти вкъщи и чака близкото бъдеще /дай боже/ да си кажат с тати "хайде братче или сестриче" /порадвахме се малко на безметежния секс Smile/...
« Последна редакция: ср, 20 авг 2008, 01:36 от ayas »
Цитирай

София

Мнения: 742
Браво и поздравления. Да сте живи и здрави и скоро да има още сладки бебчета да се смеят у вас! И аз като теб съм тръгнала по пътя на бавното отбиване. Виждам, че и тя вече е готова. Разказът ти много ме успокои.   bouquet
Цитирай


Мнения: 3 371
Поздрави за успешното дълго кърмене! И аз се подготвям психически за това - мисля през зимата да опитам. Но как ще се справя не знам - АЗ, не бебето. Само докато чета такива разкази и се разревавам. Почти го преживях през февруари, когато трябваше да пия антибиотик и не кърмих 10 дни. Но тогава ме крепеше мисълта, че скоро пак ще кърмя. Сега ще бъде по-трудно, още повече, че не планираме повече бебета... Sad Просто мъжото не иска.
Цитирай


Мнения: 612
Първо ще те поздравя   bouquet
Дано и ние минем леко през този период, аз не знам как ще се разделя с най-хубавото  и нежно общуване с детето ми...
Цитирай


Мнения: 752
Благодаря ви! Само едно отклонение - защо мъжете не искат деца или и следващо дете? Опитвам се да намеря отговори в разни ситуации с познати и близки...Те ли чувстват, че изостават в отношението към тях, грижата за тях ли, "поразбутването" на секса ли....??
Мен малко ме натъжи едно изказване на моята половинка - " ти иска да кърмиш бебо до 100 години". По принцип ме подкрепя и харесваше много радостта на бебо от тези моменти - за ползите  не знам дали знае и си дава ясна сметка /майка му какво ли не направи та да не кърмя Wink/. Това по повод, че искахме като беше на годинка да действаме за второ - поне така планирахме като беше на 1-2 месеца. После аз и бебо много се привързахме към кърменето, а аз реших за себе си да не бременея кърмейки. Дано темата не кривва от тематиката на форума Sad
До скоро.
Smile
И не мислете как точно ще се случи - ще стане така, както не очаквате Smile В това съм се убедила - винаги си представяме нещо, а то не е съвсем така. Но при мене стана добре и съм доволна как го прие бебо. А колко съм го мислилааааа....
« Последна редакция: ср, 20 авг 2008, 14:33 от ayas »
Цитирай


Мнения: 752
Тъжно ми е, че мамите от времето, в което започнах да кърмя, минавах през три броя кърмачвски стачки, захранвах, водихме разговори с педиатъра за разни неща относно храненето и други проблеми, ги няма...Sad
Сигурно някои от тях не влизат често във форума или не кърмят вече...
Но се радвам, че има много нови мами кърмачки, които попълват редиците Smile
Успех на всички!
Цитирай

Стая № 6

Мнения: 502
   И от мен поздрави!  bouquet
 И аз май така ще направя. Ще изчакам кърменето да приключи по естествен път,надявам се да се отбие сам. Първо мислех до годинката да съм отбила,после си казах-нека мине лятото. Сега и лятото отмина,още не ми се ще да го отбивам. А и мисля,че няма да е лесно в този момент. Ще почакам,толкова свикнах вече да кърмя,че сигурно на мен ще ми е по-трудно,отколкото на него,като го отбия. Laughing
   Желая ти щастливи мигове и занапред с детенцето ти! Hug
« Последна редакция: пт, 22 авг 2008, 14:29 от maraidara »
Цитирай


Мнения: 7 469
Поздравления за дългото и успешно кърмене!  Hug
Пожелавам ти някой ден отново и отново да изживееш тези трепетни мигове.
Цитирай

Банско

Мнения: 2 829
Моето мишле се отби (почти) само на около 2 годинки. Още не съм си сменила лентичката, аз писах и в дългокърмещите-отбиването стана съвсем лесно, без да полагам особени усилия. Първо, от година и половина-до година и 9 месеца постепенно съвсем сам спря да се буди нощем и дори като се събудеше започна да заспива сам, без да суче (нещо, което преди беше абсолютно невъзможно). Започна денем да не се сеща за сучене (а и сам започна да яде повече твърда храна), стана така, че сутрин тръгвах на работа преди да се е събудил.
 И така, малко след като разбрах че съм бременна се оказа, че малчо суче само вечер (е, ако му предложех по друго време не би отказал Very Happy ). Реших също така, че няма да го отбивам на всяка цена, но ще поощря отбиването и ще му се зарадвам, защото мисля, че ще ми е по-лесно ако сина ми се е отбил като се роди новото бебе (т.к. от доста време се опитвам да забременея първоначалната ми нагласа беше да кърмя в тандем, защото очаквах Алекс да е на година и половина че и по-малък като се роди бебето, но така стана, че той е вече достатъчно голям за отбиване)
До този момент аз никога не го бях приспивала без да суче, но от доста време следобед го приспива баба му, защото работя. Но в почивните дни следобед си го приспивах аз с кърмене. Реших да пробвам събота и неделя следобед да го приспя без да суче-взе че стана! Седмица-две си карахме само с по едно кърмене вечер и после реших да опитам да го приспя и вечерта без да суче-и се получи. Без да плаче, без да се мажа с горчиво, без да се налага някой да ме замества. Е, отначало приспиването отнемаше по доста време, но постепенно нещата влизат в релси и малкия заспива все по-лесно и по-бързо. Отначало го приспивах като го гушках и люшках и му пеех, но той започна да се дърпа и ясно показа, че иска да си легне на леглото и аз просто да лежа до него, да го гушкам и да чакам да заспи, което напълно ме устройва.
Радвам се, че все по-често чета историите на майки, които са отбили когато те искат Hug И че в повечето случаи става лесно Hug

ayas, моят мъж пък за второто дете не се дърпаше, но като зачекна темата за потенциално трето не изпада в ентусиазъм Laughing Но, да караме едно по едно Laughing Аз имам пълна подкрепа за кърменето-и от моите родители и от свекърите и от мъжа ми, дори понякога неуместно и с гордост са споменавали че кърмя, та ми е ставало неудобно. Но и мъжа ми има някаква психологическа граница-казвал ми е че не иска да кърмя дреболин след като навърши 3 г.
Цитирай

Стая № 6

Мнения: 502
    Яна,разликата между двете ми деца е две години и половина. При вас май ще е дори по-малко? На мен в началото ми беше трудничко,най-вече за това,че нямах много време за каката. Бебето беше винаги с предимство и се чувствах виновна заради това. Трябва да ядат децата-първо бебето. Трябва да ги къпя-пак първо него. И за приспиването така...Добре че майка ми е наблизо и ми помага. Laughing
Цитирай

Банско

Мнения: 2 829
maraidara, около 2 г. и половина разлика се пада. Аз си мисля, че каквато и да е разликата в началото винаги ще е трудно, но пък и при мен помагачи не липсват, в такова семейство като моето и 5 деца мога да отгледам без да ми натежи Love
Но едно е как си го представям, друго е как ще бъде в действителност-догодина, живот и здраве пиша как е всъщност Very Happy И сигурно ще се възползвам и от твоите съвети Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 809
ayas, поздравления за лесното отбиване!   bouquet
Браво и на вече порасналото човече  Love

И на мен ми предстои да отбия Мони, обещала съм на татито от няколко месеца  Blush

yanast, "психологическата граница" на моя мъж е 2 години, така, де, 3 x 2  Laughing
Погали малкото коремче от мен, моля  Love

Цитирай


Мнения: 752
Благодаря ви на всички!
Yanast и аз съм Яна Smile Благодаря за твоя разказ. То моят мъж прекрасен искаше да побързаме за второто, но пък обича и изненадите /искаше като беше дечко на 1г да действаме, но сега това предстои Smile/
Аз имам братя близнаци 1г1ден по-малки от мене и тайничко си мечтая за това Smile Знам какво хубаво детство имахме тримата заедно и сега как се обичаме.!
Така или иначе и двамата с любимия ми обичаме дечица и искаме много.
Майка ми сама ни е гледала до 3г. Преди това е имала научни постижения, а след това бизнес кариера. Бая трудно и е било, но се е мобилизирала. Сега отчита, че е "бъркала, че не се е поглезила", но за времето си на платените помощнички не се е гледало с добро око.
Много е хубаво, че семейството ти ще ти помага. От сърце ти желая лека бременност, щастие докато носиш бебо и после много радости в цялата фамилия с баткото!
А ограничаваш ли се да го вдигаш на ръце? /любопитствам си аз за разни неща/. На работа ли си още?

Много сте мили всичките!
И мене ме обземат угризения за по-големите дечица... Thinking като ги видя все на втори план...но пък в началото всичко е било за тях... Аз все съм тичала след майка ми и съм викала "гуши" Smile
Благодаря за отделеното време.
Цитирай

По света и у нас

Мнения: 1 102
Браво! Твоето е голямо постижение!И скоро да се похвалих, че очаквате братче или сестриче.
Цитирай


Мнения: 752
Благодаря Flowerlina!Непременно ще го направя. Много целувки и на твоето детенце!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора