Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора

София

Мнения: 114
в тази тема иде реч за семейни отношения.моля,иронията за меа или подобни!
предисловие:сама се оправям в живота:сама(почти) се изучих,работих,намерих добър мъж,родих хубаво и здраво дете,възпитах го(на 2г,но за сега се изявява като послушно -е малко палаво Wink- и възпитано),сега сменям професия и търся друго поприще на изява.амбициозна съм,но не и нахална.възпитана.не съм правила поразии като младеж( Laughing),а сега съм самата отговорност.
това не е реклама за мен-не искам да се пласирам,вече ме взеха Laughing
проблемът ми е с родителското тяло(тела).винаги аз съм била(според мама и баба) най-лошата(другите деца са били по-по-най),най-срамежливата(а те,другите, колко са самостоятелни и пробивни),когато малко се отраках-каква съм била забравила морал и възпитание(което не е истина) и пр.
една добра дума не чух от най-близките си!
пускам темата,защото преди седмица ми стана адски болно-съседско сем,синове по-големи от мен(30г и 36г),майка им и баша им не спряха да ги възхваляват.как тези момчета били най-добрите,най-кадърните,снахите били приказка-за всички намериха да изтъкнат най доброто.дорева ми се(е после доста си поплаках).страшно криво ми стана,че тези хора са под средното ниво на интелигентност(мъжа пие,псува като хамалин,живеят на село и единствената за тях тема е царевица и ниви).въпреки всичко техните деца са най-добрите(както и изборът им-снахите)
извинете ме за дългия пост.исках само да споделя. не че ми олекна, де,но поне си излях мъката!
при вас,момичета/момчета,как е?вие ли сте най-добрите за родителите си или за тях другите деца(вече сме възрастни,но за тях сме си деца) са повече доказали се и най-добри,успели...?
Цитирай

ГО

Мнения: 2 402
За моята майка, Бог да я прости аз бях най-хубавата, най-добрата, най-умната и т.н.
Никога не ме е обидила, не ме е сравнила с никой. Израснах с реална преценка за себе си и силите си.
Нито съм най-умна, нито най-красива, ама за мама си бях.
Моят син в момента е много палав, не ме слуша, ама не бих си позволила един ден да му създавам комплекси за малоценност, каквито усещам, че са насадили в теб твоите хора.
Сама се преценяваш каква си и колко струваш. Не се връзвай на приказки.
От друга страна може да ти казват тези неща за да те надъхат да продължаваш да израстваш.
Цитирай

София

Мнения: 114
За моята майка, Бог да я прости аз бях най-хубавата, най-добрата, най-умната и т.н.
Никога не ме е обидила, не ме е сравнила с никой. Израснах с реална преценка за себе си и силите си.
Нито съм най-умна, нито най-красива, ама за мама си бях.
евала на такива родители! искрено ти се радвам и завиждам(благородно)!
дано успея да бъда такъв родител.
може би,вашите мнения и спомени,момичета,че ми помогнат да го направя!
Цитирай


Мнения: 2 229
И аз за моите роднини съм най-красивата и най-умната. "Нашето гардже е най-хубаво" важи с пълна сила. Разбира се, винаги съм знаела, че не е така, но ако не мама и най-близките ми, кой ще ми го каже?
Винаги съм се чудила на другия тип родители, които все са недоволни и всеки успех го считат за даденост. newsm78 Но има всякакви хора и щом досега не са си променили отношението, явно са си такива, не си го слагай на сърцето. Hug
Цитирай

Няма такава държава!

Мнения: 784
Ива, моята майка е същата. Последно добра дума от нея чух май при завършването на 8 клас. О тогава само критики, а своите грешки не признава. Баща ми беше пестелив на думи, особено похвали, но пък с действия ми е показвал, че се гордее с мен и винаги съм усещала подкрепата му. Та така - имаше някакво равновесие. За съжаление той почина преди повече от 10 години и неудовлетвореността на майка ми се стовари с пълна сила върху мен. Потроших доста време и нерви, докато осъзная, че това е тя и няма да се промени, докато престана да очаквам нейното одобрение и престане да ми пука. За мен това е начина - да не ти пука, иначе си осъден на страдание и разочарования. Сега не давам 5 пари какво е мнението на собствената ми майка за мен. Достатъчно ми е да знам, че мъжът ми и децата ме обичат и ценят.
Цитирай


Мнения: 2 415
Брат ми е хубавото гардже.

А тревата на съседите е винаги по зелена от моята в очите на майка ми.

За баща ми аз съм най хубавото гардже и това донякъде уравновесява нещата.

За мен също брат ми е най добрия възможен брат, който може да ми се падне, така, че не се сърдя толкова на майка.
Цитирай


Мнения: 5 623
Рядко /да не казвам никога / ме хвалят ,баща ми много ме критикува .Разбиранията са му ,че по този начин ме мотивира ,аз обаче съм сигурна ,че оценяват това ,което съм постигнала  и дори може би се гордеят с мен.
Майка ми е рожденничка днес и ,когато свеки и започнала с пожеланията тя я спряла с думите "от нищо друго нямам нужда имам добра дъщеря и още по-добър зет............ и естествено най-прекрасния внук"
Цитирай

София

Мнения: 942
Моите родители никога не са ме хвалели прекалено много. Но винаги са ми имали доверие, винаги са ме подкрепяли. Разбира се, има и много критика. Много пъти съм искала да ме хвалят повече, но май това не е много важно. Аз знам,че ме обичат достатъчно.
Мъжа ми има проблеми, но сега не ми се пише--никога не го хвалят. Ама никога.
Цитирай

София

Мнения: 114
Ива, моята майка е същата. Последно добра дума от нея чух май при завършването на 8 клас. О тогава само критики, а своите грешки не признава. Баща ми беше пестелив на думи, особено похвали, но пък с действия ми е показвал, че се гордее с мен и винаги съм усещала подкрепата му. Та така - имаше някакво равновесие. За съжаление той почина преди повече от 10 години и неудовлетвореността на майка ми се стовари с пълна сила върху мен. Потроших доста време и нерви, докато осъзная, че това е тя и няма да се промени, докато престана да очаквам нейното одобрение и престане да ми пука. За мен това е начина - да не ти пука, иначе си осъден на страдание и разочарования. Сега не давам 5 пари какво е мнението на собствената ми майка за мен. Достатъчно ми е да знам, че мъжът ми и децата ме обичат и ценят.
ситуацията е сходната.с тази разлика,че баща ми не е биологичен(но ме е отгледал с много любов,дори повече от природения ми брат).сега той е озлобен към нея(защото тя замина и го остави),тя изпитва някава ревност ли,гузна съвест ли,стари болки ли(от първия си брак-когато съм била на 10м,а тя на 19г???? и всичко е в/у мен...но това не е от днес!
както и да е,това са мой лични драми(просто няма с кого да споделя)
мъчно ми е когато чета сходни ситуации(а болшенството до тук са такива).
защо не могат(родителите ни) да нии се зарадват?толкова ли сме грещни? или чуждата кокошка...помогнете ми,момичета(с историите си да предпазя дъщеря си от това)
благодаря ви предварително  bouquet
Цитирай

Stara Zagora

Мнения: 1 447
За моите родители важи максимата моето гардже е най-хубаво.Съответно всичко наше и всеки избор е хубав.
Не знам дали това е хубаво,но е така.
Цитирай

Русе

Мнения: 1 168
Понякога това да възхваляваш детето може да се отрази зле на детето и обратното критиката да му се отрази градивно. И с двете, обаче, не трябва да се прекалява! И аз рядко съм чула похвала от майка ми /и ако има такива те са дълбоко завоалирани/, но вече не се впечатлявам от това а и поне не съм някоя некадърна глезла. Ще дам за пример братовчедките ми. По-голямата винаги е била най-кадърното и добро дете във фамилията, а по-малката /както и аз/ - назад в класациите. Е, сега по-малката има щастлив брак, сладко хлапе на 7 год. - управлява успешно фирма, купиха си готино жилище - а бе, всичко им е ОК. А голямата се е превърнала в неадекватна разглезена истеричка, която смята, че всички са и длъжни с нещо и е трудно поносима дори за родителите си, а и е нагла до безобразие! От скоро се появи свестен мъж в живота й /щото предния беше по-глезен и от нея/, дай Боже да го задържи и да е щастлива с него!
Цитирай

София

Мнения: 175
Винаги съм знаела, че съм "най-хубавото гардже" за родителите ми, никога не съм го чувала. Но нямам нужда от думи, любовта е в очите и делата им. Никога не са ми спестявали критиката си, но като се замисля в 90 % от случите са били прави. Надявам се и аз да получа такова признание от децата си след години..
Цитирай

София

Мнения: 267
Ами незнам сложно е. Аз винаги съм била черната овца/е не че не е имало за какво/ и да особено баща ми не е пестял и обиди, и шамари/и не само/ в тинейджърската ми възраст..."тревата на съседа.."
Аз наскоро му припомних думите, които най - много са ме наранили - той не помнеше. Опитах се да му обясня, че всъщност наранявайки ме съм станала по - силна, за да му докажа ,че и от мен ще стане човек. Е успях, но думите ги помня...като в приказката с мечката.
Сега се радват и на мен/като човек/, и на зетя/и той ги уважава/, и на внука/кръстен на него/..."най-хубавото гардже".
Знам само едно - ще се старая да намеря друг начин да амбицирам, подкрепям, помагам / и т.н./ на детето/-цата си. Без да ги наранявам, обиждам или им причинявам страдание!
Цитирай

София

Мнения: 505
Аз не обичам да ме хвалят. Но винаги съм се чувствала оценена от родителите си и съм съзнавала колко важна и специална съм за тях.
Цитирай

София

Мнения: 3 550
Иве, все си мисля, че дори майка ти все да е недоволна от теб, едва ли го казва навън пред други хора. А и онова семейство от село сигурно много държи да се изтъкне с нещо, та затова разправя, че всичко им е идеално. Реалността кой знае каква е.... Не си го слагай на сърце. Сигурна съм, че майка ти те обича, каквото и да говори пред теб.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора