Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 21 авг. 2008, 10:09 ч.
  • Преглеждания  1 616  Мнения  20  Онлайн  1
Отговори
  • Sverige
  • Мнения: 2 212
Малко странно заглавие, но ще дам конкретен пример, за да изясня какви пък са ми вълненията, провокирали пускането на настоящата тема.
Когато имаме някои слаби места, например веднъж наранено самолюбие/гордост или пък просто нещо, което по някакъв начин ни е засегнало преди, даден човек или обстоятелства са ни накарали да се чувстваме по определен кофти начин...По-късно, периодично в живота ни се появяват хора и обстоятелства, които са различни от онези, които например нямат ни най-малко за цел да ни наранят или върнат в онова минало кофти състояние, но ние реагираме веднага като ужилени, както се казва, виждаме това, което имаме на подсъзнателно ниво и реагираме остро от инстинкт за самосъхранение.

Например след преживяна една несподелена любов в миналото, дори в невръстните ранни младежки години, почувствала се веднъж неоценена, сега усещам в себе си едно такова прекалено остроожно чувство на гордост. Т.е. може преди това даден човек хиляди пъти да ми е доказал, че държи на мен, ако веднъж по каквато и да е напълно обективна причина усетя полъх на нежелание да сподели нещо с мен, веднага се врътвам и повече не проявявам инициатива. А той може да се чуди какво ме прихваща...и става от нищо - нещо...

И понеже наскоро пак ми се случват такива, искам да се излекувам от старите си възприятия, ама е трудно...

Дали всеки има такава ахилесова пета и как преодолявате моментите, в които нищо неподозиращи хора и обстоятелства ви уцелват точно там...

Последна редакция: чт, 21 авг 2008, 10:53 от ester

Реклама
# 1
  • Мнения: 4 302
You live, you learn пее Аланис Морисет. Всички имат такива моменти и спомени, някои ги преодоляват. Огледай се сред хората, дори и тук във форума ако щеш и ще разбереш кой каква слабост има.
Иначе малко отдалечено, но все пак това се сетих, когато прочетох заглавието. В една книга бях чела, че хората виждат с очите на разума. Ако в магазин за изкуствени цветя има едно истинско най вероятно няма да го забележиш, защото по дифолт си знаеш че всички там са изкуствени. Понякога трябва мъничко да се издигнеш над известното и изпитаното, за да намериш нещо ново. Но пък забравяйки миналия опит има риск да се изгориш два пъти на едно и също място.
Мамка му и живот, ако пиех щях да се напия ей сега от мъка Mr. Green

# 2
  • Мнения: 5 090
Винаги намирам място за още едно теле под вола- това е резултат от моята наивност и всеотдайност към хора, които смятам или някога съм смятала за близки. Естествено че нищо неподозиращият вол не може да проумее какво чини туй тИле съвсем не където му е мястото и изобщо от къде се е пръкнало. Как го преодолявам? Чрез разговори с вола ,предполагам, и хиляди разяснения, ако естествено вола разполага с необходимите за случая волски нерви да изтърпи цялата ситуация. Разбираме, че горкото теле не е виновно и като добри граждани го пращаме да пасе сочна зелена трева.

# 3
  • София
  • Мнения: 5 940
Човек си носи натрупванията, не можеш да си разтовариш багажа и да офейкаш набързо.  Хубаво е да срещнеш издържлив вол, той ще ти помогне с времето да поолекнеш. Има хора обаче толкова нехайно прекрасни, които минават през живота ти и действат като чистилище. Пожелавам ти да ги срещнеш.

# 4
  • Пазарджик / Анкх Морпорк. Сега в София-временно надявам се!
  • Мнения: 1 069
Хубаво е, човек да е наясно с предубеденостите си и да ги има предвид. Много хора мислейки трезво, имат реална преценка. Състоянието на трезвомислие е трудно постижимо, обаче.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 1 373
Бих погледнала положително и бих нарекла житейската ситуация "трън в петата", който ни приземява, когато е нужно. Вярно, не при всеки се получава, но там където става, резултатите са прекрасни.
Имам си и аз едни такива тръни, дето и във форума ме настигат, но си намерих и малките оазиси. Да, човек се учи.

# 6
  • Мнения: 1 797
Човек волно или неволно се влияее от предишни събития в живота си и пренася опита и поуките от него от миналото в настоящето. И така е редно може би-това е един от начините да съхраним и предпазим себе си. Разбира се, изпадането в крайности  никога не било за добро. Да си предпазлив и да не се доверяваш на сляпо е едно, но не бива това да прераства в параноя или свръхмнителност или страх, че всеки, който допуснем близо до себе си непременно ще ни нарани.  
Иначе казано: Не е нужно да търсим "под вола теле ", но и  "парен каша духа".
П.П.Спомням си, че някой беше казал:"Който трупа опит-трупа печал."

# 7
  • Мнения: 517
Да. Имам конкретно предубеждение към част от себе си и приемам много остро дори невинни шеги, свързани с този ми недостатък. Особено от страна на съпруга ми. Осъзнавам го и се старая да го преодолея, обаче все така ужасно много се дразня.  Simple Smile

# 8
  • София
  • Мнения: 301
Не знам дали нещата при мен са точно, че се уча от грешките си. Имам повтарящи се грешки, осъзнати като такива и въпреки това отново повтаряни. Не съм се научила явно.  Mr. Green Не го приемам като слабост, а като особенност - моя си. Тя дразни мъжа ми, но пък също е и причина да ме харесва още. Значи сигурно понякога да бъркаш постоянно едно и също нещо може да е и предимство.
Доверчивостта или по-скоро добронамереността ми към почти всички e друга грешка, която се опитвам да поправям - пак без успех. Поне откъм приятелски шамари съм привилигирована - нямам и дано не ми се налага да ги преживявам.
Всеки си има тежки моменти, но погледнато оптимистично - чашата е наполовина пълна, няма как след лошото да няма и нещо хубаво. Така минавам през гадостите, които ме срещат в живота - с увереност, че е само моментно и че мога да го преборя. Вярвам си.  Mr. Green

# 9
  • Мнения: 3 424
Много хора мислейки трезво, имат реална преценка. Състоянието на трезвомислие е трудно постижимо, обаче.

Разбира се, че всеки има ахилесова пета,
може би трябва да занемариш педикюра,
ако не искаш да бъдеш улучена точно там.
Понякога алкохолът помага за трезвомислие.

# 10
  • Paradise
  • Мнения: 3 094
Всеки си има своето "слабо място".
На нищонеподозиращия не бих реагирала, ако точно там "удари", но с близките ми, които ме познават, бих отвърнала.

Иначе в последно време се улавям, че "все под вола теле търся". Обяснявам си го с факта, че съм станала безкрайно недоверчива и мнителна за почти всичко около мен (особено що се касае до служебните дела), нещо подсъзнателно ме чопли, не ми дава мира.

# 11
  • Мнения: 2 420
Да, имам такова "болно" място от ранните ми години и винаги на тази тема и най-малкия намек ми действа като шамар.  Tired Човека отсреща хал хабер си няма, но като се случи така ми е гадно. Опитвам се да не го показвам по никакъв начин, но вътрешно ми е много кофти.  Confused

# 12
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 814
И за мое съжаление и за съжаление на потърпевшия - да, намирам теле под вола. Понякога това ми пречи , но пък и на няколко пъти ми е било в плюс.

# 13
  • Мнения: 161
и аз... телето стои у дома, гледа влажно с очи и мучи.....

# 14
  • Мнения: 5 090
и аз... телето стои у дома, гледа влажно с очи и мучи.....
да не би да не е издоено  Shocked?

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт