Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Проблемно забременяване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

В.Търново

Мнения: 1 233
Приятелката ми наскоро роди. С нея сме неразделни от пети клас, постоянно се виждаме. Сега хем ужасно много се радвам на бебчето, хем ми става много тежко когато се прибера вкъщи. Последния път се разстроих адски много и плаках. Съпруга ми се хвана за главата. Според него трябва да се виждаме възможно най-рядко. Какво да правя, как да го преодолея това?
Цитирай

София

Мнения: 502
Снежи,  Love
И при мен с адска сила бошуват такива чувства и знам прекрасно как се чувсташ. Crying or Very sad  Аз имам една много близка приятелка, която роди на 23.06 и вчера я изписаха от болницата. Радвам се много за нея, но ми е мачно, че ние имаме проблеми със забременяването. Всичките ми приятелки са бременни, една в 3-тия месец, друга в 5-тия и така всеки път когато се видя или чуя с някоя от тях страдам, разтойвам се и плача по цяла нощ, но тайничко, защото не искам да ме успокояват омразнало ми е, искам да си изплача мъката и да ми мине. Боли ме, че не мога да забременея, а в същото време толкова се радвам като видя бременна или майки с бебета. Незнам как да преодолея тези чувства? Ако някой има рецепта  Sick може да я сподели.
Цитирай

Русе

Мнения: 5 578
Здравей,
много тежко положение, каквото и да те кажем няма да те облекчим  Crying or Very sad
Единствено мога да те посъветвам да не губиш надежда, и да не разваляш отношенията с приятелката си. Един ден и ти ще си имаш бебче  Praynig
Чудеса стават, както беше цитирано в една тема.
Виждам че си нова във форума, добре дошла  Hug
Успех ти пожелавам, и не унивай, пак щв цитирам от тема- нещата се случват когато най-малко очакваш и опитваш.
Много усмивки, и прочети из форума, ще намериш много полезна за теб информация.
Цитирай

София

Мнения: 7 718
На твое място аз не бих се срещала с приятелката си.
Достатъчно тревоги си имам, за да се натоварвам с нещо, което ме разтройва.
Цитирай

В.Търново

Мнения: 1 233
Всичките ми приятелки са бременни, една в 3-тия месец, друга в 5-тия и така всеки път когато се видя или чуя с някоя от тях страдам, разтойвам се

И аз имам чувството, че всички имат деца или са бременни. Всички около мен са така. На работа, приятелите ни - все има някой. Започвам съзнателно да ги избягвам тия хора.
Цитирай

София

Мнения: 278
Смятам, че много зависи от отношението на приятелката ти към теб, дали да продължиш да се виждаш с нея. Лично аз никога не съм имала проблем на тази тема - нищо не ми липсва, че да се притеснявам и да се смятам за ощетена. Ще имам дете, въпрос на лично решение и на време е. Със съпруга ми в началото просто не ни беше до това и вътрешно си знаех, че причината не е в някакъв проблем, а в нашето решение. Моите приятелки, които забременяха и родиха тогава се държаха нормално и аз доста често се виждах с тях.
По-скоро проблем бяха онези, които си бяха внушили някакви неща и се държаха странно и дори обидно на тема деца. Тях не бива да наричам приятелки вече.
Създаваха ми доста напрежение, защото изпадаха в конфузни ситуации, от които нямаше как да изляза достойно. Например, говорим си на кафе и псевдо-приятелката споменава нещо за детето си. В този момент ми звънва телефона и аз извинявайки се й обяснявам че спешно трябва да се прибера. След време псевдо-приятелката ми натяква - ти си тръгна веднага след като споменах детето си?!?!! Сигурно съм те засегнала!?!? Друг случай - в уж разговор на свободни теми съзнателно се избягва споменаването на детето аз го усещам това и ми става още по-кофти, защото разговора се изражда и започвам да се чувствам виновна за това.
Така че всичко зависи от хората с които общуваш - от това как те приемат личността ти. Ако те приемат като хармонична и завършена личност, няма проблем да си говорите за всичко. Ако обаче гледат на теб като човек с някакъв дефицит - бягай от тях, ще те нараняват непрекъснато.
Спомням си един постинг в "Бъдещи майки", който няма да забравя никога. Беше във времето, кокаго реших да вляза в онзи форум от гледна точка на това, че и аз някога ще стана майка, така де подготвях се. Една мама беше написала нещо от сорта - ами с нашите приятели си общуваме много свободно, като изключим онези семейства, които започват битката за бебе - ау с тях не се издържа защото започват да стават адски нервни докато родят. Не помня точно изказването, но посланието беше че тотално ги игнорират и не ги канят на общите до тогава партита, защото още нямали деца и скапвали атмосферата като в тяхно присъствие не знаели за какво да се говори. Аз бих казала в случая, че проблемът е във вашия телевизор - т.е. тези с децата са имали проблем и не са имали достатъчно компетентност да се научат как да се държат в присъствието на група, който е по-разнообразна от обичайното и предприемат най-лесния вариант: като не съм компетентен да се държа учтиво с тях, няма да ги каня.
Цитирай

На Триъгълната земя в кьошето ... бях

Мнения: 980
Моите приятели zакъсняха като цяло с сватби и съzдаване на семейства. Едва миналата година един повлече крак и сега сватбите и бебетата ги караме на конвейер. Laughing Аz много се радвам като видя бебоците им. Особено като ми се отдаде въzможност да ги нагуШкам. Hug Ние нямаме оЩе детенце, все zамесваме маята и все ни прескача, но не го правя на проблем. NaughtyНякак си бебеправенето не ми е станала фикс_идея и на всяка цена.(следим овуто и се обичаме и си говорим и zа други неЩа освен бебета, другото когато дойде Whistling). Успокой се, не си раzваляй приятелството и се радвай на живота около теб , пък ако е рекъл Господ памперсите няма да те прескочат  bouquet
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
по едно време иаз като исках беб - а все не ставаше - имах период в който открих, че подсъзнателно избягвам много добра своя приятелка /от деца сме приятелки/ заради детето й, което е мой кръщелник...
Много ме беше срам от мен си - и когато го открих това-  се опитах да наваксам даже... но открих, че не съм много добра компания... НО така или иначе се борих да остана с нея и да не си изкарвам върху нея моите проблеми.
И въобще не приемам това да избягваш приятелите си за да ти е по-лесно - щото това значи че не си им приятел! Въпреки болката си мисля, че ако тя има нужда от теб трябва да си до нея...но това не значи, че не можеш да разредиш срещите  Wink тя и без това ще е заета покрай бебока!
Горда съм че запазих приятелката си - въпреки, че ми беше трудно!
Цитирай

София

Мнения: 7 718
Ако приятелката ти с бебе е истинска, ако е деликатен човек ще те разбере, ако я изоставиш и ще те изчака.
Цитирай

В.Търново

Мнения: 1 233
Ами всъщност тя така и прави.Оценявам го и наистина се радвам за нея. Всъщност знам, че тя винаги ще ме покрепи, но май ми трябва малко време да свикна с това че си има бебе.
Цитирай

На брега на Дунав

Мнения: 133
Скъпа Снежи и аз горе долу съм в същото положение,само че не с най-добрата ми приятелка,ами със зълва ми.И на всичкото отгоре живеем заедно всичките(плюс свекървата).Много ми беше трудно като научих,защото аз преди година направих спонтанен аборт,но нали трябва да гледаме напред.И нашето време ще дойде,пожелавам ти в най-скоро време да ни съобщих прекрасната новина.Не се отчайвай,че всиките ти причтелки са бременни и се опитай да мислиш позитивно.Аз съм сигурна,че бъдещето ще ти донесе само приятни емоции!
Цитирай

София

Мнения: 3 378
Скъпа Снежи, в този форум всички можем да споделим истории като твоята - кой с приятелки, кой с роднини, кой дори със случайни хора... Моят най-ярък случай е с една приятелка, с която преди 1 година говорихме на майтап как тази година ще раждаме летни бебета... Онзи разговор беше в абсолютно майтапчийски тон, но и за двете беше ясно, че говорим сериозно. Така се получи, че тя е на път да изпълни мечтата си (дай Боже!), а аз все още не... Болката, която изпитах при новината за нейната бременност беше огромна. Но най-много ме заболя от факта, че приятелят ми колкото беше утешителен към мен, толкова беше и възмутен, че завиждам на чуждото щастие...

В момента обаче мисля, че съм преодоляла негативните мисли от подобен род. Случката ме накара да осъзная, че всеки си върви по собствения път в живота... Това означава, че няма смисъл да се дразним на хората, че са постигнали нещо преди нас, нито пък да се чувстваме виновни, защото не сме успели и ние... Просто съдбата и за нас е избрала момента, в който да ни сюрпризира с мечтаното дете, но това не зависи от нас... Порадвай се на сладкото бебе на най-добрата си приятелка, но всеки път като го гледаш се сещай колко по-умно и по-хубаво ще бъде твоето, и как е просто въпрос на още малко време да се появи и то...
Цитирай

София

Мнения: 775
Когато ние се опитвахме да имаме бебе, а все не ставаше, на моите приятелки децата вече растяха. Е, не съм изоставила нито една от тях. Нито съм спряла да ги виждам, нито да говоря за децата им и да се интересувам от тях. Нима трябва да си заровим главите в земята и да забелязваме само собствената си болка? А чуждото щастие не е ли щастие? Не мисля, че трябва да бъдем егоцентрични. Дори когато най-най-добрата ми приятелка се пошегува с мен и каза "Ей, при теб все нещо не е наред - или прекалено голям фоликул, или няма фоликул", ми стана много обидно и си казах, че няма да контактувам с нея. После се замислих....тя се шегуваше. Преживяваше с мен всяко изследване, всеки тест...Това, че има дете е най-хубавото нещо на света. Защо да се чувствам нещастна, това малко създание е толкова сладко и е толкова хубаво да контактуваш с тези невинни и неопорочени дечица.
От "Проблемно" в дир-а се запознах с едно момиче - съседка ми се оказа, заедно ходехме по доктори, заедно купувахме лекарства от чужбина, всичко си споделяхме относно забременяването. Откакто се роди дъщеря ми, не се е обадила нито веднъж....Е, как искаме да се радват на нашето щастие, когато ние не се радваме на чуждото? Не се ли борим всички за едно и също?
Мисля, че не бива да бъдем лицемерни към приятелите си. Защото те са с нас и в радост, и в мъка. Техните радости са и наши, както и обратното.
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 254
Душки златни, чета и ми се насълзяват очите.Като се оженихме с моя мъж,започнахме бебеправенето.Но дали защото не живеехме сами или защото бяхме поизнервени,но бебе не ставаше!Паралено с нас се ожениха и едни други наши познати.При тях стана по рано.Изплаках си очите тогава.Намерихме си самостоятелно жилище и направихме ремонт и точно когато се преместихме,аз забременях.Тогава бах решила да го ударим на живот,вече самостоятелни.И ето забременях.Така че спокойно,ще се случи и не мразете приятелките си,после ще ви помагат и те я със съвети,я със дрешки:-)))
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.