Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 21 авг. 2008, 15:17 ч.
  • Преглеждания  3 053  Мнения  40  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 1 798
В последните дни в живота ми се случиха събития, които ме накараха да се замисля за тънката граница между търпението и примирението.
За това кое е по-добре: да се примирим с нещата, които ни се случват (въпреки явната им несправедливост и това, че в известна степен оставаме ощетени), за да живеем спокойно и в хармония или на всяка цена да държим нещата да се случват по начина по който е редно, без да проявяваме никаква търпимост в това отношение.
Винаги съм считала, че примиреническото поведение е е белег на робска психика и че всеки, който се примирява и не се 'бори' за своето право и истина заслужава съдбата си. Но напоследък си задавам въпроса дали пък търпението в смисъла му на 'изчакване' не е всъщност добродетел? Дали и кога ще живеем по-леко и щастливо-когато отстояваме себе-то си, блъскайки се непрекъснато в стени и създавайки си проблеми и трудности или следвайки максимата, че 'трябва да приемем всичко, което трудно можем да променим'?
Стана дълго и объркано...
Изобщо кои са нещата с които бихте се примирили без да си го слагате на сърце и към какво не бихте проявили търпимост, въпреки личната (и често висока) цена, която трябва да  'платите' за това?

Реклама
# 1
  • Мнения: 1 134
За мен, поне търпението е именно това, което ни спасява от примирението. Т.е. никога да не преставаме да се борим и опитваме, но да проявим търпението да изчакаме подходящия момент и подходящите средства.

# 2
  • София
  • Мнения: 5 940
Винаги трябва да имаш поне интуитивното усещане, че си струва.
Тогава търпението в смисъл на изчакване, заради усещане за възможна справедливост, сигурно е по-добрата алтернатива от първосигналното опълчване срещу всяка по нашите критерии несправедливост. Но наистина е тънка границата между търпение и примирение.
Това по принцип. Иначе никога не съм можела да изчаквам. За себе си знам, че това е единствената печеливша за вътрешния ми покой истина. За другите не съм убедена.

# 3
  • София
  • Мнения: 2 404
Аз лично не мога да се примиря с опитите на Сульо и Пульо да си правят гаргара с мен. С глобалните несправедливости гледам да се примирявам, макар, че  пак не е лесно.
Много ми е криво, че  българина е един ужасно толерантен човек, че за него всички проблеми са глобални и той се чувства една малка прашинка, която нищо не може да промени.

# 4
  • Белгия/София
  • Мнения: 27 528
Трудно е да се отговори по принцип, мила ми Ulia,  Heart Eyes Всичко е много относително, зависи от много неща. Зависи и дали човек изобщо има някакъв друг избор и възможност. Понякога не си съгласен, но просто нямаш избор за ответна реакция или възможност, била тя физическа, материална или финансова, да промениш нещата. Много често и компромисите са вид примирение, но и без тях не може. Хубаво е просто нещата да се насочват, доколкото е възможно, в нашата посока. Да не оставяме да бъдем унижавани най-вече и бъдем себе си, пък дори изчаквайки и примирявайки се. То не пречи. Не е лесно обаче, така е. Пожелавам ти скоро всичко да се нареди, ако имаш някакви проблеми  Hug

# 5
  • Мнения: 5 090
Търпението ми свършва понякога, когато разни примирени душици започват да ме укоряват,че търсейки правата си правя нещо лошо. Попадала съм често в ситуации, в които личи, че мнозинството от хората са недоволни от дадена ситуация, но  хем нямат желание да вадят картофите от огъня, хем забляват в хор, че единственият престрашил се им нарушава така добре съзададената хармония ,плод  на  собственото им бездействие и невежество.

# 6
  • София
  • Мнения: 821
Аз лично много харесвам фразата"Господи дай ми сила да променя, онова което искам и мога, смирение да се примиря с онова което искам, но не мога да променя и мъдрост да различавам двете неща." Животът ми ме принуди да се примирявам, дори когато ме е ощетявал. А после винаги ми се е реванширал, дори след много време. И се научих да оценявам това, което имам.

# 7
  • Мнения: 1 798
Иначе никога не съм можела да изчаквам. За себе си знам, че това е единствената печеливша за вътрешния ми покой истина.
Toва е проблемът при мен.Не мога да изчаквам-често искам нещата да се случат (оправят) тук, сега и веднага. Реагирам емоцонално и първосигнално на всяка несправедливост и после дълго време не мога да намеря вътрешен покой. Непрекъснато пресъздавам мислено случилото се, различните начини по които бих могла да реагирам и последствията от това.

Не е лесно обаче, така е. Пожелавам ти скоро всичко да се нареди, ако имаш някакви проблеми  Hug
Благодаря ти искрено, Блонди! Hug
Надявам се проблемите да са останали вече зад гърба ми. Иска ми се просто да си извадя поуки от случилото се, за да бъда по-мъдра , уверена и спокойна в решенията и постъпките си за в бъдеще.

# 8
  • Мнения: 1 470
Аз лично не мога да се примиря с опитите на Сульо и Пульо да си правят гаргара с мен. С глобалните несправедливости гледам да се примирявам, макар, че  пак не е лесно.
Много ми е криво, че  българина е един ужасно толерантен човек, че за него всички проблеми са глобални и той се чувства една малка прашинка, която нищо не може да промени.
Peace

# 9
  • София
  • Мнения: 3 094
В твоята ситуация, отговорът е вътре в теб. Само по скалата на собственото ти търпение може да се види неговото изчерпване и преминаването му в компромис от най-затормозяващ вид.
Все пак, увери се, че импулсът ти за действие не е като новогодишна заря - бурна, ярка и кратка...

# 10
  • Мнения: 3 424
Много сте ми абстрактни в тази тема...

# 11
  • София
  • Мнения: 3 094
Много сте ми абстрактни в тази тема...

Дебнеш в тъмното с разкопчан шлифер, та за това...

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 227
Понякога,търпя,търпя...пък взема,че се примиря...Напоследък доста често ми се случва,но в свое оправдание мога да кажа,че е поради независещи от мен причини.
Иначе и аз реагирам първосигнално...което в много редки случаи ми е помагало.Уча се на търпение все още...С годините става по-лесно Wink

п.п.Та тя-границата е доста тънка...много лесно се преминава към примирението...Зависи от нас да не се оставяме на течението.

Последна редакция: чт, 21 авг 2008, 22:38 от ol

# 13
  • София
  • Мнения: 32 195
Ulia,

От първия ти пост се замислих за примирението, търпението и се сетих за смирението. Мисля, че много често се бъркат примирението със смирението. Примиреният човек няма надежда. Смиреният се опитва да извлече някакъв опит и изводи от случващото се. Търпението е нещо, което най-трудно се учи, но може би е черта на победителите.

# 14
  • Мнения: 494
  Тази граница всеки си я усеща. Дали има смисъл, кое е "по-добре" и пр., пак всеки трябва сам, за себе си, да прецени, ако може...
  Аз, лично, разбирам, че съм се примирила с дадено нещо, когато престане да ми бъде трудно да го търпя. Понякога разбирам, че така е трябвало, друг път съжалявам и се ядосвам на себе си дотолкова, че се взимам в ръце и решавам да променя нещата, каквото и да ми коства. Понякога умората си казва думата и търпеливото изчакване се превръща просто в бездействие, а в някои случаи, всичко е въпрос на откровен мързел и "махваш с ръка", защото не ти се занимава с нищо. Един път, волната или неволна инерция се оказва най-добрия ти помощник, а друг път най-голямата глупотия, до която може да се докара човек...Понякога е преко силите ти, а друг път не ти стига мотивация...Абе, случаи разни... Но тези случаи при мен са рядкост. Най-често обмислям нещата и предприемам "незабавни действия". Само да реша, че "каузата" си струва, все пак Grinning. Случаят трябва да е наистина изключителен, та да го докарам до това "да търпя" дълго нещо си или някой, пък какво остава за "примирение"...Но се случва-човешко е...
 Хубавото е, че не съм първосигнална-първо мисля, после действам Simple Smile

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт