Защо ми случи и на мен-Трагедията да остана сама...

да бе вързах се  че и грамотно написано 

Не бързай с решението за окончателна раздяла. Дай си време да се успокоиш и да си помислиш така.
Не одобрявам изневярата, знам че много те боли, но мъжете лесно се поддаваме на изкушение - уви.
Това че си ги заватила у вас може да е било под влияние на другата - точно с цел да ги хванеш и мъже да остане за нея.
Това че отдавна не сте правили секс никак не е добре. Помисли си дали и ти нямаш някаква вина за това нещо.
Мъжа трябва да се изпраща от къщи с пълен стомах и празни топки. Звучи малко грубо, ама често спестява проблеми.
Незадоволения мъж, а и незадоволената жена са на една крачка от кривването.
Помисли си пак дали мъжа си струва да му простиш. Не взимаи решения за цял живот в момент когато си изнервена и много наранена.
Успех и късмет каквото и да решиш.   

Сърничке, не знам какво да ти кажа.., освен че разбирам болката ти и ти съчувствам наистина... Точно в същата като твоята ситуация не съм попадала, но това чувство - да ти се реже сърцето като с нож, ми е много познато... За съжаление няма рецепта как да притъпиш болката, но можеш да опиташ да си доставиш на себе си и на децата някакви удоволствия -знам ли - ходене на лунапарк, цирк, кратка екскурзия до някъде... Най-доброто което можеш да направиш за себе си в момента е да  запълваш всяка минута с различни /по възможност приятни/ неща, които да държат ума ти далеч от преживяното.., сама да не си даваш възможност да задълбаваш... Оптималният вариант ще е ако има начин да се откъснеш и от домашната обстановка - затова предложих и екскурзията като вариант, но то е и въпрос на средства и време, които ти си знаеш дали можеш да отделиш в момента...
           Знам, че още си под въздействието на това, което са видели очите ти, но съзнанието и сърцето отказват да приемат... Просто е нужно време да премине първоначалния афект и мислите ти да започнат да се избистрят... До тогава те съветвам да не предприемаш нищо импулсивно в посока на изясняване със съпруга ти.., дори най-добре изобщо избягвай всякакъв контакт с него.

Кураж!

То това е основното изискване, за да влезеш в някоя драма - да си грамотен.
Или по-скоро май логиката трябва да е друга - като сме много грамотни, овреме да не се вкарваме във филми, нали 

уплашена сърна , сигурна съм, че ти е много тежко.
За съжаление, стигнах до извода, че много често при хора,
събрали се толкова рано, се стига да подобни неща.
Особено мъжете (а може би и жените, незнам) често страдат от някакво чувство
за неизживяност, недоказаност и т.н.
Като добавиш и неизбежната рутина, и проблемите, които винаги съпътстват съвместното съжителство, и една въртиопашка - ииии факторите стават много 
Иначе, нямам какво да добавя след казаното от Пантер и Блонди-мама.
Трудно ще ти е много, но все някога болката ще премине.

Точно в същата ситуация съм била, само дето влязох сама у нас, дечко беше на градина.
Не съм крещяла или нещо такова, излязох и казах да ми се обади, когато е сам. Обади се след малко, говорихме, помолих го да се изнесе, изкарахме разделени една седмица и се събрахме - дадох шанс.
В резултат, следващата година се разделихме заради друга (всъщност не знам дали е друга де, той така каза).
Общо взето, смисъл от прошка за мен няма. Много боли, но болката от раздялата минава, а любовниците - не.

Разбирам те прекрасно, сърничке. Като изключим накои неща - аз не го сварих в леглото. Карах много тежка втора бременност (близнаци - едното дете не оцеля, повръщане, шарка и т.н). Той беше непрекъснато недоволен от нещо, не можеше да спи нощем, но не споделяше нищо. Колко съм го питала - мълчи. Реши да се обезкосмява - аз в шок му викам - да нямаш любовница, той - ти луда ли си, не. Караници, мълчане, какво ли не. Иначе пари бол, но не се свърташе хич вкъщи, дори през почивните дни. Бях решила само да родя - да поговорим открито да си кажем каквото има, той се съгласи. Родих - отново с усложнения, на Нова година. Прекарах я сама, защото не се сети да ми се обади (оправда се с голямата ни дъщеря). На изписвинето ми забрави якето, закъсня, трясня ми някакъв букет. Идилия просто. Не можех след секциото почти нищо, той не пипваше. Обаче аз си трая - нали за семейството. Дойде погачата на детето - на 2рия месец. Преди да дойдат гостите ми се накара нещо и аз го попитах в очите какво има. Има друга. Не знам какво ще правя, обичам я. Не съм решил как ще постъпя. Смятай аз какво бях - парцал. Секна ми кърмата от шока, отслабнах драстично, целия ми свят рухна. Познавахме се от ученици - повече от 10 години бяхме заедно, минали през какво ли не. След 1 седмица ми каза, че отива да опитва да живее с другата - не знае кога ще се върне, ще вижда децата понякога - минахме с номера за командировката. След 2 седмици се върна и отсече. Ще опитваме. Няма да ти кажа обаче нищо - нито докога, нито коя е, нито дали се виждам с нея, нищо. Ти се старай. И аз се старах. 6 месеца. От случаен смс разбрах коя е - стара мома, секретарка в неговата фирма, неомъжвана, по-голяма от нас, за мозъчните способности няма да споделям, щото съм пристрастна. Поисках да се видя с нея, което ги уплаши. И на следващия ден ми каза, че иска развод, че така е по-добре, че е честен, да си оправя живота и т.н. Ще ми дава пари. Напуска ме 6 месеца - заради децата. Един ден тук, един ден там. Въобще на никой не пожелавам този ад. Разведохме се. Той се промени. Аз също.
След време обаче разбрах, че развода е бил на-хубавото нещо в живота ми. Беше ми ужасно трудно, но се справих. Убедих се, че Господ забавя, но не забравя (разбирай имаше възмездие върху му, включващо тежка катаастрофа, кома, амнезия и прочие). Успях да уредя живота си, въпреки че и до ден днешен той продължава да ме тормози за какво ли не. И аз не съм цвете за мирисане, знам своите грешки, но се опитвам всеки ден да бъда добър Човек, добра Майка и добър Приятел. Гледам в своята паничка, защото чуждата никога няма да е моя. Срещнах невероятен човек (също разведен) и разбрах, че никога не е трябвало да изневерявам на себе си и своите вярвания. Аз също ще имам първокласничка тази есен. Затова искам да ти вдъхна кураж. Много ще ти е трудно. Но ще се справиш, защото нямаш друг шанс - заради себе си и заради децата си. Каквото и да решиш да направиш оттук нататък. Пожелавам ти много вяра в себе си!   

п.с. Сори за ужасно дългите писания  

Ама вие сериозно ли не разбрахте ,че това е пързалка???? Даже знам и кой го е написал!

       Ами явно не, поне аз.., щом съм си направила труда да пиша...
Но не е зле, след като очевидно имаш някаква идея, да осветлиш "заблудените овце" /в т.ч. и мен/   В крайна сметка предполага се, че тук се решават да пишат хора, дето доста им се е насъбрало... И в тоя ред на мисли, види ми се направо извратено някой да си прави кефа по такъв начин, измисляйки си подобна история, само за да гледа нечий сеир...
       Но пък аз съм си наивничка и си мисля, че щом сама никога не бих си направила такъв изгаврен експеримент, съответно няма хора, способни на такова "забавление"...  Та Малвина , сподели какво имаш предвид, разбира се, ако нямаш нещо против де!
       Щото пък от друга страна съгласи се, че е доста кофти да обвиниш някой в подобно нещо, пък да се окаже неоснователно...

Блонди,ами мисля че се познаваме от доста време и до сега не съм си позволила да обвиня някого,нали?!И да сподля кой е,няма да има особено значение,тъй като едва ли някой от вас го познава.Само ще кажа,че написаното е от нечий бивш мъж.Няма повече да обяснявам,защото нямам желания да му правя кефа да се подиграва на гърба на хора,на които последното нещо от което имат нужда в момента е това.За съжаление не за първи път се случва някой да си прави кефа по подобен начин.Съжалявам,че го казах,но се чувствах тъпо като гледах как се опитахе да дадете  подкрепа на някой, който...определено не заслужава.И съжалявам,че ти е минало през ум ,че така безотговорно ще упрекна някой.

Малвина, ни най-малко не съм целяла да те обвинявам... Съжалявам ако ти е прозвучало така.., ама просто исках да разбера.., щото наистина ъкълът ми не побира подобно извратено удоволствие...
То от такива работи на човек да му се отще да оказва подкрепа изобщо... и кво ще стане - "покрай сухото да гори и суровото" /дето е приказката/...
Извинявай, ако съм те засегнала! 

склонна съм да се съглася
нямам добър спомен какво писах когато хванах мъжа си в любовни смс-и, но определено не бе толкова натруфено и префърцунено
то бива бива мелодрама ама от тази вече ми идва в повече
ако автроката е реална да се защити и вярвам ще и се помогне......ако не е - вярвам наистина някои неща се забавят, но рано или късно възмездието стига когото трябва