Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 60 отговора
Здравейте, проблемът ми е следният. Със съпруга ми сме женени от 3 години, познаваме се от почти 5. Обичаме се страшно много, имаме прекрасно дете и уж всичко е наред.
Да, ама не. Той е изключително натоварен в работата си. Работи минимум по 12 часа на ден - няма събота, няма неделя (ако през почивните дни е с нас, то телефонът му не спира да звъни и все едно пак е на работа). Аз също работя, но ежедневието ми никак не е натоварено, дори бих казала, че е отегчаващо скучно.
Много ме боли затова, че съпругът ми все няма време за нас с детето. Непрекъснато се тормозя, плача и страдам като гледам в парка другите семейства как се разхождат прегърнати, после оставят детето на някоя баба и отиват да се забавляват. Вече не мога да се преструвам на щастлива и всичко, което вижда мъжът ми като се прибере вечер по тъмно, е унилата ми физиономия. Секс правим, но почти винаги по моя инициатива. Вчера отново поисках, той каза, че сега иска да гледа филм, на което аз реагирах доста глупaво - нацупих се и се обърнах на другата страна. Той, естествено се ядоса и каза, че не може да бъде залепен за мен. Стана ми болно... Не искам да бъде залепен за мен, искам просто да се прибира навреме от работа и да ни отделя внимание...
Ясно ми е, че за момента това е невъзможно, поне докато не приключи работата си по един проект (който всъщност трябваше да е приключен преди 5-6 месеца, но поради ред причини още не е). И в същото време не мога да се преструвам, че не ми пука. Притеснявам се, че ще го отблъсна с поведението си (не е приятно да се прибираш размазан и да гледаш тъжна, ревяща жена). А не знам как да бъда актриса...
Не можем да говорим. Той не иска, опитвала съм се...
Душата ми моли за обич и внимание. Моля ви, кажете как да преодолея себе си, как да не му създавам допълнително напрежение, как да изтърпя този период...
Тежко ми е. Много.
Цитирай


Мнения: 317
И аз имам същия проблем вкъщи и ми отне време ,за да проумея,че понякога се налага малко повечко разбиране към нуждите на другия .Това не означава липса на обич,а малко повече пространство (лично) за половинката ти.Ти не си център около,който той трябва да се върти.Не прави трагедии излишно,а прояви разбиране и търпение.
Цитирай


Мнения: 2 415
Не е важно колко време прекарваш с любимия човек, а как...
И това да знаеш, че обичаш и си обичан...
Цитирай

Варна

Мнения: 1 792
Не е важно колко време прекарваш с любимия човек, а как...
И това да знаеш, че обичаш и си обичан...

 newsm10

Цитирай
Pasinet, колко си права... Изглежда толкова просто... Ще го запомня!
Криси, дано и аз да успея!
Цитирай
Много е неприятно това положение.Може да е просто период,който ще отмине.
Аз съм в същото положение с разликата,че моят мъж не е натоварен и се връща рано.И какво от това той пак не излиза с нас и пак не ни обръща внимание.Просто лежи пред телевизора,излиза с приятели а ние сме част от интериора.
Дано при вас е временно и отмине.Но като плачеш и си винаги тъжна не мисля,че си помагаш.
Успех  bouquet

Цитирай

София

Мнения: 942
И ние сме в подобно положение. Работа, оставане след работно време...но поне събота и неделя сме заедно.
И аз в на4алото се цупех, но се нау4их да не го правя. Работата си е работа, тя ни е жизнено необходима.
Цитирай

София

Мнения: 26 042
Разбирам, че не ти е добре така. Не смятам да се явявам защитник нито на теб, нито на съпруга ти. Като спомена семействата в парка се сетих, че и ние имахме такъв период от няколко години, че и сега се случва често. Не мисля, че е голяма трагедия. Откакто са се родили децата животът ни се промени много и все сама ходя напред-назад с тях. А колко пъти като отидем на лекар се оказва, че половината чакалня е пълна с татковци, дошли заедно с майката и детето!  ooooh! И на мен ми е кофти в тези моменти, но и не мога да очаквам от него да се клонира. Ние не сме сиамски близнаци, че да се мъкнем навсякъде заедно. Все пак той е поел основната отговорност за издръжката на семейството и не може да си излиза от работа всеки път, когато трябва да ходя с децата някъде на разходка или на лекар. То, така само при нас трябва да стои. На мен ми е достатъчно да зная, че когато е вкъщи прави всичко по силите си да се занимава с децата, да си разменим и ние по някоя приказка. Ако беше някой калпазанин на дивана или работохолик  нямаше хич да ми е приятно и да съм вдигнала революция поне 100 пъти. Но като зная, че няма как, какво друго мога да направя. Колкото по-големи стават децата, толкова по-самостоятелен живот ще водят и нещата ще станат по-лесни.

Та, изписах всичко това за да ти кажа, че е добре да премислиш ситуацията и обстоятелствата. Системата има ограничения и няма как да се свършат повече неща, отколкото е възможно. На повечето свестни мъже им липсва времето с жената и децата, а не нарочно да гледат да ги няма вкъщи и да се отплесват в работата. Не прибързвай да го обвиняваш в пренебрегване на семейството си, защото може изобщо да не е така. Щом толкова ти тежи е по-добре да говориш с него и да му кажеш. Той може и представа да няма, че нещо не ти харесва.
Цитирай


Мнения: 141
Не е важно колко време прекарваш с любимия човек, а как...
И това да знаеш, че обичаш и си обичан...

Чудесно казано. А това, че работи по 12 часа на ден, че не си изключва телефона вкъщи, а поема обажданията само говори, че е отговорен човек, който се стреми да осигури стабилност на семейството си. И аз работя по толкова (жена съм), и да не си мислиш, че го правя за кеф? Просто се налага. В един момент умората си казва думата, работещите хора не са програмирани роботи, просто хора са и имат нужда от почивка - как - за всеки е различно - някой искат да изгледат филм/мач, други да поиграят на компютърна игра, трети просто да заспят 1 час по-рано за сметка на секса и е ужасно партньорът ти да сипе обчинения върху главата ти, или да го раздава пренебрегнат, затова, че ти се опитваш чрез работа да постигнеш нещо в живота, да можеш да осигуриш ежемесечно излизане сред природата, да не се притесняваш да отидеш на зъболекар....
По ли ще ти е добре мъжът ти да се разхожда с теб и малчо на детската площадка, да е винаги готов в кревата, но като детето каже: "Тати, искам сладолед" той примиренчески да казва: "Няма парички, Тати...", (с това не изказвам мнение, че всички детски желания трябва да се изпълняват, но просто съм се нагледала на семейства, дето само "НЕ" казват на децата си и то не от лошотия, а от безпаричие), или още по-лошо - дечко да се разболее и като поискаш пари за антибиотик и витамини пак да каже "Нямам".
Светът е пълен със слабохарактерни, неуспели и безперспективни мъже, които могат 24*7 да те гледат в очите, да казват "Обичам те" и да сте "Заедно", ама си плюй в пазвата такъв да ти не идва до главата. Ти май си от щастливките, чийто съпруг не е такъв и би било добре да го проумееш. Човекът прави това, защото обича теб и Вашето дете.
Цитирай
Muneca de porcelana, прекрасно го разбирам! Абсолютно всяка една от думите ти е вярна. Затова се ядосвам на себе си. Искам да се променя. Благодарна съм на съдбата, че ме срещна именно с този мъж и се страхувам, че ще го прогоня с поведението си. Това беше причината да поискам съвет от вас.
Цитирай

София

Мнения: 123
Не е важно колко време прекарваш с любимия човек, а как...
И това да знаеш, че обичаш и си обичан...
Много точно казано!И аз си мисля , че на авторката и тежи точно това,че малкото свободно време , той не иска да споделят заедно.Просто се е затворил в някакъв собствен свят и когато липсва внимание,липсват разговори , започваш да си чувстваш ужасно.А откога се държи така , само сега , докато работи по проекта ли или и преди се е държал така ?Може наистина сега да му е изнервено и напрегнато покрай работата и завършването на проекта.
Притеснително е , че той не иска да разговаряте , но може би е просто от тия , които не обичат да споделят .Ти си тази , която трябва да намериш начина да го накараш да поговорите , да обясниш как се чувстваш и да решите какво да направите.Все пак , ако всичко това е само сега , докато приключи с проекта , можеш малко да потърпиш, да изчакаш , за да видиш как ще се държи след това.Правилно мислиш , че тъжната и ревяща жена отблъсква мъжа , затова си наложи просто да не го правиш.Не го защитавам , ние също си имаме доста разправии на тема работа , защото на моменти и моят мъж се прибира в къщи като РСВ /ресторанти и спални вагони / и поема пак в командировка , но с цупене не се решават проблемите.Ето това можеш да се опиташ да промениш на първо време - спри да плачеш и да се цупиш , просто се опитай нормално и спокойно да му обясниш , че разбираш колко е важна работата , която върши , но все пак и ти и детенце имате нужда от обич , внимание и разбиране.
Могат да се съчетаят нещата при добро желание. Успех ти желая !
Цитирай


Мнения: 141
Muneca de porcelana, прекрасно го разбирам! Абсолютно всяка една от думите ти е вярна. Затова се ядосвам на себе си. Искам да се променя. Благодарна съм на съдбата, че ме срещна именно с този мъж и се страхувам, че ще го прогоня с поведението си. Това беше причината да поискам съвет от вас.

Най-добрият начин да резбереш някого е да "му влезеш в обувките" т.е. - опитай да си намериш (поне за известно време) подобна на неговата работа, която изисква такова натоварване, или допълнителна към сегашната си работа, дори не заради парите, а ей така - за експеримента. В един момент ще ти стане по-лесно да го разбираш.
Може да поговориш и с психолог - няма нищо страшно, или срамно, тези хора не работят с "луди", а с напълно нормални хора, като им помогат да разрешават проблемите си, които всеки неминуемо среща в живота си.
Цитирай
Rehab, да, положението е такова, откакто работи по проекта (т.е. вече близо година). Мисля, че му се вижда краят. Ще се опитам да осмисля всичко, което ми казахте, момичета (и за което безкрайно много ви благодаря  bouquet ). Междувременно предприех от няколко дни и действия във връзка със собственото ми развитие. Търся си нова работа, по-динамична, такава, която ме кара да се чувствам жива и да не се занимавам по цял ден с глупости. И мисля, че почти я открих. Струва ми се, че ако аз самата се чувствам пълноценна в онова, което правя, нещата ще се успокоят...
Muneca, писали сме заедно Smile На психолог ходих. Каза, че страдам от емоционална зависимост. Но не ми помогна по никакъв начин.
Цитирай

В сигурни ръце

Мнения: 824
Съгласна съм с всичко казано до тук,обаче това изказване би ме притеснило .

"...Секс правим, но почти винаги по моя инициатива. Вчера отново поисках, той каза, че сега иска да гледа филм, на което аз реагирах доста глупaво - нацупих се и се обърнах на другата страна. Той, естествено се ядоса и каза, че не може да бъде залепен за мен.

Много мъже биха завидяли на твоя за жена като теб.
Дано не ми скочите сега всички и да кажете,че драматизирам,просто изказвам моята гледна точка.
Цитирай

Варна

Мнения: 947
Нямам такъв проблем, но на твое място бих обръщала повече внимание на себе си. Срещи с приятелки, козметик, фитнес. Стига да има кой да гледа детето.
Рано или късно мъжът ти сам ще поиска да е "залепен" за теб.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 60 отговора