Публикувана: 22 авг. 2008, 09:32 ч.
Последно мнение: 23 авг. 2008, 15:53 ч.

Как да се променя?

3 698
60
1

Гост

# 15 22 авг. 2008, 14:44 ч.

Мнения: 871

Не мога да разбера как може да приемате за нормално да се работи по 12 часа на ден и да не си изключваш телефона когато не си на работа Shocked

Нима не съществуват добре платени работи, които изискват нормалните 8 часови работни дни ? В ЕС ли е България или на Луната ? Във Франция например, но и в редица други страни, е установен 35 часова работна седмица + 5 седмици платена отпуска /извън всички официални празници/. А държавните чиновници /не живея там/ имат 30 часа на седмица, та единият им ден през седмицата е свободен!

Не е нормална ситуация да си създал семейство и да те няма поради причина много времевземаща работа. Първо си направил избор да имаш дете/жена, после аман-заман трябва да работя по 12 часа, та даже и в къщи, защото парите не стигат. Какви са тези жени, които мислят за "реализирани" мъже, които изкарват пари за сметка на времето прекарвано в семейството Stop

А от другата страна стоят мухльовците - които не могат да купуват сладолед на детето си, защото нямало парички, обаче са прегърнали жена си и се разхождат с децата си в парка. Много ми е интересно какво е средното положение ?

# 16 22 авг. 2008, 15:00 ч.

Всъщност и аз обмислях да пусна подобна тема. Общо взето и при нас положението е същото.

Преди година той си смени работата, преместихме се далеч от всички, в нов град.
Oбещанието беше- по-висока заплата, служебна кола и най-важното: повече време за мен и детето! Да, ама не! Майната им на парите и колата, които така и не ги видях до сега, но продължава да се връща късно, когато бебка вече спи, сутрин излиза преди тя да се събуди и резултатът тази седмица е: още не я е виждал будна... А през уикенда, когато е вкъщи, тя плаче от него и той се изнервя, че така реагира. Вчера го помолих да си дойде малко по-рано, за да ме отмени, а той ми заяви, че ще ме отмени, когатo аз го отменя на работа. Идеше ми да му спретна един скандал, но няма смисъл. В последно вереме съм нервна, изпадам в депресии, самосъжалявам се и нямам желание за нищо. А когато и детето е нервно и непослушно, просто сядам и започвам да плача.

За днес ми е обещал от понеделник още, че ще си дойде по-рано. Чакам да видя какво означава по-рано. А това, че тук непрекъснато вали и е облачно, че нямам никакви познати, че съм от месеци сама с детето, изобщо няма да го коментирам. Ще следя темата....

# 17 22 авг. 2008, 15:13 ч.

София
Мнения: 62 595

Грийндрийм,

Хич не ми говори за Франция и за държавни служители, че ме хваща яд на такива приказки. Ако случайно не си забелязала, тук не е Франция, която получава най-големи субсидии за селското стопанство от ЕС от всички членки. А инвеститорите, които идват в милата ни рОдина го правят заради евтината работна ръка и защото санкциите за неспазване на КТ са като ухапване от муха за тях. Да ти припомня ли за шивашките цехове, за строителните работници, за злополуките на работното място и др?
Какво се правиш на утрепана? Не са чак толкова много длъжностите и хората, които могат да си спазват работното време до минута. Всяко нещо си има цена, зависи коя цена е готов човек да заплати. И тук не говоря за алчност или кариеризъм. Всяко нещо струва пари, особено ако е свързано с издръжката на децата. Няма безплатни уроци по английски или балет. Сладоледът е най-малкият проблем.

# 18 22 авг. 2008, 15:34 ч.

Някъде там на юг...
Мнения: 1 233

Не ми олекна, като прочетох, че не сме само ние така, но поне разбрах,че има и други като нас Sad

Аз пък не искам много. За нас дори и десет - петнадесет минути на ден са достатъчни Cry

И на мен ми става болно, когато видя цели семейства някъде. Искам понякога и ние да сме така, но уви Cry

Всичко си правя аз сама Cry

Разговори водим, след което за около седмица-две получаваме малкото внимание, което искаме. След това нещата тръгват по старо му Cry

Аз изход от ситуацията не виждам, освен да се примиря Cry

Но уви, не мога.....

# 19 22 авг. 2008, 15:37 ч.

Мнения: 139

Грийндрийм, тук по кодекса на труда работната седмица е 40 часа, в Кипър е 48 часа - официално.
При мен работната седмица е 40 часа, пълни осигуровки, платен отпуск, болнични и прилична заплата - всичко както си му е редът. НО - нали се сещаш, че придвижването от и до работа отнема време (аз живея и работя в различни градове), нали се сещаш, че за да се справяш понякога трябва и допълнителна работа, или те Франсетата всички са в държавния департамент и работните им места са домашните им канапета?
Евала-машала на съпруга на авторката.
Има и среден вариант - ама обикновенно трябва много помощ от родители, наследствено жилище, връзки, ама има доста млади хора, на които им се налага сами да се оправят в живота.

# 20 22 авг. 2008, 16:24 ч.

Мнения: 871

Цитат на: RadostinaHZ в пт, 22 авг 2008, 15:13

Франсетата са си изградили демокрацията, да му мислят българите. Какво ли правят родителите там в сряда, като имате предвид, че това е неучебен ден за децата Rolling Eyes

Може би гледачи наемат или пък не ходят на работа. Аз работих там малко - 4 месеца и съм очарована. Имат по два часа на обяд за почивка и през това време се връщат в къщи, за да обядват с децата си или си вършат някаква тяхна работа.

И много добре си го казала - въпрос на избор. Ако си избрал да имаш семейство, ще му отделяш нужното време, а не да се оправдаваш че всичко е за пари и затова си по дванадесет часа на работа - за да плащаш английски и балет Sick

Децата най-вече имат нужда от вниманието на родителите си, а не от измислени активности, които едва ли са им приоритет на такава възраст.

# 21 22 авг. 2008, 16:29 ч.

София
Мнения: 62 595

Не си права и го знаеш. Още малко ще ми кажеш, че съм балък за това, че съм останала в БГ, вместо да се заселя под Айфеловата кула и да обядвам с децата си. Само ми кажи как успяват от единия край на Париж да се приберат, да обядват вкъщи, че и да се върнат на работа. В малките градчета може и да става, но в големите, ще имаш много здраве.

Като си толкова ербап ще оставиш ли детето си на едно голо държавно образование, за да можеш да работиш по-малко? Съмнявам се дълбоко.

А какво правят родителив сряда децата като не учат? Водят си ги на работа ли? И кой ще търпи всяка сряда офисът или заводът да се напълни с деца?

# 22 22 авг. 2008, 16:55 ч.

Мнения: 871

абе права съм, ама ти още не го знаеш Peace

Въпросът е, основният, защо българите (ките) приемат за нормално да живеят заради работата, а не заради семейството.
Как може да се смята за норма бащата да го няма по дванадесет часа на ден, за да имат децата осигурено съществуване newsm78

Що се отнася до срядата - питай френските мами bouquet

# 23 22 авг. 2008, 17:15 ч.

София
Мнения: 62 595

Молим? Ти като говориш за "българките приемат..." себе си не слагаш ли в тази категория "българки". Ти каква си, французойка ли си, че говориш за българките така отвисоко и отстрани?
Като не знаеш как се справят какво ми пишеш за Франция? Щом си живяла и работила там не разбра ли от колегите си какво правят всяка сряда с децата?

В темата ставаше въпрос за бащите, а не за майките.

(За протокола, най-малкото на мен имаш право да говориш за какво живея, защото през последните 8-9 години живея заради семейството, а не заради работата)

# 24 22 авг. 2008, 17:18 ч.

Мнения: 871

не те знам каква си и що си, а и хич не ме интересува Wink

от темата си личи, че повечето мами са готови да посъветват депресираната авторка да се постави на мястото на работещия си мъж и да влезе в релси
затова написах мнението си, а не за теб българката, молим Laughing

Що се отнася до срядата, аз знам от краткия си престой, че колежките ми си я взимаха платено офф, когато това не го правеше мъжа им bowuu

# 25 22 авг. 2008, 17:21 ч.

София
Мнения: 173

Не всико е работа и пари.Аз също съм на мнение , както greendream ,че не е нормално след като си създал семейство , да търсиш оправдания в работата и заетостта , че не можеш да обърнеш внимание на най-близките си хора.Сега това внимание липсва на съпругите или съпрузите , но на по-късен етап това неминуемо се отразява и на децата - те много по-силно от нас усещат липсата на внимание от родител. И за съжаление това дава отражение на по- късен етап в живота им , когато те вече създават връзки и взаимоотношения.
За това аз лично смятам , че няма такава работа и заплата , която да може да компенсира липсата на единия от семейството, освен разбира се , ако това не е временно.

# 26 22 авг. 2008, 17:23 ч.

Мнения: 2 563

Не ми се струва нормално да бачка така и след това да ти се сопва, че си залепена за него. Полага ти се внимание, разбира се, защо имаш толкова ниско самочувствие? Мисля, че той трябва да се чувства виновен пред теб, че вечно няма време.

Не разбирам и страха, че ще го загубиш? Нима в момента ти харесва да си с него? Той не ти дава нещо много важно и си позволява да се ядосва на нуждите ти от внимание и нежност и теб те е страх да не го загубиш?!

# 27 22 авг. 2008, 17:25 ч.

София
Мнения: 62 595

Дава, но такива са условията в момента. Погледни какви са цените и какви са заплатите.

Дори да махнем парите, пак остава едно човешко отношение. Ако мъжът е поел основната грижа за семейството, това не става с падане на парите от небето. Само който не е изнасял тази отговорност ,само той не знае какво е. В някои семейства се прави избор поне единият родител да е с децата, а другият да поеме финансовата тежест, отколкото и двамата да са по 10 часа на работа, а децата да се подмятат по ясли и градини.

Ако е работохолик и кариерист, той ще си е такъв със или без семейство. Но се съмнявам дали в конкретния случай става въпрос за такъв човек. Авторката написа, че е такъв откакто е започнал този проект, а сега са почти на финала. Явно преди това е има по-различно поведение.

# 28 22 авг. 2008, 17:31 ч.

Мнения: 2 563

Цитат на: RadostinaHZ в пт, 22 авг 2008, 17:25

Авторката написа, че е такъв откакто е започнал този проект, а сега са почти на финала. Явно преди това е има по-различно поведение.

И ние сме имали такива моменти - работа до безкрай, време никакво, но тогава сме разчитали на по-яка дисциплина, за да има време за гуш, за малко забавление. Всичко става с разговори, с приемане на факта, че проблем има и че колкото и пари да се носят, само с пари семейство не става.

# 29 22 авг. 2008, 17:37 ч.

София
Мнения: 62 595

Така е. Когато работата е на зор не върви да се отметне човек. А като се поуспокоят нещата и на човек му е по-спокойно животът изглежда по-приятен.

Сигурно кофти ще прозвучи, но авторката просто има много свободно време и затова започва да се сърди, че него го няма. Ако я бяха закъсали финансово хич нямаше да мрънка, че бил постоянно на работа, а щеше да е недоволна, че не изкарва достатъчно пари.
Каквото и да си говорим, жените не сме някакви цветя, които да се поливат редовно, иначе ще изсъхнат, нито мъжете са длъжни винаги и за всичко да се грижат - от парите до вниманието към жената. Нали искаме да сме равноправни? Е, това означава и солидарно носене на отговорност, а не само цветя и кръчми.

Препоръчани теми

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Аз ли съм прекалено груба или той само на думи иска семейство?

Понижено либидо при партньора

Причина:

Причина: