Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама

хората, които не срещаме ...

  • 25 авг. 2008, 14:45 ч.
  • Преглеждания  5 339  Мнения  110  Онлайн  1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 126
За тези, които не знаем, че съществуват. Понеже сме на различни улици, квартали, градове.
Мислех си, колко ли съм пропуснала като не съм във Варна примерно, да виждам сутрин точно този мъж с онзи костюм или че не съм в Русе да пресичам на точно онзи светофар.
Изборът да съм в София, несъзнателно е ограничил възможността да срещна някого в Бургас, примерно.

Минавам често по едни и същи улици, тук, в София и често виждам едни и същи лица, свиквам да са там, поглеждам ги и подминавам. Но са там. Достатъчно ми е да ги видя там.

Искам да споделите дали сте се замисляли за хората, които не срещате и какви са те във вашите представи?
И имате ли непознати, които несъзнателно търсите с очи, сутрин, по път за работа?

Реклама
# 1
  • в гори тилилейски
  • Мнения: 1 187
Да не си в депресия? Мисля за местата, които не съм посетила, а хората - те се раждат и умират всяка минута, дори да искам не мога да ги видя всичките.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 126
Ни най-малко. Депресията не ми е присъща.

# 3
  • София
  • Мнения: 62
Aми да. Ето, знам, че ти съществуваш, но не съм те виждал...  Wink Mr. Green
Иначе не съм мислил сериозно по този въпрос. И аз виждам едни и същи лица всяка сутрин и може би това ми дава някакво спокойствие, чувствам се добре когато видя същите лица които съм видял вчера, и оня ден... и мина пак по същата улица. Попринцип аз не обичам промените, трудно се приспособявам.

# 4
  • Stara Zagora
  • Мнения: 1 447
Често ми се случва да срещам едни и същи лица,но никога не съм се замисляла днес ако не ги срещна на какво се дължи.

# 5
  • Мнения: 3 424
За тези, които не знаем, че съществуват. Понеже сме на различни улици, квартали, градове.

Това, което не знам, че съществува, не ми липсва.
Но това, което знам, че го има, а пък не го срещам,
за това според мене си струва да поговорим някога.
Чалдисана, да не казвам безмислена, ми се струва темата...

# 6
  • Мнения: 1 981
Мисля, че в живота си се срещам и познавам, точно когото трябва да срещна и познавам! Не виждам смисъл да се замислям за останалите.
Кое те накара да се замислиш за това?
Имаш чувството, че нещо пропускаш ли?

# 7
  • София
  • Мнения: 1 126
Liska, точно за това, което го има, някъде там, говоря. Не срещам обаче. Понеже съм на друго място. Имам си визуална представа дори. Моя си.
Безмислено би било да търсиш смисъл в нещо, което не ти липсва. На мен ми липсва обаче, затова търся /има/ смисъл.

Имаш чувството, че нещо пропускаш ли?
Пропускам не е думата.
Отбелязвам невъзможността да срещна.


# 8
  • Мнения: 3 424
Liska, точно за това, което го има, някъде там, говоря. Не срещам обаче. Понеже съм на друго място. Имам си визуална представа дори. Моя си.
Безмислено би било да търсиш смисъл в нещо, което не ти липсва. На мен ми липсва обаче...

Така, както си формулирала темата обаче става ясно,
че ти липсва нещо, което изобщо не знаеш, че го има.
А иначе си е съвсем в реда на нещата да не срещаш
някого само защото ти си тук, а той там, и да си липсвате.
Но пък иначе може да си писнете, така че кое избираш?!

# 9
  • Мнения: 111
Мисля, че ако човек трябва да срещне някого, но още не е, значи още не му е дошло времето на това събитие. За тези хора, които никога не срещаме, може бе не е нужно да ги срещаме. Иначе не знам доколко личният избор влияе върху съдбата. Ние хората дали имаме личен избор? Мислим си, че имаме, но...

# 10
  • Варна
  • Мнения: 1 376
Да, замисляла съм се. Първият път беше, когато видях обща снимка на съучениците на дядо ми - такава с кръстчета над лицата и си харесах един негов съученик. Тотално разминаване във време и пространство.
Всеки е заел определено квадратче от схемата, но никак не е зле да можем да поглеждаме нещата отгоре и да действаме, сякаш не сме сами на тоя свят.

# 11
  • Мнения: 1 798
Искам да споделите дали сте се замисляли за хората, които не срещате и какви са те във вашите представи?
Не.Мисля за хората с които животът ми ме е срещнал по един или друг начин, а понякога и за тези с които предстои да ме срещне.
Нямам изградена представа за хората, които съществуват и живеят някъде, но които не познавам. Не се замислям за битието и ежедневието им. Изключение, разбира се е когато някоя новина, която касае живота на макар и непознати за мен  хора ме заинтригува или развълнува.

И имате ли непознати, които несъзнателно търсите с очи, сутрин, по път за работа?
Не, нямам подобен навик.

# 12
  • в гори тилилейски
  • Мнения: 1 187
Явно не съм дорасла за тази тема, не слушах много в часовете по философия

# 13
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Честно казано, такава мисъл само може да ми донесе радост. Не обичам безразборните контакти с хора и не чувствам да съм пропуснала факта, че не съм видяла костюмара в Русе или някоя кака във Варна.

# 14
  • София
  • Мнения: 2 404
Много ми се ще да се изкажа в темата, ама пусто изобщо не разбирам за какво говориш.
Често ли мислиш за това?

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт