Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 61 отговора

Там, където всичко е възможно!

Мнения: 145
Здравейте! Доста време се чудех дали да напиша тази история, която е на мои много близки хора. Може би мнозина ще си кажат, че не е моя работа да се занимавам с нещата на другите хора, но по някакъв начин се чувствам отговорна - най-вече за детето, което според мен е потърпевшо в цялата ситуация. Искам да направя нещо, но незнам какво точно. Затова по-добре да ви разкажа за какво става дума и евентуално да ми помогнете със съвети.
И така... Преди няколко години синът на наше много близко приятелско семейство се ожени и заминаха със съпругата му в чужбина. След няколко години дойде новината, че очакват бебе - радостта беше голяма, защото е първо внуче и за двете семейства. Когато наближи момента за раждането бабата /майката на таткото/, замина за там, за да помага. /Тук правя една вметка, че майката на момичето е починала, а баща й се е залюбил с друга жена/. След няколко месечен престой, бабата се прибра в България, тъй като изтече разрешената й виза. Но изненада - не сама, а с петмесечното си внуче. От този момент нататък бабата и дядото, които не са млади, се превърнаха в истинските родители на това дете. Ходят на работа, грижат се за него, изтощени до крайна степен, много по-притеснени може би от истинските родители, заради голямата отговорност... Детето стана на десет месеца, когато майката си дойде за няколко дни да го види. Излизахме заедно няколко пъти... Жалкото беше, че аз по-добре усещах от какво има нужда детето, кога е гладно, кога иска нещо и то търсеше повече моето внимание, отколкото нейното. /аз нямам деца все още/. Тя си замина и оттогава измина цяла година, в която никой от двамата родители не се е прибирал, за да види детето. Пропуснаха първото му зъбче, пропуснаха първите му стъпки, пропуснаха първите му думи. Пропускат все още. Сърцето ме боли от това, защото детето е наистина страхотно - едно малко слънчице. Самата баба също много се измъчва от тази ситуация и казва, че на няколко пъти е разговаряла с тях, да измислят някакъв вариант при който детето да си бъде с тях. Сподели ми обаче, че не смее да е по-настоятелна, защото се страхува да не се обидят и да не си помислят, че тя не иска да гледа детето и да им помага. Самата тя на няколко пъти ми каза, че е в безизходица - така се е привързала към детето, че не знае как ще се отдели от него. Още по-лошото е, че то се е привързало адски към нея и дядото и сигурно ги смята за свои родители. Има и още много неща, които бих могла да напиша, но просто ми е много мъчно и незнам дали има смисъл. Кажете ми, вие как бихте постъпили при такава ситуация? Проблема е, че никой не иска да се намесва и да дава съвети - нито на родителите, нито на бабата и дядото. Но според мен, те може би не могат да разберат какво всъщност става и как объркват живота на това дете, което вече е на почти три години. От както се е родило то е виждало на 2 пъти са по няколко месеца майка си и баща си, а от момента на раждането си е неотлъчно до баба си. Стана много дълъг пост... Съжалявам, ако съм отегчила някого. Просто ви моля за съвет в такава ситуация. Омръзна ми хората да стоим безучастни при подобни неща и да казваме - нека се оправят, нас не ни засяга, проблема си е техен. Мен ме боли за детето и за това, че никой не мисли за него. А всъщност може и да не съм права с желанието си да помогна по някакъв начин. Кажете вие какво мислите?
Цитирай

София

Мнения: 942
Смятам, че това са техни отношения и решение. Аз съм гледана от баба и дядо до 12-тата ми година. (в друг град) Сега съм много близка с родителите си, макар че рядко ги виждах.
Цитирай


Мнения: 4 923
Настина не е твоя работа.
Цитирай


Мнения: 1 797
Може би мнозина ще си кажат, че не е моя работа да се занимавам с нещата на другите хора, но по някакъв начин се чувствам отговорна - най-вече за детето....
Да, така ще си кажат. И ще са прави в случая.
Има толкова много деца,  на които им липсват обич, грижа и внимание и които наистина се нуждаят от помощ...
Разбирам, че ти е мъчно за детето и искаш да се намесиш, но може би е по-добре да пренасочиш усилията си в тази посока, ако искаш да си полезна.
« Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 14:18 от Ulia »
Цитирай

София

Мнения: 289
Не мисля, че можеш да направиш нещо.. едва ли и родителите са много щастливи от тази раздяла.. възможно е да са принудени. Незная. За себе си не бих могла да си представя какви обстоятелства биха могли да ме отдалечат по този начин от детето ми.. в крайна сметка не само парите са важни. Но, хора разни..
Като че ли няма с какво да помогнеш в случая наистина. Не правят нищо "противозаконно", за да подадеш сигнал  Thinking
Цитирай

casa solare

Мнения: 2 477
Родителите носят отговорност за детето си. Не се намесвай, не е твоя работа.
Цитирай

София

Мнения: 71
Това не е изолиран случай - а напротив - често срещано. Има причини , поради които детето не е с родителите си, но не вярвам, че детето не им липсва. Просто така са се стекли нещата. По-важното е , че детето е добре, за него се грижат любящи баба и дядо, вместо детегледачка от Индонезия - например. Хубаво правиш, че споделяш. Смятам , че не е твоя работа да се бъркаш и да даваш съвети, а и както пишеш по-горе - ти нямаш деца. Ако можеш - помагай, друго недей!
Цитирай

София

Мнения: 7 139
Щом  до сега родителите не са имали време за детето си, защо мислиш,че ако успееш да ги накараш по някакъв начин да си го вземат, детето ще е по-добре? То си е свикнало с дядо си и баба си и за него те са му родителите.Жалко за родителите, че пропускат да видят израстването и развитието на детето си.
Цитирай

Там, където всичко е възможно!

Мнения: 145
Сигурно сте прави, незнам!
Просто някак ми е трудно да стоя и да гледам. Пак казвам, че ако не ми бяха много близки нямаше да си позволя да мисля за някаква намеса. И в случая нямам идеята да ги принудя по някакъв начин да си вземат детето, а просто да ги накарам да погледнат от страни и да видят вредите, които му нанасят по този начин, а пък те после нека си вземат решението. Дразни ме, че всички казват - то е още малко, това няма да му се отрази. Но не е така. То вече му се отразява. Сега ще ми кажете сигурно, че при всяко дете е индивидуално, но например то е почти на три години, а все още ходи изцяло с памперс, дори не се усеща да дава сигнали за тоалетна например. Незнам аз ли съм в грешка, но според мен дете на такава възраст би трябвало вече да има усет за тези неща. Разбира се, това не означава, че ако е с родителите си това няма да е така. Но просто то има нужда от постоянни грижи или по-скоро имало е. А бабата и дядото не са могли да му ги дадат по ред причини - възрастта, която си казва думата, ходенето на работа, умората. Не ме разбирайте погрешно, но гледането на дете в такава възраст, поне според мен е не само хранене, къпане, преобличане и сменяне на памперси. То трябва да започне да се възпитава, да се общува с него, да се развият говорните му умения, да се изградят навици, като тези за тоалетната например. Бабата и дядото обаче нямат сили за това, а време и нерви също. Резултата е, че на тази възраст детето почти не говори и ходи 24 часа с памперс. Ей за това ме е яд в цялата работа. Но сигурно наистина трябва да си мълча и да не коментирам въпроса.
Цитирай


Мнения: 1 431
bombonela,
Има 2 възможности.
1. Хората са преценили че е по-добре детето да е тук и в чужбина ще им е по тудно да го гледат. В такъв случай само ще им сипеш сол в раната ако се обадиш.
2. Хората нямат акъл за 5ст и не ги вълнува толкова детето. В такъв случай и да им приказваш - файда йок.
Така че най-добре си трай. Деца отгледани от бабите и дядовците си има много и винаги ги е имало. И са си съвсем нормални хора след това.

Мен ако питаш - помисли за свое бебе.
Цитирай

София

Мнения: 7 139
Права си за повечето неща, но те явно нямат време или желание да се грижат за него даже  толкова, колкото дядото и бабата.Те за него в момента са чужди хора.
Цитирай

София /Абсурдистан

Мнения: 2 725
А няма ли начин бабата и дядото да се преместят да живеят близо до родителите на детето? Така ще са наблизо и ще могат да си помагат. Ако става въпрос за САЩ, има такива варианти за възрастни родители, най-малкото дават разрешение да пребивават по 6 месеца в годината.
Цитирай


Мнения: 635
Познавам такова дете, баба му и дядо му, и родителите му познавам.
С тази разлика, че като го оставиха бебе живееха в друг град в България. На 100 км от него.
Не били се наживяли хората. Не било планувано. Искали още малко да си походят./това са думи на майката/
Взеха го на 6 г и заживя с тях.
До тогава идваха през няколко месеца да го виждат.
Късно проговори. Беше мълчаливо и тихо дете.

Всеки сам прави избора си. Понякога по принуда, понякога за по-лесно.
Цитирай


Мнения: 11 157
Може и да не е нейна работа, но на жената и е съвестно. Явно повече, отколкото на родителите на това дете.

Моето мнение е, че човек има деца тогава, когато е готов да ги гледа. Ако имаш намерение да го родиш и да го захвърлиш някъде, я на родители, я на детегледачка - за мен това не е правилно. На такива хора не им трябват деца.
Цитирай

София

Мнения: 2 199
Нищо не можеш да направиш. За съжаление не всеки може и/или иска да бъде родител. Важното е, че детето все пак получава обич и внимание. А за това, което собствените му родители пропускат - за теб може би е важно, но за тях може и да не е. Колкото и да си говорим за отговорност и т.н. За някои хора приоритетите са различни.
На мен лично ми е жал повече за бабата и дядото отколкото за детето. То ще се адаптира и така. Но да тръснеш 5-месечно бебе на възрастни хора си е чисто издевателство. Надявам се да са живи и здрави.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 61 отговора