Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 99 отговора

някъде там

Мнения: 281
Здравейте, искаше ми се да съм достатъчно силна и да се справя, но...немога да спра да се измъчвам. Затова ми се иска да чуя странично мнение, за което предварително БЛАГОДАРЯ.

   Ето и моята история.......С баща ми никога не сме се разбирали - той винаги ни е унижавал, обиждал,критикувал  и какво ли още не. За него целувки, прегръдки, похвали, мили думи, дори честитене на рожден ден са пълни глупости. Нямах право на желания, мнения и т.н. Слава Богу, майка ми беше страхотен човек - криела ме е, подкрепяла ме е, разбирала ме е. Преди година и половина баща ми за пореден път унижи майка ми, аз както винаги се намесих да я защитя. Тогава майка си събра багажа и се качи да живее при брат ми. В началото и беше трудно, тя не знаеше как да се радва на живота, беше свикнала да я комадват, да няма право на желания и мнения, а само да слугува. Бях до нея,убеждавах и че стойностен човек и че заслужава уважение - бързо влезе в крачка. Мн се радвах за нея. Но преди 2-3 месеца баща ми нае камериерка да поддържа стаите. "Имаме" къща на 5 етажа на морето. Майка явно изревнува, тая да не я измести и малко след това поднови отношенията си с баща ми. От месец и малко слезе при него на първия етаж. Радвах се за нея - макар че аз все още не говоря с баща си. Но тя стана неузнаваема - влюбена като ученичка, ревнува от камериерката,която в последвтвие изгони, пишеше и заплачителни смс - "да не закача мъжа и", промени изцяло поведението си и към баща ми - не му мълчеше и козируваше както преди. Почти не обръщаше внимание на мен, брат ми и хората,който бяха до нея през раздялата. Може би няма лошо - наваксваше пропуснатото през годините.Но....ето какво стана в петък - Случайно от офиса, където работя виждам баща ми отпред, след малко идва и камериерката от някъде.  След малко тръгнаха на някъде с колата, не интимничеха. Звъннах и докладвах на майка. Тя побесня - казах и да се успокой, че нищо не е станало, да говори спокойно и т.н. Но..тя звъняла на него, звъняла на нея - никой не вдига. След час някъде се чува с баща ми, той и обеснил, че и направил услуга, че имала работа в района,но не.....Майка звъняла пак на камериерката, обяснавала и се 1 час по тела. Тя пък се оплакала на баща ми и изобщо голям филм....А аз посъветвах майка да не прави сцени и глупости. И прибираме се ние вечерта след работа с "мъжа ми" / нямаме брак/ и след малко майка идва при нас, накратко : Деца,имам една лоша новина. Оплесках много нещата днес и баща ти каза, че ти ме настройваш срещу него и щом аз искам той да не се вижда с тая, той иска вие да се изнесете от тук." Стоях като гръмната, незнаех как да реагирам. Питам я: "Може ли поне да пренущуваме и днес или..? Беше привечер. А тя:"Незнам, не го питах" . Умрях и се родих наново, вярвате ли ми. Незнам как намерих сили да стана, отворих и вратата и тя излезе. Радвам се поне, че успях да здържа съзите си пред нея. Без много да се чудим почнахме да събираме багажа, а то..колкото за тир. Към 23:00 ч бяхме готови, сложихме най-необходимото в колата, другото в едни комшии пренесохме и така.....Докато милото сваляше багажа, наште си вечеряли спокойно и си гукали сладко......Кажете ми моля ви, грешно ли е да ги обвинявам???Знам, че съм вече голяма, трябва сама да се грижа за себе си,но това ли е начина. А и ние не сме им пречили финансово, на отделен етаж сме, сами се храним и поим. Немога да разбера какво им пречихме толкова. да не говорим, че кокато съм се оплаквала на баща си, че ми липсва бащина ласка, той винаги се е оправдавал с къщата, че заради нас я правел, с нея ни доказвал любовта си. А сега?

 Ох стига толкова, че мн дълго стана. Аз ли греша кажете? Имам ли право да ги съдя или те са прави?
Цитирай


Мнения: 141
Oх, какво няма по белия свят. Някои жени на стари години напълно изглупяват и заради единия (да не пиша какво) се обезстойностяват напълно.
Постъпката на Вашите е ужасна. Дано да сте финансово независими и да си поемете по пътя, живот и здраве - възможно е, ще се справите.
Пък като й се охладят страстите на майка Ви (или баща им й ги охлади с унижения...) може да се сети, че има дъщеря. Даже не може, ами със сигурност.
Кураж и късмет ти желая  bouquet
Цитирай

Сан Хосе

Мнения: 496
Мдам, мога да кажа мого мили думи по адрес на майка ти, но сме в "културен" форум. Някои хора просто не бива да имат деца.
Цитирай


Мнения: 1 431
Е мен не ме притеснява, че сме в културен форум затова ще ти кажа:
Баща ти е много зле.
Човек дето ще изгони дъщеря си от къщи, бременна в 6-7 месец е за психиатър.
Поне явно имате къде да живеете. Гледай да не се вълнуваш много, все пак хубави неща ти предстоят.   bouquet
Цитирай

някъде там

Мнения: 281
За финанси изобщо не ми се говори и мисли - не сме нито гърбави, нито сакати  Praynig ще се справим. Но не там е въпроса - не е ли срамота, да живеем на квартира само на 10 км от "родителите ми". Лишенията не ме плашат толкова, баба знае и 2 и 200. Но ми тежи отношението им - Знам, че ще съжеляват и че ще ни търсят, но....какво ще промени това. Не искам да им прощавам, искам да свикна с мисълта, че нямам родители и въпреки това да се усмихвам
Цитирай

София

Мнения: 1 072
 Грешиш ,че си се изнесла,казвам ти го от опит. Нищо не е толкова непоправимо и трябва да се прощава...
 Отношенията на родителите ти са като в латино сага,не е трябвало да казваш на майка си и да подбуждаш ревността и. А и като бременна хормоните ти бушуват...
 Не намесвай много съпруга ти в това и не му се оплаквай от тях,след време когато се сдобрите с вашите(това ще стане скоро) може да се обърне срещу теб и да развали отношенията с мъжът  ти. От теб се иска да си спокойна,за да е спокойно и бебчето ти,всичко ще се оправи. И ти ще станеш родител и знай ,че винаги и в най добрите семейства има конфликти,където има огън има и дим.
Цитирай


Мнения: 1 431
Грешиш ,че си се изнесла,казвам ти го от опит. Нищо не е толкова непоправимо и трябва да се прощава...
 Отношенията на родителите ти са като в латино сага,не е трябвало да казваш на майка си и да подбуждаш ревността и. А и като бременна хормоните ти бушуват...
 Не намесвай много съпруга ти в това и не му се оплаквай от тях,след време когато се сдобрите с вашите(това ще стане скоро) може да се обърне срещу теб и да развали отношенията с мъжът  ти. От теб се иска да си спокойна,за да е спокойно и бебчето ти,всичко ще се оправи. И ти ще станеш родител и знай ,че винаги и в най добрите семейства има конфликти,където има огън има и дим.
И аз мисля така. Баща ти е зле, ама и ти твърде много си приказвала. Понякога човек трябва да си затрае.
Цитирай


Мнения: 8
иска ми се да ти дам най-точния съвет, но ... баща ти явно е винаги бил егоист! На стари години обаче ще му е много кофти! Гледай ти да си наредиш живота, те няма да осиновят камериерката... Майкати явно си е изгубила ума. Може би я е страх, че ще остане на пътя без нищо на тая възраст.. Трудно е да започне отначало нали разбираш. Опитай се да и прости, но в себе си. Не  го показвай защото ще лоупотребява с теб! Сори, аз преживявам много с моите родители, но никой не си ги избира. Дано нашите деца нямат проблеми с нас!
Цитирай


Мнения: 141
Че бащата не е стока - ок, ама явно той цял живот си е бил такъв. Но на майката какво й е прищракало, че да натири бременната си дъщеря по този грозен и унизителен начин.
Миличка, никой не си избира какви и кои да са родителите му. Явно в това отношение не си от късметлийките, но може в друго отношение съдбата да те е целунала по челото.
Гледай сега да не се ядосваш. Ще видиш колко хубави моменти те очакват.
Цитирай

София

Мнения: 3 701
Бащата как да е, ама каква майка ще изгони бременната си дъщеря, нямам думи. Shocked Такова нещо лично аз не бих могла да простя, затова хич и не се наемам да ти дам съвет. Успех и си живей живота, а после се радвай на бебчо.  bouquet
Цитирай


Мнения: 380
Смятам че родителите ти са постъпили ужасно. А майка ти така както го описваш е постъпила ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕБЛАГОДАРНО  #Cussing out Но те ще съжаляват - с детенце което е напът и като почнат да си омръзват или нещата да се връщат постарому, да видиш как ще тича майка ти при тебе пак...

Сега не се трови с тези глупости. Трябва ти спокойствие и щастливи мисли за да може бебчо да порасне здрав и силен  bouquet
Цитирай

Някъде там на юг...

Мнения: 1 125
Бащата как да е, ама каква майка ще изгони бременната си дъщеря, нямам думи. Shocked Такова нещо лично аз не бих могла да простя,........  bouquet

Горе главата. Всеки си ма гордост и самочувствие. Щом не сте зависими по някакъв начин от тях, живейте си живота и това е. Остави ги те да те потърсят. А когато това стане, можеш да размислиш как да продължите  Rolling Eyes
Цитирай

София

Мнения: 942
Миличка, горе главата.
Сега, след като живеете на друго място, те рано или късно ще преценят, че им липсвате и не са постъпили правилно.
Имам подобен опит с родителите на милото (и ние нямаме брак). Като сме далече от тях сме най-милите, като живяхме с тях--бяхме най-лошите.
Не знам как може майка ти да постъпи така с теб.
Ако не спестяваш нищо от разказа и случките, наистина е много жалко.
Пожелавам ти успех, дано нещата да се оправят и майка ти да се опомни.
А ти опита ли да говориш с нея след това? А брат ти?

Не мога да не ти кажа, че има истина в това, което казват някой по-горе. Не е трябвало да се изнасяш веднага. И на мен на моменти ми е идвало да си хвана багажа и на секундата да се изнеса, но не съм го правила. На следващия ден всичко е по-добре и по-ясно.
Цитирай


Мнения: 2 564
Абсолютно те разбирам. Моите родители са си заедно, обичат си се много и никой от тях няма забежки извън семейството, но са ме предупредили, че каквото и да се случва, не бива да разчитам на тях за нищо и дори не бих си и помислила, че мога да живея някога в техен апартамент. Не че биха ме и приели де, в това съм сигурна, не че и аз ще потропам Wink

Признавам си, че благородно завиждам на повечето си приятелки, на които майките са вечно загрижени за тях, а моите родители никога не знаят как съм, болна ли съм, здрава ли съм, какво правя изобщо.  Изобщо не ги разбирам (подобно на твоите са доста заможни, та хич не е от недоимък). За мен това е толкова необяснимо, че просто съм го приела за някакъв факт и толкова. За сметка на това случих на мъж, чиито родители безкрайно ни подкрепят, така че нещата се компенсират.

Само искам да добавя, че на твое място в никакъв случай повече не бих се върнала да живея с тези хора, това е бил само върха на айсберга и според мен по-лошото тепърва предстои. Особено както си бременна - не си го причинявай! Успех от мен
« Последна редакция: вт, 26 авг 2008, 19:57 от Tess »
Цитирай


Мнения: 1 202
Звъннах и докладвах на майка. Тя побесня - казах и да се успокой, че нищо не е станало, да говори спокойно и т.н.
Извинявай, но сама си си надробила кашата! Като един голям човек, и съзнавайки моментните странности на майка ти и ревността и, съвсем не е трябвало да се намесваш и да подклаждаш излишни страсти без да си сигурна. Сама казваш, че не си видяла нищо нередно. Баща ти е в собствената си къща и с право не иска излишни интриги от дъщеря си и завряния бойфренд.
Какви са тези мисли да ги съдиш? За какво- да бъдат всеопрощаващи родители? Насила хубост не става!

Успех в живота занапред, приеми случката като урок и услуга!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 99 отговора