Преди няколко години се влюбих много силно в един човек, тогава бях обвързана, но не можах да устоя. Няколко месеца бяхме заедно и сега като се замисля, за нищо не съжалявам. В последствие с този човек се разбрахме да си останем приятели, без да
говорим въобще от тук нататък за любов. Срещаме се от време на време на кафе, пишем си писма в интеренет почти всяка седмица.
Когато имам среща с него, се чувствам много особено, сякаш имам любовна среща, а реално нищо не се случва, никога повече не сме се целунали дори приятелски. Научих от общи приятели, че започнал работа с една жена, която била лудо влюбена в него. После уж случайно го разпитах и той ми каза, че не може да изпита нещо дълбоко към някого, поне за сега, но не иска и да седи сам, много объркан отговор получих. Аз не мога да имам никакви претенции към него, поне външно не се издавам, че още ми е много мил и скъп....Разкъсана съм.
Това което ми се случи преди няколко дни съвсем ме обърка. Един друг познат, познат в истинския смисъл на думата, защото се познаваме от много години и родителите ни също, ме покани на кафе, после трябваше да минем през тях, за да вземе някаъв документ. Та влизаме у тях и като започна да ми прави едни странни предложения....аз съвсем откровено му казах да се "разкара", защото не ми е до такива глупости. Този мъж има прекрасна - физически жена, не я познавам иначе добре и най-важното толкова прекрасна дъщеричка.
Чувствам се много глупаво - единствения човек, на когото държа истински ми се изплъзва, страхувам се, че като стане "семеен", вече няма да се сеща за мен, а другия приятел, с когото си споделях разни неща, ме принизи до някаква си там само за секс...
Правилна ли е реакцията ми или нещо ми се изплъзва?
говорим въобще от тук нататък за любов. Срещаме се от време на време на кафе, пишем си писма в интеренет почти всяка седмица.
Когато имам среща с него, се чувствам много особено, сякаш имам любовна среща, а реално нищо не се случва, никога повече не сме се целунали дори приятелски. Научих от общи приятели, че започнал работа с една жена, която била лудо влюбена в него. После уж случайно го разпитах и той ми каза, че не може да изпита нещо дълбоко към някого, поне за сега, но не иска и да седи сам, много объркан отговор получих. Аз не мога да имам никакви претенции към него, поне външно не се издавам, че още ми е много мил и скъп....Разкъсана съм.
Това което ми се случи преди няколко дни съвсем ме обърка. Един друг познат, познат в истинския смисъл на думата, защото се познаваме от много години и родителите ни също, ме покани на кафе, после трябваше да минем през тях, за да вземе някаъв документ. Та влизаме у тях и като започна да ми прави едни странни предложения....аз съвсем откровено му казах да се "разкара", защото не ми е до такива глупости. Този мъж има прекрасна - физически жена, не я познавам иначе добре и най-важното толкова прекрасна дъщеричка.
Чувствам се много глупаво - единствения човек, на когото държа истински ми се изплъзва, страхувам се, че като стане "семеен", вече няма да се сеща за мен, а другия приятел, с когото си споделях разни неща, ме принизи до някаква си там само за секс...
Правилна ли е реакцията ми или нещо ми се изплъзва?
мда, много е съмнителна работата 
?
пък защо не и да се по е..ват от време на време ... 
Хем те сърби, хем те боли май 
Желая ти от сърце да имаш доста искрени и верни приятели и да бъдеш толкова щастлива , колкото и аз ... 
Ивалина - в манастира! Пък ний тука ще се плющим наволя... Аз съм "за" свободната любов... За всяко нещо - приятел: №1 за брак - да носи заплата, №2 - за секс, №3 - за кафе, №4 - за споделяне, ама без други интимности... 
