Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

в тълпата

Мнения: 2 563
Здравейте, аз съм Яна Д. Преди месец писах в клуба по повод детския център на фондация "За децата".

Сега се обръщам към вас с друга молба. Публикувам писмото на г-жа Ботева, директор на дом за деца с умствена изостаналост в село Горски Сеновец. Търсят се идеи как да помогнем на тези деца. Ако някой от вас има познати журналисти или е ангажирал медиите по подобни случаи, нека сподели.

Следва писмото (явно е написано бързо, простете и правописните грешки):

Уважаема госпожо/госпожице/ Домусчиева,
пиша Ви с надеждата, че ще ми помогнете при решаването на този проблем с моите деца от ДДУИ, с. Г. Сеновец. Историята е следната:
-   през 2004 година, Община В. Търново предостави на разположение енда обчщинска къща с шест апартамента за защитено жилище.
-   прем м. 08. 2004година имам Решение на Общински съвет гр. В. Търново за разкриване на дейността”Защитено жилище – Детска къща – гр. В. Търново”, която ще се ползва от децата от дома в с. Г. Сеновец, да да ходят във Великотърновското помощно училище.
-   Тъй като къщата се нуждаеше от основен ремонт, аз започнах да търся съдействие от различни места за средство. Кандидатствах към СИФ, занимавах много хора, но до днес все още средства реално не съм осигурила.
-   В края на лятото на 2004 година реших да събера всичките ученици от Г. Сеновец/ те учеха в различни помощни училища и ми се опллакваха много от интернатите, където те трябваше да живеят в учебно време/. Това са девет деца в различни класове. Записах ги в училището във В. Търново и със временна административна заповед ги настаних в ДОВДЛРГ”П. и М. Велкови” в града. в заповедта беше посочено, че в почивни , празнични и ваканционни дни тези деца ще се прибират в Г. Сеновец. Междувременно, всички знаеха, че като стане готово защитеното жилище, тези дица ще отидат там. И така започна историята. До края на м. 01. 2005 година всяка седмица децата си идваха в Г. Сеновец. През м. 02. се разбрахме с колежката да останат там, защото беше много студено и да не ги разболеем по пътищата ги оставих там. В резултат на което едно от децата изпадна в особено психическо разстройство и през м. 03. аз го водих до детската психиатрична клиника в гр. Варна за консултация и след триседмичен престой се оказа, че това е адаптивна реакция от негова страна, защото не може да свикне с новият дом. По натакък до 11. 04. 2005г. продължавах да прибирам децата, но два пъти те бяха с кожно заболяване “краста” и понеже се страхувах да не заразя останалите деца от дома, аз казах на колежката, че ще взема децата чак когато свършат учебната година през м. май. Това, може би я обиди, защото, когато на 20. 05. тази година, аз отидох на последният учебен ден и исках да взима децата, тя категорично отказа да ги пусне. От същата дата имаше издадени административни заповеди от Дирекция”Социално подпомагане”, гр. В. Търново/нови, защото старите са били  с изтекъл срок/ , но вече в новите заповеди не пише, че мога да взимам децата. Подадох писменна молба до Директорката на ДОВДЛРГ и до отдела за “Закрила на детето” , но получих отрицателен отговор. Децата плачеха и искаха да си дойдат в Г. Сеновец, но аз не можах да ги взема.
-   След като размислих аз реших да обжалвам административните заповеди в определеният срок. Реших, че оставайки децата там сами и без да имат контакт с техният дом няма да се чувстват добре. Имах предвид, че през цялото време, когато аз ги вземах за почивните дни те ми се оплакваха, че другите деца там ги обиждат, наричали ги “луди”, присмивали им се и често ги бият и им вземат личните вещи. Те даже си оставяха при нас всичко ценно- касетофони, уокмени, велосипедите и даже хубавите си дрехи. През цялото това време аз им обяснявах, че ще са там, само докато ходят на училище, че през ваканцията ще се върнат при нас и наистина го вярвах. Но се оказа, че съм ги излъгала. От отдела за закрила на детето ми обясниха, че идвайки при нас децата плачели и се разстройвали и затова било по – добре да не се вземат и щели да свикнат. Аз не мога да се съглася с това, че ще трябва децата да свикнат с другият дом насила – за тях техният дом е Горски Сеновец, тук те помнят своето детство. При нас те са от 10,12 години, ходят на училище, връщат се и всичко е наред, а сега ще трябва да стоят там изолирани, защото те имат умствена изостаналост, а в ДОВДЛРГ са настанени нормални деца. Самият дом не разполага с подходящи дворни съоръжения, дворчето им е малко и децата няма къде да играят, водят зи до парка на разходка и хайде пак в дома, където вътре е преградено с решетки, за да се обособят някакви къщи и съответно зад решетките се заключва и това е. От 20.05. съм пращала две момичета-студентки от Университета, които познават децата да ги  видят  и това, което описвам ми го разказваха те. Те също постоянно питали за мен и дома им в Г. Сеновец.
-   Според мен, това, което направиха от отдела за закрила на детето В. Търново въобще не е в интерес на децата, а дори по – лошо. Но за това какво чувстват те никой не се интересува. Чух даже становище, че две директорки са се скарали за “бройки” деца. Всеки, който познава добре моята работа може да прецени тази ситуация.
-     Това за мен е чудовищно и аз няма да се примиря, докато не се направи най- доброто за тях. Смятам, че е грешка настаняването им там и затова обжалвам административните заповеди. В отговор на моите писменни жалби до Регионалната дирекция за социално подпомагане получих отказ, на основание пимсмо на Агенцията за социално подпомагане, според което в приложение 2 се казва, че директора на специализираната институция, където се настанява детето не е активно легитимиран да обжалва заповедта. Аз обаче считам, че не обжалвам настаняване при мен, аз обжалвам настаняване на друго място. В жалбите си посочвах и причините, но от Регионалната дирекция дори не са счели за необходимо да разгледат тесктоа. На 03.06. подадох по случая и молба до Дирекция “Закрила на детето” към Агенцията за социално подпомагане, гр. София- лично до г-жа Николина Иванова/изпращам Ви я приложена и нея за информация/. Тя обеща да проучи случая и да го възложи на техните юристи за обсъждане като в едномесечен срок да ми отговорят. Още нямам отговор.
-   В същото време сега аз обжалвам отказите на Регионалната дирекция до Окръжния съд в гр. В. Търново.
-   На 20. 05. 2005 година, заедно с мен в Помощното училище беше една госпожа от Германия – Елена Циглер – тя познава децата от 1997 година и то много добре- 5-6 пъти всяка година тя идва при нас с хуманитарни помощи , а през 2001 година тези деца и още няколко бяхме на летен отдих в Германия, организирано от нея. Тази жена остана изумена от  отношението на институциите в България по отношение на децата и в писмен вид се обърна към Регионалната дирекция във В. Търново и до Антоанета Ненкова в БХК, с молба да разгледат внимателно казуса. Никой до сега не е обърнал внимание на нейната молба – преди десетина дни тя ми каза, че ще публикува случая в Немските медии в смисъл как се нарушават правата на децата в България.
-   Ако се видим, знаете ли колко много мога още да ви говоря. Страшно много ме боли като знам, че тези деца тъгуват за тук и постоянно се надяват че ще ги взема, а аз не мота и това означава че съм ги излъгала и предала.
-   Адвокатката, която съм ангажирала послучая ми каза, че ще бъде добре да се ангажират и медиите по случая. Бих била много благодарна ако ми съдействате за това до някоя централна медия и ако се ангажира някой със журналистическо разследване- това също може би ще помогне.
-   На посочените телефони ще се опитам да се свържа и аз с Антоанета Ненкова от БХК, и може би и още някой друг.


Благодаря Ви за вниманието!

    Ако имате някакви въпроси ми пишете.Надявам се, че ще ми съдействате в проблема!

Поздрави!  Бистра Ботева
Цитирай

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите

Мнения: 3 607
Препратих писмото на г-жа Бистра Ботева до предаването Открито на Валя Ахчиева- тя прави хубави журналистически разследвания. Надявам се да ми отговори и да помогне и на този заплетен случай. Щом ми отговори ще я свържа с тебе Яна, за да вземе координатите на г-жа Ботева. Успех и ако има развитие пиши ни да сме в течение.
Цитирай

в тълпата

Мнения: 2 563
Благодаря много. Страшна си!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.